№ 2573
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110116370 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против С. П. К. и С. Т. К. за осъждането им да заплатят
разделно при квоти от по 1/2 сумата 1011,42 лева – главница, представляваща обща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г. вкл. за
имот находящ се в АДРЕС с абонатен №229586, сумата 200,98 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до
22.02.2022 г., сумата 22,11 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020г. и сумата 4,81 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода 31.03.2019 г. до 22.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на депозиране на исковата молба – 29.03.2022 г. до окончателното изплащане на
задълженията.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците като
наследници на М. С. К., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се
дължат. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане
на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски, за
които представя списък по чл. 80 ГПК.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът С. П. К.
оспорва наследодателят му да е бил собственик на процесния имот, както и да носи
отговорност за претендираните задълженията в посочените в исковата молба квоти. Не
оспорва начислените от ищеца суми, за които са издадени приложените към исковата молба
фактури. Счита, че претенциите за лихви и за дялово разпределение са недължими, поради
уговарянето им с нищожни клаузи. Позовава се на изтекла в негова полза тригодишна
погасителна давност по отношение на задълженията преди 29.03.2019 г.
1
Ответникът С. Т. К. чрез назначения особен представител е депозирала отговор на
исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на исковете поради липса на
доказателства, че е собственик или носител на ограничено право на ползване по отношение
на процесния имот. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията за периода 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците или техния наследодател, по силата на което в качеството му продавач се е
задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да
заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата
молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
По отношение на имота, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия, а
именно апартамент №122, находящ се в гАДРЕС се установява от приобщеното копие на
договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
29.11.1990 г., че М. С. К. е придобила собствеността върху него чрез покупко – продажба.
От събраните доказателства - удостоверение от Столична община, район Слатина се
установява, че изградения комплекс след 1976 г. е получил името „ж.к. Х.С.“, което
съответства на популярното сред населението има кв./ж.к. Слатина. След смъртта на М. С.
К. на 12.02.2002 г. собствеността върху процесния имот е преминала върху нейните
наследници по закон, доколкото по делото няма данни наследодателката да се е разпоредила
с имота приживе. Видно от представеното удостоверение за наследници на М. С. К.,
издадено от Столична община, район Слатина същата е оставила за свои наследници по
закон сина си С. П. К. и С. Т. К., правоприемник на починалия на 31.05.2017 г. Т.П.К. – сина
на М. С. К.. При съобразяване разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН съдът намира, че
настоящите ответници са придобили собствеността върху процесния имот при равни квоти
от по ½ идеална част.
2
Горното налага извод, че ответниците са били потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката в качеството
им на съсобственици на имота през исковия период респ. между тях и топлофикационното
дружество е съществувало облигационно отношение с предмет продажба на топлинна
енергия. Съдържанието на това облигационно отношение е уредено от Общите условия
/ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния
период. Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Ответниците не оспорват количествата доставена до имота топлинна енергия, както и
размера на начислените суми, за които ищецът е издал фактури. Не се твърди да са
заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради което съдът приема, че
ответниците като собственици при равни квоти на апартамент №122 дължат заплащането на
претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия по равно.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.11.2018 вкл., които възлизат на 135,03 лева. Доколкото възражението на ответниците за
погасени по давност задължения се явява частично основателно исковата претенция на
ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да бъде уважена само за
3
сумата 876,39 лева като за горницата до 1011,42 лева подлежи на отхвърляне като погасена
по давност.
Към дължимите суми за топлинна енергия от ответниците следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизащи на 22,11 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 171,25 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 200,98 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 4,81
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни в производството.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част
от исковете. В тежест на ответника С. П. К. следва да се възложи сумата 66,46 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Т. К. следва да бъде
осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата 325,42 лева за
държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът С. П. К. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал.2, т. 3 ЗА като декларацията за наличие на близки отношения води до
прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и на процесуалния му представител следва да
се определи адвокатско възнаграждение, което ищецът да бъде осъден да заплати. Въз
основа цената на исковете от 1239,32 лева и на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, препращаща към
НМРАВ, чл. 7, ал.2, т.2 от същата, адвокатското възнаграждение възлиза на 423,93 лева
(400+10% за горницата над 1000 лева), от което, съразмерно с отхвърлителната част на
исковете, на процесуалния представител се следва сумата от 59,24 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. К. ЕГН ********** с адрес; АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
4
149 ЗЕ сумата 438,19 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.12.2018 г. до м.04.2020 г. вкл. за имот находящ се в АДРЕС с
абонатен №229586, сумата 85,63 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата 10,05 лева –
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2020г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба – 29.03.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 66,46 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за заплащане на топлинна енергия за разликата над
438,19 лева до предявения размер 505,71 лева и за периода м.05.2018г. – м.11.2018 г. вкл.
като погасен по давност, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за разликата
над 85,63 лева до предявения размер 100,49 лева и иска за сумата 2,40 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г .до 22.02.2022 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Т. К. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ сумата 438,19 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.12.2018 г. до м.04.2020 г. вкл. за имот находящ се в АДРЕС с
абонатен №229586, сумата 85,63 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата 10,05 лева –
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2020г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба – 29.03.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 325,42 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за заплащане на топлинна енергия за разликата над
438,19 лева до предявения размер 505,71 лева и за периода м.05.2018г. – м.11.2018 г. вкл.
като погасен по давност, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за разликата
над 85,63 лева до предявения размер 100,49 лева и иска за сумата 2,40 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г .до 22.02.2022 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на адвокат Р. Л. Д. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 59,24 лева
–възнаграждение за процесуално представителство на ответника С. П. К. ЕГН **********
по гр.д. №16370/2022 г. на СРС 168 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Техем сървисис“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5