Решение по дело №5634/2018 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ………

 

гр. София, 23 януари 2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на девети януари през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

                                                                    СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора от СГП Деян Маринов, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНАХ дело № 5634 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С решение от 12.11.2018 г. по НАХ дело № 7732/2018г. Софийският районен съд, НО, 104 състав е признал подсъдимият В.В.С. ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 21.11.2017 г. около 15:55ч. в гр.София, ж.к.”*********”, на кръстовището до централен вход на бизнес- център “Вертиго”, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - крещял на висок глас “не видя ли, че щеше да ме блъснеш бе говедооо!”, след което напръскал със спрей в областта на лицето, Д.Е.Д., като деянието е извършено при управление на моторно превозно средство, а именно лек автомобил марка “БМВ”, модел “М-6” с peг. № ********- престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. чл.78а, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв.

      Срещу присъдата е постъпила жалба от обв. С. чрез защитника му адв. Р.. В същата се посочва, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове изводът, че обв. С.  е извършил престъпление, за което е обвинен. Моли се да бъде постановена нова присъда, с която подс. С. да бъде признат за невинен и да бъде оправдан  по повдигнатото срещу него обвинение.

 С определение от 20.12.2018г. настоящият съдебен състав е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат  разпит на подсъдимия и свидетелите, изслушване на експертизи и събиране на нови доказателства. В с.з. на 09.01.2019г. е допуснал до разпит св. К.Т.и е изслушал обясненията на обв. С..

В съдебно заседание обв. Р. моли да бъде отменено атакуваното решение и да бъде постановено ново такова, с което подзащитният му да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение, като по същество доразвива доводите, изложени в жлбата му. Твърди също така, че по време на инкриминираното деяние подзащитният му не е бил на местопрестъплението.

Представителят на СГП заявява, че оспорва жалбата. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила и счита жалбата за неоснователна.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в подадената жалба‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:

Фактическата обстановка по делото е изяснена, макар и доста пестеливо, от районния съд. Установени са по всички обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл. 102, т. 1 - т. 3 от НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството на обвиняемия в него, субективната страна на деянието, личността на обвиняемия, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Следва да се отбележи, че фактическите констатации на контролирания съд са направени след повърхностен анализ на събраните по делото доказателства. Въпреки това фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на постановлението на прокурора от 11.05.2018г. и възприета от първостепенния съд е доказана по несъмнен начин. От събраните  пред настоящата съдебна инстанция доказателства / показанията на св. К.Т.и обясненията на обв. С. /  не се установяват нови факти и/или обстоятелства за промяна на установената и от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която се изразява в следното:

Обв. С. ползвал и управлявал лек автомобил марка „БМВ“ модел  „ М 6“  с рег. № ********въз основа на договор за наем на МПС, сключен между „Е.М.“ ООД  и обв. С. от 03.07.2017г. 

На 21.11.2017г. около обяд обв. С. се срещнал със св. К.Т.в „България МОЛ“, находящ се в София на бул. „България“. Там двамата избирали подарък за рожден ден на приятел на св. Т., след което обядвали в ресторнат в МОЛ-а. След обяда двамата се предвижвали в района с управлявания от обв. С. лек автомобил марка „БМВ“ модел  „ М 6“  с рег. № ********. Обв. С. и св. Т. били заедно в периода 12.00-13.00ч. на посочената дата, след което се разделили.

На 21.11.2017 г. свидетелят Д. управлявал автомобила марка „Ситроен“ модел „С-кросер“ с рег. № ********на територията на гр.София. Около 15:55 часа същият се намирал в ж.к.“*********“, като бил спрял на кръстовището до централен вход на бизнес център „Вертиго“. В това време до него спрял автомобил марка „БМВ”, модел „М - 6“, с per. №********, който бил управляван от обв. В.С.. С. започнал да крещи на висок глас „Не видя ли, че щеше да ме блъснеш бе говедооо!“. Св.Д. свалил стъклото на вратата и му отговорил на висок тон, че не го е блъснал, след което обв. С. напръскал св.Д. със спрей с газ в областта лицето и потеглил с автомобила си. Св. Д. успял да види от близко разстояние обв. С., запомнил марката и номера на автомобила, който последният управлявал, като го записал и на специално устройство, монтирано в неговия автомобил. Св. Д. последвал подс.С., но бърво се отказал, тъй като усетил парене в очите в следствие на употребения от обв. С. газ. Св. Д.се прибрал в дома си, където измил лицето си с вода, но тъй като паренето в очите му продължило, същият потърсил медицинска помощ във ВМА. Прегледалият го лекар констатирал наличие на токсичен ефект в лявото око, като в областта на същото кожата била зачервена.

Впоследствие св. Д. разпознал обв. С. по снимков материал с протокол за разпознаване от 02.04.2018г. по предвидения в НПК ред.

Констатацията на първоинстанционния съд за липса на противоречия в събраната по делото доказателствена съвкупност, почива на правилна интерпретация на съдържащите се в доказателствени източници информация, която се подкрепя и от събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства.

 Събраните по досъдебно производство №627/2018г. по описа на 04 РУ-СДВР доказателства, приобщени към първоинстанционното дело – свидетелските показания на присъствалите на инцидента, протокол за разпознаване по снимков материал, лист за преглед  и останалите писмени доказателства по делото, както и събраните пред първоинстанционния съд и въззивния съд доказателства, установяват по несъмнен и категоричен начин интересуващите делото обстоятелства, включително наличието на престъпление, авторството на деянието, механизмът на неговото извършване и личността на дееца. Тази съвкупност от доказателства несъмнено установява авторството на обв. С. в извършване на инкриминираното деяние. Тук следва да се отбележи, че както при приемане на фактическата обстановка, така и при коментиране на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд се е ограничил до декларативни  изявления, като не е подложил на анализ доводите на защитата на обв. С. по отношение на доказателствата. Ето защо след извършване на самостоятелен анализ на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд намира, че  следва да вземе отношение по доводите на защитата на обв. С., наведени и пред настоящата инстанция.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на защитата, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че обв. С.. Събраните пред въззивната инстанция доказателства – показанията на св. Т. и обясненията на обв. С. – не дават основание на съда да приеме, че обв. С. не е присъствал на местопрестъплението, респ. не е извършил деянието, за което е обвинен. От показанията на св. Т. се установява, че същият се е срещнал преди обяд с обв. С. на 21.11.2017г.в МОЛ-България, че са прекарали известно време заедно – пазарували в МОЛ-а, обядвали там, след което се разделили. Св. Т. потвърждава, че през това време са се предвижвали с управлявания от обв. С.  автомобил марка „БМВ”, модел „М - 6“, с peг. №********, като докато той е бил в автомобила, не се е случил никакъв инцидент. Тези негови показания се подкрепят и от обясненията на обв. С.. Същите обаче визират период, предхождащ времето / 15,55ч. на същата дата / когато обв. С. е извършил деянието, за което е обвинен. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че показанията на св. Т. и обяснненията на обв. С. не подкрепят версията на защитата на обв. С., че същият не е извършил деянието за което е обвинен, тъй като не е присъствал на местопрестъплението. В противоречие на тази версия са показанията на св. Д., който подробно обяснява кога и как се е случил инцидента, като е категоричен относно това, че именно обв. С. е управлявал автомобил марка „БМВ”, модел „М - 6“, с peг. №********и че е именно той е изкрещял през прозореца на автомобила „Не видя ли, че щеше да ме блъснеш бе говедооо!“ и че именно той го е напръскал със спрей с газ в лицето през отворения прозорец на автомобила. Безспорно е установено по делото, че обв. С. и св. Д. не са се познавали преди инцидента, не са имали каквито и да са отношения помежду си, поради което няма и никаква причина св. Д. да си „измисли“ инцидента. Ето защо съдът кредитира показанията на св. Д. като достоверни, последователни и логични.

Съдът не споделя доводите на защитата на обв. С., че не следва да се кредитира извършеното разпознаване по снимков материал от страна на св. Д. с протокол от 02.04.2018г.  Разпознаването по този начин се е наложило, след като обв. С. е отказал да участва в разпознаване на живо / декларация – л.22 от ДП /. Разпознаването по снимков материал е направено по предвидения в НПК ред / чл. 171 ал.4 вр. чл.170 от НПК /. Преди разпознаването св. Д. е бил разпитан, като подробно е описал лицето, което га е напръскало със спрей в автомобила. Присъствалите на разпознаването поемни лица – П.Б.и А.А.– са разпитани като свидетели. В показанията си същите са категорични, св. Д. е разпознал без съмнение по представения снимков материал именно обв. С., като е заявил, че това лице го е напръскало от автомобил със спрей в лицето. Съдът намира, че тези процесуални действия са извършени съгласно закона и следва да се ценят, като не споделя доводите на защитата на обв. С., че преди разпознаването св. Д. е бил „сугестиран“ от разследващите органи.

         На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че са налице изискуемите от закона предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на обв. С. по повдигнатото му обвинение по основание чл. 325 ал.3 от НК .  

     Настоящият въззивен състав споделя доводите на контролирания съд, че от обективна страна е осъществен съставът на престъплението по основание чл. 325 ал.3 от НК. Отново следва да се отбележи, че мотивите на контролирания съд и в тази им част са кратки и схематични.

     От обективна страна обв. С. е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен, като на 21.11.2017 г. около 15:55ч. в гр.София, ж.к.”*********”, на кръстовището до централен вход на бизнес-център “Вертиго”, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - крещял на висок глас “не видя ли, че щеше да ме блъснеш бе говедооо!”, след което напръскал със спрей в областта на лицето, Д.Е.Д., като деянието е извършено при управление на моторно превозно средство, а именно лек автомобил марка “БМВ”, модел “М-6” с peг. № ********, като последното обстоятелство ангажира отговорността на обв. С. именно по чл.325 ал.3 от НК .

        От субективна страна обв. С. е действал при условията на пряк умисъл – обв. С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

         При определяне на наказанието първоинстанционния съд неправилно е преценил наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, поради което неправилно е наложил наказания при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. е в предвидения от закона минимум. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е посочил, че св. Д. е „говорил на висок тон с обв. С. и е свалил стъклото на автомобила“!?. Съдът не е приел като отеегчаващо вината обстоятелства напр. високата степен на обществена опасност на деянието, предвид зачестилите подобни случаи. Освен това съдът не е наложил на обв. С. и предвиденото в чл.325 ал.3 от НК наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК, като същото не е алтернативно, а императивно заложено в закона. Доколкото производството пред настоящата инстанция се развива само по жалба на обв. С. и няма протест на прокурор в тази насока, на основание чл. 337 ал.2 от НПК, въззивният съдебен състав няма законова възможност да коригира атакуваното решение в частта му, относно наказанието.

           При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.

 С оглед на изложените съображения и на основание чл. 338, във вр. чл. 334 т. 6 от НПК, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.11.2018 г. по НАХ дело № 7732/2018г. Софийският районен съд, НО, 104 състав.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                           2.