№ 184
гр. Пловдив, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Станислава Б. Бозева
Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245300600908 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 9/19.01.2024г. по НОХД № 6592/2023г. по описа на
Районен съд Пловдив, съдът е признал подс. И. П. И. за виновен в това, че на
11.08.2023г. в град П. без надлежно разрешително държи високо рискови
наркотични вещества – амфетамин ((±)-1-фенилпропан-2-амин) с нето тегло
1,275 грама, със съдържание на активен компонент 11 тегловни процента
амфетамин на стойност 51,00 лева; марихуана с нето тегло 9,510 грама със
съдържание на активен компонент 6,7 тегловни процента
тетрахидроканабинол на стойност 190,20 лева; марихуана с нето тегло 0,976
грама със съдържание на активен компонент 9,9 тегловни процента
тетрахидроканабинол на стойност 19,52 лева, всички наркотични вещества на
обща стойност 260,72 лева, като деянието е извършено в маловажен случай –
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК и на основание
чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му
е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
С присъдата съдът е осъдил подс. И. да заплати направените по делото
1
разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и е постановил отнемане в полза
на Държавата на остатъка от наркотичното вещество на основание чл. 354а,
ал. 6 от НК, което да се унищожи.
Срещу присъдата е подаден протест и допълнение към същия с
изложени съображения за неправилност касателно приложения материален
закон. Аргументира се искане за отмяната й, като съдът постанови нова
такава, с която да признае подсъдимия за виновен в извършването на
престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, каквото обвинение е имало в
първата инстанция.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив поддържа
подадения протест по наведените в допълнението към същия съображения и
предлага отмяна на присъдата, като подс. И. да бъде осъден по първоначално
повдигнатото му обвинение и му се наложи справедливо наказание.
Защитникът – адв. Д. И. моли да бъде оставена в сила
първоинстанционната присъда, като я намира за правилна. Акцентира, че
според практика на Върховния касационен съд видът и количеството на
наркотичните вещества не са единственият критерий за преценка
приложимостта нормата на чл. 93, т.9 от НК.
Подсъдимият И. поддържа становището на защитника си и също моли
актът на районния съд да бъде потвърден.
Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото
доказателства и обсъди доводите в протеста и допълнението, съображенията
на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на
атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:
Протестът е процесуално ДОПУСТИМ – подаден в срок, при наличие
на правен интерес, от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.
Производството по делото пред районния съд е протекло по реда
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК. Подсъдимият е
направил признание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната
фактическа обстановка:
Към инкриминираната дата подсъдимият И. П. И. живеел в гр. П. и
2
употребявал наркотични вещества, с които се снабдявал от неустановени по
делото лица в град П..
От 19:00 часа на 10.08.2023 година до 07:00 часа на 11.08.2023 година
свидетелите Д. М. М. (***) и Н. А. Я. (***) – *** в сектор „Охранителна
полиция“ на 03 РУ на МВР при Областна дирекция на МВР - Пловдив, били
дежурен автопатрул № *** на обслужваната от Управлението, в което
работят, територия.
След обяд на 10.08.2023 година И. И. и приятелката му свид. А. В. били
в дома на момичето в град П., където пушили марихуана, а вечерта се
преместили в апартамента на родителите на подсъдимия. Към полунощ на
същата дата двамата отишли с такси до площад „С.“, където се срещнали със
свои познати. Тогава И. И. решил отново да си закупи наркотици и след като
разговарял по телефона, двамата със свид. А. В. отишли до квартал „К.“ на
града, за да си вземе той марихуана и амфетамин. Двамата се придвижили
пеша до мястото, където от неустановено в производството лице
подсъдимият си закупил наркотичните вещества, като сложил амфетамина в
десния си чорап.
След полунощ на 11.08.2023 година, когато двамата вече се връщали,
спрели до денонощен магазин на улица „В. Л.“, в който свидетелката влязла,
за да си купи листчета за свиване на цигари, а И. останал да я чака отвън, след
което В. излязла.
В същото време – вече около на 1:55 часа на 11.08.2023 година, в
изпълнение на задълженията си по охрана на обществения ред дежурният
автопатрул в екип полицаи Д. М. и Н. Я. минавали по улицата „В. Л.“ и
забелязали подсъдимия и приятелката му до ***. И. И. и А. В. също видели в
близост до тях полицейски автомобил. Съзнаващ, че държи наркотици у себе
си, подсъдимият силно се притеснил и се опитал да се освободи от тях, като
изхвърлил марихуаната на земята – черен найлонов плик и по-малко бяло
хартиено топче. Полицаите видели действията на подсъдимия, като свид. Н.
Я. изскочил от патрулната кола и го хванал за ръката. След това
самоличността на И. и А. В. била установена по извършената им
документална проверка. Първоначално подсъдимият отрекъл да е изхвърлил
нещо на земята и пакетите да са негови, но впоследствие признал, че има един
грам амфетамин в чорапа си. Местопроизшествието било запазено от
3
полицейските служители до пристигането на оперативно-следствена група,
като бил извършен оглед на тротоара пред *** на улица „В. Л.“, при което
действие по разследването бил намерени и иззети черен полиетиленов плик с
размери около 6х10 см, съдържащ суха зелена тревиста маса, и бялото
хартиено топче с размери около 5х5 см, също съдържащо суха зелена
тревиста маса. След това И. бил отведен в сградата на 03 Районно управление
- Пловдив, където му бил извършен обиск и от белия чорап, с който бил обут
десният крак на лицето, бил иззет полиетиленов плик с размери 5х5 см,
съдържащ бяло прахообразно вещество. Подсъдимият бил задържан за 24
часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР.
В хода на досъдебното производство била извършена физико-химическа
експертиза - Протокол № 1749/14.08.2023г., според чието заключение
съдържащата се в черния полиетиленов плик с размери около 6х10 см суха
зелено-кафява растителна маса представлява марихуана с нето тегло 9,510 г и
съдържание на активен компонент 6,7 тегловни процента
тетрахидроканабинол (нето тегло на остатъка след експертното изследване –
8,913 г); съдържащата се в бялото хартиено топче с размери около 5х5 см
суха зелено-кафява растителна маса представлява марихуана с нето тегло
0,976 г и съдържание на активен компонент 9,9 тегловни процента
тетрахидроканабинол (нето тегло на остатъка след експертното изследване –
0,790 г); съдържащото се в полиетиленовия плик с размери 5х5 см бяло
прахообразно и на бучки вещество е с нето тегло 1,275 грама, представлява
психоактивното вещество амфетамин ((±)-1-фенилпропан2-амин) със
съдържание на активен компонент 11 тегловни процента амфетамин (нето
тегло на остатъка след експертното изследване – 1,165 г).
Така изложената фактическа обстановка районният съд е приел за
установена посредством признанието на подсъдимия, дадено по реда на чл.
371, т.2 от НПК, което е посочил, че намира подкрепа във всички събрани в
хода на досъдебното производство гласни /показанията на разпитаните
свидетели/ и писмени доказателства, като последните са изброени от съда на
стр.5 от мотивите му. Посочил е, че всички тези доказателства са взаимно
допълващи се и въз основа на логическото им единство се установява в
цялост приетата от него фактическа обстановка. Съдът също така е
кредитирал и експертното заключение, като е счел, че е изготвено
компетентно, с необходимите професионални познания и опит в съответната
4
област, неоспорено от страните и съответстващо на останалия доказателствен
материал.
Съдът намира, че първата инстанция не е допуснала нарушения на
процесуалните правила, които да са съществени и да са довели до нарушаване
на правата на страните в процеса. Производството е протекло при една от
диференцираните процедури при дадено от подсъдимия информирано
съгласие за това, в присъствие на защитник. Не се констатират и нарушения
по производството, като съдът с надлежно определение е оповестил, че ще
ползва самопризнанието на подсъдимия по обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, без да събира доказателства за същите. Възприетата от
районния съд фактическа обстановка е съответна на изложената като факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Видно от мотивите на долната
инстанция, районният съд не е формирал изводите си за обективна и
субективна съставомерност на деянието само и единствено на
самопризнанието на подсъдимия, като е посочил кои доказателства подкрепят
същото. Макар и пестелив откъм изложени съображения в тази насока
/вероятно воден от по-облекчените за съда изисквания на закона с оглед реда,
по който е протекло производството/, то изложените мотиви дават
възможност да бъде проследена аналитичната дейност на съда и как е стигнал
до извода за обективна и субективна съставомерност на деянието в лицето на
подсъдимия. Обсъдени са и възраженията на страните в процеса.
Правилно районният съд е приел да кредитира показанията и на тримата
свидетели, присъствали при извършената проверка, тъй като те са
кореспондиращи си, съответстват на изготвения протокол за оглед, а така и на
последващия протокол за обиск и подкрепят направеното от подсъдимия
признание касателно държаните от същия вещества. Съдържимата в
показанията на свид. В. информативност напълно кореспондира с
признанието на подсъдимия и по обстоятелствата, касаещи поведението му
преди извършената проверка, както и снабдяването с наркотичните вещества
от неустановено в хода на това производство лице.
Правилно районният съд е приел, че показанията на свидетелите са
непротиворечиви, като подкрепят признанието на подсъдимия по изложените
обстоятелства. Районният съд не е имал основание да отхвърли и
заключението на изготвената на досъдебното производство химическа
5
експертиза, която е била изготвена от компетентно лице, с познания в
съответната област, обоснована и е дала отговор на поставените въпроси,
интересуващи процеса. Същата установява с точност вида и количеството на
държаните от подсъдимия вещества, а стойността им е била изчислена на база
на актуалното към датата на деянието Постановление № 106/2023г. на МС.
Няма спор и по обстоятелството, че подсъдимият е държал наркотичните
вещества без да има нужното разрешение.
Ето защо, съдът намира, че така събраните доказателства са правилно и
коректно оценени от долната инстанция, като съдът е достигнал до
законосъобразния извод, че подсъдимият е извършил престъплението при
форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното и е искал настъпване на общественоопасните последици.
Наред с това е съзнавал и запретеността на стореното от него и показателно е
поведението му при появата на полицейските служители.
Съдът е приел, че престъплението, извършено от подс. И. представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, тъй като представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид.
Първият съд не е пренебрегнал данните за количеството и вида на
наркотичните вещества. Не може да се сподели обаче виждането на
представителя на държавното обвинение, че държането на два вида
наркотични вещества и стойността им прави невъзможна преценката на
деянието като маловажен случай. Маловажността на случая е в зависимост не
само от размера на вредните последици, но и от наличието на други
смекчаващи обстоятелства /в този смисъл, ТР № 23/81 г. на НО ВС/. Редом с
критерия за количеството и стойността на предмета на деянието - несъмнено
съществен белег при преценката на маловажността на случая, се оценят и
останалите факти по делото, касаещи конкретната специфика на
престъплението и личността на дееца.
Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на
подсъдимия, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че
случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от този вид: подсъдимият е с добри
характеристични данни, следва висше образование, а оставането му в
6
страната докато продължава воденото срещу него наказателно производство
и едновременно с това полагането на труд, показва отговорно поведение на
личност, която ясно осъзнава стореното и подхожда критично към постъпката
си, в каквато насока е и изразеното от него пред съда разкаяние. Няма данни
за негови противообществени прояви, не е осъждан. Не е подценено от
районния съд и добросъвестното процесуално поведение на дееца, който
изцяло е съдействал на разследването и именно той е насочил разследващите
органи, че в чорапа си държи наркотични вещества. Няма спор, че
признанието на обстоятелствата от страна на подсъдимото лице е взето
предвид от законодателя като абсолютно условие съдът да допусне изобщо
провеждане на производството по диференцирания ред на глава 27 от НПК,
но в случая подсъдимият още в хода на досъдебното производство е признал
стореното от него и несъмнено съдействието му е спомогнало за по-бързото
разкриване на обективната истина.
Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с
деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост,
определят стореното по-скоро като инцидента проява от страна на подс. И.,
отхвърляйки възможността да се касае до устойчива престъпна нагласа у
подсъдимия. Ето защо и настоящият състав се съгласява с виждането на
долната инстанция, че данните за личността на И., преценени редом с тези за
деянието, очевидно сочат към по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Като е достигнал до
същите изводи, районният съд правилно е приложил закон за по-леко
наказуемо престъпление, преквалифицирайки стореното от подсъдимия като
престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 от НК.
Коректно районният съд е преценил, че с оглед преквалифициране на
престъплението, ще следва подсъдимият да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78А от НК, като му бъде наложено
административно наказание, тъй като са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки – предвиденото наказание за това престъпление,
липсата на съставомерни имуществени вреди и факта, че до този момент
спрямо него не е била прилагана тази разпоредба, нито е бил осъждан за
престъпление от общ характер. Правилно е преценено от районния съд, че с
оглед ограничението по чл. 78А, ал.5 от НК в случая административното
наказание „глоба“, което следва да се наложи на подс. И. следва да е в размер
7
на 1000 лева /в същата насока е и възприетото становище в Решение № 69 от
29.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 684/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията
Биляна Чочева/.
Няма основание за ревизия на съдебния акт на районния съд и в частта
по веществените доказателства и разноските, като правилно последните са
възложени в тежест на подсъдимия с оглед нормата на чл. 189, ал.3 от НПК, а
съдбата на наркотичното вещество е определена съобразно чл. 354а, ал.6 от
НК.
Поради изложеното по-горе и на основание чл. 334, т.6 вр. с чл. 338 от
НПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9/19.01.2024г. по НОХД № 6592/2023г.
по описа на Районен съд Пловдив, 12 н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8