О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е-214
Гр.В.
20.11. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание
на двадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : Д. М.
Членове :1.С.С.
2.Г.
Й.
при секретаря ...............................................................................
и с участието на
прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело № 376 по описа за
2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по Чл.396 ГПК /обжалване пред
въззивната инстанция на определение ,с което не е допуснато обезпечение на иска
чрез налагане на запор/.
Делото е образувано по частната жалба на „К.
Т." ООД със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к.., ЕИК..,
представлявано от М. А. П. - управител чрез адв. Л. И. И. от ВАК - гр. В. ул.. против
Определение по гр.д. № 2884/2017 год., с което е оставено без уважение искане
за допускане на обезпечение .Поддържа се ,че с
атакуваното определение ВРС бил отказал на основание чл. 389 ал. 1 във
вр. с чл. 391 ал 1 и във вр. с чл. 397 ал. 1 т 2 от ГПК да допусне обезпечение
на предявения иск чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника до
претендирания размер в изрично посочени банки.Поддържа се ,че в мотивите си
Съдът бил посочил, че са налице доказателства, че искът е вероятно основателен,
но не били ангажирани доказателства, че изпълнението на решението ще бъде
затруднено, т.е. че е налице обезпечителна нужда.Тези изводи били в разрез с
ГПК и установената от съдилищата практика.Молителят не бил задължен да доказва,
че без допускане на обезпечението ще бъде затруднено осъществяването на правата
му по бъдещо положително за него осъдително решение за парично вземане, тъй
като обезпечителната нужда в този случай съществувала по презумпция.Нуждата от
налагането на избраната от ищеца по иска обезпечителна мярка не се определяла
от имущественото състояние
на ответника към
момента на предявяване на
исковете, а от вероятността неговите активи да намалеят в хода на исковото
производство поради действия на разпореждане от негова страна или поради други обстоятелства,
настъпването на които не се дължи на неговото поведение.
С оглед на изложеното се иска да се постанови
определение, с което да се отмени атакуваното определение на ВРС и да се допусне
исканото обезпечение чрез налагане на запор на сметки .
Въззивният съд намира,че определението на районния съд
е неправилно и незаконосъобразно и че следва да бъде отменено поради следното :
Делото пред районния съд е образувано по искова молба на ищеца „К. Т." ООД, ЕИК..
със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к..., представлявано от М. П.
срещу ответника Г.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, .В молбата е направено особено искане
за допускане на обезпечение срещу ответника Г.Н.Д. чрез налагане на обезпечителна мярка: "ЗАПОР" върху
банковите сметки на ответника до размера на предявеното вземане.
Видинският районен съд е приел ,че въз основа на
представените писмени документи и данните по делото молбата е неоснователна .Приел,че при
обезпечение на иска следвало да са
налице в съвкупност следните предпоставки: искът да е допустим и вероятно
основателен, да е налице нужда от обезпечаване и исканата обезпечителна мярка
да е подходяща.В настоящия случай ищецът, в качеството му на извършил
транспортна услуга, претендирал от ответника, в качеството му на възложител,
пресъждане на неизплатено парично задължение по договор за извършени превози,
общо в размер на претендираната сума, както и законна лихва върху главницата,
поради което искът бил допустим. От представените товарителници и фактура можело
да направи изводът, че искът е и вероятно основателен. Твърдяло се от ищеца, че
ответникът има финансови затруднения, но по делото не били ангажирани
доказателства, от които да можело да се направи обоснован извод, че ответникът
не разполага с имущество и че изпълнението на бъдещото решение в полза на ищеца
щяло да е невъзможно или щяло да бъде затруднено, тоест - че е налице обезпечителна
нужда за налагане на исканото обезпечение.Воден от горните мотиви съдът оставил
без уважение на основание
чл.389 от ГПК, молбата на ищеца „К. Т. ООД, ЕИК..,със
седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к.., представлявано от М. П., с която
се иска допускане на обезпечение срещу ответника Г.Н.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, по предявения срещу него иск за пресъждане на парична сума, дължима
по договор за транспорт на стоки през 2016г., сключен между страните и лихва за
забава върху главницата, с налагане на обезпечителна мярка "ЗАПОР"
върху банковите сметки на ответника до размера на предявеното вземане, като
неоснователна.
Определението е незаконосъобразно .Съгласно
разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК
обезпечение на иска се допуска когато искът е допустим, вероятно основателен и
когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на
правата по решението.Предявеният иск е допустим
и вероятно основателен ,тъй като вземането на ищеца е подкрепено с писмени
доказателства,приложени към исковата молба.
От представените по делото писмени доказателства се
установява,че ответникът не е заплатил паричното си задължение ,произтичащи от
общо 11 бр.товарителници от края на м.август 2016 г. и съставената въз основа
на тях фактура №**********/19.09.2016 г.По силата на Чл.303а ТЗ ако не е
уговорен срок за плащане ,паричното задължение трябва да бъде изпълнено в
14-дневен срок от получаване на фактура или друга покана за плащане.Очевидно е
,че срокът за плащане е настъпил пред повече от една година от възникване на
задължението .
Съгласно задължителната съдебна практика ,обективирана
в Определение №185/08.04.2015 по дело №532/2015 на ВКС, ТК, II т.о. ,постановено
по реда на чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК молителят
не е задължен да доказва, че без допускане на обезпечението ще бъде затруднено
осъществяването на правата му по бъдещо положително за него осъдително решение
за парично вземане, тъй като обезпечителната нужда в този случай съществува по
презумпция. Нуждата от налагането на избраната от ищеца по иска обезпечителна
мярка не се определя от имущественото състояние на ответника към момента на
предявяване на исковете, а от вероятността неговите активи да намалеят в хода
на исковото производство поради действия на разпореждане от негова страна или
поради други обстоятелства, настъпването на които не се дължи на неговото
поведение.Тази практика е възпроизведена и в много други актове на ВКС.Така
например в Определение № 471 от 3.10.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1440/2016 г.,
II т. о., ТК, докладчик съдията Н. М. се казва ,че по въпроса за преценката на съда за наличието на
обезпечителна нужда е създадена последователна практика на ВКС, вкл. и
задължителна такава, в която се приема, че тази преценка е винаги конкретна, с
оглед специфичните за делото факти, но също така изрично се отбелязва, че при
липса на данни, които я опровергават, нуждата се предполага. Същите мотиви са
изложени и в Определение № 350 от
8.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1027/2016 г., II т. о., ТК .
В определение №8/11.01.2010 г. по ч.т.д.888/2009 г. I т.о.на ВКС се приема ,че една позитивна оценка на
решаващия съд може да бъде обусловена от характера на защитимото материално
право –парично вземане ,както и на
данните по делото за демонстрирано процесуално поведение на ответника.В
конкретния случай ответникът не е изпълнил задължение,произтичащо от търговска
сделка за срок повече от една година от възникването на изискуемостта на
вземането ,което говори за финансова невъзможност или за нежелание да се изпълни
задължението-това обстоятелство само по себе си обуславя наличието на
обезпечителна нужда.
Да се изисква от молителя да доказва детайлно как
точно ще бъде невъзможно да осъществи
правата си по решението или как те ще се затруднят означава да се възложи върху
него доказателствена тежест да доказва бъдещи евентуални събития ,които могат
да настъпят много години след молбата за налагане на обезпечителна мярка.Това
очевидно е невъзможно ,още повече ,че финансовото състояние на ответната страна
е защитено от търговска и банкова тайна . Да се изисква от
молителя да доказва детайлно как точно ще
бъде невъзможно да осъществи правата си по решението или как те ще се
затруднят в бъдеще означава да се възложи на молителя непосилна доказателствена
тежест ,а това би довело изцяло до обезсмисляне и неприлагане на института на
обезпечаване на иска /desuetudo/ -очевидно е ,че
тълкуването на закона в този смисъл противоречи на целта на закона /Чл.46 ал.2
ЗНА/.
Поисканата обезпечителна мярка е достатъчно
индивидуализирана с посочването на банките, в които са разкрити сметки на ответното
дружество без да е необходима конкретизация на броя и номерата на сметките,тъй
като с установения специален ред по Чл.62 ЗКИ за разкриване на банковата тайна достатъчно
за изпълнение на наложената обезпечиелна мярка е да е посочена банката ,в която
длъжникът има разкрити сметки /определение №8/11.01.2010 г. по ч.т.д.888/2009
г. I т.о.на ВКС/.
Водим от горното и на основание Чл.396 ал.2 ГПК Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №2907-РЗ от 3.10.2017 г по гр.д. №
2884/2017 год.на Районен съд-В. с което е оставено без уважение искане за
допускане на обезпечение,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ИСКА на „К. Т." ООД със
седалище и адрес на управление: гр. В. ж.к.., ЕИК.., представлявано от М. А. П.
- управител чрез адв. Л. И. И. от ВАК - гр. В. ул.. срещу Г.Н.Д. *** с ЕГН ********** за
пресъждане на парична сума, дължима по договор за транспорт на стоки през
2016г., сключен между страните и лихва за забава върху главницата с цена на
иска 2 407,92 лв.,като НАЛАГА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА „ЗАПОР“ на банковите сметки
на ответника Г.Н.Д. *** с ЕГН **********
до претендирания размер /2407,92 лв./ в следните банки: У.К. Б. АД: Б.
ДСК ЕАД, „О. б. б." АД, „Ю. Б." АД, „Р. (Б.)" ЕАД, „С. Ж. Е.“ АД,
„А. Б. Б.“ АД, „Б. П. Б." АД, „Т. Б. А. Б.“ ЕАД. „П. и. б." АД, „С."
ЕАД, Т. б. В." ЕАД, „Б.– а. к. Б." АД, „П.К. Б. (Б.)" ЕАД, Т. Б.
Д" АД, „Т. Б." АД, „И." АД, „Ц. к. б.“ АД, „О. б." АД, „Б.
б. з. р." АД, „И. А. Б.' АД, „Т. Б." АД, „ИНГ Б.“ Н.В. - клон С., „С.
Е." АД - клон Б. „Б. П." С.А - клон С., „Т.-Д. З. Б." - клон С..
Да се издаде обезпечителна заповед.
Определението съгласно Чл.396 ал.2 изр.3 ГПК подлежи на
обжалване пред ВКС с частна жалба ако са налице предпоставките на Чл.280 ал.1 и
2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/