№ 123
гр. Плевен , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Кунчева Въззивно гражданско
дело № 20214400500279 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Прокуратурата на РБ, подадена
чрез представител на Районна прокуратура – Плевен, срещу решението на
Плевенски районен съд от 11.02.2021 г., постановено по гр.д. № 4847/2020 г.,
в частта му, в която Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ да заплати на Р. Х. АСК., с ЕГН ***, сумата от 5000 лв., ведно
със законната лихва от 03.12.2019 г. до изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение в престъпление по чл. 159Б, ал.2, вр.с ал.1, вр.с чл. 159а, ал.2, т.2,
предл.2, вр. с ал.1 от НК и по чл. 159в, вр.с чл.20, ал.2 от НК, за което е
оправдан с влязла в законна сила на 03.12.2019 г. присъда по н.о.х.д. №
53/2017 г. на Плевенски районен съд. В жалбата са наведени оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната му част, тъй като
не са установени твърдените неимуществени вреди и непосредствената им
връзка с обвинението на ищеца, а са установени нормални и презумирани
негативни преживявания при обвинение в престъпление. Въззивният
1
жалбоподател оспорва също така размера на присъденото обезщетение, като
счита същият за значително завишен и несъобразен с чл. 52 от ЗЗД.
Претендира се отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната му
част и отхвърляне на предявения иск за неимуществени вреди, а ако
въззивната инстанция приеме, че същият е доказан по основание – намаляване
на присъденото обезщетение.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от прокурор в
Окръжна прокуратура – Плевен.
Ответникът по въззивната жалба Р. Х. АСК. не ангажира становище.
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от
надлежна страна в процеса – ответник в първоинстанционното производство,
при наличие на правен интерес от обжалване, с оглед на което разглеждането
й е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следните
съображения:
Не е спорно по делото, че срещу ищеца Р. Х. АСК. е внесен
обвинителен акт в Районен съд – Плевен на 09.01.2017 г. за престъпления по
чл. 159б, ал.2, вр.с ал.1, вр.с чл. 159а, ал.2, т.2, предл.2, вр. с ал.1 от НК и по
чл. 159в, вр.с чл.20, ал.2 от НК. Въз основа на същия е било образувано
н.о.х.д. № 53/2017 г. по описа на Плевенски районен съд, приключило с
присъда № 93/09.07.2019 г., с която подсъдимият е признат за невиновен по
повдигнатите му обвинения. Присъдата е потвърдена с решение на Окръжен
съд – Плевен № 213/03.12.2019 г. по в.н.о.х.д. № 723/2019 г., което е
окончателно.
Предявеният от Р.А. иск за ангажиране отговорността на държавата в
лицето на прокуратурата, повдигнала и поддържала обвинението срещу него,
във връзка с обезщетяването на претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на проведеното срещу него наказателно производство, приключило с
влязла в сила оправдателна присъда, намира своето правно основание в чл. 2,
ал. 1, т. 3,предл. 1-во от ЗОДОВ.
Следва да бъде посочено, че отговорността на държавата,
2
регламентирана в чл. 2 от ЗОДОВ е обективна и възниква при наличието на
предвидените в закона предпоставки. Следователно фактът на незаконното
обвинение в случая е достатъчен да индицира, че ищецът е претърпял вреди,
рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, които подлежат на
репариране.
Що се касае до определянето на размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, този
въпрос е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.
52 от ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно
конкретно установените по делото обстоятелства, като важи общото правило
на разпределяне на доказателствената тежест между страните, съгласно което
всяка страна носи доказателствена тежест относно фактите, от които извлича
изгодни за себе си правни последици.
В конкретния случай безспорно за периода на наказателното
преследване ищецът е имал отрицателни изживявани от незаконното
обвинение – то е ограничило възможносттта му да води обичайния си начин
на живот и се е отразило емоционално негативно, както на него, така и на
цялото му семейство. От събраните по делото гласни доказателства се
установява изключително неблагоприятното отражение на повдигнатото
обвинение и провежданото наказателно производство в двете му фази върху
психиката и емоционалното състояние на ищеца. По това време същият
живеел със семейството си в Англия. Имал работа, но се наложило да я
смени неколкократно поради честите му отсъствия, свързани връщането му в
България по повод воденото срещу него наказателно производство. Във
връзка с повдигнатите му обвинения и изнесената в пресата информация, че е
обвинен за участие в организирана престъпна група за сводничество,
възникнало напрежение в семейството му. Изпитвал сериозно неудобство от
това, че тази информация е станала обществено достояние, срамувал се от
съседи и познати в България, чувствал се унизен. Отделно от това, налагало
се много често - почти всеки месец да си идва в България във връзка с делото,
което го отделяло от грижите за семейството и невръстното им дете, и му
създавало проблеми в работата. Направил значителни разходи във връзка с
пътуванията до България и обратно. През цялото време, докато траело
наказателното производство, се чувствал много притеснен и стресиран.
3
С оглед на конкретно установените по делото обстоятелства за
неблагоприятното отражение на незаконното обвинение върху ищеца,
въззивният съд приема, че обезщетение в размер на 5000 лв., при спазване на
дефинитивно определения в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, в
случая се явява справедливо и достатъчно да обезщети претърпените от него
неимуществени вреди.
Като е достигнал до същите фактически и прави изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение в обжалваната му
част, което подлежи на потвърждаване.
Въззиваемият не е претендирал разноски и с оглед изхода на спора,
разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260115 от 11.02.2021 г. на Районен съд
– Плевен, постановено по гр.д. № 4847/2020 г., в обжалваната му част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4