МОТИВИ по решение по НАХД №1042/2020 година по описа на РС Ловеч
Производство по налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
Производството по
делото е образувано по повод внесено Постановление на РП - Ловеч от 26.11.2020
г., с което прокурор Венцислав Василев е направил мотивирано предложение на
основание чл.375 и сл. от НПК до Ловешкия Районен съд да се произнесе с решение
по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободен от наказателна отговорност
по чл. 78а от НК, Т.В.С. за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с
чл.130, ал.2 от НК, за което е образувано ДП №27/2020 г. по описа на РУ МВР Угърчин.
По внесеното
постановление е образувано НАХД №1042/2020 г. по описа на Ловешкия Районен съд.
С разпореждане от 26.11.2020 г. е насрочено делото при условията на чл. 376 от НПК.
РП - Ловеч, редовно
призовани, не изпращат представител.
Обвиняемият Т.В.С., редовно призован, не се явява. На
основание чл.94, ал.1, т.9 от НПК съдът е назначил за сл. защитник на обв. С.
адв. Г. Георгиев определен от ЛАК, който моли съда да признае подзащитният му за
невиновен в извършване на деянието за което е предаден на съд и да не му налага
административно наказание. Счита, че не е установено по категоричен и безспорен
начин подзащитният му да е осъществил деянието, а именно да е нанесъл удари на
лицето, което се сочи за пострадала. Сочи, че подзащитният му, пострадалата и
свидетелката И.М.А. са били в лоши конфликтни отношения, като подзащитният му
имал претенции за тяхното поведение по отношение на негов братовчед. Сочи, че
именно това го накарало да слезе от колата си и да се разправя с тях като им
потърси сметка за поведението спрямо братовчед му. Сочи, че подзащитният му
отрича да е удрял посочената за пострадала и че единствените доказателства в
тази насока били разпита на пострадалата и свидетелката, които били
заинтересовани от изхода на делото, тъй като били в лоши отношения с
подзащитния му, а освен това в техните показания се откривали съществени
различия при описване на фактическата обстановка. Сочи, че пострадалата била посочила,
че обвиняемия първо я ударил в главата
3-4 пъти с шамари а след това я ритнал няколко пъти по краката и тогава е
отишъл при И. А., докато свидетелката И.М.А. описвала друга ситуация, че първо е ритнал няколко
пъти Й. по краката, а след това отишъл при нея след което се е върнал при Й. и
почнал да и удря шамари по главата. Сочи, че двете описвали различна фактическа
обстановка, и не можело да се даде вяра на показанията им. Сочи, че дори подзащитният
му да е нанесъл такива удари, то такова деяние не могло да се характеризира, че
е извършено по хулигански подбуди, тъй като бил налице личен мотив, а освен
това не били налице признаците на хулиганство, да има публичност, както и да
има граждани, които да възприемат това хулиганство и да се възмутят от това
непристойно поведение. Счита, че след като това е лична разправия и след като
не става достояние на други граждани не можело да се приеме, че е налице
хулиганство. При тези съображения моли съда да оправдае подзащитния му.
В хода на
разследването е установено следното:
Досъдебното производство е образувано с постановление
от 06.02.2020 година за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1во, във
вр. с чл. 130, ал. 2 от НК за това, че на 26.12.2019 година, в с. Д., обл.
Ловешка, на ул. „******", по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с
ръце и крака е причинена лека телесна повреда - болка и страдание без
разстройство на здравето, поради кръвонасядане в областта на лицето и левия
крак на Й.К.Г. - 70 годишна от с.с.
Разследването е възложено на РУ Ловеч,
но е проведено от старши разследващ полицай С. Х. И.в РУ Троян.
Установило се, че обв. Т.В.С., родом и
живущ ***, обитавал наследствен имот на ул. „*****" № ****. Със средно
образование, С. работел като шофьор на товарен автомобил в пътностроителна
фирма. Проявявал отзивчивост за помощ, което част от хората в населеното място
възприемали позитивно, но същевременно след употреба на алкохол проявявал
агресия и конфликтност, което формирало у хората негативно възприятие.
На 26.12.2019 година С. бил в обитаваното от него
жилище на ул. „****" № **** в с. Д.. В компания със свой братовчед - свид.
Т. Г. Х. / л. 70/, живущ в същото жилище и трето лице, се черпили с алкохол.
Малко след 16.00 часа С. отишъл с лекият си автомобил до дома на свид. М.С. К.
/ л. 107, 117, живуща ***. Взел от нея апарат за измерване на артериално
налягане и потеглил обратно към къщи. По пътя движейки се по същата улица
преминал покрай дом № 16 на свид. И.М.А. / л. 43, 54. В това време от къщата
към улицата излизали А. и гостувалата и свид. Й.К.Г. / л. 41, 42, 53/ от с.с.
Като живущи в едно и също населено място С., А. и Г.а се познавали помежду си.
А. била безработна, а Г. пенсионер. Нямали установени близки отношения със С..
След като
подминал дома на А., на известно разстояние С. спрял автомобила, след което се
върнал назад. Слязъл от колата при двете жени, които възприели видимо
нетрезвото му състояние. С агресивно поведение започнал да псува Г.. Попитал я
защо е клела братовчед му Т. Г. Х, след което започнал да и нанася удари с ръце
по главата, както и да я рита по краката. Присъстващата в непосредствена
близост А. му извикала по име, при което С. отишъл до нея и също и ударил шамар
по тилната област на главата. А. изпуснала държана с ръка чаша за кафе, а С. се
върнал при Г. и отново и нанесъл удари. Продължавайки да я псува я заплашил, че
ако мине покрай неговият дом, ще я убие. След това се качил в автомобила и се
прибрал у дома си.
Веднага след тръгването на С., А. позвънила на тел.
112 и съобщила за нанесеният побой. Обаждането било регистрирано като постъпило
в 16.48.48 часа от мобилен телефон № **********, текстовото съдържание изведено
чрез експертно изследване в произведената фоноскопна експертиза / л. 60-64/.
Сигнала бил предаден на РУ МВР У. от където ангажирали с посещение на место полицейските
служители - свид. А. П.Ц./ л. 48/, Г.В.И. / л. 49, Б. С.З. / л. 69/. В
проведеният разговор с Г. и А., пред дома на последната, получили сведения за
поведението на С. и оказаното физическо посегателство. След това отишли до дома
на С. където го заварили в компанията на свид. Х. и трето лице. Възприели
нетрезвото състояние на С. и провели разговор по повод заявеното от двете жени.
Пред тях С. отказал да е минавал пред дома на А. и да се е саморазправял с тях.
Изложил твърдение, че Г. дължала пари на Христов за свършена работа и отправяла
клетви по негов адрес. Свид. Ц. съставил протокол по чл. 65 от ЗМВР срещу С. /
л. 23/ с предупреждение да не се саморазправя с Г. и да не я заплашва. С.
отказал да подпише протокола, което било удостоверено с подпис на свидетел.
На 27.12.2019 година Г. се подложила на преглед от
съдебен лекар в отделение по Съдебна медицина МБАЛ АД Ловеч за което било
издадено Съдебномедицинско свидетелство № 198/2019 година / л. 20/.
Видно от заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза по писмени данни / л. 35, 36/, базирана на
съдебномедицинско свидетелство и гласни доказателства по делото, на Г. са
причинени кръвонасядания в областта на главата и лява подбедрица, които са
обусловили болка и страдание. Не са констатирани данни за разстройство на
здравето временно опасно за живота или постоянно, неопасно за живота. Тези увреди
са от травматично естество и се дължат на удара на удари в областта на главата
и крака с твърд тъп предмет и могат да бъдат получени от шамари и ритници.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си обвиняемият Т.В.С., е
осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по с чл. 131, ал. 1, т.
12, пр. 1-во, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на 26.12.2019 година,
около 16.30 часа, в с. Д., обл. Ловешка, на ул. „*****" пред дом № …, по
хулигански подбуди - грубо несъобразяване с правилата за обществен ред,
поведение и морал, незачитане на лична неприкосновеност, чрез нанасяне на удари
с ръце и крака по главата и левият крак, причинил на Й.К.Г. - 70 годишна от
с.с, лека телесна повреда - болка и страдание без разстройство на здравето,
поради кръвонасядания в областта на главата и лява подбедрица.
Горната фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели Й.К.Г., И.М.А., А. П.Ц., Г. В.
И., Т. Г. Х., Б. С. З., К. Н. Х., М. С. К. и А. И. Д., приложените към делото
писмени доказателства и доказателствени средства: заключението на в.л. по
назначената и реализирана в хода на ДП съдебно - медицинска експертиза и
фоноскопна експертиза. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Й.К.Г. и И.М.А.,
тъй като те кореспондират със събраните писмени доказателства и образуват една
логическа цялост. От свидетелските показания се установява по безспорен начин,
че пострадалата не е предизвикала по никакъв начин, нито чрез думи, нито чрез
действие обвиняемият, нито пък е отвърнала на нанесените и удари. Разпитаните
по делото свидетели М.С. К. и А. И.Д., не са очевидци на деянието и показанията
им не допринасят за разкриване на фактическата обстановка по делото.
Свидетелите А. П. Ц. Г. В. И.и Б. С. З., също не са свидетели очевидци на
инцидента. От показанията им се установят обстоятелства след инцидента, касаещи
разговора с пострадалата Г. и свидетелката очевидка А., както и обстоятелствата
около издирване на обв. С. и последвалите събития.
От обективна страна обв. С. е осъществил изпълнителното
деяние, чрез действие като 26.12.2019 година, около
16.30 часа, в с. Д. обл. Ловешка, на ул. „*****" пред дом № **, по
хулигански подбуди - грубо несъобразяване с правилата за обществен ред,
поведение и морал, незачитане на лична неприкосновеност, чрез нанасяне на удари
с ръце и крака по главата и левият крак, причинил на Й.К.Г. - 70 годишна от
с.с, лека телесна повреда - болка и страдание без разстройство на здравето,
поради кръвонасядания в областта на главата и лява подбедрица. Характера и степента на увреждането се установяват от заключението на
вещото лице по съдебно - медицинската експертиза.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно
медицинска експертиза, в която са описани причинените на пострадалата Г., травматични увреждания, за
достоверно при изграждане на становището си, както за авторството на
инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на същото, обсъдено
само по себе си и въз основа на свидетелските показания и конкретно
установените по делото факти и обстоятелства. Касае се за експертиза извършена
компетентно и обективно въз основа на обективни дадености, намерени и
установени при съдебно - медицинското освидетелстване на пострадалият извършено
след инцидента и изготвената медицинска документация. Експертизата е намерила и
установили травматични увреждания, които са довели до болка
и страдание без разстройство на здравето, поради кръвонасядания в областта на
главата и лява подбедрица на
пострадалата - лека телесна повреда, по см. на чл.130, ал. 2 от НК. Относно
механизма на причинените увреждания, съдът отново дава вяра на заключението на
съдебно медицинска експертиза, според която установените изменения могат да се
причинят по начин съобщен от пострадалата
Г. и не могат да се само причинят. Освен това съдът намира, че депозираното заключение съдържа ясни и обосновани
отговори на поставените въпроси които не създават съмнения в тяхната
достоверност.
При разпита като
обвиняем, С. в присъствие на служебен защитник сочи обяснения различни от
изложеното в разговора с полицейските служители. Потвърдил, че е преминавал
покрай дома на А. и спрял за автомобила си за да поиска обяснение от Г. за
отправени от нейна страна клетви по адрес на братовчед му Х.. Сочи, че бил
ядосан, но отрекъл да я отправял заплахи или осъществявал физическо посегателство.
Съдът намира за защитна теза твърдяното от обв. С. досежно липсващо физическо
посегателство към пострадалата Г., като съпоставено с останалите събрани по
делото доказателства го цени като недостоверно и противоречиво на последните. Съдът
намира, че твърдението на обв. С., че отношението на пострадалата Г. към неговия
братовчед Х. е предизвикало яда му, действително може да се разглежда като
личен мотив за вменените му във вина действия, но наличието на такъв не се отразява
на съставомерността на деянието. В тази връзка е и константната съдебна
практика съгласно която личния мотив не изключва хулиганските подбуди -/вж.
Решение № 425/22.12.2015 г., пост. по н.д. № 1169/2015 г., I н.с. ВКС/. Съдът
намира, че поведението на С. на публично място, с възможност да бъде възприето
от неограничен кръг от хора, демонстрира лично чувство на превъзходство над
обществото, поставяйки личната си потребност да се саморазправи с пострадалата
възрастна жена над всичко - над обществената потребност, над личната телесна
неприкосновеност и над закона. Фактът, че не са установени повече очевидци на
случилото се освен присъстващата А., не се отразява на съставомерността на
деянието, тъй като според установената съдебна практика /която е абсолютно
еднопосочна в това отношение/, не е необходимо хулиганската проява да е била
възприета от множество хора, достатъчна е обективната възможност, с оглед
времето и мястото на деянието това да се случи.
От субективна страна
обв. С. е действал виновно, при пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици, и е
искал тяхното настъпване.
При
преценката на показанията на свидетелката Г., съдът подложи същите на критична
оценка, с оглед възможната и
заинтересованост, предвид факта, че същата е пострадала по делото.
След подробен анализ на ангажираните гласни доказателства, и преценка на факта
за възможната заинтересованост от изхода на делото, предвид факта, че
същата е пострадала по делото, съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелката Г., като депозирани от лице, непосредствено възприело фактите, за
които свидетелства, предвид присъствието и на мястото, където е осъществено
деянието, което еднозначно и безпротиворечиво се установява от показанията на
свидетелката очевидка А. а от части и от показанията на отишлите на сигнала
полицейски служители. Депозираните от свидетелката Г. показания се намират в
пълна хронологическа последователност и логическа убедителност. При извършената
от съда оценка на показанията на тази свидетелка, не бяха констатирани
противоречия внасящи, каквото и да е съмнение, относно обективността и
безпристрастността на депозираните от нея показания и едновременно с това
показанията на тази свидетелка са житейски убедителни и в съответствие с
правилата на формалната логика. Тази свидетелка добросъвестно е изнесла пред
разследващия полицай, само и единствено непосредствено възприетите от нея
факти, с оглед своето местоположение и обективно възприетото от нея.
Показанията на св. Г. се подкрепят и от безспорно обективни източници на
доказателствена информация, а именно заключенията на съдебно медицинската и фоноскопната
експертизи по делото. Установените при св. Г. увреждания съответстват изцяло на
изнесеното в показанията и, в която връзка е и заключението на СМЕ. Показанията
на св. Г. са съответни и на заключението на фоноскопната експертиза от което се
установява, че св. А. е подала сигнал на тел. 112, в който е съобщила за
инцидента с обв. С., факта че последния е нанесъл побой на св. Г., както и къде
се е случило това. Анализирайки показанията на св. Г. дадени в хода на ДП съдът
не установи неточности, а освен това показанията и се подкрепят от показанията
на св. А., които съдът кредитира като обективни и достоверни. Действително са
налице малки разминавания в показанията на тези две свидетелки за случилото се
на процесната дата, време и място, на които разминавания акцентира в с.з. и
защитата на обвиняемия, но същите не водят до компрометиране на показанията на
тези две свидетелки. От една страна разминаванията касаят обстоятелствата,
които нямат съществено значение за съществото на делото, а от друга и двете
свидетелки са възприели случващото се на инкриминираната дата в стресова за тях
обстановка, в момент в който спрямо тях е било упражнено насилие, като е
нормално, логично и житейски оправдано да нямат ясен спомен за част от
случилото се. Показанията на св. Г. косвено се потвърждават и от
показанията на св. А. П. Ц., Г. В. И. и Б. С.З., които са били
изпратени на сигнала.
Основните възражения на защитата се свеждат до това, че в хода на делото не било установено
подсъдимия да е извършил деянието за което е предаден на съд. В подкрепа на тази теза
обаче не бяха посочени и анализирани доказателства, които да водят до този
извод. Тези възражения, съдът намира за неоснователни. Доказателства за
инцидента се съдържат не само в показанията на пострадалата, но и в показанията
на свидетелката А., както на лицата, с които св. Г. е контактувала непосредствено след инцидента, а
именно свидетелите А. П. Ц., Г. В. И.. Безспорно от показанията на разпитаните свидетели се установи, че след
получен сигнал на тел.112 са били изпратени да посетят последния, където са
разговаряли с пострадалата Г. и св. А., които са им обяснили за случилото се.
Установи се, и че веднага след това установили и обв. С., който първоначално
пред тях отрекъл да и излизал от домът на св. Т. Х. и да е разгов
Съдът не
споделя изложеното от адв. Георгиев, че в случая не били на налице
признаците на хулиганство, да има публичност, както и да има граждани, които да
възприемат това хулиганство и да се възмутят от това непристойно поведение,
като съображения за това са изложени по - горе.
Съдът не споделя и изложеното от адв. Георгиев, че по
делото не било установено, че подсъдимия е извършител на деянието за което е
предаден на съд. При формиране на изводите си от фактическа страна съдът изцяло
дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели Г., А., Ц. И.и З., като ги
намира за логични, последователни, изясняващи в пълнота и по убедителен начин
фактите и обстоятелствата, съставляващи предмет на доказване. Съдът не намира
каквото и да било основание да им бъде вменявана недобросъвестност при излагане
на фактите, респ. да бъдат упрекнати в каквато и да е заинтересованост от
потвърждаването на неверни факти. Интерпретацията на случилото се
дадена от всеки от тях, станала с малки изключения противоречива в хода на
производството, за което бяха изложени мотиви, кои показания съдът кредитира и
защо, изцяло кореспондира на заявеното от другите, както и на писмените
доказателства по делото и доказателствени средства. Даденото от всеки от
свидетелите описание на случилото се и възприето от него, изцяло се припокрива
с показанията на останалите разпитани по делото свидетели, писмени
доказателства и доказателствени средства.
За така извършеното престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, се предвижда наказание „до една година
лишаване от свобода или пробация”. С оглед обстоятелството, че С. не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност, от престъплението няма нанесени
имуществени вреди, съдът намери, че е налице основание за прилагане на чл.78а
от НК, като С. беше освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание „Глоба”. При определяне на размера на
административното наказание съдът отчете обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, данните за личността на извършителят, данните за семейното и
имотното му състояние, чисто съдебно минало, ниска обществена опасност на
дееца. При това положение, съдът на основание чл. 78а от НК за престъплението
по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, освободи обв. С. от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание „Глоба” в размер
на 1000,00 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата по сметка на
бюджета на съдебната власт, като съобрази предмета на престъплението, личността
на дееца, семейното и имотното му състояние, и че ще се постигнат целите на
наказанието.
При този изход на процеса съдът осъди обв. С. да
заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата от 50.76 лв. представляваща разноски за изготвена
в хода на ДП експертиза.
При този изход на процеса съдът реши Вещественото доказателство - 1
бр. компакт диск с надпис „Office 1
Superstfre РЦ Монтана 26.12.2019 г. нанесен побой с. Драгана”, съдържащ
аудиозаписи на обаждане към номер 112 остава като доказателство по делото.
Водим от гореизложеното съдът постанови
решението си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: