Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 99
гр. Брезник, 20.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 23.10.2019г.,
IІ-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря М. Г., като разгледа н.а.х.дело № 76 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Р.С., против наказателно
постановление № **-****-******/21.11.2016 г. на Началника РУП към ОДМВР Перник,
РУ Брезник с което на жалбоподателя е наложено административно наказани, глоба
от 300,00 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1-во от ЗДвП за извършено
нарушение по чл. 150 от ЗДвП, за това, че 15.11.2016г., около 11.40ч. в с.
Непразненци, общ. Брезник на път IІI-605
на разклона за с. Бегуновци, с посока на движение от с. Ноевци към с. Гигинци
управлява лек автомобил „*********“ с рег. № РК****АМ – собственост на С. С. Р.
от гр. Перник. При извършената проверка се установи, че водача управлява МПС
без СУМПС.
Жалбоподателя- С.Р.С. е обжалвал
наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана
срещу него е изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде изцяло отменено.
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката, не изразява становище по жалбата. Същата, редовно
призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Брезнишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14
и чл.
18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 15.11.2016г г., служителите на РУ
– Брезник- В.К.Й. и В. Д. Г. се намирали в село Непразненци, общ. Брезник на
път IІI-605 на разклона за с. Бегуновци.
Около 11.40ч., възприели движещ се от с.
Ноевци към с. Гигинци, лек автомобил „*********“ с рег. № РК****АМ, който спрели за рутинна проверка.
Установили, че водач на лекия автомобил е жалбоподателя С.Р.С.. Св. В.Й. извършил справка с дежурната на
РУ-Брезник и установил, че водача управлява МПС без СУМПС.
Въз основа на установеното
фактическо положение, на място срещу С.Р.С. било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение бл. № ******/15.11.2016 г., като актосъставителят
приел, че същият виновно е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
При предявяване на акта С. подписал
същият, без възражения с отбелязване – „нямам“. Писмени такива не постъпили и в
срока по чл.
44, ал.1 от ЗАНН. Бил му връчен препис от АУАН.
На 21.11.2016 г., при проверка по
реда на чл.
52, ал.4 от ЗАНН, въз основа на събраните по преписката доказателства,
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.
53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна
отговорност на С. за нарушението по чл. 150 от ЗДвП
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на
свидетеля В.К.Й., както и писмените доказателства: АУАН бл. № ******/15.11.2016
г., наказателно постановление № **-****-******/21.11.2016 г. на Началника РУП
към ОДМВР Перник, РУ Брезник, Заповед рег. 8121з-748 от 24.06.2015г. на
Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач на името на
жалбоподателя и справка/проверка в АИС-АНД от сектор към ОДМВР – Перник, С-Р
Пътна Полиция Перник от която е видно, че към 15.11.2016г. жалбоподателя С. е
бил правоспособен водач на МПС.
Съобразно установената фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Настоящият съдебен състав,
основавайки се на доказателствата по делото намира, че вмененото на
жалбоподателя нарушение не е доказано по несъмнен начин, което мотивира отмяна
на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
В административнонаказателното производство тежестта на доказването лежи върху
АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението,
респ. че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова
вреда ако не е доказал възраженията си.
Регламентираната в чл.
189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не
обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо
основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и
способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила и доказателствената тежест остава за
административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство съгласно чл. 84 от ЗАНН.
С АУАН на жалбоподателя е вменено
във вина, че "управлява автомобила без свидетелство за управление",
като актосъставителят е приел, че с това е осъществен състава на нарушение по чл. 150
от ЗДвП. Доколкото същата предвижда, че "всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач... ", то горната
констатация логично сочи за неправоспособност на водача /т. е. непритежаване на
съответно СУМПС/. Санкцията за това нарушение е установена в разпоредбата на чл.
177, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ЗДвП /ред. ДВ, бр. 14 от 2015/, тъй като там
е регламентирана отговорността на водач, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление.
Съпоставяйки констатацията на
актосъставителя с изложеното в обстоятелствената част на наказателното
постановление е очевидно, че фактите по казуса са били различни. От отговора на
Началника сектор към ОДМВР – Перник, С-Р
Пътна Полиция Перник, е видно, че към 15.11.2016г.
жалбоподателя- С. е бил правоспособен
водач на МПС.
При това положение съдът приема, че
констатациите на актосъставителя не са защитени по убедителен начин, от което
следва, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно. На
практика обвинението срещу него се основа на закрепените в АУАН констатации, но
както се посочи по–горе, от гледна точка на принципите, на които се гради
наказателното и административнонаказателното производство, презумптивната
доказателствена сила на акта не е достатъчна за законосъобразно и обосновано
ангажиране отговорността на който и да е субект, ако не намира подкрепа и в
други събрани при условията и по реда на ЗАНН и НПК доказателства.
Изложеното мотивира съдебния състав
да приеме, че обвинението срещу С.Р.С. не е доказано по несъмнен начин, тъй
като събраните доказателства не са достатъчни за формиране на категоричен
извод, че при описаните обстоятелства виновно е извършил нарушението, вменено
му във вина, и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна
отговорност за него.
Тези съображения дават основание за
отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован и от
материално-правна страна.
По изложените съображения и на
основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № **-****-******/21.11.2016 г. на Началника РУП към ОДМВР Перник,
РУ Брезник, с което на С.Р.С., ЕГН:**********, адрес: *** е наложено
административно наказани, глоба от 300,00 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т.
2, пр. 1-во от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, за това, че
15.11.2016г., около 11.40ч. в с. Непразненци, общ. Брезник на път IІI-605 на разклона за с. Бегуновци, с посока
на движение от с. Ноевци към с. Гигинци управлява лек автомобил „*********“ с
рег. № РК****АМ – собственост на С. С. Р. от гр. Перник. При извършената
проверка се установи, че водача управлява МПС без СУМПС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: