Р Е Ш Е Н И
E №
гр. Враца 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
районен съд, IV - наказателен състав в публично заседание на 29.01.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Цветелина Цекова разгледа НАХД №1093/2019г. по описа на ВРС, въз основа на
закона и доказателствата:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0967-001338 от 21.10.2019г. на Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна Полиция към
ОД на МВР – Враца, с което на П.Н.И. ***, с ЕГН: **********, са наложени административни наказания, както следва:
По т.1 - за извършено нарушение на чл.5, ал.2 т.4 от ЗДвП -
ГЛОБА в размер на 20 лева, на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП,
По т.2 - за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.3, б.
„В" от ЗДвП, - ГЛОБА в размер на 50/ петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в
14/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ:
П.Н.И. ***, с ЕГН: **********, е обжалвал НП №19-0967-001338 от 21.10.2019г.. на Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна Полиция към
ОД на МВР – Враца, с което са му наложени административни наказания, както
следва:
По т.1 - за извършено нарушение на чл.5, ал.2 т.4 от ЗДвП -
ГЛОБА в размер на 20 лева, на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП;
По т.2 - за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.3, б.
„В" от ЗДвП, - ГЛОБА в размер на 50/ петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален
представител адв.И.С. от ВАК твърди, че не е извършил описаните нарушения, като
иска отмяната на наложените наказания.
Ответникът по делото не ангажира
становище.
Производството по делото е по реда
на чл.59 - 63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
На 08.10.2019г. служителите
на пътна полиция св.И.Д.В., и колегата му Георгиев били
на работа когато получили сигнал от ОДЧ за настъпило в с.Ракево увреждане на ново поставените
бордюри от преминал комбайн. При пристигане на указаното в с************** до номер 4, полицейските
служители установили единствено свидетеля подал
сигнала - М.В.С., който им
заявил, че минават селскостопански машини и увреждат пътя, и ново изградените
бордюри, като им показал увредените участъци, при огледа на които полицаите
констатирали, че няколко бордюра са отлепени от асфалта и килнати настрани.След
което свидетеля С. завел полицейските служители до мястото, на което се намирал
комбайна, които според неговите думи е причинил увреждането, а именно местност
между селата Баурене и Ракево, в землището на с.Баурене където заварили селскостопанска техника и
хора, които си разпределяли работните задачите за деня. След като свидетеля С. посочил
комбайна полицейските служители се приближили към групата от хора и попитали
кой е комбайнера на посочения комбайн, при което намиращият се там жалбоподател
заявил, че е той. Обяснили му, защо го търсят. Огледали машината и констатирали,
че по гумите имало черти, като от
ожулване на цимент или друг инертен материал, въз основа на което възприели
съобщеното от св.С. за вярно и съставили протокол за ПТП. Също така за констатираното от св.И.Д.В. и в присъствието на св.М.В.С. и на водача - нарушител П.Н.И. бил съставен акт за административно
нарушение серия GA бл.№ 35640/08.10.2019г., за това, че на 08.10.2019г. около 09:49 часа с*********** до номер 4, като
водач на товарен автомобил - ************,
управлява същият, като не осигурява достатъчно странично разстояние и преминава
през бетоновите бордюри, като ги уврежда с което реализира ПТП с материални
щети. След което напуска мястото на ПТП без да уведоми и изчака пристигането на
органите на МВР.,които нарушения били квалифицирано от актосъставителя като
такива по чл.5, ал.2 т.4 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.3, б. „В" от ЗДвП. Жалбоподателя подписал акта, без
възражение. Като получил препис от него, но в последствие подал възражение
срещу него. Въз основа на акта е издадено НП №19-0967-001338 от 21.10.2019г. на Началник Група към ОДМР Враца,
сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, с което на водача – нарушител и
настоящ жалбоподател са наложени административни наказания, както следва:
По т.1 - за извършено нарушение на чл.5, ал.2 т.4 от ЗДвП -
ГЛОБА в размер на 20 лева, на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП,;
По т.2 - за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.3, б.
„В" от ЗДвП, - ГЛОБА в размер на 50/ петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя св. И.Д.В., св.М.В.С., ******************* дадени в съдебно заседание, и приобщените към
доказателствения материал по делото писмени
доказателства - НП в оригинал, АУАН, 2бр.Сведения, Възражение,снимков
материал, Протокол за ПТП, ЗАПОВЕД № 8121Iз--515 от 14.05.2018г.
на МВР, Справка за нарушител и др.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
от лице притежаващо необходимата процесуална легитимация, а разгледана по
същество същата е процесуално допустима, и основателна,
по следните съображения:
На първо
място съдът
приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в рамките
на техните правомощия и компетенции, съгласно разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП, както и приложената Заповед
по делото.Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на НП, съдът
констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:
За да предизвика целените с издаването му правни
последици, наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в
закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които
безусловно следва да съдържа наказателното постановление са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно
- описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени
виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от
които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.
Неспазването на така установените нормативни
изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.
Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите
за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на
правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в
административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето,
чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна,
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за
разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването
за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че
тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.
На второ
място в издаденото
против настоящият жалбоподател НП и АУАН е посочено като място на извършване на нарушението ******** същевременно от
приложения на л.11/ снимков материал е видно, че в близост до трите леко
увредени /наклонени/ бордюра, няма къщи и дворове, така че не е ясно - те на
какво разстояние от номер 4 са, нито дали твърдяното „увреждане“ е в чертите на
населеното място или извън него, нестава ясно дори от коя страна на посочената улицата
/съответно от ляво или от дясно/, нито в каква посока на движение на процесното
МПС/дали към центъра на населеното място или към изхода му/ се е случило. Предвид
изложеното съдът намира, че посочената за място
на нарушението - ********** не изпълва изискванията на закона,
конкретно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
касателно този реквизит, тъй като липсва необходимата изчерпателност и детайлност.
Мястото на
извършване на нарушението е съществен реквизит на НП и на АУАН, тъй като същото е определящо, както
по отношение на това кои са лицата, оправомощени да съставят актове, така и по
отношение на компетентността на АНО да издава НП за такива нарушения, а в
последствие и компетентността на съда, разглеждащ производства във връзка с
депозирани жалби против издадени НП.
Освен това мястото на
извършване на нарушението като елемент от състава на административното нарушение и като основен
реквизит на НП следва да бъде ясно и конкретно, небудещо съмнение защото наред с останалите задължителни такива, не може
да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика, още по - малко, да
бъде извличан по тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на
което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало за какво
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Правоприлагането по принцип и в частност
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни. Липсата на място на извършване на
нарушението в НП, като основен реквизит от същото, представлява съществено
процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна норма.
Едновременно с това, липсата на правилно, пълно и в
необходимата конкретика - отразяване на място
на извършване на нарушението по същността си се явява липса на място на нарушение и това нарушение допуснато от
наказващият орган при изготвяне както на АУАН, така и на НП, води от своя страна и до непълнота по отношение на описанието на нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено,
които пък са нарушения на чл.42 т.4 пр.1
и 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН, като в
тази връзка дори показанията на разпитаните по делото свидетели по акта не
способстват съществено за изясняване на фактическата обстановка.Съгласно
константната съдебна практика, за да е описано нарушението следва в
обстоятелствените части на АУАН и НП да се съдържат обстоятелства и факти,
които описват извършеното нарушение с неговите
обективни и субективни признаци и участието на привлеченото към
адм. наказателна отговорност лице в неговото извършване /конкретни действия,
съответно бездействия от страна на извършителя/.
Съдът
намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени
такива и са достатъчно основание за отмяната на атакуваното НП, само на това
основание, тъй като водят до грубо
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при
какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение. Наред с допуснатите и очертани до тук съществени
нарушения на процесуалните правила обжалваното НП се явява незаконосъобразно и от
материално - правна страна поради следното:
Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят П.Н.И. е имал качеството на водач на
МПС и че е на указаната дата и час е управлявал, но не както е посочено - товарен
автомобил – а ************** /които
по своята същност представлява земеделска
техника,/
когато
движейки се в с.Ракево по ул.Георги Димитров до номер 4, е прието, че е осъществил съставите на
визираните нарушения.
По първото административнонаказателно обвинение за извършено
нарушение на чл.5, ал.2 т.4 от ЗДвП – с наложена ГЛОБА в размер на 20 лева, на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП;
Основното възражение на жалбоподателя е, че в хода на
административнонаказателното производство не са изследвани и не са установени
обстоятелства, от значение за преценката дали е извършено визираното нарушение на
закона.
Съгласно текста на чл.5, ал.2 т.4 от ЗДвП "Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да не извършва маневри, изразяващи се в
последователно внезапно преминаване в лентите за движение".
Същевременно повдигнатото с АУАН административно
обвинение гласи че: „като Водач на *************“, управлявайки същият – „не
осигурява достатъчно странично
разстояние и преминава през бетоновите бордюри, като ги уврежда, с което
реализира ПТП с материални щети.“
Очевидно, е че така описаното в акта
нарушение, като :“не осигурява достатъчно странично разстояние и преминава през бетоновите
бордюри, като ги уврежда,“ - по никакъв начин не е съответно, а още по малко
смислово идентично на „да не извършва
маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за
движение“, каквото
съдържанието на нормата на чл.5 ал.2 т.4
от ЗДвП вменява.
Това
изписване е довело до несъответствие между описанието в обстоятелствената част
на АУАН и НП и посочената за нарушена правна норма, което също представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо
на самостоятелно основание отмяната на обжалвания административен акт в тази му
част.
Отделно от изложеното в съдебно заседание бяха
разпитани свидетелите В. актосъставител, С., **** свидетели по акта и ****,
чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени безпристрастно и обективно.
Свидетелите, в показанията си сочат, че действително жалбоподателя на
посочените в АУАН - дата, място и час е управлявал комбайн, но не сочат същият
да е извършвал маневри, изразяващи се в многократно последователно внезапно
преминаване в лентите за движение, при което да е нарушавал правилата за
използване на пътното платно, като по този начин да е реализирал ПТП. Освен
това последното по мнение на настоящият съдебен състав е и обективно
невъзможно, тъй като поради извънгабаритните параметрите на управляваното МПС -
Комбайн КЛААС с per № ВР04703, то същото реално не би могло да осъществи такова
многократно и рязко преминаване в лентите за движение поради това, че реално ги
заема в по голямата им част.
Нещо повече очевидеца - свидетелят Цветков, който е
управлявал комбайн, непосредствено зад този управляван от жалбоподателя сочи,
че жалбоподателят е преминал безпрепятствено през ******, като същият при това
си движение не е бутал, докосвал или преминал през бордюрите на *********".
Същият свидетел заяви, че е забелязал, че: „Нямаше маркировка, че пътя е в ремонт. Пътя беше
много тесен. Бордюрите бяха почернени от автомобилни гуми. ...На завоя след кметството където
пространството е доста по голяма в посока с.Баурене бордюрите бяха съборени.
Продължихме нагоре и в края на селото, след като свършиха бордюрите видях, че
има автомобил на средата на пътя, на фирма „Строител Криводол“, ….Тогава, за да
можем да минем слязохме от асфалтовата настилка и стъпихме на банкета, и
старият асфалт, без да докосваме бордюра. Бяхме накъсо разстояние един след
друг, не ми е направило впечатление П., да е събарял бордюри.“ Тези факти се установяват и от
снимковия материал, от които ясно се вижда, че в заснетия участък от пътя няма
пътна маркировка, нито очертани пътни ленти, които да са предмет на нарушение. Същият
свидетел в показанията си съобщава и че в действителност единственото, но не и
внезапно, преминаване на „лентите“ за движение
се е случило на 5-6 км по нагоре
по пътя и то в извън населената час от пътя, когато: „машината, която полага асфалт
полагаше втори пласт. Тогава се наложи да отбием и да минем през банкета, тъй
като коритото на машината е по-широко от платното, с поне половин метър. Наложи
се да минем по банкета, по който имаше настлан варовиков инертен материал. След
като преминахме покрай машината, ни настигна колата на „Строител Криводол“ и ни
препречи пътя. В колата беше св.С., тогава слязохме от комбайните. Той каза, че
гумите са ни побелели от бордюрите, които сме съборили“
Въз основа на изложеното съдът приема, че и в акта за нарушение и в наказателното постановление липсва
конкретно описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено – задължителен реквизит по силата на чл.42 т.4 и съответно по чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, като от обективна страна не са описани фактите,
очертаващи състава на нарушението.
Липсата на тези фактически данни прави невъзможна
преценката относно поведението на водача, което нарушава правната норма, както
и дали е причинен съставомерен резултат и в какво се изразява той.
В акта за нарушение и наказателното постановление не
са посочени фактите, обуславящи квалификацията на деянието по чл.180, ал.1 т.1 пр.3
от ЗДвП, съгласно,
която се наказва с глоба "който наруши правилата за използване на
пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена
опасност за движението". Текстовото описание на нарушението в
обстоятелствената част на АУАН и НП не отговаря на посочената за
нарушена правна норма. Не е ясно с кои именно свои действия жалбоподателят е „създал непосредствена опасност за движението".
В случая не се установява на посоченото в
АУАН и НП място водача да е предприел маневра, при която да е навлязъл в пътна
лента, предназначена за насрещното движение, да е нарушил правилата за
използване на пътното платно, с което и да е създавал опасност или пречки за
превозните средства и въобще за движението по принцип.
Съдът намира, че в случая нарушението е
абсолютно неясно формулирано, като липсва описание на съставомерни признаци на
деянието поради което наказателното постановление е издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила и нарушава правото на защита на
жалбоподателя и следва да бъде отменено изцяло, само на това основание.
На следващо място, твърди се че с действията
си жалбоподателя е причинил ПТП с материални щети. Действително съгласно § 6 - т.30 от ДР на ЗДвП -
„Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети.” Но в случая от събраните по делото гласни доказателства
не се установява по безспорен начин именно жалбоподателя да осъществил ПТП при
което да са възникнали твърдените неясно, какви увреди, тъй като същите не са отразени,
нито описани в обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП. По делото
няма приложен протокол за ПТП,от които да се извлече описание на налични щети,
единствено от снимковият материал може да се установи, какви са, но не и че те
се в резултат именно на действията на настоящият жалбоподател посочени в
атакуваните актове.
По второто административнонаказателно обвинение, посочено в НП
за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.3 чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"в" от ЗДвП, с наложена ГЛОБА в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Нормата на чл.123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП въвежда задължение за водачите, участници в ПТП, когато между тях няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи /МВР/ на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания. От анализа на
цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние
на нарушението по посочената норма е необходимо да е настъпило ПТП, при което
са причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от
участниците в същото, и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него.
Изброените предпоставки следва да бъдат
налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на нарушителя. В случая
е безспорно установено, че жалбоподателят е притежавал качеството на водач на
пътно превозно средство /ППС/ по смисъла на § 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Спорно, е обаче че същият е бил участник в ПТП,
както и че именно в резултат на неговите действия описани в АУАН и НП е имало
възникнало ПТП, с което са били причинени неотразените в двата акта имуществени
вреди по процесните бордюри.
В хода на съдебното следствие от показанията
на полицейският служител и на останалите свидетели се установява, че
жалбоподателя изобщо не е бил наясно, че е имало реализирано от него ПТП, нито
че е нанесъл имуществени вреди и тяхната стойност, било по пътна инфраструктура
или пътно съоръжение. И тъй като съгласно даденото описание не е имало друг
участник в твърдяното ПТП освен жалбоподателя, то и не е имало спор по отношение на
реализирано ПТП и на нанесени имуществени вреди, за да се твърди, че е имало
разногласия относно щетите, и че въпреки на тези разногласия, нарушителят е
напуснал местопроизшествието и не е уведомил съответните органи. Не на последно
място следва да се отчете и че съгласно чл.6 от ЗАНН административното
нарушение е онова деяние било то /действие или бездействие/, което нарушава
реда на управление и е причинено виновно. При това наказуеми са съгласно чл.7
от ЗАНН само умишлените деяния, а непредпазливите само в изрично предвидените случай.Не се
доказа настоящите деяния да са осъществени умишлено за това и съдът приема, че
не са налице елементи от състава на
нарушението, които са от значение за съставомерността на деянието като
административно нарушение по смисъла чл.123,
ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът намира, че
констатираните в НП нарушения не са установени по безспорен начин. Налице е
несъставомерност на същите, както от обективна така и от субективна страна.
Констатациите отразени в акта не са доказани по несъмнен начин. При така
събраните доказателства за съда остава недоказано по категоричен начин, че
жалбоподателят на посочените в НП дата и място e извършил визираните нарушения.
От друга страна коментираните в изложеното по горе - процесуални нарушения са
от категорията на съществените, тъй като пряко засягат правото на защита на жалбоподателя
и възможността му да го реализира в пълен обем, понеже ограничават възможността
му да узнае какво точно нарушение му е вменено във вина, кои факти и
обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и респективно,
които следва да опровергава, както и кои са нарушените правила за поведение.
Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата инстанция, поради
контролните функции на същата, поради което и налагат отмяна на наказателното
постановление в неговата цялост.
Затова и съдът
ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0967-001338 от 21.10.2019г. на Началник Група към ОДМР Враца,
сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: