№ 1674
гр. Пловдив, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330200474 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АНТ. Ц. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***
против Електронен фиш серия К № 4736691 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Моли се за неговата
отмяна. В съдебно заседание, редовно уведомена, жалбоподателката се явява
лично и поддържа жалбата, като навежда допълнителни доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения и поддържа искането си за отмяна на
електронния фиш.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б., с
пълномощно по делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш.
Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на
извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на
административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено
с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата
на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в
1
полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от АНТ. Ц. Ц., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката
на 24.11.2021 г., установено от приложената по преписката разписка за
връчване на препис от ЕФ, а жалбата е подадена на 08.12.2021 г. съгласно
датата на пощенското клеймо на лист 5 от делото, като жалбата е подадена
пред Районен съд – Карлово, а образуваното дело е изпратено по подсъдност
на Районен съд – Пловдив. При тези факти съдът приема, че срокът по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, като атакуваният електронен фиш следва да бъде
изменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 09.04.2021 г. в 12:10 часа в с. Песнопой, общ. Калоянов, обл. Пловдив,
на ул. „Първа“ № 2 в посока към с. Долна махала жалбоподателката АНТ. Ц.
Ц. управлявала собствения си лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *** със
скорост на движение от 96 км/ч при разрешена максимална скорост за
населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост
било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с №511. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 99 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 96 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 46 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
против жалбоподателката Ц. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия
К № 4736691, с който й било наложено административно наказание глоба в
размер на 600 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 1-33-21 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
2
TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 511 е
преминало последваща метрологична проверка на дата 01.03.2021 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 273р-4034/12.04.2021 г. се установява, че на дата 09.04.2021
г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични
изображения с номера от 18607 до 18663, с начален час на работа 09:40 ч. и
краен час на работа 14:40 ч. и с място на контрол с. Песнопой, общ.
Калояново, обл. Пловдив, ул. „Първа“ № 2 в посока към с. Долна махала,
където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено
място от 50 км/ч.
От изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от
клип № 18633 от радар TFR1-M № 511 се изяснява, че е измерена скоростта
на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената
скорост е 99 км/ч, а заснемането е извършено на 09.04.2021 г. в 12:10 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателката АНТ. Ц. Ц..
От писмо с вх. № 19688/11.03.2022 г. от кмета на Община Калояново
(лист 22 от делото) и извадка от Кадастрален и регулационен план (лист 23 от
делото) се изяснява, че местоположението на административен адрес ул.
„Първа“ № 2 е урбанизираната територия на с. Песнопой.
От писмо с вх. № 32613/21.04.2022 г. от кмета на Община Калояново
(лист 31 от делото) се установява, че в Общината няма данни за това към дата
09.04.2021 г. да са липсвали табелите Д11 и Д12 за начало и край на
населеното място за с. Песнопой.
От заключението на съдебно-техническа (геодезична) експертиза се
установява, че географските координати, посочени в статично изображение
от клип № 18633 от АТСС тип TFR1-M с № 511, въз основа на което е
издаден обжалваният електронен фиш, попадат в границите на населеното
място с. Песнопой. Конкретното местоположение на процесния лек
автомобил „Пежо 206” с рег. № *** е графично отбелязано на скица № 1 към
експертизата и съответства на т. 2. С точки № 3 и 4 на същата скица са
обозначени пътните знаци Д11 и Д12 за начало и край на населеното място.
Предвид посоката на движение на автомобила се установява, че той се е
движил във вътрешността на с. Песнопой и към момента на заснемане на
движението му от техническото средство се е намирал на 150 метра след
табелите Д11 и Д12 за начало и край на населено място. На скица № 1 към
заключението по експертизата е обозначен и административният адрес ул.
„Първа“ № 2 в с. Песнопой, като се установява, че той е първият и най-
близкият адрес до мястото, на което е заснето движението на процесния
автомобил, като преди или до него няма друг съществуващ административен
адрес от страната, от която се е движила жалбоподателката. Досежно
3
видимостта на табелите за начало и край на населеното място следва да се
отбележи, че заснемането по експертизата е извършено повече от година след
датата на деянието и няма обвързваща съда сила. Същевременно от събраните
писмени доказателства се установява табелите Д11 и Д12 да са били налични
към интересуващата делото дата 09.04.2021 г. Пак от заключението по
експертизата се установява и че за табелите Д11 и Д12 не е налице пълна
липса на видимост, а само такава от по-далечно разстояние. Табелата за
началото на с. Песнопой е снимана на изображение 2 от скица № 3, което
ясно демонстрира, че тя е напълно видима при преминаване покрай нея. На
изображение № 1 се вижда, че по-напред има храсти, които затрудняват и
ограничават видимостта при приближаване към табелата, но вещото лице е
категорично, че при преминаване покрай табелата, а и поне 10 метра преди
нея има пълна видимост, която позволява на водачите да узнаят за
започналото населено място. Същевременно за деянието на жалбоподателката
се доказва, че не е извършено непосредствено след табела Д11, за да се
твърди, че е нямала достатъчно време да намали скоростта си и да приведе
поведението си в съответствие с изискуемото от чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а
всъщност нарушението е осъществено на 150 метра след преминаването
покрай табелата Д11 и във вътрешността на селището. Следователно е
обезпечена възможността на жалбоподателката да узнае за започналото
населено място, което има значение за субективната съставомерност.
Изображение 1 и 2 от скица № 3 ясно показват, че липсва обективна пречка
двете табели да бъдат възприети от всеки, минал покрай тях, водач.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – с. Песнопой, общ.
Калояново, обл. Пловдив, ул. „Първа“ № 2 в посока към с. Долна махала;
датата – 09.04.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 12:10
часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство – жалбоподателката АНТ. Ц. Ц.; описание
на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 96
км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба –
чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 600 лева; срокът,
сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен
срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателката за
пороци, свързани с реквизитите на съдържанието на електронния фиш. Тези
задължителни реквизити са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189,
ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Посочените в жалбата обстоятелства – издател и дата на
съставяне на ЕФ, не попадат сред тях. Непосочването на обстоятелства, които
4
не са част от нормативно установеното задължително съдържание на
електронния фиш, не представлява процесуално нарушение и не обосновава
отменително основание. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална
спрямо чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Липсата на данни – имена и длъжност, за издател на електронния фиш не
представлява съществено процесуално нарушение. По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено. Съгласно § 1, ал. 1, т. 1 от допълнителните
разпоредби на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В случая в
електронния фиш е посочено мястото на извършване на нарушението, което
обективно попада на територията на област Пловдив, посочено е и че фишът е
издаден от ОД на МВР – Пловдив, поради което е доказано, че същият е
издаден от компетентната териториална структура на МВР - така Решение №
1272 от 23.06.2021 г. по к.а.н.д. № 948/2021 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к.а.н.д. № 1508/2021 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1493 от 10.08.2020
г. по к.а.н.д. № 1440/2020 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив. Аргументи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза не
могат да се черпят и от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. Същата
приравнява влезлия в сила електронен фиш на влязло в сила наказателно
постановление относно правните последици, но не и досежно процедурата
по издаването на двата акта - в този смисъл Решение № 2449 от 26.11.2019 г.
по к.а.н.д. № 3366/2019 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к.а.н.д. № 2438/2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив. При наличието на изрична
правна уредба за реквизитите на съдържанието както на електронните
фишове, така и на наказателните постановления несподелимо е по
тълкувателен път да се извеждат и други, непредвидени от законодателя
реквизити за електронните фишове.
Липсата на дата на издаване на електронния фиш също не е съществено
процесуално нарушение, тъй като такъв реквизит не е нормативно предвиден.
По този начин не е препятствана преценката за спазване на давностните
срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на
дееца. Съдът служебно следи за спазването на този срок и в случая давността
не е изтекла, тъй като деянието е извършено на 09.04.2021 г. При
осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен
фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение №
2278 от 24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д.
5
№ 2165/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за установяване
на административно нарушение, не са предвидени два етапа, подобно на
общия процес по ЗАНН, с повдигане и предявяване на обвинение и налагане
на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният срок тече от
датата на извършване на деянието, като отговорността на нарушителя е
ангажирана преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок, който в случая е и
бил прекъснат с образуването на съдебното производство. По тези
съображения преценката за спазването на давностните срокове не е
препятствана.
В случая, тъй като нарушението се установява от автоматизирана
система, то датата на установяването му и датата на издаване на електронния
фиш неминуемо съвпадат - така изрично Решение № 288 от 21.02.2022 г. по
к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Процесното нарушение е извършено на 09.04.2021 г., от който момент
тече и тригодишната давност за административнонаказателно преследване по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респективно от тази дата е започнала да тече и
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест
месеца. С образуване на съдебното производство давността е прекъсната и е
заместена с нова тригодишна давност. По тези съображения не е изтекла нито
общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито абсолютната давност по 81,
ал. 3 от НК.
Непосочването на ред и срок за обжалване на електронния фиш не
представлява съществено процесуално нарушение и не влече за последица
неговата отмяна. Описването на тези обстоятелства е насочено единствено
към обезпечаване на възможността реално да бъде упражнено правото на
обжалване по преценка на правоимащото лице. В случая това е сторено от
жалбоподателката Ц., която своевременно е подала жалба против електронния
фиш, пред компетентен орган на съдебната власт, като жалбата е преценена за
процесуално допустима и е разгледана по същество. Посочването на ред и
срок за обжалване на електронния фиш има значение единствено за
допустимостта на жалбата, но няма отношение към законосъобразността на
ЕФ - така Решение № 1570 от 20.08.2020 г. по к.а.н.д. № 1335/2020 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1633 от 02.08.2021
г. по к.а.н.д. № 1638/2021 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив. Следователно правото на защита на жалбоподателката, противно на
твърдяното в жалбата, по никакъв начин не е възпрепятствано или нарушено,
а разгледаното възражение е неоснователно.
Не се споделя и твърдението на жалбоподателката с електронния фиш да
е наказана за деяние, което да е извършено преди момента на осъществяване
на нарушението. В тази връзка се претендира и да съществува разлика между
приетото в ЕФ време на извършване на нарушението и времето, когато в
действителност е осъществено движението на автомобила, което е заснето и
6
установено от АТСС. Жалбоподателката твърди разминаването във времето
да се изразява в обстоятелството, че в статичното изображение, приложено по
преписката, е отбелязано заснемането да е извършено в 12:10:47 часа, докато
в електронния фиш за момент на извършване на нарушението да е приет 12:10
часа. От тези факти прави извод с електронния фиш да е наказана за деяние,
извършено 47 секунди преди момента, когато движението на процесния
автомобил е установено от АТСС като нарушаващо правилата за движение.
Възражението е неоснователно и почива на изопачаване на фактите по делото.
На първо място съдът приема, че от събраните и проверени доказателства по
категоричен начин се доказва, че нарушението е извършено в 12 часа 10
минути и 47 секунди на дата 09.04.2021 г. Това обстоятелство се установява
от приетата по делото снимка, изготвена от клип № 18633, която
представлява веществено доказателствено средство в процеса. Противно на
поддържаното от жалбоподателката, никъде в електронния фиш не е прието,
че нарушението е извършено в 12 часа 10 минути и 00 секунди, за да
съществува твърдяната разлика от 47 секунди. В обстоятелствената част на
ЕФ е записано, че нарушението е извършено в „12:10 часа“, следователно
въобще липсва вписване на показателя секунди при определянето на часа на
извършване на деянието. Изводът на жалбоподателката в този случай да
следва да се приеме, че в ЕФ се твърди нарушението да е извършено в
12:10:00, е произволно направен, без да почива на доказателствата по делото.
В действителност при издаването на електронния фиш е прието, че
достатъчно за определянето на времето на извършване на нарушението е да се
впишат часът и минутата на съответната дата, но без да се отбелязва и
конкретна секунда. Именно заради това часът е изписан във формат 12:10
часа. По тези съображения категорично несподелимо е твърдението да
съществува разминаване между времето на деянието в ЕФ и в изготвената от
АТСС снимка досежно секундите, след като в електронния фиш секунди
въобще не са посочени. Разминаване няма и тъй като деянието е извършено
по време и в рамките на 10-тата минута от 12-тия час на дата 09.04.2021 г., а с
електронния фиш наказанието е наложено за нарушение, осъществено точно
в това време.
Предвид служебно дължимата проверка за законосъобразност съдът
приема, че не е допуснато процесуално нарушение и не е ограничено правото
на защита на жалбоподателката чрез непосочването и на конкретната секунда
от десетата минута на дванадесетия час от дата 09.04.2021 г., когато е
извършено нарушението. Нормата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП не формулира
такова изрично изискване досежно съдържанието на електронния фиш,
съдебната практика също е категорична в този смисъл. Непосочването на
точната секунда не препятства възможността за формиране на сила на
пресъдено нещо за конкретното деяние, тъй като тя обхваща не само часа и
минутите, но и мястото, посоката на движение, превозното средство и
скоростта му, датата, като всички тези обстоятелство в своята съвкупност
позволят ясната и несъмнена индивидуализация на конкретното деяние. В
7
тази връзка не възниква съмнение първо, че разпознат от АТСС като движещ
се с измерената и превишена скорост е именно процесният автомобил с рег.
№ ***, тъй като той е единственият, попадащ в кадър и следователно засечен
от лазерния лъч на техническото средство, а посоката му на движение
съвпада с посоката на задействане на АТСС и второ, че с обжалвания
електронен фиш е наложено наказание именно за това деяние, тъй като
кореспондират датата, часа, минутите, регистрационния номер на автомобила,
вида и номера на техническото средство, а и географските координати
съгласно заключението по експертизата. В заключение следва да се посочи,
че в съдебната практика възражения с идентично съдържание трайно се
приемат за неоснователни - така Решение от 17.05.2013 г. по к.а.н.д. №
175/2013 г. на Административен съд – Стара Загора; Решение № 143 от
04.03.2015 г. по к.а.н.д. № 20/2015 г. на Административен съд София –
област; Решение № 1376 от 18.07.2013 г. по к.а.н.д. № 477/2013 г. на
Административен съд – Благоевград.
На следващо място неоснователно е и възражението за допуснато
нарушение на процедурата, тъй като АТСС е било монтирано в служебен
автомобил, което според жалбоподателката представлява нарушение на
изискването за „отсъствие на контролен орган“. Характерно както за
стационарните, така и за мобилните АТСС – временно разположени на
участък от пътя или позиционирани в служебно МПС, е, че осъществяваният
от тях контрол винаги е автоматизиран, без значение дали се извършва в
присъствие или отсъствие на контролен орган. Контролният орган не участва
в процеса на установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия и поради това неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно
за факта на установяване и заснемане на нарушението. След установяване и
заснемане на нарушението електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Смисълът на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вложен в израза: „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител“, се отнася именно до
действието по издаване на електронния фиш, а не до процеса на установяване
на нарушението, който без съмнение винаги изисква присъствие на
нарушител - водач на заснетото моторно превозно средство - така Решение №
510 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3291/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2039/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2160 от 12.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2286/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Неоснователно е възражението за липса на надлежно описание на
мястото на извършване на нарушението. По ясен начин е посочено, че
деянието е извършено на ул. „Първа“ № 2 в с. Песнопой. От своя страна
населеното място с. Песнопой попада на територията на общ. Калояново, обл.
Пловдив. Изброяването в електронния фиш е от по-общото към по-
конкретното, за да се стигне до определен административен адрес. Улицата и
8
нейният номер са изписани непосредствено след с. Песнопой, като при така
направения запис на адреса настоящият състав намира, че не възниква
никакво съмнение или неяснота в кое населено място се намира този адрес.
Да се приеме например, че е обозначена улица в гр. Пловдив, което се
претендира за възможно в жалбата, но въпреки това между записите
„Пловдив“ и „ул. Първа № 2“ е записано и „с. Песнопой“ противоречи на
всякаква логика. От протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. също се установява, че мястото, на което е осъществяван
видеоконтролът, е ул. „Първа“ № 2 в с. Песнопой, общ. Калояново, обл.
Пловдив. По тези съображения съдът намира разгледаното възражение за
неоснователно, а аргументацията му почива на проявен формализъм отвъд
оправданите предели, както е и при голяма част от останалите наведени
възражения.
Съдът не споделя и доводите, наведения в хода на съдебните прения, за
допуснати съществени процесуални нарушения поради неспазване на
Методически указания за реда за обработка, съставяне и отчет на електронен
фиш за нарушения, установени с автоматизирани технически средства,
приложени от лист 13 до лист 19 от делото. При обосноваване на
възражението е налице изопачаване на доказателствата по делото. Твърдят се
нарушения на съдържанието на изготвяния от АТСС видеоклип, когато по
делото клипът не е приобщаван към доказателствената съвкупност, нито е
правено искане за неговото изискване и събиране като доказателство. По
делото е приложена и приета снимка под формата на отделно статично
изображение. Методическите указания, на които се позовава
жалбоподателката, ясно правят разграничение между видеоклипа и
изготвяните от него отделни снимки. Съгласно т. 2.3 от видеоклипа следва да
се разпечата снимка с допуснатото нарушение чрез активния бутон „Печат“,
като в тази снимка трябва да бъде четим регистрационният номер на
превозното средство. В този смисъл са и т. 2 и т. 3 от част VIII „Валидност на
клип при измерване на скорости“ от Техническото описание /лист 61 от
делото/ – от снимковия материал еднозначно се определя нарушителя, като по
делото е приложен кадър, на който ясно се вижда рег. номер на автомобила, а
измерената скорост не може да бъде причислена на друго МПС. Снимката е
редовна и се ползва с доказателствената стойност по чл.189 ал.15 от ЗДвП,
поради което не съществува необходимост от представяне на целия
видеоклип. За обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателката, няма
изискване да се съдържат в отделната снимка и съдът приема, че по никакъв
начин нейното съдържание не е опорочено. По делото е категорично
доказано, че радарът е технически изправен, функционирал е към датата на
деянието, като е заснел 57 отделни нарушения, а с установената превишена
скорост се е движил именно автомобилът на жалбоподателката.
Несподелимо е и възражението за съществено процесуално нарушение
поради твърдяната липса на дневника, описан в т. 3 от Методическите
указания. На първо място дневникът има значение във връзка с
9
отчетността на съответната Областна дирекция на МВР, но не е необходим
за проверката за законосъобразност на ЕФ, не представлява задължително
приложение, което да трябва да бъде приобщавано по делото.
Жалбоподателката по никакъв начин не аргументира значение на посочения
дневник за упражняване на правото на защита. В действителност, видно от
Методическите указания е, че след като електронният фиш е изготвен с това
си съдържание, включително посочване на серия и индивидуален номер, то
дневник несъмнено съществува. Същият обаче не представлява относимо или
необходимо по делото доказателство. Не възниква никаква процесуална
необходимост дневникът да бъде приобщаван, а делото попълвано с излишна
информация относно воденето на отчетност в ОДМВР – Пловдив. Още
повече, че евентуални празноти в дневника по никакъв начин не биха
опорочили законосъобразността на редовно съставения електронен фиш,
съдържащ всички задължителни реквизити по ЗДвП, издаден в съответствие с
процесуалните изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и при
спазване на Техническото описание и инструкция за експлоатация на АТСС.
Останалите възражения на жалбоподателката за нарушения на
Методическите указания касаят процедурата по връчването на електронния
фиш, за която вече беше изяснено, че няма отношение към преценката за
законосъобразност. Връчването е действие, последващо издаването на
електронния фиш, поради което то не засяга съдържанието на фиша, нито
вече приключилата към този момент дейност по неговото издаване.
Връчването не е елемент от производството по налагане на
административното наказание, а има значение за теченето на сроковете за
обжалване пред съд и преценката дали този срок е спазен в случай на
подаване на жалба. В настоящия случай жалбоподателката е реализирала в
пълнота своето право да предизвика обжалване пред съд на електронния фиш,
поради което правото й на защита по никакъв начин не е нарушено.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-M е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът намира, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
10
Налице е ясна връзка между обжалвания ЕФ и изготвеното статично
изображение с № 18633 от радар TFR1-M № 511. От протокола за използване
на АТСС се установява, че видеоконтролът е извършван в с. Песнопой, на ул.
„Първа“ № 2, посоката на задействане на радара е при приближаване на МПС
към него, а работата с техническото средство е започнала на 09.04.2021 г. в
09:40 часа и е приключила в 14:40 часа на същата дата. За този времеви
интервал първото статично изображение е с пореден № 18607, а последното -
с № 18663. Процесната снимка е с № 18633 и следователно е заснета от
техническо средство TFR1-M с № 511 на дата 09.04.2021 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 09.04.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Съдът приема още, че макар от Удостоверение № 10.02.4835 да се
установява, че срокът на валидност на одобряването на типа на средството за
измерване е до 24.02.2020 г., това не се отразява на годността на измерения
резултат от процесното АТСС. Съгласно изричния регламент на чл. 30, ал. 5
от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на това правило се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип
TFR1-M с № 511, тъй като тя е била в употреба към 09.04.2021 г. и е
отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство е категорично
доказано по делото от протокол № 1-33-21 за извършена последваща
метрологична проверка на средството за измерване на дата 01.03.2021 г.
Заключението е, че то съответства на одобрения тип. Същевременно
периодичността на последващите проверки на лазерните скоростомери е 1
година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН (Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.). По тези съображения съдът
приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. В
този смисъл е и съдебната практика: Решение № 616 от 29.03.2021 г. по
к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1371/2021 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 532 от 12.03.2021 г. по
к.а.н.д. № 3362/2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3287/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от
обективна страна на 09.04.2021 г. в 12:10 часа в с. Песнопой, общ.
11
Калояново, обл. Пловдив, на ул. „Първа“ № 2 в посока към с. Долна махала
жалбоподателката АНТ. Ц. Ц. е управлявала собствения си лек автомобил
„Пежо 206“ с рег. № ***, като се е движила със скорост от 96 км/ч при
разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч.
Така направеното описание на мястото на извършване на нарушението е
достатъчно ясно, тъй като е сведено до конкретен административен адрес,
който е уникален, т.е. не е дублиран и съдържа посочване на номер по
протежението на улицата, с което е постигната пълна индивидуализация.
Същевременно от доказателствата по делото /протокол за използване на
АТСС/ се установява, че именно на това място е осъществяван
видеоконтролът за спазване на правилата за движение с процесното
техническо средство TFR1-M № 511 към 12:10 часа на 09.04.2021 г. От
заключението на съдебно-геодезичната експертиза се доказва, че движението
на процесния автомобил към момента на заснемането му от АТСС е
осъществявано в границите на населеното място с. Песнопой, поради което
стойността на разрешената максимална скорост е била 50 км/ч. Доказателство
в подкрепа на този извод е и надлежното удостоверяване в протокола за
използване на АТСС по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
приложимото в пътния участък ограничение на скоростта.
Възражението на жалбоподателката вписаният административен адрес да
нямал „нищо общо“ с мястото на извършване на деянието, с което се
претендира отмяна на електронния фиш поради неправилно определено
място на нарушението е неоснователно. Местоположението на лекия
автомобил с рег. № *** към момента на деянието е установено и е графично
представено под т. 2 в скица № 1 към експертното заключение. По делото е
изяснено и местоположението на административния адрес ул. „Първа“ № 2 в
с. Песнопой. Противно на твърдяното от жалбоподателката, съдът намира, че
по делото се доказва съществуването на достатъчна връзка между посочения
административен адрес и мястото на деянието. Видно както от приложената
скица № 1, така и от заключението на вещото лице в съдебно заседание е, че
ул. „Първа“ № 2 се явява първият и най-близкият адрес до мястото на
деянието. В тази връзка обективно не съществува друг административен
адрес, с който мястото да може да бъде описано от страната, в която се е
движил автомобилът. Вещото лице изяснява: „Най-близко до мобилната
станция има трафопост, но като административен адрес най-близкият е
именно № 2 на улица „Първа“ в с. Песнопой.“ и „но това е най-близкият
административен адрес до мобилната станция“. Мястото не би могло да
бъде надлежно индивидуализирано единствено чрез посочване, че наблизо до
него има трафопост по протежението на улицата.
Липсва допуснато нарушение и предвид конкретиката на фактите по
делото. Касае се за движение на лек автомобил във вътрешността на населено
място, където в случая навсякъде по протежението на изследвания в
експертизата участък от пътя е действала общата забрана за движение със
скорост, по-висока от 50 км/ч. В тази връзка несъмнено доказано по делото е,
12
че жалбоподателката е трябвало да съобразява поведението си със същото
ограничение и на мястото, съответстващо на т. 2 от скица № 1 към
заключението по геодезичната експертиза. Съдът изцяло възприема и
указанията по приложението на закона, изведени в съдебната практика на
касационната инстанция, която вече е имала повод да се произнесе по
възражение със същото съдържание. Съгласно Решение № 434 от 17.02.2020
г. по к.а.н.д. № 3752/2019 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив:
„Съдът намира за несъществено отклонението, макар и недоказано от
жалбоподателя, на описаното място на нарушението в диапазон със 100-
200 м разлика. Безспорно е, че колата се е движела във вътрешността на
града, където важи забраната за движение на МПС от над 50 км/ч, поради
което дали сочените в приложението към електронния фиш координати
посочват различна точка от една и съща улица на града е без правно
значение.“.
Тези изводи са изцяло съответно приложими и към процесния казус.
Касае се за несъществена разлика, която няма правно значение нито за
преценката за правилното приложение на материалния закон, нито за
възможността за упражняване на правото на защита. По делото беше доказана
и причината за тази разлика – индивидуализирането на мястото, което е
направено чрез най-близкия адрес по протежението на пътя. По тези
съображения съдът не споделя доводите на жалбоподателката и по това
възражение.
Доказано от обективна страна е и авторството на деянието от страна на
жалбоподателката Ц.. Същата е санкционирана в качеството си на собственик
на автомобила, с който е извършено нарушението, и без да е посочила друго
лице като фактическия водач съгласно предоставеното й от закона право. В
съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на
собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за
това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено
в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Чрез възможността за подаване на писмена декларация по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението, е създаден
механизъм, по който собственикът може да отблъсне понасянето на
отговорност за чуждо поведение. По делото нито се твърди, нито се
установява жалбоподателката Ц. да е подала писмена декларация в ОД на
МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило нарушението.
Следователно законосъобразно е ангажирана нейната отговорност, тъй като с
безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от
собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението,
13
предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой
е бил собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов
водач.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателката е
формирала съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавала е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък. Следователно в съзнанието й
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е
осъществила деянието си. Формирала е представа и за това, че е собственик
на процесния лек автомобил.
При правилно установена фактическа обстановка в обстоятелствената
част на електронния фиш съдът приема, че при издаването му не е приложена
правната квалификация, съответстваща на установените факти. Деянието на
жалбоподателката е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1
от ЗДвП, но в обстоятелствената част е прието, че е нарушено общото
ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. С разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП в табличен вид е определена максималната стойност на
скоростта на движение според категорията на ППС и мястото, където се
осъществява движението, която стойност водачите не трябва да превишават
при избирането на скоростта. В случая жалбоподателката Ц. е нарушила
именно тази стойност, определена за движение на леки автомобили в
населено място. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая стойността на
скоростта, която жалбоподателката не е трябвало да превишава, не е различна
от тази, определена по правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Всъщност
направеното в електронния фиш описание на нарушението изцяло се
подвежда под състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като в него
никъде не се твърди да е поставен пътен знак за скорост, което е
обстоятелство, включено в състава на нарушението по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1
от ЗДвП. В тази връзка наличието на пътен знак Д11, както е отбелязано и в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., не обуславя
квалификация на деянието по ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП. Пътният знак Д11
обозначава началото на населено място. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
визира такъв пътен знак, който сигнализира стойност на максимално
разрешена скорост. Такива са знаците от група В26. Освен това от знака Д11
не следва и стойност на разрешената скорост, която да е различна от
стойността, посочена в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Следователно щом не се
сигнализира скорост, която да е различна от тази, определена по реда на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, то не е налице такъв пътен знак, който да попада в
хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
14
По тези съображения съдът приема, че фактите по делото така, както са
описани в електронния фиш и са доказани в хода на съдебното следствие, се
подвеждат под състава на административното нарушение чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от
ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 09.16.2021 г.
на ОСС от I и II колегия на ВАС, в което се прие, че в производството по реда
на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки
да упражни правомощието си да преквалифицира, описаното в ЕФ
изпълнително деяние, за което е наказана жалбоподателката Ц., тъй като не се
прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение, нито има съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест на обстоятелствата,
които описват обективната страна /време, място, начин на извършване и
автор/ и субективната страна на нарушението. По никакъв начин не се
променят фактите, по които жалбоподателката се е защитавала в хода на
целия административнонаказателен процес, а именно че на 09.04.2021 г. в
12:10 часа в с. Песнопой, общ. Калояново, обл. Пловдив, на ул. „Първа“ № 2 в
посока с. Долна махала е управлявала лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***
със скорост от 96 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място
от 50 км/ч. Следователно от обективна страна не се прибавя никакъв нов
факт, тъй като и описанието изначално кореспондира именно на този състав
на нарушение. Съгласно ПВС № 7 от 1976 г. съществено изменение на
обвинението има, когато подсъдимият с оглед на обстоятелствата на
обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава. В случая правото
на защита по никакъв начин не е ограничено, нито жалбоподателката е
поставенв в положение да се брани по нови, отегчаващи положението й
факти.
Доколкото санкционната разпоредба е правилно определена, то видът и
размерът на наказанието не се променят и в този смисъл не се прилага закон
за по-тежко наказуемо нарушение.
Различната правна квалификация не само не е пречка за упражняване на
правомощието на съда за преквалификация на нарушението, но дори е
условие за това. Ако е налице надлежна правна квалификация, то се явява
безпредметно съдът да преквалифицира фактите по делото.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието
си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира извършеното деяние от
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и да потвърди електронния фиш в останалата му част.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че неоснователно е
15
възражението за липса на надлежно описание на нарушението. Напротив,
съдът намира, че във фактическото описание достатъчно подробно са описани
всички конкретни факти от обективната действителност, които се подвеждат
под състава на извършеното административно нарушение. В този смисъл
липсва твърдяното вътрешно противоречие в описанието на деянието.
Всъщност фактическото описание е напълно последователно и изчерпателно
в това, че е извършено нарушение за скорост, като изрично е посочено, че е
нарушено общото ограничение от 50 км/ч за населено място. Все в тази
връзка при фактическото описание липсва каквото и да е твърдение в
процесния пътен участък да е имало поставен пътен знак В26, а стойността на
разрешената скорост да е определена именно с такъв знак. Следователно
противоречие в описанието на фактите липсва. Противоречието е с
приложената правна квалификация, но при самото фактическо описание
противоречиви, неясни или взаимно изключващи се твърдения няма.
Неправилно приложената правна квалификация обаче не е автоматично
основание за отмяна на ЕФ, доколкото следва да се приложи закон за еднакво
наказуемо административно нарушение. Да се процедира по обратния начин
противоречи на задължителната за съдилищата съдебна практика. В този
смисъл е и практиката на касационната инстанция в сходни случаи - така
Решение № 1135 от 16.06.2022 г. по к.а.н.д. № 957/2022 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1028 от 07.06.2022 г. по к.а.н.д.
№ 807/2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 538 от 29.03.2022 г. по к.а.н.д. № 294/2022 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 705 от 20.04.2022 г. по к.а.н.д.
№ 2527/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. По тези
съображения електронният фиш следва да бъде изменен и правото на защита
не е ограничено от това, тъй като не се променят фактите, по които
жалбоподателката се защитава.
За така извършеното от жалбоподателката Ц. административно
нарушение съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 46 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване над 40 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на автомобила, а именно 96 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая се
изясни да е 99 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 96 км/ч, каквато
16
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е 50 км/ч, поради което превишаването й е с 46 км/ч.
Видът и размерът на съответстващото наказание са предвидени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното на
жалбоподателката наказание с електронния фиш е правилно определено. По
аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за
определяне на наказанието под предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност да е по-ниска спрямо обикновените случаи на
нарушения от този вид.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед изхода
на делото право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна,
която изрично е направила искане за тяхното присъждане в писменото
становище от юрисконсулта. Според разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д
от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5/17.01.2006 г.). Според чл. 27е
от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до
150 лева. Препращането е единствено към максималния размер, като съдът
определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената
горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне. За заплащане на
присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса –
жалбоподателката АНТ. Ц. Ц..
В съдебното производство пред районния съд са направени още разноски
за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-техническа
(геодезична) експертиза в размер на 440 лева. Тези разноски също следва да
бъдат възложени в тежест на жалбоподателката предвид изхода на делото и
съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г.
на ОСНК. Разноските в размер на 440 лева са дължими в полза на бюджета на
17
съдебната власт.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4736691 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР ПЛОВДИВ, с който на АНТ. Ц. Ц., ЕГН: **********, с
адрес: град *** на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600
(шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл.21, ал.2
вр. с ал.1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
ПОТВЪРЖДАВА Електронния фиш в останалата му част.
ОСЪЖДА АНТ. Ц. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА АНТ. Ц. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** да заплати в
полза на съдебната власт, по сметка на РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ сумата
от 440 (четиристотин и четиридесет) лева, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
18