Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 166
гр. Пловдив, 28.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХV н.с., в публичното заседание на деветнадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6253/2018 г. по описа на ПРС, ХХV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0329-000110 от 15.05.2018 г. на В. И. Д. – Н. г. към ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски , с което на Г.П.С., ЕГН ********** е било наложено административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл.104А от ЗдвП, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 6 точки.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно е незаконосъобразно.
Жалбоподателят Г.П.С. не се явява, лично, редовно и своевременно призован. Не се явява и адв. Т. И., също редовно призован.
Въззиваемата страна – РУ Раковски, при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 19.01.2018г., около 13.00 часа жалбоподателят Г.П.С. управлявал в с. Стрелци, на ул.“Втора“, лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № …, собственост на П. Г.С. При управлението на автомобила говорел по телефона, без да използва устройство „Свободни ръце”. Действията му били забелязани от полицейски служители при РУ Раковски, при ОД на МВР Пловдив, които го спрели за проверка. При проверката били установена самоличността на нарушителя и за установеното нарушение и му бил съставен АУАН, за нарушения по чл.104а от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, справка АНД, оправомощителна заповед, както и от свидетелските показания на св. Г.Т., които се кредитират изцяло от съда. Свидетеля Т. е категоричен че е имал идеална видимост към управлявания от жалбоподателя автомобил, видял е че същия разговаря по мобилния си телефон и дори се е подразнил от поведението на водача, който продължил да говори по телефона и след като бил спрян от полицаите и дори помолил да го изчакат да довърши разговора си.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборват презумптивната доказателствена сила на редовно съставения АУАН, като нарушенията се доказват и от свидетелските показания на актосъставителя който беше категоричен че е видял жалбоподателя да управлява посоченото в НП и акта МПС като е говорел по мобилния телефон, без да използва устройство „Свободни ръце“. Актът е подписан от жалбоподателя с отбелязване че няма възражения. Съдът не споделя възражението направено от страна на жалбоподателя за допуснато нарушение изразяващо се в липса на конкретизация за посоката в която се е движел автомобила на жалбоподателя. Посоченото се явява без значение относно извършеното нарушение.
Санкционната норма е правилно определена и съответна на извършеното нарушение. Относно размерът на наложеното наказание съдът прие, че същите съответстват на закона, тъй като е определен в твърд размер в закона и наказващия орган няма възможност за индивидуализация на размера му.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати процесуални нарушения водещи до отмяна на издаденото НП. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Издадения акт и въз основа на него НП, отговарят на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от ЗАНН.
По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г.за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6, ал.1, т.8 от същата, за използване на мобилен телефон по време на управление на
превозното средство освен при наличие на устройство, позволяващо използването
на телефона без участието на ръцете му (чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП) се предвижда
отнемане на 6 контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва
въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал.2 при налагане на наказания за
нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП, се отбелязва броят на отнетите
контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по
силата на закона т.е екс леге и същото има контролно - отчетен характер.
Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен
характер - същото не представлява нито административно наказание, нито
принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение,
която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на
контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото
обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на
наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част - относно
броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл. 189, ал.6
от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка доколко направеното
от наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая
наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва
да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за вмененото
на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на контролните точки е
последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на
отразяването им не важат изискванията на ЗАНН- чл. 57ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че и в тази част НП се явява
правилно.
Съдебният състав счита, че в конкретния случай не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се определи като такова със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид.
С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0329-000110 от 15.05.2018 г. на В. И. Д. – Н. г. към ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски , с което на Г.П.С., ЕГН ********** е било наложено административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл.104А от ЗдвП, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 6 точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.