№ 7213
гр. С., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110161657 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Предявен е М. ЕФТ. Ф. против „Топл. С.“ ЕАД установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 267,23 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 16.06.2018г. до 15.02.2021г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.06.2021г. по ч.гр.дело №
34383/2021г. по описа на СРС, 36-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че на основание влязло в сила решение
№ 20202440/18.09.2020г. по гр.д. № 71271/2019г. по описа на СРС, 29 състав,
ответникът е осъден да заплати на наследодателя на ищцата Н. Ф., сумата от 985,59 лв.,
представляваща недължимо събрана сума по изп. дело № 5231/2010г. в периода
18.03.2014-15.05.2014г. Твърди се, че до 15.06.2021г. ответникът не заплатил на Н. Ф.
сумата от 985,59 лв. Счита, че от 16.06.2018г. ответното дружество изпаднало в забава,
поради което претендира заплащането на процесната сума от 267,23 лв.,
представляваща законна лихва върху присъдената със съдебното решение главница за
периода от 16.06.2018г. до 15.02.2021г. По изложените съображения моли за уважаване
на предявения иск. Претендира разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
„Топлофикация Сфия“ ЕАД оспорва предявения иск. Изразява становище за
недопустимост на иска, доколкото ищецът не се е възползвал от облекчения ред за
издаване на обратен изпълнителен лист, а по същество намира иска за неоснователен.
Поддържа да е погасено по давност главното вземане, а оттам и акцесорното такова,
каквото представлява претендираната сума. Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно
1
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея
твърдения, на които основава своите искания или възражения. По предявения иск в
тежест на ищеца е да докаже, че наличието на главно вземане, изпадане на ответника в
забава. В тежест на ответника е да докаже изплащане на претенциите на ищеца, за
което не сочи доказателства. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна
давност в тежест на ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва
спирането или прекъсването на давността.
По допустимостта:
Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната
/мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на
облигационното отношение - при срочно изпълнение на парично задължение. Това
задължение възниква не от договора или от закона, а само при поискване-
чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от
уважаването на иск за главницата. Обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си,
произтичащи от забавата. С оглед правната характеристика на претендираното от
ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, правопораждащият факт на същото е
установяване със силата на присъдено нещо неизпълнение на парично задължение.
Самостоятелен иск по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава плащането на парично
задължение е допустим, доколкото макар и акцесорен,
този иск има самостоятелен характер. Обусловеността на акцесорните, допълнителни
парични задължения от съществуването на главно задължение, от което те са
производни /като вземания за обезщетение за забава, неустойки/ е ирелевантна за
възможността те да бъдат предмет на самостоятелна искова защита, тъй като са
отделни /макар и зависими, но само в смисъл на основателност на твърдението за
съществуването им/ притезания.
Искът по чл.86 от ЗЗД е самостоятелен иск и след наличие на присъдени главници
и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение на законната лихва върху
същите, няма пречка тази претенция да се предяви в отделно производство,
независимо от акцесорния и характер /В този смисъл Решение по чл.290 от ГПК
№50/12.03.2010г. по т.д. №485/2009г ІІ т.о на ВКС/. В настоящия случай обаче
претенцията за лихва за забава за периода от 04.04.2019 г. до 15.02.2021 г. е
недопустима, тъй като за посочения период е налице влязъл в сила съдебен акт.
Между страните са безспорни обстоятелствата, че с влязло в сила решение №
20202440/18.09.2020г. по гр.д. № 71271/2019г. по описа на СРС, 29 състав е признато за
установено, че ответното дружество „Топл. С.“ ЕАд дължи на наследодателя на
ищцата – Николай Вълев Филев сумата от 985,59 лв., представляваща недължимо
събрана сума по изп. дело № 5231/2010г. в периода 18.03.2014-15.05.2014г., ведно със
законна лихва от 04.04.2019 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 19672/2019 г. по описа на СРС, 29 гр. състав.
Безспорно е и се установява от представеното решение № 20202440/18.09.2020г.
по гр.д. № 71271/2019г. по описа на СРС, 29 състав, че със същото е присъдена законна
лихва за забава за периода от 04.04.2019 г. (датата на депозиране за заявлението по чл.
410 ГПК) до окончателнтото изплащане на сумата. С оглед на изложенто претенцията
2
за лихва за забава за периода от 04.04.2019 г. – 15.02.2021 г. се явява недопустима,
поради формирана СПН. След произнасяне на СРС по гр. дело № 71271/2019 г.
предходният главен спор между страните е решен със СПН и не може да бъде
пререшаван. Сформирана е СПН относно основните правопораждащи факти за
реализиране на отговорността на ответника, като с цитираното влязло в сила Решение
е присъдена законна лихва, върху исковата сума - главницата в размер на 985, 59 лева
за периода от 04.04.2019 г. до окончателното плащане на вземането. Размерът на
законната лихва може да бъде пресметнат и установен от съда без специални знания
посредством различни, достъпни онлайн изчислителни системи. Съдът определи
лихвата за забава за периода от 04.04.2019 г. до 15.02.2021 г. по реда на чл. 162 ГПК в
размер на 187,28 лева, за която част производството следва да бъде прекратено като
недопустимо.
По отношение на останалата част от исковата претенция – лихва за забава за
периода от 16.06.2018 г. до 03.04.2019 г. в размер на 79,95 лева, която касае период,
различен от исковия, за който е формирана СПН:
В тази част исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена и съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2
ЗЗД, когато денят на изпълнението на задължението не е определен, длъжникът изпада
в забава, след като бъде поканен от кредитора. Съгалсно задължителните постановки
на Тълкувателно решение №5/21.11.2019 г. на ОСГТК при връщане на дадено при
начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът
дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. С окончателния доклад по
делото, неоспорен от страните съдът е разпределил в доказателствена тежест на ищеца,
че ответника е изпаднал забава. Доказателства в този смисъл не са предствени, поради
което исковата претенция в тази част като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г., исковият съд следва да съобрази и направените разноски в заповедното
производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответника има право на разноски. В
полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото съдът
определя в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. ЕФТ. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк.
С., бл., ет., вх., ап. против „Топл. С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. Ал. С.” №, вх., ет., ап. иск с иск с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл.86 ЗЗД, в частта, в която се иска да се признае за установено, че „Топл.
С.” ЕАД дължи на М. ЕФТ. Ф. сумата от 79,95 лева, представляваща законна лихва за
периода от 16.06.2018г. до 03.04.2019г.вкл. върху главница в размер на 985,59 лв.,
присъдена с решение № 20202440/18.09.2020г. по гр.д. № 71271/2019г. по описа на
СРС, 29 състав, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
22.06.2021г. по ч.гр.дело № 34383/2021г. по описа на СРС, 36-ви състав.
3
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по делото по
предявения от М. ЕФТ. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. С., бл., ет., вх., ап.
против „Топл. С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ал.
С.” №, вх., ет., ап. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.86 ЗЗД, в частта, в
която се иска да се признае за установено, че „Топл. С.” ЕАД дължи на М. ЕФТ. Ф.
сумата от 187,28 лева, представляваща законна лихва за периода от 04.04.2019г. до
15.02.2021г. върху главница в размер на 985,59 лв., присъдена с решение №
20202440/18.09.2020г. по гр.д. № 71271/2019г. по описа на СРС, 29 състав, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.06.2021г. по ч.гр.дело №
34383/2021г. по описа на СРС, 36-ви състав като недопустимо.
Решението в тази му - прекратителна част има характер на определение и
подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.
ОСЪЖДА М. ЕФТ. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. С., бл., ет., вх., ап.
ДА ЗАПЛАТИ НА „Топл. С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. Я.” № на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100,00 лева – разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4