Решение по дело №15/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 март 2021 г.
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20217200700015
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 64

 

гр. Русе, 26.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

при секретаря  НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора  ДИАНА

НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело 15 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от М.С.А., гражданин на Република Турция, депозирана чрез адвокат пълномощник М.П., против Решение № 260230 от 26.11.2021 г., постановено по АНД № 1663/2020г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0001286 от 15.09.2020г. на Директор на РД „Автомобилна администрация” – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 12, §. 3 от Приложение „Контролен уред” към AETR /ДВ бр.28 от 1995 г./, на основание чл. 93в, ал. 14 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претенцията е да се отмени решението на РРС и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление.

Касационният ответник не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление, съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдил е и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП. Счел е, че правилно е приложен и материалният закон, като нарушението е безспорно установено.  

Решението на първата съдебна инстанция е правилно.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана затова, че на 14.09.2020г., при престояване в километрична колона от товарни автомобили за преминаване през ГКПП „Дунав мост“, посока от България към Румъния, за времето от 20.07ч. до 20.15ч., от 20.17ч. до 20.30ч., от 20.31ч. до 20.50ч., от 20.52ч. до 21.14ч., от 21.35ч. до 22.03ч. и от 22.12ч. до 22.40ч. не е използвал правилно превключващия механизъм, като е поставил бутона в положение „Почивка“ вместо „Друга работа“. При така индивидуализираното нарушение, неоснователно е касационното възражение, че в АУАН липсва описание на конкретни факти, сочещи на неправилно използване на превключващия механизъм. Посочени са всички съставомерни обстоятелства – място и време на нарушението, същността му – неправилно използване на превключващия механизъм, фактическото положение на бутона на превключващия механизъм и това, което би следвало да е. Няма спор, че интервалите от време, които са записани като почивка, фактически не съставляват такава, тъй като не отговарят на легалната дефиниция по чл.1, б.“м“ от AETR, съгласно която  "почивка" е всеки непрекъснат период от най-малко 1 час, през който водачът може свободно да разполага със своето време; тези времеви периоди не съставляват и управление. При това положение, изводът, че следва да се отчетат като „друга работа“ е правилен. Поради това, АУАН и НП са законосъобразни, издадени при наличие на всички необходими реквизити и съдържащи такова описание на нарушението, което дава възможност на адресата им да реализира защитата си в пълен обем.

С оглед гореизложеното решението на Районен съд - Русе е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260230 от 26.11.2020 г., постановено по АНД № 1663/2020г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението не подлежи на обжалване.                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                          

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.