№ 1724
гр. Варна , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502937 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №3933/11.08.2020г. на „Айлис“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул.
Георги Димитров 69, против Решение № 179/27.07.2020г., постановено по
гр.д. № 115/2020г. на Районен съд – Провадия, II състав, в частта с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ от въззивника
срещу ЗД“Бул Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 за присъждане на
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди за разликата
над сумата от 5373.25лв. до предявения размер от 7482.69лв.
В жалбата се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
приложил методиката по Наредба 24/08.03.2006г. на КФН, прилагайки
коефициент за овехтяване в разрез с чл.400, ал.2 КЗ. Счита се, че съвкупното
тълкуване на всички алинеи на чл.499 КЗ сочи, че наредбата и методиката
фиксират минималните размери на обезщетенията и са приложими само в
случаите, в които липсват други данни, въз основа на които да се определи
1
застрахователното обезщетение. Сочи се и че разпоредбите на наредбата не
дерогират приложението на КЗ, както и че ако пострадалият не получи цялата
стойност на пазарната цена за труда и материалите, то не би могъл да
извърши ремонта. Поддържа се, че в практиката е възприето решението, че
при спор относно обезщетение за разходи, които ще бъдат извършени
вбъдеще, следва да бъде предпочетена стойността, която е най-близка до
пазарните условия. Моли се поради изложеното за отмяна на решението в
обжалваната част и осъждане на насрещната страна да заплати обезщетение
до размер от 7482.69лв. Претендират се и сторените разноски в двете
инстанции. В открито съдебно заседание въззивникът с писмена молба моли
за уважаване на въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна ЗД“Бул Инс“ АД. В открито съдебно заседание
въззиваемата страна с писмена молба оспорва въззивната жалба и прави
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
При преценка допустимостта на първоинстанционното решение в
обжалваната част, съставът на въззивния съд констатира, че с молбата си,
депозирана в открито съдебно заседание, ищецът е изменил размера на
предявения иск, увеличавайки го до сумата от 7473лв. Този размер е отразен
и в протокола от проведено открито съдебно заседание от 08.07.2020г. – както
в изявлението на процесуалния представител на ищеца, така и в
определението на съда, с което е допуснато изменението в размера на иска.
Респективно, произнасяйки се с решението си до размер от 7482.69лв., съдът
се е произнесъл свръхпетитум. Изложеното налага обжалваното решение да
бъде обезсилено в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата
2
над сумата от 7473лв. до 7482.69лв.
Производството пред РС –Провадия е образувано по предявен от
„Айлис“ ЕООД, ЕИК *********, срещу ЗД“Бул Инс“ АД с ЕИК *********
иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на сумата от 7473лв. /след
предприетото изменение в размера на иска в съдебно заседание/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди на л.а. марка и модел „Дачия Лоджи“ с ДКН В 5566 НС,както следва:
облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, Фар десен, Фар ляв,
Калник преден ляв, ПодкалникPVC преден ляв, Основа преден ляв калник,
Основа броня към основа ляв калник PVC, Предна лява врата, Лайсна предна
лява врата, Преден капак, Носач преден ляв, Шенкел преден ляв, Амортисьор
преден ляв, Гума предна лява, Джанта предна лява, тас преден ляв, Предпазен
колан преден ляв, Въздушна възглавница шофьор, Въздушна възглавница
пътник, в резултат на ПТП настъпило на 23.06.2016 г. по път VAR1215,ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата
молба – 13.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил предявеният иск както по
основание, така и по размер. По отношение на размера на иска, който е
спорен във въззивното производство, ответникът в първата инстанция е
възразил, че обезщетението следва да бъде определено съобразно Методиката
за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС,
приета с Наредбата по чл.504 КЗ. Посочил е, че не следва да се прилага
коефициент на овехтяване.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е формирал извод,
че дължимото обезщетение следва да се определи по реда на Наредба
№49/16.10.2014г. предвид разпоредбата на чл.499, ал.2 КЗ., както и с отчитане
на овехтяването, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно
обогатяване на ищеца.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Съобразно приетото заключение на вещото лице по назначената в първа
инстанция съдебна автотехническа експертиза, стойността на частите по
вредни пазарни цени към датата на събитието, и средни пазарни цени на
труда, без прилагане на коефициент на овехтяване, е в размер от 7482.69лв.
Стойността на вредите по МПС по средни пазарни цени и след приспадане на
овехтяване, съобразно възрастта на МПС, е 5373.25лв. Размерът на
застрахователното обезщетение при използване на методиката по Наредба
№24 за задължителното застраховане, като се отчете овехтяването на МПС, е
5373.25лв.
3
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е
установено наличието на валидно застрахователно правоотношение между
прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на
увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав
на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно
причинено от водача Милчо Монев при твърдяния в исковата молба
механизъм на ПТП/, от което като пряка и непосредствена последица са
настъпили имуществени вреди в правната сфера на ищеца.
Спорен във въззивното производство, с оглед наведеното оплакване във
въззивната жалба, е въпросът в какъв размер следва да се определи
дължимото обезщетение, и конкретно следва ли да бъде определено по
методиката, утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 год. за задължително
застраховане. По този въпрос съставът на въззивния съд съобразява, че в
практиката си ВКС /решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС по т.д. № 652/2009
год., І т.о./ се е произнесъл в кои случаи се прилага Методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС въведена с чл.1
ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор.
Съпоставяйки нормите на чл. 2 и чл. 4 от Методиката със законово
установеното правило, че обезщетението по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената
вреда /чл. 273, ал. 2, пр. 1 КЗ /отм./, сега чл. 386, ал. 2 КЗ/, чийто размер е
ограничен до застрахователната сума по договора /чл. 386, ал. 1 КЗ/, ВКС е
приел, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя. При съдебно предявена
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386,
ал. 1 КЗ. Последната разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.
400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други. При изчисляване размера на обезщетението не
следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата действителна стойност /в този смисъл и решение №
209/30.01.2012 год. на ВКС по т.д. № 1069/2010 год., ІІ т.о., решение №
79/02.07.2009г. на ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о., решение № 6/02.02.2011г.
на ВКС по т. д. № 293/2010г., I т. о. и др./. С оглед даденото разрешение съдът
4
не споделя възражението на застрахователното дружество относно
приложимост на методиката при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение. Последното следва да се определи по дадената стойност от
вещото лице по средни пазарни цени, без прилагане на коефициент за
овехтяване. Тази стойност съобразно заключението на вещото лице е
7482.69лв., която стойност надхвърля предявения размер от 7473лв., поради
което предявеният иск следва да бъде уважен в заявения размер.
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
предявеният иск е отхвърлен за разликата над 5373.25лв. до предявения
размер от 7473лв., като вместо него бъде постановено друго, по силата на
което в полза на въззвиника бъде присъдена сумата от 2099.75лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Дачия
Лоджи“ с ДКН В 5566 НС, в резултат на ПТП, настъпило на 23.06.2016г. по
път VAR1215, причинено по вина на водача на л.а. „Фолксваген Поло” с ДКН
7005 РТ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Бул
Инс” АД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба –
13.12.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта за разноските, с която е осъден ищецът „Айлис”
ЕООД да заплати на ответника сумата от 118.40лв. разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Следва да бъде присъдена в полза на
дружеството – въззвиник сумата от 450.77лв., представляваща сторени
разноски в допълнение към присъдените в първа инстанция с оглед
уважаване на иска в пълен размер. С оглед изхода на спора, в полза на
въззивника се дължат и разноски за въззивното проиводство. Претендират се
разноски от 43лв. за държавна такса и 830лв. адвокатско възнаграждение, за
което е представен договор за правна защита и съдействие, обективиращ
разписка. От въззиваемата страна своевременно е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Минималният
еднократен размер на адвокатското възнаграждение възлиза в размер от
376.98лв. съобразно материалния интерес във въззивното производство и чл.7
от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съобразявайки, че производството не се отличава с висока
фактическа и правна сложност, както и обема на извърпените процесуални
действия, съдът намира, че в полза на въззивника следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 500лв., или общ размер на разноски
за въззивното производство от 543лв.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 179/27.07.2020г., постановено по гр.д. №
115/2020г. на Районен съд – Провадия, II състав, В ЧАСТТА, с която
предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ от „Айлис“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. Георги
Димитров 69 срещу “Бул Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 е отхвърлен за разликата
над сумата 7473лв. /седем хиляди четиристотин седемдесет и три лева/ до
7482.69лв. /седем хиляди четиристотин осемдесет и два лева и шестдесет и
девет стотинки/.
ОТМЕНЯ Решение № 179/27.07.2020г., постановено по гр.д. №
115/2020г. на Районен съд – Провадия, II състав, В ЧАСТТА, с която
предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ от „Айлис“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. Георги
Димитров 69 срещу “Бул Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 е отхвърлен за разликата
над сумата от 5373.25лв. /пет хиляди триста седемдесет и три лева и двадесет
и пет стотинки/ до сумата от 7473лв. /седем хиляди четиристотин седемдесет
и три лева/, както и в частта за разноските, с която е осъден „Айлис“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул.
Георги Димитров 69 да заплати на “Бул Инс“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 сумата
от 118.40лв. сторени съдебно-деловодни разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на „Айлис“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул.
Георги Димитров 69, сумата от 2099.75лв. /две хиляди и деветдесет и девет
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а. „Дачия Лоджи“ с ДКН В 5566 НС, в резултат на
ПТП, настъпило на 23.06.2016г. по път VAR1215, причинено по вина на
водача на л.а. „Фолксваген Поло” с ДКН 7005 РТ, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ЗД „Бул Инс” АД, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба – 13.12.2019г., до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.432, ал.1 КЗ.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на „Айлис“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул.
Георги Димитров 69, сумата от 450.77лв. /четиристотин и петдесет лева и
седемдесет и седем стотинки/, представляваща сторени в първата инстанция
6
разноски, както и сумата от 543лв. /петстотин четиридесет и три лева/,
представляваща сторени във въззивното производство разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7