Р Е Ш Е Н И Е
№ 3343
гр. Варна, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9745 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, срещу Б.Д.Г., с ЕГН ********** и настоящ адрес ***, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следната сума, за която е издадена
Заповед за изпълнение №6033/07.08.2018г. по ч.гр.д.№ 11967/2018г. по описа на
ВРС:
сумата
от 245,89 лв. (двеста четиридесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки),
неизплатени парични задължения по Договор за мобилни услуги № *** и договор за
лизинг от *** г., сключени между длъжника и „Т.Б.“ ЕАД (с предишно наименование
„***“ ЕАД), от които 144.14 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги *** от
***г. и 101.75 лева – дължима главница по Договор за лизинг от ***г. за периода
от м.август 2015г. до м. март 2017г., като
неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и
основание в издадени от него фактури с №
*** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.08.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното
изплащане.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Между страните били сключени Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от ***г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен апарат Sony Xperia E4 Black. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била в размер на 206.77 лева с включен ДДС. За ползването ѝ лизингополучателя се задължавал да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 8.99 лева с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Ответникът не изпълнявал задълженията си да заплаща цената на получените услуги, лизингови вноски , неустойки поради предсрочно прекратяване на договори по вина на потребителя начислени в издадени от ищцовото дружество фактури. Дължимите от ответника суми били в размер на 10.75 лева – лизингови вноски за периода от м. август 2015г. до м. март 2017г. и 144.14 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.
Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания за процесните вземания, по което било образувано ч.гр.д.№11967/2018г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника и в срока по чл.414, ал.2 ГПК постъпило възражение срещу дължимостта на вземанията. Ищецът бил уведомен за това и получил указания да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията, което породило правен интерес у него от предявяване на настоящите установителни искове.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Оспорва между страните да е налице възникнала валидно облигационна връзка, породена от посочените в исковата и уточняващите молби договори за мобилни услуги. Оспорва, че между страните е договорен срок, в който съответните услуги, такси, вноски и неустойки следва да бъдат начислени и заплатени, за да се приеме, че процесните вземания са дължими. Краен срок за плащане бил посочени единствено в представената фактура, която не била връчена на ответника.
Дори да се установяло по делото, че между страните са налице подписани договори за мобилни услуги, то се оспорва ищецът да е изпълнил поетите по тях задължения и да е предоставил на ответника за ползване сим-карта за ползване на мобилни/телефонни услуги.
Ответникът оспорва истинността на обективираните във фактурите данни. Включените в тях задължения отразявали единствено счетоводните записвания на мобилния оператор, но те не били подписани от ответника или от негов представител и не съставлявали годно доказателствено средство за дължимостта на процесните вземания.
Въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задължението в размер на 7.87 лева, претендирано за отчетни периоди предхождащи 10.08.2015г.
Оспорва също да са били налице основанията за едностранно предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги. Клаузата, в която било уговорено правомощие в полза на ищеца за начисляване на неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/ номер до края на срока на договора била неравноправна на основание чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и т.14, тъй като налагала на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. Договорът за мобилни услуги бил сключен при предварително определени условия от страна на кредитора. Същият представлявал бланков договор и се оспорва да е бил предмет на предварително договаряне между страните.
Ответникът оспорва да са били налице основанията на т.12 от общите условия към договора за лизинг за да се приеме, че са били налице правомощия в полза на ищеца да обяви предсрочна изискуемост на лизинговите вноски.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди заседанието, моли за уважаване на предявения иск и постановяване на неприсъствено решение, в случай, че ответника не се яви в съдебното заседание. Ответникът, чрез проц. представител, уточнява, че не е устройството по договора за лизинг не е върнато на ищеца, оспорва исковете, моли за тяхното отхвърляне и за присъждане на разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На ***г. между
страните са сключени договор за мобилни услуги № *** и договор за лизинг,
надлежно заверени за вярност копия, от които са приобщени към доказателствата
по делото /л.4-9 гр.д.№ 15765/2018г. по описа на ВРС/.
С договора за
мобилни услуги ищцовото дружество се е задължило да предоставя на ответника
мобилни услуги по абонаментен план Резерв Стандарт 14.99 срещу заплащане на
месечна абонаментна такса в размер на 14.99 лева за срок от 24 месеца. По
договора за лизинг ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника
мобилен апарат Sony Xperia
E4 Black срещу заплащане на лизингова цена в общ размер на 206.77 лева, платима
на 23 броя месечни вноски в размер на 8.99 лева, с падеж на последната вноска
08.05.2017г.
В договора за
лизинг се съдържа изявление, че с подписването му ответникът декларира и
потвърждава, че е получил устройството във вид, годен за употреба,
функциониращо изрядно и съответстващо на договорените технически характеристики
и комплектуван с цялата документация.
По делото няма
данни устройството по договора за лизинг да е върнато на ищеца след
прекратяване/ изтичане на срока на договора за лизинг, като ответникът изрично
заявява, че не е върнал устройството и към датата на проведеното открито
съдебно заседание.
Към
доказателствения материал по делото са приети общи условия на ищцовото
дружество за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги
приложими към процесния период /л.54-59/.
С молба-становище от
*** е представена и покана за доброволно плащане, с която ищцовото дружество
кани ответника да заплати сума в размер на 457.38 лева с включен ДДС в срок от
10 дни от датата на писмото. Като дата на писмото е посочена 10.08.2015г., а
адресат: Б.Г.,*** /л.60/.
Липсват
доказателства, а и твърдения от страна на ищеца, ответникът да е поканен да
заплати дължимите по договора месечни абонаментни такси, да бъде определен
подходящ срок за това и да е указано, че с изтичане на срока договора ще бъде
развален, а ответникът ще дължи неустойка.
От ч.гр.д. №11967/2018г.
по описа на ВРС се установява, че делото е образувано по заявление от ищеца и
на 03.08.2018г. и на 07.08.2018г. е издадена заповед № 6033 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за процесните суми. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника на 24.08.2018г. и в срока по чл.414, ал.2 ГПК, на 04.09.2018г. е постъпило възражение срещу дължимостта на вземанията по
заповедта за изпълнение. Заявителят е уведомен за постъпилото възражение и
необходимостта от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията
на 19.09.2018г., като исковата претенция е предявена в законоустановения срок –
на 19.10.2018г.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предпоставка за допустимост на предявените искове бе ищеца да е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума, да му е издадена такава, срещу заповедта за изпълнение да е постъпило възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК и установителните искове да са предявени в законоустановения едномесечен срок от уведомяване на заявителя за постъпилото възражение. Наличието на посочените положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК бе установено от ч.гр.д. №11967/2018г. по описа на ВРС.
С доклада по делото на основание чл.146 ГПК е разпределена доказателствената тежест с оглед изложените от страните твърдения и за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключването на описаните в исковата молба договори за мобилни услуги и договор за лизинг между страните и изпълнението на задълженията си по тези договори към твърдяното едностранно прекратяване на същите; прекратяването на договора за мобилни услуги, извършено едностранно от ищеца, включително изпращането и достигането на покана за доброволно плащане с определяне на подходящ срок за плащане и предупреждение, че след изтичането му договора ще бъде прекратен на ответника; наличието на валидна клауза за неустойка в договора, както и размерът на претендираните вземания.
В тежест на ответника не е възлагана доказателствена тежест с оглед възраженията наведени с отговора на исковата молба.
Предвид, че истинността на представените с исковата молба договор за мобилни услуги и договор за лизинг не са оспорени от ответника в предвидения в закона преклузивен срок, то следва да се приеме за доказано сключването на договор за предоставяне на мобилни услуги и договор за лизинг на ***г., както и изправността на ищцовото дружество по договора за лизинг.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора.
В приложения с исковата молба договор между страните е записано, че в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на срока на договора.
Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната страна – доставчик на мобилни услуги преди изтичане на срока му представлява разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на потребителя. С оглед характера на насрещните престации /за продължително изпълнение/ развалянето на договора има действие занапред.
Липсват доказателства по делото договорът между страните да е прекратен по предвиденият в закона ред, едностранно от мобилния оператор, поради виновно неизпълнение от страна на ответника. Липсват твърдения и ангажирани доказателства от ищеца да е отправено и достигнало до ответника изявление, с което е поканена да изпълни задълженията си, определен е подходящ срок за това и е уведомен, че при неизпълнение в посочения срок ищецът ще прекрати договора и ще претендира уговорената между тях неустойка. С доклада по делото изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства покана за доброволно плащане с определяне на подходящ срок за плащане и предупреждение, че след изтичането му договора ще бъде прекратен да е изпратена и достигнала до ответника. Липсват доказателства за разваляне на договора по вина на ответника по предвидения в закона ред, поради което претенцията за неустойка се явява неоснователна и недоказана в пълния претендиран с исковата молба размер от 144.14 лева.
По отношение на вземането за лизингови вноски дължимо по договора за лизинг, то исковата претенция също се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
Ищцовото дружество е било изрядна страна по договора за лизинг и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е настъпил падежа на всяка от вноските по договора, поради което и ищецът има право да получи пълния размер на неплатената лизингова цена – 179.80 лева. В същото време не е спорно между страните, че преди подаване на заявлението ответникът е направил доброволно плащане в размер на 188.63 лева. Това плащане е осчетоводено от ищцовото дружество като са намалени задължения на ответника за лизингови вноски и за неустойка за прекратяване на договора за мобилни услуги съразмерно на общия размер на тези вземания според записванията в счетоводството на ищеца. След като ответникът не дължи на ищцовото дружество претендираната неустойка за прекратяване на договора за мобилни услуги, то с направеното плащане в размер на 188.63 лева ответникът е погасил изцяло задължението си за лизингови вноски и тази искова претенция също се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена изцяло.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има правно на поискани и действително сторени разноски. В списъка по чл.80 ГПК ответникът е посочил разноски в общ размер на 530 лева, от които 330 лева адвокатско възнаграждение в исковото производство и 200 лева адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство в заповедното производство. По делото са представени доказателства за действителното извършване на разноските. Разноски в посочените размери следва да се възложат в тежест на ищеца, като няма основание за редуцирането им по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, срещу Б.Д.Г., с ЕГН ********** и настоящ адрес *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение №6033/07.08.2018г. по ч.гр.д.№ 11967/2018г. по описа на ВРС:
сумата от 245,89 лв. (двеста четиридесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки), неизплатени парични задължения по Договор за мобилни услуги № *** и договор за лизинг от *** г., сключени между длъжника и „Т.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „***“ ЕАД), от които 144.14 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги *** от ***г. и 101.75 лева – дължима главница по Договор за лизинг от 08.05.2015г. за периода от м.август 2015г. до м. март 2017г., като неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.Г., с ЕГН ********** и настоящ адрес *** сумата от 330 /триста и тридесет/ лева, представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направени разноски в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: