Определение по дело №375/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260090
Дата: 13 ноември 2020 г. (в сила от 13 ноември 2020 г.)
Съдия: Десислава Стефанова Сапунджиева
Дело: 20203000600375
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер      260090 / 13.11. 2020 година              Град  Варна

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                                 наказателно отделение                            

На  единадесети ноември                           две хиляди и двадесета година                                                

В  закрито заседание в следния състав:

                                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА         

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

         ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

                               

 

като разгледа докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

ВЧНД                              номер 375             по  описа  за  2020   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба  на  С.В.Я. срещу протоколно определение №260 от 27.10.2020г. на ВОС, постановено по ЧНД №1115/20 г. по описа на същия съд, с което молбата на л.св. Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му с Протокол №19/14.05.2018г. по НОХД№376/2018г. на ОС Варна наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години е оставено без уважение.

В жалбата се излагат съображения за наличие на предпоставките по чл.70 от НК и доказателства за неговото поправяне. Моли за отмяна на определението и постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието.

Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение,съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация, придадена с чл.440, ал.2 от НПК, спазване на срока и съответност. Разгледана по същество същата се преценява  като неоснователна.

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено следното:

Осъденото лице С.В.Я. изтърпява наказание в размер на 5г. "лишаване от свобода", наложено с определение №10 от 14.05.2018г. по НОХД№6/2018г. на  Окръжен съд Варна, за извършено престъпление по чл.354а,ал.1,изр.1вр.чл.19,ал.1 от НК.

Към 04.11.2020г. лишеният от свобода е изтърпял общо 3г.,11мес. и 11 дни, от които фактически 3г.,2мес. И 3 дни,от работа- 9м. и 8 дни. Безспорно е налице една от кумулативно предвидените в чл.70, ал.1, т.1 от НК предпоставки.

Осъденият постъпва в затвора Варна на 28.03.2018г., при първоначален „общ“ режим.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е отчела средни стойности от 40точки, при  отчетени зони на дефицит в почти всички зони на профила: отношението към правонарушението, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение и умения за мислене.  Рисът от вреди по отношение на обществото е отчетен като нисък. Последващата оценка на риска от рецидив е констатирала понижение от 11 пункта и е определена на 29т. На 13.03.2020г. е изготвена нова оценка на риска, която отчита регрес в поведението  и нагласите на осъдения-34т. Отчетено е завишение в зоните отношение към правонарушението и начин на живот и обкръжение. Отчетен е и завишен риск от вреди, определен на среден, в условията на МЛС с опасения за уязвимост, нарушение на задълженията, отклонения и въпроси, свързани с контрола.

Писмените доказателства по делото съдържат данни за корекция в някои от проблемните зони,въпреки допуснато едно нарушение, в резултат на което със Заповед №84/26.08.2019г. на Началника на затвора л.св. е поставен на „лек“ режим. В края на м.октомври 2019г., л.св. отново допуска нарушение на реда, за което  е наказан със Заповед№738/29.11.2019г. Наложеното наказание не оказва очаквания възпиращ ефект,като мнителността и негативизъм на осъдения се засилват като реакция към средата. Лишеният от свобода заема пасивно-агресивна линия на поведение, водеща и до нарушение нормите на общоприето поведение. В началото на м.декември 2019г. допуска ново нарушение, последвано от още два дисциплинарни акта през м.март и април 2020г. В резултат на това неговото поведение е изготвена нова актуална оценка на риска, която показва завишение на риска, свързано с лабилна мотивация към надграждане и устойчива промяна в начина на живот, натрупано огорчение и озлобление към системата за изпълнение на наказанията и липса на отговорност към постъпките му. Риска от вреди в условията на МЛС вече е отчетен на средно ниво. Със Заповед№3/20.04.2020г. на Началника на Затвора режимът на л.св. отново е променен в първоначалния-„общ“. В ЗО Разделна осъдения е изведен по линия на доброволния труд, м.юни 2018г. е назначен към работилницата на ЗО, а от юни 2020г. е назначен към бригада за изработване на бетонни блокчета. Осъдения се опитва да поддържа устойчива линия на поведение, за което е награден. Видно от досието на л.св., същия е награждаван 7 пъти и наказван 5 пъти., като последното му наказание е от м.април 2020г.

Горното сочи на една лабилност в поведението на осъдения, като неговите нагласи се колебаят между социално-приемливи и общо-полезни до социална незрялост, лабилен самоконтрол и липса на стабилна мотивация за преодоляване на отчетените дефицити.

Отчитайки положителните промени, настъпили в мисленето и мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот /след април 2020г./, настоящия състав провери наличието на доказателства за тяхната трайност и осъзнатост. На първо място съдът съобрази, че оценката на риска от рецидив  след понижение, отново е завишена и то след две години престой в МЛС. Същото обоснована извод за наличието на негативни характеристики и проявления. Наложените наказания, последното от които през м. април настоящата година, също  не свидетелстват за „безупречност“,каквато се твърди от осъдения. Това поведение на лишения от свобода, заедно със запазените средни стойност на риск от рецидив и вреди спрямо обществото, не свидетелстват за отстраняване на престъпното мислене, нито пък за доказателства в насока трайност на „превъзпитание“. От значение за постигане на целите на наказанието са и изводите за липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес.

Втората положителна предпоставка за УПО е свързана с наличието на доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора неоправдан, а цените на наказанието-възможни, без да се продължава ефективното му изтърпяване.За разлика от условията на изменение на режима, от института по чл.70,ал.1 от НК може да се ползват осъдените лица, при които поправителния процес е завършен,поради което и по-нататъшния престой в затвора не се налага.

 Съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. С ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно, положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина./ В тази връзка е и Решение № 591 от 15.ХII.1981 г. по н. д. № 617/81 г., I н. о./.

Настоящият съдебен състав се солидализира с изводите направени от първоинстанционния съд за липса на доказателства за трайни и осъзнати положителни промени в насока поправяне и превъзпитание. В тази насока са и дадените оценки на  служители на затворническата администрация, от същите е видно, че спрямо лицето продължава корекционната дейност и такава е необходима с оглед пълно преодоляване на диагностицираните дефицити.

 Мерките за поощрение на осъденото лице следва да бъдат ценени също във връзка с всички данни за поведението му. Следва да се прецени, дали даденото поощрение е израз на съзнателно спазване на режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина и на осъзната потребност от участие в ресоциализиращите програми. Позитивното и безконфликтно поведение в местата за лишаване от свобода, не следва да се счита за единствен индикатор за съзнателно поправяне, тъй като може да е мотивирано и от друг интерес. Видно от заповедите, с които е определено поощрение, същите обезпечават единствено вътрешния ред в пеналното заведение. В аспекта на чл.70 от НК следва да попадат дейности, които изискват съдействие на осъдените и показват степен на поправяне и превъзпитание, като образователни, обучителни и квалификационни дейности.Само последните  мотивират осъдения да мине успешно през етапите на прогресивната система при изпълнението на наказанието. 

Правилния подход при преценка наличието на втората предпоставка на чл.70 от НК е прогресивната пенитенциарна система, която предлага замяна на режима в по-лек, с оглед предпоставки за предсрочно освобождаване на осъденото лице.Предпоставките за прилагане на по-лек режим са аналогични с тези, които важат за ПО. Ето защо, обстоятелствата на промяна на режима в по-лек, могат да бъдат показатели за положителния ход на корекционния процес. Видно от материалите по делото-замяна на режима на осъдения от "общ"  в "лек" е настъпила 26.08.2019г., като след една година, допуснатите нарушение са мотивирали затворническата администрация за замяна на режима отново в първоначалния. Изложеното не свидетелства за съзнателна промяна в личността и активна самокорекция. Реализирането на специалната цел на наказанието в пълен аспект е изпълнена, при достигане на най-лекия режим за изпълнение на наказанието и извеждане на осъдения в условията на открита среда за полагане на труд, когато той ще е в състояние да докаже трайността на поправянето и превъзпитанието си, за да бъде по-рано и успешно ресоциализиран.

 Доказателствата по делото сочат за започнала положителна промяна в поведението и мисленето на осъденото лице, т. е. целите на генералната и специална превенция се изпълняват, но тази промяна се преценява от въззивната инстанция като не достатъчна, за да се приеме, че е приключил процесът на превъзпитание по време на изтърпяване на наказанието. Ресурсите на пенитенциарната система далеч не са изчерпани и не е реализиран принципът на прогресивната система при изпълнение на наказанието. Възпитателната работа следва да продължи до постигане разписаните цели по плана на присъдата, осмисляне и изграждане на приемливи модели на поведение и формиране на устойчива мотивация за законосъобразен начин на живот.

 За да са налице положителните процесуални предпоставки за предсрочно освобождаване, изводът за завършен корекционен процес, трябва да бъде несъмнен. Категоричен трябва да бъде и извода за успешна реинтеграция в обществото, както и липсата на заплахи по отношение на членовете му. С оглед анализа на рисковите фактори, такива изводи не могат да бъдат формирани. Това се извежда и от изготвената експертна оценка на актуалното психично  състояние на лишения от свобода. Психологът сочи, че  "Лишеният от свобода декларативно споделя готовност за поведение, съобразено със законовите норми.Въпреки че същия има професия и образование, съществува риск от не добра реинтеграция в обществото, ако бъде притиснат от финансови подбуди“.

Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция счита, че не са постигнати целите визирани в чл. 36 от НК, поради което не е налице втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК. Необходимо е продължаване на поправителното въздействие спрямо  Стефанов в условията на контролираната среда на пенитенциарно заведение, до изчерпване на ресурсите на  пенитенциарната система. По тези съображения въззивната инстанция счете, че проверяваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът,

        

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №260 от 27.10.2020г. на ВОС, постановено по ЧНД №1115/20 г. по описа на същия съд, с което молбата на л.св. С.В.Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му с Протокол №19/14.05.2018г. по НОХД№376/2018г. на ОС Варна наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години е оставено без уважение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.                2.