Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 02.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 01.06.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 3632 по описа за 2019 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Гражданско дело №
3632/2019 по описа на РС-К. е образувано
по предявен иск от „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:*** чрез пълномощника си юрисконсулт П.П.срещу С.Н.Й., ЕГН ********** с настоящ адрес *** с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК с цена на иска 776,79
лева.
Ищецът, чрез процесуалния си представител
твърди, че на *** г. между „П.К.Б.“ и С.Н.Й., бил сключен договор
за потребителски кредит № ***. Договорът
бил сключен при следните параметри: сума на кредита 400,00 лева; срок – 7
месеца; размер на вноска – 65,25 лева; ГПР – 49,90 %; ГЛП – 41.17 %; лихвен
процент на ден 0,11%; общо задължение –
456,75 лева. По избран и закупен допълнителен пакет – 320,04 лева, вноска по
него – 45,72 лева, като общото задължение по кредита било 776,79 лева, с общ
размер на вноска – 110,97 лева.
Сочи, че сумата на кредита в размер на 600,00 лева била преведена на
ответника на дата *** г.
Твърди, че длъжникът не изпълнил точно поетите с договора задължения и
съгласно Общите условия към договора за потребителски кредит, на 19.09.2017 г.
договорът бил прекратен автоматично от страна на ищцовото дружество и била
обявена неговата предсрочна изискуемост. Било изпратено уведомително писмо на
ответника.
В настоящото производство ищцовото дружество се отказва да търси
претендираните в заявлението по чл. 410 ГПК лихви за забава в размер на 9,38
лева и такси в размер на 30,00 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на
вземане в полза на „П.к.Б.“ срещу длъжника С.Н.Й. в размер на 776,79 лева,
представляващо незаплатено задължение по договор за потребителски кредит № ***
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. На същия са
редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Ищцовото дружество „П.к.Б.“
ЕООД е редовно призовано за датата на
съдебното заседание, не изпращат представител. Пълномощникът на дружеството юрисконсулт
Г.С.-К. депозира становище, в което
заявява, че поддържа исковата претенция, като претендира за постановяване на
неприсъствено решение при наличие на условията за това.
Редовно призован за датата на съдебното заседание, ответникът
не се явява и не изпраща процесуален
представител, не депозира молба за гледане на делото в негово отсъствие.
Към
исковата молба са представени писмени доказателства: Искане за отпускане на потребителски кредит; съгласие
за ел.подписване на документи; ел. искане за сключване на потребителски кредит;
Стандартен европейски формуляр; Договор за потребителски кредит № ***; Общи
условия на „П.к.Б.“; погасителен план; платежно нареждане;извлечение от сметка.
Приложено
към кориците на делото е ч.гр.д. *** г. по описа на С. районен съд.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по
делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:
С протоколно определение от 01.06.2020
г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да
се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е представил писмен отговор. Същият е редовно призован за съдебното заседание,
като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде
гледано в негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК,
поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника,
като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и
предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че
разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени
изцяло, за което следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № *** г. по описа на С.
районен съд съдебни и деловодни разноски в размер на 175,00 лв.
С оглед изхода на спора
и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 425,00 лева, от които 125,00 лева за държавна такса и 300,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.Й., ЕГН ********** с настоящ адрес *** че
дължи на „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, по Заповед за изпълнение от 17.04.2018 г. по ч.гр.д.
№ *** г. по описа на С. районен съд следните суми: 776,79 лева (седемстотин седемдесет и шест лева и 79 стотинки) главница по договор за
потребителски кредит № ***/*** г., ведно със законна лихва от 11.04.2018 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.Н.Й., ЕГН ********** с настоящ адрес *** да заплати на „П.к.Б.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** сумата от 600,00
лева /шестстотин лева и 00 ст./ за
направените съдебно и деловодни разноски по ч.гр.д. *** г. на СРС и по
настоящото производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № *** г. по описа на С. районен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ