Решение по дело №594/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „СПОРТ ТАЙМ ЕУ“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя М. Д., подадена чрез адв. М. Н., против Решение № 120 от 01.02.2024 г. по АНД № 4039/2023 г. на Районен съд – Варна (РС-Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-2300285 от 19.04.2023 г., издадено от Директора Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 152 КТ.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че съдът не е взел предвид всички събрани доказателства, сред които и уведомителното писмо от 20.09.2022 г. от търговския център „Оркид Мулти Комплекс – Варна“ ЕООД до наемателите за въведено намалено работно време на търговския комплекс, което се явява основно писмено доказателство по делото. Касаторът се позовава и на показанията на свидетеля Д. К., който заявява, че не е полагал труд в обекта след 21:00 часа, и на свидетеля Й. – лицето изготвило графиците за работно време и присъствените форми, и заявила, че е допуснала грешка при съставяне на графика. В потвърждение на твърдението, че обектът, стопанисван от касатора е работил до 21:00 часа, касаторът изтъква, че процесната фактическа обстановка се установява от присъствения график и присъствена форма, уведомителното писмо от „Оркид Мулти Комплекс – Варна“ ЕООД, Правилника за вътрешния трудов ред, показанията на свидетелите К. и Й., като напълно необосновано и неправилно въззивният съд е стигнал до други фактически изводи. Изтъква се, че още в хода на самата проверка Е. Й. - управител на магазина, е уведомила проверяващия инспектор за наличието на техническа грешка в графика за работа, а и свидетелката Г. сочи в показанията си, че е сформирала извод за осъществен състав на нарушение въз основа на представените графици и присъствени форми, като други доказателства не е изисквала. Настоява се, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила при преценката на фактите, извличащи се от доказателствата по делото. Искането е да се отмени обжалваното решение на РС – Варна. С писмена молба касаторът поддържа жалбата и направените с нея искания.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (Дирекция ИТ – Варна), в съдебно заседание, представляван от юриск. Н. Т. излага доводи за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение на РС – Варна. По отношение на твърдяната техническа грешка се сочи, че същата не е отстранена за месеца, за който е съставен графика – м. декември 2022 г., както и преди представянето на графика в Дирекция ИТ – Варна и в периода от самото й изискване до представянето на графика, а твърдение за допусната техническа грешка е изложено след съставяне на АУАН. Настоява се, че жалбата е неоснователна и се отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба, като сочи, че събраните доказателства не са достатъчни, за да обосноват категорично извършеното нарушение. Според прокурора приложеното удостоверение от наемодателя на обекта изобщо не е обсъдено и преценено при постановяване на въззивното решение, а то по същество изключва твърденията на наказващия орган. Пледира се за отмяна на обжалваното решение и отмяна на издаденото НП.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Районният съд приема за установено от фактическа страна, че на 16.03.2023 г. служители на Дирекция ИТ Варна извършили документална проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – магазин „Nike“, находящ се в Гранд Мол Варна, при което изискали определени документи, между които и график за работа за м. декември 2022 г. и присъствена форма за явяване и неявяване на работа за същия месец. След представяне на документите и запознаване с тях, е прието, че е извършено нарушение, състоящо се в това, че на 05.12.2022 г. „СПОРТ ТАЙМ ЕУ“ ЕООД не е осигурило непрекъсната междудневна почивка на Д. Н. К. минимум от 12 часа, при въведено сумирано отчитане на работното време, за което на 31.03.2023 г. е съставен АУАН в присъствието на упълномощен представител на дружеството, в който АУАН не са вписани възражения. Подадените писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били счетени за неоснователни от наказващия орган и въз основа на АУАН на 19.04.2023 г. е издадено обжалваното НП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение на чл. 152 КТ.

При така установената фактическа обстановка, за да потвърди НП, съставът на РС – Варна приема от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в установените срокове по чл. 34 от ЗАНН, не страда от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановената форма и съдържание. Предвид липсата на изискване НП да съдържа доводи по възражението срещу АУАН, възражението на санкционираното дружество в този аспект е прието за неоснователно, като е посочено и че необсъждането на възраженията на наказаното лице е свързано с обосноваността на НП. Вмененото с процесното НП административно нарушение е прието, че се установява по делото, като е направен извод, че правилно и законосъобразно е санкционирано дружеството, включително по отношение наложения минимално предвиден в КТ размер на имуществената санкция. Въззивният съд се позовава на писмените доказателства – график за работните смени и присъствена форма. За неоснователни и недоказани са приети възраженията за допусната техническа грешка при попълване на присъствената форма, като съдът е възприел тези възражения за направени единствено и само с цел избягване понасянето на административната санкция. За неприложима е приета разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, а и нормата на чл. 415в КТ, предвид естеството на нарушението и невъзможността същото да бъде отстранено, след като веднъж е извършено.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до постановяване на съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка.

С обжалваното НП е наложена имуществена санкция на касатора за това, че на посочената дата в НП в качеството на работодател не е осигурил непрекъсната междудневна почивка на Д. И. К. минимум 12 часа, тъй като на 04.12.2022 г. е полагал труд в работна смяна от 13:30 часа до 21:30 часа, а на 05.12.2022 г. лицето е започнало изпълнение на трудовите си задължения от 09:00 часа - нарушение на чл.152 КТ.

В жалбата си до РС – Варна настоящият касатор е оспорил фактическите изводи на наказващия орган с твърдения, че в графика за работа и присъствена форма е допусната техническа грешка, за която е бил уведомен проверяващият инспектор, като в периода 01.10.2022 г. – 31.03.2023 г. служителите в магазина не са работили четвърта смяна поради намалено работно време на самия търговски център - Гранд Мол Варна, в това число и магазин Nike. Санкционираното дружество се позовава на решение на ръководството на търговския център за официално работно време на мола в посочения период – от 10:00 часа до 21:00 часа, като е приложено към жалбата Уведомително писмо от търговския център до наемателите от 20.09.2022 г. Твърденията с въззивната жалба са, че в действителност Д. И. К. не е полагал труд в работна смяна 4 (от 13:00 часа до 21:30 часа), тъй като е било обективно невъзможно поради намалено работно време на мола, а единствената вечерна смяна, в която служителите са работили е била смяна 3 (от 13:30 часа до 21:00 часа). Санкционираното дружество се позовава и на договора за наем с търговския център, според който наемателят е длъжен да се съобразява с определеното от наемодателя работно време.

Като приложения към подаденото възражение срещу съставения АУАН са посочени Уведомление изх. № 002272/20.09.2022 г. за работно време на Гранд мол Варна, както и Декларация от Д. И. К. – служител.

Касационната инстанция установява, че от една страна, административнонаказващият орган не е изпълнил пълно задължението, регламентирано в чл. 60, ал. 2 ЗАНН, след постъпване на жалбата срещу НП, да изпрати на районния съд цялата преписка, като в съпроводителното писмо означи и доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление. Следва да се посочи и че доказателствената тежест за установяване във въззивното съдебно производство законосъобразността на наказателното постановление (спазването на процесуалните правила и съответствието му с материалния закон) е изцяло на административнонаказващия орган. В случая към изпратената на съда административнонаказателна преписка не е приложена Декларацията от Д. И. К. (приложена е декларация от А. О. А.). Процесната декларация не е представена на съда и допълнително в хода на въззивното производство.

От друга страна, касационната инстанция съобразява, че разпоредбата на чл. 14, ал. 1, по препращане от чл. 317 НПК задължава районния съд да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, след като е предприел (по аргумент от чл. 13, ал. 1 НПК) всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, както изискват нормите на чл. 107, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 НПК. Следва да се отбележи, че е без значение дали са налице или липсват доказателствени искания от страните. Задължение на съда е по свои почин да събере доказателства по делото, когато това се налага за разкриване на обективната истина и за да се извърши надлежна преценка дали наказателното постановление е законосъобразно. Липсата на такава дейност нарушава прогласените в чл. 13 и чл. 14 НПК принципи, а и не може да попълни критериите за справедлив наказателен процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ.

В случая РС – Варна освен че въобще не е събрал като доказателство въпросната декларация от служителя, по отношение на който е установено административното нарушение – неосигуряване на междудневна почивка на 05.12.2022 г., не е приобщил към доказателствения материал и договора за наем между санкционираното дружество и дружеството, собственик на Гранд Мол Варна, а и не е обсъдил въобще представеното от дружеството уведомление от наемодателя във връзка с определянето на намалено работно време в търговския комплекс.

Както се посочи въззивната инстанция има задължение да събере и оцени всички доказателства и да установи обективната истина. Показанията на свидетеля Д. И. К. не могат да заместят писмената декларация от лицето. Освен това не е приложен и договорът за наем, визиран във въззивната жалба. При наличие на спор относно съставомерността на деянието съдът е следвало да събере и оцени всички относими доказателства.

Обжалваното решение на РС – Варна е неправилно като постановено при неизяснена фактическа обстановка по делото, което представлява нарушение на съдопроизводствените правила (касационно основание съгласно чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК), т.е. налице е основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради забраната за касационната инстанция да прави нови фактически установявания.

При новото разглеждане на делото следва РС – Варна да събере всички доказателства (както декларацията от Д. И. К., така и договора за наем между санкционираното дружество и собственика на Гранд Мол Варна) и след като оцени, анализира и обсъди всички доказателства по делото (поотделно и в съвкупност, включително и уведомителното писмо от ръководството на Гранд Мол Варна във връзка с намаленото работно време) да мотивира извода по отношение съставомерността на деянието, до какъвто е стигнал, като даде отговор и на всички възражения на санкционираното дружество.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

По исканията за разноските следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото.

На основание чл. 221, ал. 2, второ предл. и чл. 222, ал. 2 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 120 от 01.02.2024 г. по АНД № 4039/2023 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.