№ 191
гр. Сливен, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242200600386 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 47/18.03.2024г. по НОХД № 597/2023г., Сливенският
районен съд признал подс.Т. Г. Г. за виновен в това, че в периода от
неустановена дата на месец февруари до 28.02.2023г. в гр.Сливен, в условията
на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи – парична сума в
размер на 630 английски паунда, с обща левова равностойност 1404.97 лева и
10 бр. бутилки от по 700 мл. Уиски „Джеймисън“ на обща стойност
269.90лева, всичко на обща стойност 1674.87 лева, от владението на
собственика им Х. Г. Х. от гр.Сливен, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от
НК и на основание чл.54 ал.1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК отложил за
изпитателен срок от три години. С присъдата съдът осъдил подс.Т. Г. Г. да
заплати в полза на държавата направените по делото разноски в общ размер на
71.80 лева, от които 46.80 лева по сметка на ОД МВР Сливен и 25 лева по
сметка на СлРС.
1
Депозирана е въззивна жалба от защитника на подс.Т. Г. Г., в която се
сочи, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и неправилна. Сочи се
допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното му
прилагане, т.к. деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна,
поради наличия на съмнения, че подсъдимият е извършил деянието. В
допълнителната жалба се твърди, че е допуснато абсолютно процесуално
нарушение, аргументирайки се със съществени непълноти в мотивите на
обжалваната присъда, липсата на ясна позиция по въпроса за допустимостта
на конкретни доказателствени източници или части от тях, отсъствие на
задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Заявява се пресъздаване
на фактологията, посочена в обвинителния акт, без да се посочи кои
доказателства се обсъждат от съда, кои доказателства приема съда или
съответно подкрепя тезата на обвинението, т.е. става въпрос за пълна липса и
непълнота в оценъчната дейност на съда. Защитата сочи, че няма доводи за
съдебна преценка на процесуалната годност на доказателствата и
доказателствените средства, както и за показанията на полицейските
служители, като е налице заобикаляне на чл.118 ал.1 и ал.2 от НПК. Счита се,
че доказателствените източници, върху които се гради присъдата, са
недопустими и неправилно проверени, съобразно изискванията на чл.13, чл.14
и чл.107 от НПК. Защитникът на подсъдимия прави собствен разбор на
показанията на свидетелите и извежда извод, че не може да се вмени вина на
подсъдимия за престъплението, за което е осъден. От друга страна, посочва
допуснати съществени непълноти в съображенията относно обстоятелства от
значение за преценка на обективната и субективна съставомерност на
деянието, препятстващи възможността да се изведе действителната воля на
решаващият съд, което представлява абсолютно нарушение. Смята се, че
постановената присъда е незаконосъобразна, необоснована и неправилна, и
наложеното наказание за явно несправедливо, както и че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, и възприетата фактическа обстановка не се
подкрепя от доказателствата по делото. Иска се да се отмени присъдата и да се
оправдае подсъдимия, алтернативно, да се намали наложеното наказание или
да се наложи наказание пробация.
Представителят на държавното обвинение се явява в съдебно заседание,
намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Счита присъдата за обоснована, правилна и законосъобразна. Прокурорът
2
твърди, че въпреки събраните оскъдни данни в хода на съдебното и досъдебно
производство, след анализа им, може да се направи извод, че подс.Г. е
извършил престъплението, за което е осъден. Представителят на държавното
обвинение не намира, че е налице соченото от защитата процесуално
нарушение – липса на мотиви, както и нарушение на нормата на чл.118 ал.1 и
ал.2 от НПК. Счита наложеното наказание за справедливо, определено към
минимума на разпоредбата на чл.194 от НК. Пледира за потвърждаване на
обжалваната присъда.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.Т. Г. Г. се явява
лично и със защитника си адв.Г. Д. от АК Сливен. Защитникът на подсъдимия
поддържа въззивната жалба и допълнителните такива. Посочва, че гласните
доказателства не съответстват на писмените доказателства и по-точно на
направената справка от РУ Сливен, постановление на разследващ орган.
Отново се твърди, че мотивите към присъдата са минимални и не се разбира
каква е била действителната воля на съда, за да постанови осъдителна
присъда. Заявява се, че присъдата е постановена в резултат на преразказване
от полицейските служители на признанието на подсъдимия, но практиката на
Върховния съд и ЕСПЧ е че не може да се постанови присъда единствено и
само на показанията на полицейски служители без други годни доказателства.
Подсъдимият Т. Г. в личната си защита потвърждава казаното от
защитника си.
В последната си дума подсъдимият иска да бъде оправдан.
Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани в
хода на досъдебното производство и при проведеното съдебно следствие пред
първата инстанция, както и провери атакуваната присъда служебно изцяло,
съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната
жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
Подсъдимият Т. Г. Г. с Присъда № 47/18.03.2024г. по НОХД № 597/2023г.
на Сливенски районен съд е осъден за престъпление по чл.194 ал.1, вр.чл.26
ал.1 от НК, за това, че в периода от неустановена дата на месец февруари до
28.02.2023г. в гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление, отнел
3
чужди движими вещи – парична сума в размер на 630 английски паунда, с
обща левова равностойност 1404.97 лева и 10 бр. бутилки от по 700 мл. Уиски
„Джеймисън“ на обща стойност 269.90лева, всичко на обща стойност 1674.87
лева, от владението на собственика им Х. Г. Х. от гр.Сливен, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В това производство въззивната инстанция прецени, че не следва да се
произнася по основателността на въззивната жалба (относно исканията за
оправдаване на подс.Г. или намаляване на наказанието му), защото в рамките
на дължимата по повод на депозираната жалба пълна служебна проверка на
присъдата, намери основания за нейната отмяна и връщане на делото на РС
Сливен за ново разглеждане, отчитайки разпоредбата на чл.335 ал.2 от НПК.
Първоинстанционният съд е допуснал неотстраними при въззивното
разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.348 ал.3 т.2 предл.1, вр. ал.1 т.2 от НПК, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Наличието им препятства
разглеждането на аргументите на защитата по същество. Въззивният съд
следва да отмени изцяло присъдата и да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд, тъй като сам не може да отстрани допуснатите
нарушения.
Нарушението се изразява в липсата на мотиви, поради противоречия,
непълни правни изводи, липса на анализ на противоречивата доказателствена
съвкупност, както и несътветствие със стандартите за обективност,
съобразявайки нормите на чл.14 от НПК, с което съществено се накърняват
правата на страните.
Мотивите на съда следва да съдържат фактическите обстоятелства,
приети за установени, анализ на доказателствата, въз основа на които са
изяснени фактите, правните съображения за взетото решение и отговор на
направените от страните възражения. Те следва да са ясни, пълни и
непротиворечиви и да разкриват начина, по който съдът е изградил
вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение. В случая е налице
противоречива доказателствена съвкупност, изразяваща се до противоречия
дори в показанията на свид.Х. Г. Х., пострадал по делото, които не са обсъдени
и анализирани от контролираната инстанция, а е посочено само че ги
кредитира. Районният съд в мотивите си е изброил механично имената на
4
свидетелите Х. Х. и четиримата полицейски служители – К., Б., Р. и Д., като не
е посочил конкретно кои части от показанията им приема за достоверни, как се
допълват помежду си свидетелските показания, защо ги намира за
последователни, единни и логични, и как кореспондират помежду си. Липсва
обсъждане на показанията на пострадалия Христов, констатиране на
противоречия с показанията му, дадени на досъдебното производство и
евентуално прилагане на процедурата по чл.281 от НПК. Като краен извод,
въззивният съд намира, че липсва пълен, всестранен и цялостен анализ на
доказателствата по делото, като по този начин не става ясна волята на съда.
В настоящия случай мотивите на съда не разкриват изискуемото
подробно, цялостно и аналитично обсъждане на всички събрани и проверени
по делото доказателства, т.е. не е извършен надлежен анализ на
доказателствата, което прави и невъзможна проверката на волята на съда
относно тяхната оценка. В случая районния съд само е маркирал събрания
доказателствен материал и то не целия, тъй като в хода на съдебното
следствие са приобщени справки от РУ Сливен, заповед за задържане и други
писмени доказателства, които не са коментирани от съда.
Вътрешно противоречие в мотивите е налице и в частта относно
определяне размера на наказанието на подсъдимия. От мотивите на
първоинстанционната присъда не става ясно как е формирана волята на съда
при определяне на конкретното наказание. При посочена липса на отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства и посоченото едно смекчаващо
отговорността му, а именно чистото му съдебно минало, не става ясно защо
съдът му е наложил наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода,
което е доста над минималния размер от три месеца лишаване от свобода. Така
в тази им част, мотивите не дават яснота, каква е и как е формирана реалната
воля на съда при определяне на наказанието на подсъдимия Г.. Настоящата
инстанция намира, че следва да се отчете обстоятелството (което въобще не е
коментирано в мотивите), че инкриминираните вещи са върнати до
приключване на съдебното следствие в първата инстанция, върнати са още на
досъдебното производство с разписка и протокол за доброволно предаване.
Противоречието в мотивите винаги представлява процесуално
нарушение от категорията съществените, тъй като в константната практика на
ВКС е приравнено на липсата на мотиви. В този смисъл е Решение №
5
305/2011г. по н.д.№ 1675/2011г., III н.о., ВКС, Решение № 92/2019г. по н.д.№
982/2018г., II н.о., ВКС, че липса на мотиви е налице, както в хипотезите на
тяхното пълно отсъствие, така и при неясна и вътрешно противоречива
аргументация на съда. И в двата случая липсата на мотиви касае порок в
дейността на решаващия съд, който се отразява от една страна на правото на
страните да получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от
друга страна, на възможността да се разбере действителната воля на съда.
Обжалваната присъда не позволява да се разбере ясно и точно какво се
приема от решаващия съд и от там – страните да отстояват своята процесуална
позиция. Това е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348
ал.3 т.2 предл.1 от НПК, представляващо основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК
за отмяна на атакувания съдебен акт.
Изложеното дотук обоснова извод за наличие на основанието по чл.334
т.1, вр. чл.335 ал.2, вр. чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК за отмяна на
атакуваната присъда изцяло. Изброените нарушения, допуснати в съдебната
фаза от първата инстанция са съществени по смисъла на чл.348 ал.3 т.2
предл.1 от НПК и не могат да бъдат отстранени в рамките на въззивната
проверка, но са отстраними при ново разглеждане на делото от
първоинстанционния съд. Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд
счита, че не може сам да отстрани допуснатите нарушения и същите са
отстраними при ново разглеждане на делото от районния съд, поради което
следва да отмени атакуваната присъда и да върне делото на първата
инстанция за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.
Предвид изхода на делото въззивният съд счита, че е безпредметно и не
следва да излага в настоящото си решение мотиви по повод оплакванията във
въззивната жалба, за да не повлияе със становището си върху решението на
първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото ще следва
да се произнесе по вътрешно убеждение по повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение. Поради това, въззивната инстанция не се произнася относно
наведените доводи от защитата в депозираните жалби за оправдаване на
подсъдимия Г. или намаляване на наложеното наказание, или налагане на
наказание пробация.
Ето защо, Сливенски окръжен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Присъда № 47/18.03.2024г. по НОХД № 597/2023г. по описа
на Районен съд Сливен.
ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за ново разглеждане от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7