Решение по дело №2047/2023 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по жалба на Д.С.В., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. С.С.Х., с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4635-000105/21.07.2023 год. на полицейски инспектор С.А.О.към ОДМВР гр. Бургас, РУ Приморско, с която на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и отнемане на 2 броя регистр. Табели с номера ***.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена процесната ЗППАМ, като неправилна и незаконосъобразна.

Твърди се материална незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа се, че не е налице нарушение на чл.5 ,ал.3,т.1 от ЗДвП,тъй като В. не е управлявал процесното МПС. Претендира разноски по делото.

Ответникът – в отговор на л. 9 оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение като неоснователна.

Жалбата против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4635-000105/21.07.2023 год. на полицейски инспектор С.А.О.към ОДМВР гр. Бургас, РУ Приморско е връчена на В. на 21.07.2023г., а жалбата е подадена на 27.07.2023г.

Пловдивският административен съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира жалбата за процесуално допустима , а разгледана по същество за неоснователна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН серия GA969706/ 21.07.2023г., издаден от Д.П., мл. автоконтрольор към ОДМВР Бургас, РУ Приморско за това, че на 21.07.2023г. около 19:20 часа в гр. Приморско на ул.“***“, до механа „Кума Лиса“ с посока на движение към ул.“Черно море“ , Д.С.В. като водач на МПС „Тойота Ланд Круизер 120“ с рег.№ ***управлява посоченото МПС , негова лична собственост и изпробван за употреба на алкохол в 19:46 ч с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARPL-0248, светлинната скала на уреда е отчела 1,50 на хиляда алкохол в кръвта чрез издишания от него въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 0175810 и 7 броя стикери с номер А075937. Установено още при проверката е, че В. не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон на СУМПС от съответната категория.

Прието е,че жалбоподателят е извършил виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП /водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,установено по надлежния ред/, както и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП/ не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон на СУМПС от съответната категория/.

Нарушителят е подписал акта с отбелязване "нямам възражения". По преписката няма данни такива да са постъпили допълнително в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Последвало е издаването на процесната заповед, въз основа на АУАН серия GA969706/21.07.2023г , с която на основание чл.22 от ЗАНН във връзка с чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП на жалбоподателя, е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и отнемане на 2 броя регистр. Табели на номера ***.

По делото от страна на административния орган е депозирана пълната административна преписка по повод атакувания акт, включително и доказателства за правомощията му да издава актове от рода на процесните – Заповед № 251з-1821/26.04.2022г. , издадена от директора на ОДМВР-Бургас.

Налична е и мотивирана резолюция № 23-4635-М000058/ 09.08.2023г. на началника на РУ Приморско, ОДМВР-Бургас за прекратяване на административно наказателното производство по АУАН серия GA969706/ 21.07.2023г., издаден от Д.П., мл. автоконтрольор към ОДМВР Бургас, РУ Приморско против Д.С.В. за нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, тъй като деянието съдържа признаците на престъпление по чл.343Б,ал.1 от НК и е образувано БП №4535ЗМ-127/2023г. по описа на РУ Приморско.

Във връзка с оспорванията, които са заявени от жалбоподателя , по делото са приложени протоколите от разпит на свидетелите Д.П. , Х.Д., Б.Й.и В.Т./ л. 44-48/ като от показанията им се установява , че лицето Г.Ж. е спрял патрулната полицейска кола и е подал сигнал, че жалбоподателят е управлявал л.а. “Тойота Ланд Круизер“, бил е в нетрезво състояние , създал е предпоставка за ПТП, впоследствие е възникнало пререкание между Ж.и В., като полицаите при идването си са заварили жалбоподателят вече извън автомобила му. В колата , на задната седалка , е било детето на жалбоподателя, а по-късно е дошла и съпругата на В., която си е взела детето, като двамата явно били скарани. На жалбоподателя е била извършена проверка за алкохол и уредът е отчел наличие на алкохол в кръвта . Съдът кредитира показанията на горните свидетели, които са в синхрон със събраните по делото писмени доказателства.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя заявява , че доверителят му е дал кръвна проба , резултатите от същата са налице по досъдебното производство и признава, че В. е бил с 1,44 промила алкохол / л. 48/ в кръвта.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

На първо място, следва да се посочи, че правното основание за налагане на принудителната административна мярка е чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП /в относимата й и действаща и понастоящем редакция, ДВ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, съгласно която разпоредба "За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване", се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, както и прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и отнемане на регистр. Табели на процесното МПС. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Съдът намира,че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган , в кръга на неговите правомощия, за което е представена цитираната по-горе в настоящото решение заповед.

ЗППАМ е издадена и в предписаната от закона форма, като съдържа всички фактически и правни основания за издаването й, не се констатира нарушение на административнопроизводствените правила.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП, е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

В случая, съобразно възприетото от ответника в мотивната част на самата заповед , необходимата предпоставка за налагане на тази ПАМ е: водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, като съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ.

Съдът констатира , че АУАН е редовно съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното нарушение на ЗДвП, а именно чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП.

В този смисъл и съдът намира, че при съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същият служи като основание за издаване на Заповед по реда на чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП за налагане на жалбоподателя на процесната принудителната административна мярка, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца".

Съдът счита , че основното твърдение на В. , че не е управлявал МПС, след употреба на алкохол, не се доказа по безспорен начин, със събраните по делото гласни и писмени доказателства.

За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. (Решение № 6565 от 25.05.2017 г. по адм. д. № 7994/2016 на Върховния административен съд).

Следва да се посочи , че след като са налице елементите от фактическия състав относно установяването, правилно административният орган е наложил мярката.

Ето защо, съдът намира, че са осъществени материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна мярка в хипотезата на чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП, поради което и намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в насока материална незаконосъобразност и необоснованост на оспорения акт. В този смисъл, неоснователно е възражението, че фактическият състав на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП не е изпълнен и ЗППАМ следва да бъде отменена.

Всъщност целта на тази мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС ". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.

При осъществената от настоящия състав проверка, се установи, че заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП във връзка с чл.59 ал.2 от АПК.

Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение, където е описана фактическа обстановка, възприета изцяло от органа при произнасянето му, което е напълно допустимо и в съответствие с разрешението дадено в ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВКС.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че са налице сочените фактически и правни основания за издаване на административния акт с който е наложена ПАМ, като при постановяването му са спазени административнопроизводствените правила и същият е съобразен с целта на закона.

Предвид изложените правни изводи настоящият състав на Административен съд–Пловдив намира, че жалбата, като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172 , ал. 5 от ЗДП Административен съд – Пловдив, пети състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.В., ЕГН: **********, с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4635-000105 / 21.07.2023 год. на полицейски инспектор С.А.О.към ОДМВР гр. Бургас, РУ Приморско.

Решението е окончателно.

Съдия: