Присъда по дело №533/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 7
Дата: 26 януари 2022 г.
Съдия: Нина Русева Моллова Белчева
Дело: 20212150200533
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. гр.Несебър, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Йорданка Д. Коева Неновска
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Наказателно дело
частен характер № 20212150200533 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Д. В. Л.- роден на 14.04.1983г. в Украйна, гр.
Виница, с адрес: гр. Свети Влас, кв. Инцараки-8, бл.3, ет. 3, ап. 001, общ.
Несебър, обл. Бургас, гражданин на Руска Федерация, женен, неосъждан, ЕГН
**********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 04.05.2021 г. в 14:34 ч., на
04.05.2021 г. в 15:23 ч. и на 05.05.2021 г. в 14:06 ч., в КК „Слънчев бряг“,
запад, в условията на продължавано престъпление, чрез изпращане на три
броя съобщения от мобилен телефон в мобилно приложение „Whats app“,
група „Our Amadeus“, публично унизил честта и достойноството на ЛЮБ. Н.
Б., ЕГН **********, наричайки го „дебил“, поради което и на основание
чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение по чл.148,
ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 вр. чл. 26 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЛЮБ. Н. Б., ЕГН **********, против Д. В.
Л., ЕГН **********, граждански иск за сумата от 2000 лв., представляващи
неимуществени вреди вследствие на деянието, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.05.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЛЮБ. Н. Б., ЕГН **********, да заплати на Д. В. Л., ЕГН
1
**********, сумата от 805 лв.- разноски, от които 800 лв.- адвокатско
възнаграждение, и 5 лв.- такса за съдебно удостоверение.
Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес, пред
Окръжен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НЧХД № 533/2021 г. по описа на РС- Несебър
Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод
постъпилата в съда тъжба от Л. Н. Б., с която е повдигнато обвинение против
Д. В. Л., за това, че на 04.05.2021 г. в 14.34 ч., на 04.05.2021 г. в 15.23 ч. и на
05.05.2021 г. в 14.06 ч., в КК „Слънчев бряг“, западна част, при условията на
продължавано престъпление, чрез изпращане на три броя съобщения от
мобилен телефон в мобилното приложение „Whats app“, група „******“,
публично унизил честа и достойнството на тъжителя, наричайки го „дебил“-
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК.
В съдебно заседание тъжителят поддържа тъжбата си, като счита, че
изложеното в нея се подкрепя от събрания доказателствен материал и от
заявеното от подсъдимия.
Подсъдимият дава обяснения, неотричайки, че е започнал комуникация в
мобилното приложение „Whats app“, група „******“, която впоследствие
преустановил след включването на тъжителя.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдаване на същия поради
недоказаност на деянието.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Д. В. Л. е руски гражданин, женен, неосъждан.
Подсъдимият е управител на ЕС на комплекс „А.“, находящ се в КК
„Слънчев бряг“, западна част, в която етажен собственик е тъжителя. Между
двамата имало напрежение и отношенията били обтегнати предвид на това, че
Б. не одобрявал действията на Л. като управител на ЕС. ЕС имала създадена
група за комуникация в мобилното приложение „Whats app“, с наименование
„******“. На 04.05.2021 г. от мобилен телефон с номер +*********, Л.
публикувал в групата съобщение с искане всеки собственик да заяви ще
ползва ли имота си през годината с оглед създаване на необходимата
организация. Около 13,18 ч. Б. прочел съобщението и посочил, че всеки
собственик на апартамент имал право го ползва- лично или чрез трети лица,
без да информира никой за това. В 14.34 ч. от номер +********* било
написано съобщение с думата „дебил“. В 15.23 ч. Б. се обърнал към Л. в
съобщение, че носи наказателна отговорност за „…обида с криминална
регистрация губиш право на пребиваване/миграция от бивша съветска
република, търсейки по- добър живот“. В 15.24 ч. последвало съобщение от
номер +******** на руски език, след което в 15.34 ч., отново от номер
+********* било написано „дебил“. След това последвала комуникация
между Б. и друг етажен собственик. На 05.05.2021 г. в 14.06 ч. от номер
+********* отново било изпратено съобщение, съдържащо думата „дебил“.
От страна на подсъдимият не се оспорва обстоятелството, че телефон с
номер +****** се ползва като служебен на „А.Б.“ ЕООД, чийто едноличен
1
собственик е Л..
В хода на съдебното производство бе разпитан свидетеля Д., който заяви,
че на 01.05.2021 г. пристигнал в КК „Слънчев бряг“, заедно с трите си деца,
тъжителя и съпругата му, като отседнали в апартамента на последните в
комплекс „А.“. На 04.05.2021 г. към обяд решили да похапнат и чакали Б. да
се подготви за излизане. Свидетелят отишъл да види дали тъжителя е готов и
го заварил разтревожен и задълбочен над телефона си. Всички с изключение
на Б. отишли да обядват. Връщайки се след това заварили тъжителя бледен,
главата го боляла, нервиран и ядосан. Тъй като не бил добре, свидетелят го
качил на автомобила си и тръгнали към поликлиниката в комплекса. В
разговор Д. разбрал, че някой бил написал на Б. в чата, че е дебил, като от
тъжителя разбрал, че това бил управителя на ЕС. Тъй като в поликлиниката в
КК „Слънчев бряг“ нямало лекар се отправили към болницата в гр. Поморие,
където тъжителя бил прегледан и се установило, че има високо кръвно.
Върнали се в апартамента, всички си събрали багажа и потеглили към гр.
София, като автомобила управлявал свидетеля Д..
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като няма
основание да счита, че същия е пристрастен или предубеден.
Обстоятелството, че очевидно са в добри отношения с Б., не променя този
извод, тъй като свидетеля е предупреден, че носи наказателна отговорност за
казване на неистина или затаяване на истина. Други доказателства не бяха
ангажирани.
С оглед на така приетата за установена по делото фактическа обстановка
и съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че по делото не
се доказа по несъмнен и категоричен начин повдигнатото с тъжбата
обвинение за престъпление да е извършено от подсъдимия. Безспорно се
установява, че от телефонен номер +********* са били изпратени три
съобщения с думите „дебил“. По делото, обаче, не са събрани достатъчно
убедителни доказателства, от които да се черпи извода, че въпросните
публикации са изписани именно от подсъдимия. Показанията на свидетеля Д.,
че съобщенията били изпратени от управителя на ЕС, не обосновават
обратния извод. Информацията относно лицето, изпратило съобщението, му е
била предоставена от тъжителя. Видно от приложената кореспонденция в
мобилното приложение „Whats app“, групата „******“, няма данни за
изпращача, като е посочен само телефонен номер. Единствено от обясненията
на подсъдимия може да се черпи информация, че титуляр на въпросния номер
е управляваното от него дружество и телефона се ползва в по- голямата си
част от Л.. Следва да се посочи, обаче, че на основание чл.116, ал.1 от НПК
присъдата не може да се основава само на самопризнанието на подсъдимия.
Необходимо е да са налице и други доказателства, навеждащи на този извод,
каквито в настоящото производство не бяха събрани. Както бе посочено по-
горе показанията на св. Д. пресъздават заявеното от самия тъжител относно
2
авторството на деянието, а не лични възприятия на свидетеля. Изложеното
важи и относно казаното от страна на Л., че той бил написал първото
съобщение с думата „дебил“.
При това положение единствено може да се предположи /и то само въз
основа на обясненията на подсъдимия/, че е възможно той да е автор на някой
от съобщенията с думата „дебил“, в частност на първото съобщение. От така
описаните доказателства не се навежда единственият възможен извод, че
автор на трите съобщения, за които е обвинен с тъжбата, е именно Д. Л.. По
делото не е спорно, че същият има офис на дружеството на партерния етаж на
сградата в комплекса, в който подсъдимия заяви, че оставя телефона, тъй като
е служебен. От месец април до месец октомври в офиса имало и други хора
освен него- негови партньори, служители, сътрудници. Действително
изложеното от подсъдимия не е подкрепено с доказателства, но същия няма и
задължение да доказва тезата си. Обвинителят /в случая тъжителя/ е този,
който в един наказателен процес, следва да докаже по несъмнен начин
извършителството на престъплението и то по начин, че да не буди съмнение,
че това е именно подсъдимия, тъй като съгласно нормата на чл. 303, ал.1 от
НПК, присъдата не може да почива на предположения.
Всичко изложено по- горе дава основание на съда да счете, че не се
доказа по несъмнен начин сочената от тъжителя деятелност против него от
страна на подсъдимия. Налице са много условности или са ангажирани
малобройни косвени доказателства досежно авторството на деянието, за
което е повдигнато обвинението. Съобразно изискванията на чл. 303, ал.2 от
НПК, съдът следва да признае подсъдимия за виновен, само когато
обвинението се докаже по несъмнен начин. В случая изложеното от
тъжителят не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал,
като не бе установено по категоричен и несъмнен начин подсъдимият да е
извършил повдигнатото му обвинение.
В този смисъл на основание чл.304 от НПК съдът призна Л. за невиновен
по повдигнатото му с тъжбата обвинение, което доведе и до отхвърляне на
гражданската претенция. За да се ангажира гражданската отговорност на едно
лице по смисъла на чл.45 от ЗЗД е необходимо наличие на виновно поведение
от негова страна, което в случая не бе доказано.
Накрая съдът се произнесе и по направените разноски от страна на
подсъдимия, които възложи в тежест на тъжителя.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3