Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,18.08. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ІІ-В въззивен
състав в публично съдебно
заседание на двадесет и втори юли
през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА
и прокурора ТОМОВ
сложи за
разглеждане докладваното от съдия
МАРКОВА въззивно гражданско дело № 9221 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.
Образувано е по въззивни жалби срещу постановеното на
20.03.2019
година решение № 70775 по гр. дело № 87605
по описа за 2017 година, на СРС, ГО, 24
с-в, с което се : ОСЪЖДА Софийският районен съд да заплати
на Г.К.В. по предявения иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ сумата от 4 500
лева - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на
протекло в неразумен срок съдебно производство по гр.д.№ 74272/2015 г. по описа
на СРС, 37 състав, преразпределено на 165 състав, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба в съда до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лева, като неоснователен и недоказан; ОСЪЖДА
на вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Софийския
районен съд да заплати на адв.М. Б.Н.Т.сумата от 420,00 лева – адвокатско
възнаграждение; ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК
Г.К.В. да заплати на Софийския районен съд сумата от 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Подадена е въззивна жалба от СРС,
ответник пред първата съдебна
инстанция.
Решението се обжалва в частта, в която претенцията по чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ е
била уважена.
Излагат се доводи за неправилност и несъобразеност на решениието със
свръхнатовареността на СРС. Наред
с това се сочи, че СРС не бил взел предвид свидетелските показания, от които се
установило, че са налице и други обстоятелства, които водят до промени в
емоционалното състояние на ищеца. Последният бил споделил във Фейсбук, че съди
„Фермата“ и че ще ги осъди като вярвал, че ще получи справедливо решение. Тези
обстоятелства били резултат от поведението на ищеца и на вътрешното му
убеждение, а не в резултат от съдебното производство. Не били установени и
какви точно са неимуществените вреди и в какъв размер са причинени от съда. По
делото не било установено по безспорен начин, че твърдените от ищеца вреди са в
следствие от забавеното разглеждане на гр.д.№ 74272/2015 г. по описа на СРС,
27-ми състав. Сочените от ищеца емоционални и психически реакции били
неразделна част от усещанията на лица, които участват в съдебното производство-
независимо от тяхната продължителност.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от въззиваемия В..
В течение на производството се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на така постановеното решение в частта, в която
претенцията му по чл.2 б ЗОДОВ е била уважена.
Подадена е насрещна въззивна жалба
от Г.К.В., ищец.
Решението се обжалва в частта,
в която е отхвърлена претенцията му за разлика над
4500 лв. до пълния предявен размер, а именно 25 000 лв. по иска по чл. 2Б ЗОДОВ.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение в обжалваната
част. Счита, че претенцията му е доказана и основателна в пълния предявен
размер. Сочи, че СРС не бил отчел публичният отзвук на инициираното от него
производство пред СРС, 27-ми състав, доколкото същото е свързано с популярно
медийно предаване и изключителното негативно въздействие, което коментарите в
обществеността са оказали върху последния. Не било отчетена промяната в
стереотипа му на живот, срама и изолацията, която въззивникът бил изпитвал,
подигравките, които е понесъл и разочарованието му от правосъдната система.
Постъпил е отговор от СРС, въззиваем
по тази жалба в настоящето производство,
в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба,
подадена от Г.К.В.. Счита, че решението е правилно. По делото не било установено
влошаване на здравословното състояние или претърпяване на неимуществени вреди с
особен интензитет извън обичайните тревоги и напрежение за лицата, участващи в
съдебно производство.
Контролиращата страна - Прокуратура
на РБ излага становище за основателност на въззивната жалба,
подадена от СРС и неоснователност на насрещната въззивна жалба, подадена от Г.К.В..
По допустимостта на въззивната
жалба, подадена от Софийски районен съд:
За обжалваното решение ответникът /пред СРС/ е уведомен на 26.03.2019 г., а
въззивната
жалба е подадена на 09.04.2019
година.
С
оглед срока на подаване на жалбата и частта, в която се обжалва
първоинстанционното решение въззивната
жалба се явява допустима.
По допустимостта на въззивната
жалба, подадена от Г.К.В.:
За обжалваното решение ищецът /пред СРС/ е уведомен на 04.04.2019 г., а насрещната
въззивната
жалба е подадена на 10.05.2019
година.
Видно от съдържащата се по настоящето дело призовка, В. е получил препис от
въззивната жалба на СРС н 30.04.2019 г.
С
оглед срока на подаване на жалбата и при съобразяване с
чл.263, ал.2 вр. с ал.1 ГПК, както и частта, в която се обжалва
първоинстанционното решение насрещната въззивна
жалба се явява допустима.
По основателността на въззивните
жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл във
валиден и допустим процес.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл.2 б ЗОДОВ. Ищецът твърди да е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в огромни болки и страдания, срам,
а здравословното му състояние продължавало да се влошава от драстичното
забавяне на производството по гр.д.№ 74272 по описа за 2015 г. на СРС, ГО, 37-
ми състав. Последното било образувано по иск, предявен от В. срещу БТВ „М.Г.“
ЕАД на основание чл.45 ЗЗД за претърпяна от него следна телесна повреда по
време на участие в предаване „Фермата“. Исковата молба била подадена на
01.12.2015 г. и близо година по нея нямало движение. Ищецът подал молба за
насрочване на делото, вследствие на която с разпореждане от 03.11.2016 г. съдът
постановил разпореждане за оставяне на исковата молба без движение за
отстраняване на неясноти в същата, както и за представяне на нова декларация за
материално и семейно положение. Посочил е, че отношенията между ищеца и
ответника по гр.д.№ 74272 по описа за 2015 г. на СРС, ГО, 37- ми състав били
публично достояние. Ищецът се надявал да получи възмездие в материален и
морален аспект. Ищецът бил изнесъл твърдения в публичното пространство за
намерението му да търси правата си и към датата на подаване на исковата молба
същите изглеждали нереалистични. Ищецът бил изпадал в неприятни ситуации с
оглед коментирането на казуса с трети лица и представители на медиите. Ищецът
очаквал благоприятен изход на процесното дело с оглед възможността му да вземе
необходимите мерки за възстановяване на здравословното му състояние. Следвало
да се има предвид и състоянието на неяснота и напрежение с оглед движението на
гражданското дело и липсата на каквато и да е възможност за прогноза, колко
същото ще се проточи във времето. Счита, че изтеклите 2 години от датата на
подаване на исковата молба надхвърлят разумния срок за насрочване и разглеждане
на първоинстанционното дело. Сочи, че самото дело не било от фактическа и
правна сложност. Ищецът бил упражнил добросъвестно процесуалните си права и не
бил допринесъл с поведението са за забавянето и насрочването на делото. Самото
дело било от значителен интерес за ищеца. Константна съдебна практика била дела,
отнасящи се до обезщетение за причинени телесни увреждания да се разглеждат
по-бързо и с предимство, а в някои случаи и в особено кратки срокове.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС се е позовал на приложения
за послужване препис от гр.д.№ 74272/2015г. по описа на СРС, от който било видно,
че производство е образувано по искова молба с вх.№ 23965/01.12.2015г. Близо
година по – късно на 03.11.2016г. било постановено разпореждане за оставяне на
исковата молба без движение за отстраняване на констатираните нередовности.
Разпореждането било връчено на ищеца на 16.11.2016г., като на 23.11.2016г. била
подадена молба за отстраняване на нередовностите. С разпореждане от 25.09.2017 г.
производството по делото било частично прекратено в частта по предявения иск за
заплащане на имуществени вреди, поради неуточнение на техния размер. С протокол
от 04.01.2018г., въз основа на Заповед от 03.01.2018г. делото било преразпределено
на 165 състав по описа на СРС. С определение за насрочване №
389436/19.04.2018г. /СРС е направил справка в системата, тъй като на приложението
била допусната техническа грешка относно годината на постановяване/ делото било
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2018г., след
което били проведени още две открити съдебни заседания на 10.10.2018г. и на
29.11.2018г., когато делото било обявено за решаване, като към датата на
постановяване на решението по гр.д.№ 87605 по описа за 2017 г. нямало
постановено решение по гр.д.№ 74272/2018г. по описа на СРС, 165 състав. Вследствие
на тези си констатации СРС е приел, че в
производството по гр.д.№ 74272/2018 г. е налице необосновано забавяне от датата
на подаване на исковата молба до първоначалното й разглеждане почти година по –
късно. След преразпределението на делото производството протекло ритмично в
разумен срок предвид събирането на доказателствения материал и извършените от
съда действия по събиране на доказателствата в хода на съдебното производство в
три открити съдебни заседания. Периодът
между датата на образуване на делото /01.12.2015г./ и първоначалното му
разглеждане и оставяне без движение близо година по – късно /03.11.2016г./,
обаче, бил необосновано дълъг. Налице било неоправдано забавяне в развитието на
съдебното производството по неясни причини, за които ответникът отговарял.
Общата продължителност на производството до момента на постановяване на
съдебния акт бил три години и четири месеца, като до момента /има се предвид
постановяване на съдебния акт предмет на инстанционен контрол в настоящето
производство/ все още нямало налице постановено съдебно решение.
СРС е приел, че разумният срок, при отчитане на правната и фактическа
сложност на казуса, обема на доказателствения материал, процесуалното поведение
на страните и предприетите от съда действия, е надвишен. Налице било необосновано
забавяне в периода между депозиране на исковата молба в съда и първоначалното й
разглеждане.
Относно размера на обезщетението СРС се е позовал на критериите на чл.2б,
ал.2 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД. Въз основа на показанията на разпитаният свидетелят М.П.,
която била изложила личните си впечатления за претърпените негативните емоции
от ищеца във връзка с продължилото дело в неразумен срок и неговото
здравословно състояние, СРС е достигнал до извода, че на ищеца са накърнени
субективни материални права или законни интереси и оказване на тази защита в
един продължил сравнително дълго съдебен процес, което обстоятелство несъмнено било
нарушило правото му да получи съдействие за разрешаване на повдигнатия правен
спор в един разумен срок. СРС е приел за естествена и закономерна последица от
това обстоятелство ищецът да е изживял неприятни емоции и душевен дискомфорт.
Последното се потвърдило и от показанията на разпитания свидетел. СРС е счел,
че предявения иск като доказан по своето основание е в причинно-следствена
връзка с разглеждане на повдигнатия правен спор и произнасянето по него в срок,
надхвърлящ по своята продължителност разумния срок за това каква следва да бъде
продължителността на едно съдебно производство с предмет процесните претенции,
отличаващи се с неголяма фактическа и правна сложност. Прието е още, че със
своето процесуално поведение ищецът не бил
допринесъл за продължителността на висящността на процесното производство и
затова заместващото обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди следвало
да се определи на сумата от 4 500 лева, ведно със законната лихва като за
разликата до пълния предявен размер от 25 000 лева искът следвало да бъде
отхвърлен.
По доводите във въззивните
жалби:
Всяко
лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието
на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и
публично гледане на неговото дело в разумен срок- чл.6 от
ЕКПЧ.
Гаранцията
за "разумен срок" има за цел да гарантира общественото доверие в
правораздаването, както и да защити всички страни в съдебното
производство от прекомерни процесуални забавяния.
Съгласно чл.2 б, ал.1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на
Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност
и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както
и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора-ал.2.
В конкретния случай исковата
молба по която е било образувано гр.д.№ 74272 по описа за 2015 г., на СРС, ГО,37-
ми състав, е подадена на 27.11.2015 г. /по пощата/, а на 01.12.2015 г. е било
образувано самото гр.д.
Исковата молба е подадена от
пълномощника на ищеца адв.М.П.. С молба от 27.10.2016 г. същата е поискала от
СРС делото да бъде насрочено, както и да бъдат служебно събрани някои от
необходимите доказателства.
С разпореждане от 03.11.2016
г. СРС, 37-ми състав е извършил проверка по редовността на исковата молба и е
констатирал, че същата е нередовна във връзка с претенциите му за имуществени
вреди. Указанията са съобщени на пълномощника на ищеца на 16.10.2016 г.
На 23.11.2016 г. адв.П. е
депозирала молба по повод указанията от 03.11.2016 г., в която е посочила, че
имуществените вреди се претендират за бъдещо лечение и е представила декларация
за материалното състояние на ищеца.
Поради неизпълнение на тези указания с разпореждане
от 25.09.2017 г. исковата молба е била върната в частта относно претенциите за
имуществени вреди. Това разпореждане е съобщено на ищеца на 06.10.2017 г. чрез
неговия пълномощник.
Препис от исковата молба е бил връчен на ответника
на 13.10.2017 г.
На 13.11.2017 г. е бил
подаден отговор от ответника по иска.
Със заповед № АС-06 от
03.01.2018 г. Председателя на СРС е разпоредил разпределените до 03.01.2018 г.
несвършили и необявени за решаване искови дела на 37-ми състав да се
преразпределят между съдиите М.К.и С.С., съответно председателстващи 37 и 165
с-в. В случая процесното гр.д.№ 74272 по описа за 2015 г. е било разпределено
на 165 с-в, видно от протокола за избор на съдия докладчик /л.99 по делото пред
СРС/.
Председателят на 165 с-в е
съставил доклад по чл.140 ГПК/л.109 по делото пред СРС/ и е насрочил същото за 30.05.2018 г. Действително, както е
констатирал СРС е налице грешка в годината, тъй като в определението от 19.04. е посочена като година 2017 г.,
вместо вярното 2018 г. Това е констатирал и съдът в о.с.з. на 30.05.2018 г./виж
л.124 по делото пред СРС/.
Видно от списъка на лицата за призоваване /л.110/ призовките до страните са били изпратени на
20.04.2018 г.
Първото по делото публично
съдебно заседание се е състояло на 30.05.2018 г. като в същото е била изслушана
и съдебно-медицинската експертиза, която е била допусната с доклада по чл.140 ГПК. В това съдебно заседание са били разпитани допуснатите на страната на
ответника трима свидетели /СРС се е произнесъл по доказателствените искания на
страните с доклада по чл.140 ГПК/. Делото е било отложено по искане на
пълномощника на ищеца – адв.Н., преупълномощена
от адв.П., тъй като не са били доведени допуснатите на страната на ищеца
свидетели /трима/, както и не са били представени от ищеца медицинските
документи, за което е бил задължен с доклада по чл.140 ГПК. Следващото
заседание е било насрочено за 10.10.2018 г. А на 29.11.2018 г. делото е обявено
за решаване.
Настоящата инстанция след
служебно извършена проверка на сайта на ВСС относно обявените и постановени
съдебни актове, констатира, че по гр.д.№ 74272 по описа за 2015 г. е
постановено на 10.05.2019 г. съдебно решение, с което искът по чл.49 ЗЗД е бил
частично уважен като е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5 000 лв., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
23 000 лв. претенцията е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
При определяне размера на обезщетението следва да се
съобразят разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
Съгласно трайно
установената съдебна
практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Въззивната инстанция приема, че е основателно
възражението на въззивника– ответник в производството пред СРС, за прекомерност на определеното
обезщетение.
Единствената
забава, която се констатира е тази между датата на подаване на исковата молба –
27.11.2015 г. и разпореждането от 03.11.2016 г., с което се оставя исковата
молба без движение и това са 11 месеца.
След 03.11.2016 г. производството е
протекло в разумни срокове, както и правилно е приел първоинстанционния съд. Производството
по исковете по чл.49 ЗЗД не са сред визираните в разпоредбата на чл.310 ГПК.
Съдебният акт по съществото на спора е постановен в рамките на разумния с
оглед високата натовареност на СРС, срок – по-малко от 6 месеца.
Настоящият
състав намира, че не отговаря на фактическата обстановка, твърдението на ищеца, че не бил допринесъл
с поведението си за забавяне на разглеждането на делото в разумни срокове. Това
е така, защото с влязло в сила разпореждане е констатирано, че исковата молба е
нередовна; освен това в насроченото за 30.05.2018 г. публично съдебно заседание
ищецът не е водил допуснатите му до разпит свидетели, както и не е представил
мед.документация, за която е бил задължен да стори това.
Действително, от показанията на изслушаната свидетелката на ищеца – М.П.,
негов пълномощник, подала исковата молба по гр.д.№ 74272 по описа за 2015 г, се
установява, че ищецът е водел това дело срещу „БТВ М.Г.“ ЕАД „на чест“. Ищецът
е бил убеден, че ще осъди медията, защото е прав. Вярвал е, че ще получи
справедливо решение в своя полза, но впоследствие е загубил доверие; бил
напълно убеден, че системата не работи.
Следва да отбележим, обаче, че самият ищец признава /в обстоятелствената
част на исковата молба/, че той е изнесъл твърдения в публичното пространство
за намерението му да осъди „БТВ М.Г.“ ЕАД, т.е. самият ищец се е поставил в
тази неприятна, както той я нарича, ситуация.
По делото не е
установено да е засегнало доброто му име и да се е налагало ищецът да защитава
своята репутация. Не са ангажирани доказателства с каква
репутация се е ползвал и дали и как тя
се е променила вследствие на забавеното насрочване на делото по иска му
по чл.49 ЗЗД.
Не се доказа промяната в стереотипа му на живот и
изолацията, която въззивникът твърди да е бил изпитвал. Не се установи и неговите приятели да са се отдръпнали от него.
Само за пълнота на
изложението ще посочим, че в декларацията си за материално и гражданско
състояние ищецът е посочил: „поради усложненото ми свидетелство за съдимост не
мога да си намеря постоянна работа“/л.80 по делото пред СРС/.
Установено е с оглед показанията на
свидетелката М.П., че ищецът е срещнал единият от двамата водещи на „.Ф.“ – И.или
А.и той му се подиграл как върви въображаемото му дело. Към този момент
ответникът по гр.д.№ 74272 по описа за 2015 г. още не е бил уведомен за водения
процес.
С оглед горните си мотиви и при
съобразяване с критериите по чл.52 ЗЗД, настоящият
съдебен състав намира, че справедливо обезщетение,
което следва да бъде присъдено на ищеца, е такова в размер на 1 000 лв. /хиляда
лева/.
Искът
по чл.2б ЗОДОВ в останалата му част е неоснователен. Правилно е сторил първоинстанционния съд като е приел, че до сумата в
размер на 25 000 лв. искът следва да
бъде отхвърлен.
В контекста на тези мотиви настоящата
инстанция напълно споделя изложеното в първоинстанционния съдебен акт досежно
неоснователността на претенцията за неимуществени вреди по отношение на
твърдяната забава при разглеждането
на гр.д.№ 74272 по описа за 2015 г. след 03.11.2016 г.
На основание гореизложеното обжалваното
решение ще следва да бъде отменено за разликата над сумата от 1 000 лв. до
присъдения от СРС размер от 4 500 лв. и вместо това претенцията по чл.2б ЗОДОВ ще бъде отхвърлена за разликата от 1 000 лв. до присъдената от СРС
сума в размер на 4 500 лв.
В частта, в която претенцията
по чл.2б ЗОДОВ е отхвърлена решението като правилно ще следва да бъде изцяло
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора на
пълномощника на ищеца- адв. Т. се следват възнаграждение по чл.38, ал.2
ЗАдв. в размер на 300 лв., съобразно
редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения,
действала към момента на приключване на устните състезания пред СРС-21.02.2019
г.
СРС е присъдил разноски в размер на 420 лв., при което първоинстанционното
решение ще следва да бъде отменено за
разликата над присъдената сума от 300 лв.
На ответника се следва юриск.възнаграждение в
размер на 450 лв., определено по реда на чл.37 ЗПП във връзка с чл.25, ал.1
и ал.2 от НЗПП.
СРС е присъдил възнаграждение в размер на 150 лв. или следва да се доприсъди сумата в размер на 300 лв.
Пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора на въззивника
Г. Н. В. разноски не се следват.
На въззивника - СРС се следват разноски за частта, в която беше прието, че обжалваното решение
е неправилно досежно размера на обезщетението или такива, изразяващи се в
юриск.възнаграждение в размер на 300 лв.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 70775 от 20.03.2019 г. по гр. дело № 87605
по описа за 2017 година, на СРС, ГО, 24
с-в, в частта, в
която Софийски районен съд е осъден да заплати на Г.К.В. по предявения иск с
правно основание чл. 2б ЗОДОВ сумата над
1 000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
вследствие на протекло в неразумен срок съдебно производство по гр.д.№
74272/2015 г. по описа на СРС, 37 състав, преразпределено на 165 състав, както и в частта за разноските, присъдени по
реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв.Т. за сумата над 300 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Г.К.В., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв. М. Н.,
САК, срещу Софийски районен съд,
гр.София, бул.“Цар ********, иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата над 1 000 лева до 4 500 лв.
- обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на протекло
в неразумен срок съдебно производство по гр.д.№ 74272/2015 г. по описа на СРС,
37 състав, преразпределено на 165 състав, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2017 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70775 от
20.03.2019 г. по
гр. дело № 87605 по описа за 2017
година, на СРС, ГО, 24 с-в, в частта, в която предявеният от Г.К.В.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв. М. Н., САК, срещу Софийски районен съд, гр.София, бул.“Цар ********, иск с
правно основание чл. 2б ЗОДОВ, е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.К.В., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв. М. Н., САК, да заплати на Софийски районен съд,
гр.София, бул.“Цар ********, сумата в
размер на 300 лв.-доплащане на юриск.възнаграждение за процесуално
представителство пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА Г.К.В., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв. М. Н., САК, да заплати на Софийски районен съд,
гр.София, бул.“Цар ********, сумата в
размер на 300 лв.- юриск.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.