О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 30.04.2010г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 33 – ти състав, в публично заседание
на тридесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
2. НЕДА ТАБАНДЖОВА
Секретар: Аксиния Г.
Прокурор: ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ
като разгледа докладваното от
съдията Вълева н. ч. д. № 1749 по
описа за 2010 г., въз основа на закона и доказателствата по делото на основание
чл. 457, ал. 2 и ал. 3 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за изпълнение присъда № 10 Т 17/2008, постановена
на 27.01.2009г. на Градски съд – П., Р. Ч., потвърдена с Решение №12 То
11/2009г. от 14.04.2009г. на Върховен съд на Р. Ч., влязла в сила на
14.04.2009г., с която българският гражданин И.В.И., роден на 06.01.1975г. в гр.
Р., ЕГН ********** е осъден на наказание СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода за престъпленията:
променяне и фалшифициране на пари, променяне и фалшифициране на официални
документи, измама, променяне и фалшифициране на пари, проваляне на съдебно решение
и променяне и фалшифициране на официални документи - престъпления по § 140, гл.2,
ал.2 и §143 от НК на Р. Ч.; § 176, ал.1 от НК на Р. Ч.; § 250, ал.1, 3, б. „б”
от НК на Р. Ч.; § 140, гл.2, ал.2 и §143 от НК на Р. Ч.; § 171, ал.1, б/ от НК
на Р. Ч. и § 176, ал.1 от НК на Р. Ч., съответстващи на чл. 244, ал.1, вр.
чл.243, ал.2, т.3, вр. чл. 26, ал.1 от НК на Р. Б.; чл. 316, вр. чл.308 ал.2,
вр. чл.26, ал.1 от НК на Р. Б.; чл.210 ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, във връзка
с чл. 26, ал.1 от НК на Р. Б. и чл. 296, ал.1 НК на Р. Б..
На
основание чл.61, т.2, във връзка с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
„Строг” режим за изтърпяване на наказанието на територията на Р. Б. в Затворническо
общежитие от закрит тип.
На
основание чл.457, ал. 5 НПК ПРИСПАДА предварителното задържане и изтърпяното от
осъдения И.В.И. наказание
„Лишаване от свобода” на територията на Р. Ч., считано от 05.04.2008г. до
предаването му на българските власти – на 11.03.2010г., както и времето от
предаването му на българските власти до влизане в сила на определението за
приемане за изпълнение на присъдата.
Определението
подлежи на обжалване и протест пред Софийския апелативен съд в седемдневен срок
от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
М О Т И В И към
определение от 30.04.2010г. по НЧД №1749/2010г. по описа на Софийски градски
съд.
Производството е на основание чл. 457 от НПК.
С предложение от 12.04.2010г. Главният прокурор на Р. Б. е
сезирал съда с искане да бъде постановено определение, по силата на което присъда № 10 Т 17/2008 от 27.01.2009г. на
Градски съд – П., Р. Ч., потвърдена с Решение №12 То 11/2009г. от 14.04.2009г.
на Върховен съд на Р. Ч., издадена спрямо българския гражданин И.В.И. да бъде
приспособена към изискванията на българското законодателство и се решат
въпросите, свързани с нейното изпълнение.
В съдебно
заседание представителят на СГП поддържа направеното искане и моли същото да
бъде уважено, като на осъдения И. бъде наложено едно общо наказание в размер на
7 години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. Относно
правната квалификация на осъществените от осъдения И. деяния заема становище,
че същата намира своя аналог в нормите на чл. 212, ал.5, вр. ал.1, вр. чл. 26,
ал.1 от НК, чл. 249, ал.1 от НК и чл. 316, вр. чл. 308, ал.1 от НК.
Защитникът
на осъдения счита, че са налице условията за приемане за изпълнение на влязлата
в сила присъда на Градския съд на Р. Ч., но само в частта на деянието,
изпълващо състава на чл. 316 от НК на РБ. Изтъква, че деянието, очертано в
коментираната присъда като проваляне на съдебно решение няма аналог в
българското законодателство и не може да бъде подведено под нормата на чл. 296
от НК, доколкото този текст не се припокрива с фактическият състав и правната
квалификация на деянието по § 171, ал.1, б/ от НК на Р. Ч.. Това становище,
защитникът аргументира с тезата, че нарушаване на забраната за влизане на
територията на страната се санкционира по административен ред и не е въздигнато
като престъпление по НК. Поддържа още, че поведението, инкриминирано в
присъдата като измама и квалифицирано от прокурора като престъпление по чл.
212, ал.5 от НК, вр. чл.212, ал.1 от НК не изпълва състава нито на обикновената
измама по чл. 209, ал.1 от НК, нито на по – тежко наказуемата по чл.212, ал.5
от НК. Моли да бъде редуцирано отмереното наказание и същото да бъде изтърпяно
при първоначален общ режим. В пледоарията си, защитникът не излага доводи
досежно престъпленията по § 140, гл.2, ал.2 и §143 от НК на Р. Ч. - променяне и
фалшифициране на пари.
Осъденият И.В.И. моли да бъде намалено наложеното му наказание.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, ведно със становищата и
доводите на страните, намира за установено следното:
С присъда № 10 Т 17/2008, постановена на
27.01.2009г. на Градски съд – П., Р. Ч., потвърдена с Решение №12 То
11/2009г. от 14.04.2009г. на Върховен съд на Р. Ч., влязла в сила на
14.04.2009г., българският гражданин И.В.И. е осъден на наказание седем години
лишаване от свобода за престъпления по §
140, гл.2, ал.2 и §143 от НК на Р. Ч.; § 176, ал.1 от НК на Р. Ч.; § 250, ал.1,
3, б. „б” от НК на Р. Ч.; § 140, гл.2, ал.2 и §143 от НК на Р. Ч.; § 171, ал.1,
б/ от НК на Р. Ч. и § 176, ал.1 от НК на Р. Ч..
Обстоятелствата, обуславящи съставомерността
на деянията са очертани по следния начин:
- След като по неопределен начин, си е
осигурил фалшификат на платежна карта, фалшификат на белгийски паспорт и
белгийско свидетелство за управление на МПС, и двата документа, издадени на
името на друго лице – Стефан Берген, на 20.01.2008г. в 15.05 часа, под предлог
да наеме автомобил, посетил офис на фирма, занимаваща се с такава дейност -
отдаване под наем на МПС, представил фалшификат на платежна карта и личните
документи, на името на Стефан Берген, при което с платежната карта е била
извършена предварителна авторизация – блокиране на пари в размер на 20.000
чешки крони и му бил предаден автомобил с уговорката да го ползва и върне в
срок до 24.01.2008г., което той не сторил. Двадесет и пет минути по късно
отишъл в друг офис на същата фирма и по идентичен начин установил фактическата
власт върху друг автомобил, който също не върнал на наемодателя в договорения
срок. Въз основа на тези факти са изведени три отделни престъпления: променяне
и фалшифициране на пари - престъпление по § 140, гл.2, ал.2 и §143 от НК на Р. Ч.;
променяне и фалшифициране на официални документи - престъпление по § 176, ал.1
от НК на Р. Ч. и престъпление по § 250, ал.1, 3, б. „б” от НК на Р. Ч.- измама, от която е настъпила значителна щета.
- На 20.01.2008г. в
22.57 часа платил покупки с фалшифицираната платежна карта, с което е
осъществил състава на § 140, гл.2, ал.2 и §143 от НК на Р. Ч.- променяне и
фалшифициране на пари.
- Най – малко през
дните 20.01.2008г., 19.02.2008г. и 05.04.2008г. се е намирал на територията на Р. Ч., въпреки
наложеното му с решение на Окръжен съд, влязло в сила на 10.03.2005г. наказание
изгонване за 5 години – престъпление по § 171, ал.1, б/ от НК на Р. Ч. -
проваляне на съдебно решение и
- На 05.04.2008г.
представил българска лична карта и българско свидетелство за управление на МПС,
издадени на името на Красимир Здравков, осигурени с негови снимки –
престъпление, носещо наименованието „променяне и фалшифициране на официални
документи”, попадащо в приложното поле на § 176, ал.1 от НК на Р. Ч..
Страните не спорят,
а и от доказателствата по делото се установява, че осъденият И. е бил задържан
на 05.04.2008г. и оттогава до настоящия момент не е бил освобождаван.
По делото е
приложен и приет като доказателство превод на приложимите материално правни
норми на Чешкия наказателен закон.
В § 140 от НК на Р.
Ч. е предвидена санкция за фалшифициране и променяне на пари, като по състава
на ал.2, хипотеза 2, послужила като основание за реализиране на наказателната
отговорност на осъдения И., наказанието е лишаване от свобода за срок от 5 до
десет години. Изпълнителното деяние в тази хипотеза се изразява в пласиране
като истински на фалшифицирани или променени пари. Местните и чуждестранни
платежни средства за плащания без наличност също са предмет на посоченото
престъпление, съгласно изричната разпоредба на §143 от НК на Р. Ч..
При съпоставка на
фактите, визирани в коментираната присъда с обективните и субективни признаци
на деянието по §140, гл.2, ал.2 от НК на Р. Ч. и тези на чл.244, ал.1 от
българския НК се налага извода, че престъплението по §140, гл.2, ал.2 от НК на Р.
Ч. съответства на престъплението по чл.244, ал.1, във връзка с чл.243, ал.2,
т.3 от НК на РБ в редакция ДВ бр. 24/2005г. действала към датата на
осъществяване на престъплението – 20.01.2008г. Това престъпление е извършено в
условията на чл. 26, ал.1 от НК, тъй като се касае за три отделни деяния, които
осъществяват поотделно престъпния състав на чл. 244, ал.1 от НК, извършени са
през един и същ ден, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на
вината, като последващото деяние се явява продължение на предходното.
Настоящият съдебен
състав не възприема посочената от прокурора правна квалификация на това деяние
като такова по чл. 249, ал.1 от НК на РБ, защото с присъдата е инкриминирано
ползването на фалшифицирани платежни документи, а подправката на парични или други приравнени
на тях парични знаци или платежни инструменти /кредитни или разплащателни
карти/ е обект на защита по чл. 243 от НК. Служенето с подправени кредитни или
разплащателни карти покрива състава на чл.244, ал.1 от НК. За разлика от него, деянието
по чл.249, ал.1 от НК предполага ползването на чужд платежен инструмент без
съгласието на титуляра. Следователно платежния инструмент, представляващ
средство на престъплението по чл.249, ал.1 от НК не е бил предмет на подправка. Той е истински,
но се използва без съгласието на титуляра. При това за съставомерността на
деянието по чл.249, ал.1 от НК е необходимо наличието на още един обективен
признак- да са настъпили значителни имуществени вреди, съгласно нормата на
чл.249, ал.1 от НК ред. ДВ бр. 75/2006г. Този елемент не е визиран в присъдата
при фактическото и правно описание на престъплението по §140 НК на Р. Ч.. А
приемащият изпълнението съд е ограничен в рамките на фактите, инкриминирани в
подлежащият на изпълнение акт.
Престъплението по §
176, ал.1 от НК на Р. Ч. има аналог в българското право в текста на чл.316, вр.
чл.308 ал.2 от НК на Р. Б., тъй като са използвани български и чуждестранни
документи за самоличност и свидетелства за управление на превозни средства.
И това престъпление,
както и разгледаното е извършено в условията на чл. 26, ал.1 от НК, с три
отделни деяния, които осъществяват поотделно един и същ престъпен състав,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща фактическа
обстановка и при еднородност на вината, като всяко последващо деяние се явява
продължение на предходното.
Относно
престъплението по § 250, ал.1, 3, б. „б” от НК на Р. Ч.:
В коментираната присъда като начин на
осъществяване на престъплението е описано това, че осъденият И. под предлог да
наеме автомобил посетил офис на фирма, занимаваща се с такава дейност -
отдаване под наем на МПС, легитимирал се пред служителя като Стефан Берген, във
връзка с което представил фалшифицирани лични документи и платежна карта,
издадени на името на последния и чрез неистинския платежен инструмент, извършил
предварителна авторизация – блокиране на пари, а като насрещна престация му бил
предаден автомобил със задължението да го ползва и да го върне в определен срок,
което той не сторил. След 25 минути отишъл в друг офис на същата фирма и
предприел идентично поведение.
Така
изложените факти сочат, че осъденият, в качеството на наемател е сключил на два
пъти договор за наем на автомобил, представяйки се под чужда самоличност.
Съгласно правната теория и съдебна практика измамата е користно
престъпление,засягащо собствеността, при което деецът с користна цел – да
набави за себе си или за другиго имотна облага, утвърждава неправилна, погрешна
представа относно определени обстоятелства или със същата цел използва
съществуващо заблуждение, неопитност или неосведоменост. Измамливите действия
трябва да повлияят на волята на пострадалия, поставяйки го в заблуждение и
мотивирайки го да извърши действия, които му причиняват имотна вреда и които не
би извършил без заблуждението, в което е въведен. За да е осъществено деянието
от субективна страна е необходимо наличието на пряк умисъл и користна цел у
дееца – получаването на имотна облага. Целта трябва да съществува към момента
когато се започва изпълнителното деяние – създаване на погрешна представа.
Когато като способ за измама се използват договорни отношения, тази користна
цел трябва да е съществувала към момента на учредяване на облигационната
връзка, т.е. деецът, който използва договорните отношение за осъществяване на
измама, няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. В случая няма
никакво съмнение, че осъденият И. е сключил договор за наем само за да установи фактическа
власт върху автомобилите, без да е имал намерение да ги върне в уговорения срок. А това означава, че той е действал с користна
цел, т.е. със субективното намерение да извлече са себе си облага, която не му
се следва. Подобно поведение покрива фактическия състав на измамата по чл. 209,
ал.1 от българския НК. В коментираната присъда не е инкриминиран документ, чрез
използване на който осъденият И. е създал невярна представа, че съществува
основание за получаване на автомобилите. Както беше споменато по - горе в
производството по чл. 457 от НПК, съдът е обвързан от констатацията по фактите,
изложени в присъдата, приета за изпълнение. Освен това, документ по смисъла на
чл.212 от НК са всички видове документи, които по силата на нормативен акт
могат да служат като основание за получаване на чуждо имущество, т.е. самият
документ създава привидно основание, че този който получава имуществото, има
право на това. Използваните при осъществяване на деянието документи за
самоличност и платежна карта на са от такова естество, поради което настоящият
съдебен състав намира, че деянието, квалифицирано по § 250, ал.1, 3, б. „б” от
НК на Р. Ч. не е документна измама по чл.212 от НК, а съответства на чл.210,
ал.1, т.5 от НК – измама в големи размери. Съдът приема, че измамата е в големи
размери, като се ръководи от разпоредбите на българския наказателен закон,
тълкувани с тези на чешкия. От последните е видно, че са предвидени две
квалифициращи обстоятелства „значителен размер” или „особено сериозно
последствие”, което кореспондира на понятията „големи размери” и „особено
големи размери, представляваща особено тежък случай”, с които борави българския
наказателен кодекс.
При това положение съдът намира, че деянието по § 250, ал.1, 3,
б. „б” от НК на Р. Ч. следва да бъде квалифицирано по чл.210 ал.1, т.5, вр.
чл.209, ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК на Р. Б.. Касае се за две
идентични деяния, разделени едно от друго с времеви интервал от 25 минути,
което налага квалификацията по чл.26, ал.1 от НК.
Сравнителният анализ на разпоредбите на § 171, ал.1, б/ от НК на Р.
Ч. и чл.296 ал.1 от НК сочи, че и в двата случая се охранява изпълнението на
съдебно решение. Нарушаване на забраната за пребиваване на определено място,
когато е установена със съдебно решение е частен случай на осуетяване на
изпълнението на съдебно решение по смисъла на чл. 296, ал.1 от НК.
Ето
защо съдът счита, че престъплението по § 171, ал.1, б/ от НК на Р. Ч., има своя
аналог в чл.296 ал.1 от българския НК.
Изхождайки от размерите на наказанията,
предвидени за посочените престъпления, най – тежкото от които е за
престъплението по чл. 210, ал.1, т.5 от НК – лишаване от свобода от една до
осем години, а за престъплението по чл. 244, ал.1 от НК - лишаване от свобода
до осем години, съдът намира, че наказанието, което следва да се изтърпи от
осъденото лице следва да бъде в размерите отмерени от чуждестранния съд, тъй
като не са налице основания за неговото намаляване. Подобна възможност е
мислима само ако максималният срок на предвиденото в българския наказателен
закон наказание лишаване от свобода е по – малък от определения с присъдата.
На основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС осъденият следва да изтърпи
наложеното му наказание при първоначален строг режим в затворническо общежитие
от закрит тип. Именно този режим съответства на тежестта на наказанието и
характеристичните данни на личността на осъдения Иванов, който е осъждан и е
изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от пет години, видно от служебно
изисканото свидетелство за съдимост.
Воден
от горните мотиви съдът постанови определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.