Присъда по дело №995/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта:	31
Дата:	10 февруари 2022 г.
Съдия:	Мария Бончева

Дело:	20213110200995
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 31
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
СъдебниМарийка Костова Утева

заседатели:Радостина Иванова Т.а
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
и прокурора Л. М. Р.
като разгледа докладваното от Мария Бончева Наказателно дело от общ
характер № 20213110200995 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
І. ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Т. Ж. Т., роден на 02.08.2001г. в гр. Варна,
българин, български гражданин, средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН
**********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 07.11.2019г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с АТ. М. П., причинил
другиму - на АЛ. Н. Д. тежка телесна повреда, изразяваща се разкъсване на слезката
/далака/, обусловило постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, което било
преодоляно в резултат на навременно проведено оперативно лечение - налице е загуба на
слезка, поради което и на основание чл. 128, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и 55, ал.1
т.1 от НК, му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ
МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, се ОТЛАГА с
изпитателен срок от ТРИ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Спрямо подсъдимото лице Т. Ж. Т. няма да се възлагат полагане на възпитателни
грижи или пробационни мерки по чл. 67, ал.1 – ал.3 от НК през изпитателния срок.
ІІ. ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ АТ. М. П., роден на 12.02.1998г. в гр. Варна,
българин, български гражданин, средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН
1

**********,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 07.11.2019г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Т. Ж. Т., причинил
другиму - на АЛ. Н. Д. тежка телесна повреда, изразяваща се разкъсване на слезката
/далака/, обусловило постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, което било
преодоляно в резултат на навременно проведено оперативно лечение - налице е загуба на
слезка, поради което и на основание чл. 128, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 и 55, ал.1 т.1 от
НК, му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок ТРИ МЕСЕЦА,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, се ОТЛАГА с изпитателен срок от
ТРИ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Спрямо подсъдимото лице АТ. М. П. няма да се възлагат полагане на възпитателни
грижи или пробационни мерки по чл. 67, ал.1 – ал.3 от НК през изпитателния срок.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимото лице Т. Ж. Т. да
заплати направените по делото разноски в размер на 65,34/шестдесет и пет лева 34 ст. лева
в полза на бюджета на ОД на МВР – Варна, 616,10/шестстотин и шестнадесет лева 10
ст./ лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – гр.Варна.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимото лице АТ. М. П. да
заплати направените по делото разноски в размер на 65,34/шестдесет и пет лева 34 ст./
лева в полза на бюджета на ОД на МВР – Варна, 616,10/шестстотин и шестнадесет лева
10 с/ лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – гр.Варна.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд - Варна в 15
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъдата по НОХД №995 по описа на
Варненски районен съд за 2021 г., ХХІХ наказателен
състав

Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по
който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимата
Т. Ж. Т. и А. М. П. по обвинението за извършено престъпление от общ
характер по чл.128 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:

ПОДС. :Т. Ж. Т.

На 07.11.2019г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с А. М. П.,
причинил другиму - на А. Н. Д. тежка телесна повреда, изразяваща се
разкъсване на слезката /далака/, обусловило постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота, което било преодоляно в резултат на навременно
проведено оперативно лечение - налице е загуба на слезка.

ПОДС. :А. М. П.

На 07.11.2019г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Т. Ж. Т.,
причинил другиму - на А. Н. Д. тежка телесна повреда, изразяваща се
разкъсване на слезката /далака/, обусловило постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота, което било преодоляно в резултат на навременно
проведено оперативно лечение - налице е загуба на слезка.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението възведено в обвинителния акт, по отношение на подсъдимите и
предлага да бъдат признати за виновни, като изразява становище, че следва да
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, отложено с подходящ
изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия Т. моли съда да оправдае същия,
алтернативно моли за налагане на минимално наказание.
Подс. Т. не се признава за виновен.
Защитникът на подсъдимия П. моли съда да оправдае същия,
алтернативно моли за налагане на минимално наказание.
Подс. П. не се признава за виновен.
Частният обвинител моли съда да наложи справедливо наказание.

1

От фактическа страна съдът счита за установени следните
обстоятелства :
Свид. А.Д., свид. Д.Г. и детето им живеели в апартамент, находящ се в
гр. Варна, кв. „Виница", ул. „Св. Анастасий" №8, на първия етаж. Вечерта на
07.11.2019г. те били в дома си. Около 22.30 часа, на посочената дата, свид. Д.
и свид. Г. чули, че под терасата на жилището две момичета разговаряли на
висок тон. Св. Г. излязла на терасата и направила забележка на момичетата,
като ги помолила да се преместят на друго място, тъй като детето й било
заспало и се притеснявала да не се събуди. Момичетата първоначално
отказали да се съобразят със забележката, но св. Д. също се показал на
терасата и момичетата си тръгнали.
Около 23.00 часа, на 07.11.2019г., свид. Д. и свид. Г. си легнали да
спят. Лягайки те отново чули хора, които говорели под терасата им. Свид. Д.
помислил, че това са същите момичета, на които по-рано свид. Г. направила
забележка. Поради това свид. Д. решил да излезе навън и отново да им каже
да се преместят. Свид. Д. излязъл от дома си, заобиколил кооперацията и
отишъл от страната на спалнята и терасата на апартамента. Стигайки мястото
под терасата свид. Д. видял, че там били подс. Т.Т. и свид. П.С.. Обръщайки
се към тях свид. Д. им казал да се изместят, защото имал малко дете, което
спяло. Подс. Т. се възпротивил и му казал да се прибира. В същото време към
тях приближили подс. А.П. и свид. Т.З., които били приятели на подс. Т., но
били отишли до близкия магазин и затова идвали малко по-късно на мястото.
Свид. З. и подс. П. имали уговорка със свид. С. и подс. Т. да се видят до клона
на банка ДСК, който се намирал в непосредствена близост до жилището на
свид. Д..
Между свид. Д. и подс. Т. възникнал словесен спор, свързан с отказа на
подс. Т. да се преместят. Двамата си разменили взаимни реплики на висок
тон. После подс. Т. вдигнал крака си в посока към св. Д.. Св. Д. хванал крака
на подс. Т. и той паднал на земята. В същото време подс. П. се намесил,
приближил се зад гърба на свид. Д. и му нанесъл удар с ръка в областта на
кръста. Свид. Д. усетил силна болка. Междувременно подс. Т. станал от
земята, насочил се към свид. Д. и заедно с подс. П. започнали да му нанасят
удари по цялото тяло. Св. Д. се свил, подпрял се на близката бетонна стена.
След това подсъдимите Т. и П. си тръгнали заедно със свид. С. и свид.
З.. Подс. Т. и свид. С. отишли в дома на подсъдимия. Вследствие на падането
на земята палеца на дясната ръка на подс. Т. бил подут. Поради това майка му
- свид. Й.Й. го завела на преглед на Спешен център на МБАЛ „Св. Анна -
Варна" гр. Варна. След извършения преглед било установено, че подс. Т.
имал счупване с разместване на фрагментите на основата на първа
предкиткова кост на дясната длан.
Свид. Д. се прибрал в дома си. Цялото му лице и дрехите му били в
кръв. Той се измил, преоблякъл се и си легнал. В следващите няколко дни
свид. Д. чувствал болки в тялото, но не посетил лекар.
Сутринта на 14.11.2019г. свид. Д. отишъл на работа. Около 08.30 часа,
на посочената дата, състоянието на свид. Д. силно се влошило, прилошало му
2

и той паднал. Свид. Д. бил намерен от свид. Р.Р.. Свид. Р. помогнал на свид.
Д. да стане и му предложил да се обади на спешна помощ. Свид. Д.
първоначално отказал, но малко след това се обадил на свой приятел, който го
откарал в Спешен център на МБАЛ „Св. Анна - Варна" гр. Варна. Там било
установено, че свид. Д. имал разкъсване на слезката/далака с активно кървене.
Свид. Д. бил хоспитализиран и му било проведено оперативно лечение, при
което слезката била отстранена.
От изготвената по делото и кредитирана от съда съдебномедицинска
експертиза №528-2019 е видно, че на 07.11.2019г., вследствие на нанесения
му побой, А. Н. Д. е получил контузия на корема, счупване на 3 и 4 ребра по
предна мишнична линия без разместване на фрагментите, кръвоизлив в
областта на далака и малък таз, остър хирургичен корем. При проведеното
оперативно лечение били установени значително количество течна кръв и
кръвни съсиреци в коремната кухина, разкъсване на слезката с активно
кървене, голям подмускулен кръвоизлив. Проведено било оперативно
отстраняване на слезка, ревизия на коремната кухина, дренаж. Разкъсването
на далака /слезката/ обусловило постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живота. Същото е било преодоляно в резултат на навременно
проведено оперативно лечение. Налице била загуба на слезка.
От заключението по назначената в съдебно заседание допълнителна
СМЕ, която съдът кредитира е видно, че от приложената по НОХД №
995/2021год. медицинска документация се установява, че на 13.11.2019год. А.
Н. Д. е приет в тежко състояние в Първа хирургична клиника при УМБАЛ
„Св.Марина"ЕАД. При проведените изследвания е установено наличие на
кръв в корема и кръвни сгъстаци, три броя размачквания на слезката и голям
хематом под капсулата на слезката. Травматични увреждания от този вид се
получават при нанасяне на удари със значителна сила в областта на корема
отпред назад, удари по страничната повърхност на гръдния кош на нивото на
долните ребра, удари по задната повърхност на гръдния кош на нивото на
долните ребра. След получаване на увреждане в областта на слезката могат да
се реализират субкапсулни хематоми и субкапсулни разкъсвания, които в
рамките на минути, часове, вкл. и дни, да доведат до разкъсване на слезката, с
последващо активно кървене. След получаването на травматични увреждания
в лявата коремна половина, реализиране на хематоми и разкъсвания под
капсулата на слезката, без наличието кървене, обичайно са налице
болезненост в областта на травмите, болки при движение и натоварване.
Анатомичното разположение на слезката е над това на левия бъбрек. Същата
е значително по-близко разположена до левите ребра и при нанасяне и
получаване на удари в тази анатомична област /страничната или задната
повърхност на леви ребра/, уврежданията в областта на слезката могат да се
получат много по-лесно от това да се получат увреждания на по-долно
стоящия ляв бъбрек. Първоначално уврежданията в областта на Д. най-
вероятно са били субкапсулен кръвоизливи и субкаисулни разкъсвания, като
впоследствие, на 13.11.2019год., се реализира разкъсване, което е довело до
излив на кръв в коремната кухина - двумоментна руптура на слезката. В този
смисъл между 07.11.2019год. и 13.11.2019год. Д. е бил в състояние да работи
и да се движи. за да се получи това увреждания на слезката, ударите могат да
бъдат реализирани както по предната повърхност на корема, страничната и
3

задната повърхности на гръдния кош на нивото на долните ребра. Между
получените травматични увреждания и реализирания вредоносен резултат, а
именно разкъсване на слезката довело до оперативното й отстраняване, е
налице пряка причинно-следствена връзка.
Видно от заключението по назначената СПЕ, кредитирана от съда-свид.
Д. може да дава достоверни свидетелски показания за случилото се. Не обича
да влиза в конфликтни ситуации и не се влияе лесно от странични фактори и
други лица. Същият би могъл да има празноти в спомените си поради
бурните емоционални преживявания предвид стресовата ситуация, в която е
изпаднал.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите А.Д., Р.Р.,
Л.И., Х.Х., Т.З., П. С., Д.Г. и Й.Й.. На основание чл.281 от НПК, бяха
прочетени показанията на А.Д., Л.И., Т.З..
Съдът кредитира показанията на свид. А.Д., свид. Р.Р., свид. Л.И., свид.
Х.Х., свид. Д.Г., давани в хода на съдебното следствие, кредитира и
прочетените на осн. 281 НПК показания на свид. А.Д., свид. Л.И., тъй като
същите съвпадат с фактическата обстановка установена с помощта на
останалите приети и кредитирани от съда доказателства. Показанията на
двамата свидетели са последователни, подробни и непротиворечиви. С тях се
установява в пълнота фактическата обстановка. Показанията на тези
свидетели са непредубедени, последователни, непротиворечиви и логични.
Нормално е предвид изминалия период от време свидетелите да не помнят
подробности, а когато са били разпитвани в досъдебна фаза все пак да са
помнели по-добре предвид по-малкия период от време изминал от случая.
Следва да се посочи, че показанията на свидетелите са в хармонична и
последователна съвкупност, поради което се ценят от настоящата инстанция
като обективни и логични.
Специално внимание следва да се отдели на показанията на свид. Т.З.-
очевидец и приятел на подс. П., давани в хода съд. следствие и прочетените
показания давани от него в хода на ДП. Същият непосредствено е възприел
действията на подсъдимите лица и твърди, че подс. Т. е нанасял удари по
тялото на свид. Д., като същия му бил отвръщал. Заявява, че подс. П. бутал и
блъскал свид. Д. с цел да освободи подс. Т.. Заявява, че не бил виждал подс.
П. да нанася други удари. Свид. З. твърди, че не бил „гледал всичко, било
отдавна, а и при бой всичко се случва“. Съдът кредитира показанията на
свид. З. доколкото същите все пак се подкрепят от останалите събрани и
кредитирани гласни доказателства.
Друг свидетел очевидец е П. С.-приятелка на подс. Т.. Същата е давала
показания в хода на съдебното следствие. Свид. С. твърди, че е видяла
единствено подс. П. да удря в корема свид. Д.. Не била видяла подс. Т. да
нанася удари на свид. Д.. В тази връзка съдът кредитира нейните показания
частично. В тази част съдът приема, показания на свид. С. за пристрастни,
предвид обстоятелството, че същата е емоционално обвързана с подс. Т..
4

Показанията на свид. С. в тази част изцяло противоречат на установеното
посредством останалите събрани и кредитирани от съда гласни доказателства.
Макар и като пострадал от престъплението свид А.Д. да е
заинтересуван от изхода на делото, не са налице основания за съмнение в
достоверността на дадените от него показания. Както на досъдебното
производство, така и пред съда, същият е излагал последователно
твърденията си относно самоличността на извършителите и обстоятелствата,
при които е извършено деянието. Липсва и логична причина пострадалият да
сочи за извършител лица, различни от действителните такива, като не са
установени и някакви особени обстоятелства, които да представляват мотив
за потвърждаване на неистина в тази насока. Най-съществено в случая обаче
е, че твърденията на пострадалия се подкрепят от показанията на свидетелите
Р.Р., Л.И., Х.Х., Т.З., Д.Г., и от частично кредитираните показания на свид.
С.. При това положение липсват каквито и да било основания за съмнение в
показанията на посочените свидетели. Същите кореспондират напълно на
твърденията на пострадалия, а и на останалите доказателства по делото, като
се подкрепят от заключенията на съдебно-медицинските експертизи.

Съдът не кредитира обясненията дадени в хода на съдебното
следствие от подс. Т.Т., тъй като те не съвпадат с фактическата обстановка
установена с другите събрани писмени и гласни доказателства. Съдът приема
същите за защитна теза с оглед избягване на осъдителна присъда.
Съдът кредитира частично обясненията дадени в хода на съдебното
следствие от подс. А.П.. Кредитира ги в частта в която заявява, че е удрял
свид. Д. в гърба, в тази си част те съвпадат с установеното с помощта на
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. В останалата
част обясненията на подс. П. съдът приема за защитна теза с оглед избягване
на осъдителна присъда и не ги кредитира.
Обясненията на подсъдимите лица са противоречиви. Житейски
нелогично звучат твърденията на подс. Т. и подс. П., че въпреки, че се били
защитавали и били нападнати от свид. Д. не се обадили в полицията-„защото
не те били виновни“. Съдът намира, че обикновено на тел.112 подават
сигнали лица, които са пострадали от престъпление, а не извършителите на
деянието, така че при желание и след като са смятали, че са нападнати от Д.,
двамата подсъдими са имали възможност да сигнализират, че срещу тях е
осъществено противоправно деяние. Ако подс. П. е имал за цел единствено да
разтърве подс. Т. и свид. Д., защо след като двамата са били разделени е
продължил да нанася удари на пострадалия. Подс. Т. след като се е изправил
от земята е започнал да удря свид. Д., като след като са приключили са
побягнали от мястото. Подс. Т. след инцидента посетил спешен център,
защото палеца на дясната му ръка бил подут, но и там не споделил, как е
пострадал. Съдът намира, че обясненията на подсъдимите лица противоречат
5

на обичайната житейска логика. В тази връзка съдът намира, че няма как да се
приемат техните обяснения в тази насока и не ги кредитира.
Така изложените обстоятелства се установяват чрез всички събрани по
делото доказателства-частично от обясненията на подс. П., показанията
дадени в хода на съд. следствие от свидетелите А.Д., Р.Р., Л.И., Х.Х., Т.З.,
Д.Г. и Й.Й., частично от показанията на свид. П. С. както от прочетените на
осн. чл.281 от НПК показания на А.Д., Л.И. и Т.З. давани в хода на ДП,
двете съдебно-медицински експертизи, съдебно психиатричната експертиза и
всички писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на
обвинението и авторството, съдът :

ПРИЗНА ПОДС. Т. Ж. Т.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :

На 07.11.2019г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с А. М. П.,
причинил другиму - на А. Н. Д. тежка телесна повреда, изразяваща се
разкъсване на слезката /далака/, обусловило постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота, което било преодоляно в резултат на навременно
проведено оперативно лечение - налице е загуба на слезка.

ПРИЗНА ПОДС. А. М. П.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :

На 07.11.2019г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Т. Ж. Т.,
причинил другиму - на А. Н. Д. тежка телесна повреда, изразяваща се
разкъсване на слезката /далака/, обусловило постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота, което било преодоляно в резултат на навременно
проведено оперативно лечение - налице е загуба на слезка.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения
:
Обект на престъплението са обществените отношения свързани с
телесната неприкосновеност. Обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на здравето, разглеждано като лично благо за всеки един
гражданин.
Субект на престъплението са пълнолетни, вменяеми физически лица.
От обективна страна престъплението е осъществено от
подсъдимите Т. и П., чрез действия -нанасяне на концентрирани удари с ръце
и крака по тялото на пострадалото лице –свид. Д. в резултат на което е
настъпил и вредоносния резултат, с което изпълнителното деяние е
6

довършено. От правна гледна точка съдът преценява нанесената на
пострадалия телесна повреда като тежка по см. чл.128 ал.1 пр. последно от
НК, тъй като със събраните по делото доказателства и от съд. мед. експертиза
е установено по категоричен начин, че състоянието в което се е намирал свид.
Д. след нанесените му удари от подсъдимите лица отговаря на разкъсване на
слезката /далака/, обусловило постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живота, което било преодоляно в резултат на навременно проведено
оперативно лечение - налице е загуба на слезка. Съдът приема за безспорно
установено обстоятелството, че двете подсъдими лица са нанесли множество
удари по тялото на пострадалия Д.. Такива данни сочат и свидетелите, а от
друга страна според съдебно-медицинските заключения пострадалия Д. е
получил контузия на корема, счупване на 3 и 4 ребра по предна мишнична
линия без разместване на фрагментите, кръвоизлив в областта на далака и
малък таз, остър хирургичен корем. При проведеното оперативно лечение
били установени значително количество течна кръв и кръвни сгъстаци в
коремната кухина, разкъсване на слезката с активно кървене, голям
подмускулен кръвоизлив. Проведено било оперативно отстраняване на
слезка, ревизия на коремната кухина, дренаж. Разкъсването на далака
/слезката/ обусловило постоянно общо разстройство на здравето опасно за
живота. Травматични увреждания от този вид се получават при нанасяне на
удари със значителна сила в областта на корема отпред назад, удари по
страничната повърхност на гръдния кош на нивото на долните ребра, удари
по задната повърхност на гръдния кош на нивото на долните ребра.
От субективна страна престъплението е извършено от подс. Т. и подс.
П. с пряк умисъл - изцяло изводим от насочеността и интензитета на
нанесените множество удари с ръце, ритници по тялото на свид. Д..
Подсъдимите са предвиждали, че с нанасянето голям брой удари по тялото в
областта на корема, по задната повърхност на тялото в областта на гръдния
кош ще причинят телесни увреждания на свид. Д. и пряко са целяли
настъпването на вредоносния резултат. Подсъдимите съзнавайки този
възможен резултат са се отнесли към него не само безкритично, но са се
съгласили с настъпването му. Удряйки и ритайки пострадалия в корема и
задната част на гръдния кош където се намират жизненоважни органи,
двамата подсъдими са предвиждали, че ще причинят телесни увреждания на
свид. Д., като пряко са целяли настъпването им. Подс.П. е пристигнал на
място едва след започване на инцидента между подс. Т. и свид. Д.. Същият е
имал време да обмисли какви действия да предприеме спрямо пострадалия и
след това да действа в изпълнение на замисленото, осъществявайки
вредоносния резултат. Съдът намира, че подс. Т. също е имал възможност да
обмисли действията. Същият след прекратяване на спречкването между него
и свид. Д. се изправил и заедно с подс. П. започнал да нанася удари по тялото
на свид. Д., който в този момент се бил свил и подпрял на близката стена. В
случая състоянието на свид Д. след нанесения побой е било тежко и според
7

вещите лица е отговаряло на постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живота. Съдът приема, че подс. Т. и подс. П. са действали в
съучастие като съизвършители. Под съучастие се разбира задружна,
съвместна дейност на две или повече лица за осъществяване на
едно умишлено престъпление. От обективна страна съучастието се
характеризира с общ умисъл или “общност на умисъла”. Това означава, че
всеки един от съучастниците наред с това, че е
съзнал общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на
обществено-опасните последици, иска или се съгласява с тяхното настъпване,
съзнава че и друго лице или други лица действат с умисъл за причиняване на
същите общественоопасни последици. Общността на умисъла се явява и обща
субективна основа за носене на наказателна отговорност при съучастие. По
безспорен начин се доказа в процеса, че подсъдимите са знаели, че
причиняват телесно увреждане на свидетеля Д., но независимо от това са
целели тези последици за себе си и другите. Ето защо съдът прие, че в
конкретният случай има наличие на чл.20 ал.2 от НК.
По отношение наложеното наказание на подс. Т.Т.-
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие
обстоятелството, че подс. Т. е не осъждан, и липсват други
противообществени прояви в този период, касае се за млад човек, който учи.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства – няма.
Причини за извършване на деянието са ниската степен на правна
култура у подсъдимия, незачитане на телесната неприкосновеност и
законоустановения ред в страната.
За да индивидуализира наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
сравнително високата степен на обществена опасност на престъплението
сравнено с други от този вид и ниската степен на обществена опасност на
самия деец – подсъдимия е не осъждан, ученик, не е извършвал други
противообществени прояви след деянието, младата му възраст, които
мотивират съда да приеме, че това деяние е инцидентен случай в живота на
подсъдимия, а не изграден модел на поведение.
С оглед изложеното първоинстанционният съд прецени, че по
отношение на подс.Т. са налице многобройни смегчаващи отговорността му
обстоятелства, при което и най-ниското предвидено с приложимия текст
наказание, е несъразмерно тежко спрямо степента на обществена опасност
както на инкриминираното деянието, така и на личността на подсъдимия.
Предвид горното, в хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 от НК съдът прие за
справедливно и определи на подс.Т. наказание "Лишаване от свобода" за срок
от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът намира, че са налице условията за прилагане
разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, предвид размера на наложеното наказание,
8

което е по-малко от три години, както и това, че при тези личностови
характеристични данни на подсъдимия, въпреки отлагане ефективното
изпълнение на наказанието, ще бъдат постигнати целите му и то ще има
поправителен ефект над него. По изложените съображения съдът отложи
ефективното изпълнение на наложеното наказание Лишаване от свобода.
Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението извършено от подсъдимото лице и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъденото лице, а освен това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На осн.чл.67 ал.2 от НК съдът не възложи полагане на възпитателни
грижи спрямо подс. Т. през изпитателния срок.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на
подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на
генералната превенция.
По отношение наложеното наказание на подс. А.П.-
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие
обстоятелството, че подс. П. е не осъждан, и липсват други
противообществени прояви в този период, касае се за лице в млада възраст.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства – няма.
Причини за извършване на деянието са ниската степен на правна
култура у подсъдимия, незачитане на телесната неприкосновеност и
законоустановения ред в страната.
За да индивидуализира наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
сравнително високата степен на обществена опасност на престъплението
сравнено с други от този вид и ниската степен на обществена опасност на
самия деец – подсъдимия е не осъждан, не е извършвал други
противообществени прояви след деянието, младата му възраст, които
мотивират съда да приеме, че това деяние е инцидентен случай в живота на
подсъдимия, а не изграден модел на поведение.
С оглед изложеното първоинстанционният съд прецени, че по
отношение на подс.П. са налице многобройни смегчаващи отговорността му
обстоятелства, при което и най-ниското предвидено с приложимия текст
наказание Лишаване от свобода, е несъразмерно тежко спрямо степента на
обществена опасност както на инкриминираното деянието, така и на
личността на подсъдимия. Предвид горното, в хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 от
НК съдът прие за справедливно и определи на подс.П. наказание "Лишаване
от свобода" за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 ал.1 от НК
отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът намира, че са налице
9

условията за прилагане разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, предвид размера на
наложеното наказание, което е по-малко от три години, както и това, че при
тези личностови характеристични данни на подсъдимия, въпреки отлагане
ефективното изпълнение на наказанието, ще бъдат постигнати целите му и то
ще има поправителен ефект над него. По изложените съображения съдът
отложи ефективното изпълнение на наложеното наказание Лишаване от
свобода. Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението извършено от подсъдимото лице и подходящ
да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му
се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
На осн.чл.67 ал.2 от НК съдът не възложи полагане на възпитателни
грижи спрямо подс. П. през изпитателния срок.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на
подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на
генералната превенция.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът възложи на подсъдимите
деловодните разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.

РАЙОНЕН
СЪДИЯ:

10

Съобщи за изтекли лични данни