№ 495
гр. Перник, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Административно
наказателно дело № 20231720200877 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № МН- 3Б -23-019 от 18.04.2023 г.,
издадено от Началника на Регионален отдел "Метрологичен надзор Западна България"
(РО "МНЗБ") на Главна дирекция "Метрологичен надзор" (ГД "МН"), с което на
основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) на "Топлофикация-
Перник" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к.
„Мошино“, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. (двеста лева) за
извършено нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от същия закон.
Жалбоподателят „Топлофикация Перник“ АД моли наказателното постановление
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, респ. претендира изменение
на наложената санкция до установения минимум. Поддържа, че наказателното
постановление е постановено въз основа на незаконосъобразен и необоснован АУАН, в
който липсват предвидените от закона реквизити, съгласно ЗАНН и не е посочено
точно в какво се изразява нарушението. Поддържа, че неправилно била посочена
датата на нарушението, респ. периодът на неговото извършване, като налице било
съществено процесуално нарушение досежно един от задължителните реквизити
съгласно чл.42 ал.1 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. АУАН бил съставен в присъствието на
един свидетел, което било грубо нарушение на чл.40 ал.1 ЗАНН, както и не били
посочени единните граждански номера на свидетелите при съставянето на АУАН.
Поддържа, че при определяне на наказанието не били взети предвид тежестта на
1
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Административнонаказващият орган (АНО) - РО "МНЗБ" чрез депозирано по
делото становище изразява становище, че обжалваното НП е законосъобразно и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление
намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 ЗАНН, пред
компетентния съд, и в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 01.02.2023 г. свидетелите И. Т. К. и И. Г. Г. - служители в РО "МНЗБ" на
ГДМН при ДАМТН извършили проверка в абонатна станция в жилищен блок с адрес в
гр. Перник, кв.Т., ***. В 12: 45 часа констатирали, че дружеството-жалбоподател
използва в обекта водомер тип ВКСМВ10СРБ, произведен от „Беласица“ АД
гр.Петрич, с идентификационен №01134, с описани технически и метрологични
характеристики, който се намирал в употреба, тъй като измервал обема студена вода,
преминал през подгревателя за битово горещо водоснабдяване на абонатите, с цел
осъществяване на търговски плащания. Върху описания водомер нямало поставен
знак за първоначална проверка съгласно чл. 846, т. 4, Приложение № 51 от НСИПМК
или знак за последваща проверка съгласно чл. 846, т. 5, Приложение № 52 от
НСИПМК, защото поставеният при метрологичната проверка знак е унищожен.
На 27.02.2023 г. в присъствието на упълномощен представител на "Топлофикация
Перник" АД, св. И. Т. К. съставила акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 5С741/27.02.2023 г., против дружеството-жалбоподател, за това, че към
датата на проверката на 01.02.2023 г. същото е нарушило чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1
от ЗИ. Описала, че монтираният в абонатната станция водомер е бил в употреба без
знак за първоначална проверка или знак за последваща проверка и ясно отразила, че за
същият е следвало, поради унищожаване на знака, да му бъде извършена последваща
проверка съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИ и да му бъде поставен знак за последваща
проверка на средство за измерване в употреба по чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си АНО, въз основа на
съставения АУАН, издал атакуваното НП № МН-ЗБ-23-019 от 18.04.2023 г., видно от
2
обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана в
АУАН е възприета изцяло, като на основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИ наложил на
"Топлофикация-Перник" АД имуществена санкция в размер на 200 лв (двеста лева) за
извършено нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от същия закон.
Процесното НП било връчено на санкционираното дружество на 25.04.2023 г.
/видно от известие за доставяне, находящо се на л.40 от делото/.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН 5С741/27.02.2023 г,
разписка за връчване на препис от него на жалбоподателя, заповеди №№ А-366 от
02.06.2022 г. и 210-79 от 07.02.2023 г. на председателя на ДАМТН, известие за
връчване на обжалваното НП, които писмени доказателства кореспондират със
свидетелските показания на И. Т. К., И. Г. Г. и С. П. Ш., които, разпитани в хода на
съдебното следствие, еднопосочно и взаимно допълващо се разказват за проверката,
която са извършили, като поддържат констатираните в АУАН обстоятелства.
От правна страна:
АУАН е съставен от надлежен орган в кръга на неговата материална
компетентност, като актосъставителят- свидетелката И. Т. К., е служител в ГДМН,
която, с оглед чл. 94, ал. 1 от ЗИ, е определена за това със заповед №2010-79 от
07.02.2023 г. на председателя на ДАМТН.
По силата на чл. 94, ал. 2 от ЗИ наказателните постановления се издават от
председателя на ДАМТН или от определени от него лица. В конкретния случай,
обжалваното НП е издадено от началника на РО "МНЗБ" на ГД "МН", който е
оправомощен със заповед № А-366 от 02.06.2022 г. на председателя на ДАМТН да
осъществява това по отношение на нарушения по чл. 85 от ЗИ.
Съдът установи, че при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни
са наведените в жалбата доводи, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел,
тъй като от съдържанието на документа е видно, че свидетелите са двама, като същите
съответно са го и подписали. Но дори и това да е станало в присъствието само на един
свидетел, това не е съществено процесуално нарушение, тъй като употребата в
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН на множествено число за свидетели предполага
единствено възможност такива да бъдат посочвани, с оглед доказване на фактическите
констатации, описани в акта, при евентуално оспорване на НП. В подкрепа на този
извод е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, която допуска актът да е подписан
само от един свидетел. Съдът не счита, че непосочването на ЕГН на свидетелите
съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като с това не се ограничава
правото на защита на наказаното лице, което е единственият критерий при
3
разграничаване на съществените от несъществените нарушения на процедурата.
Пълното и точно посочване на данните на свидетелите има значение с оглед
евентуалното им призоваване за разпит при оспорване на фактическите констатации,
което в конкретния случай е изпълнено. Отделно от горното, съдържанието на
разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН е изменено с ДВ бр. 109/2020 г., поради което и
от 23.12.2021 г. няма законово изискване за посочване на ЕГН на свидетелите по
АУАН.
Некоректно е направеното възражение в жалбата, че АНО не е конкретизирал
периода на извършване на нарушението, тъй като ясно и недвусмислено в АУАН и в
НП е посочена датата, на която същото е било осъществено – 01.02.2023 г., която
съвпада с момента на неговото установяване от контролните органи в хода на
извършената проверка в абонатната станция с посочен адрес на местонахождение.
Настоящият състав приема, че оспореното наказателно постановление е издадено
при пълно изясняване на релевантните за вмененото нарушение факти и обстоятелства,
като е дадена и правилна правна квалификация.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗИ и чл. 38, ал. 1 от ЗИ контролът на средствата за
измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на ДАМТН. Извършената първоначална и последваща проверка на
средствата за измерване в употреба се удостоверява със знаци за първоначална и
последваща проверка съгласно чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Разпоредбата на чл.
44, т. 4 от ЗИ предвижда задължение за лицата, които използват средства за измерване,
да не използват същите без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ, като
неизпълнението на посоченото задължение е въведено в административно нарушение с
разпоредбата на чл. 85 от ЗИ.
Не се спори по делото, че използваният от дружеството-жалбоподател водомер е
средство за измерване, с което то е извършвало измервания, свързани с търговски
плащания, както и че върху същия не е имало поставен надлежен знак за първоначална
проверка или последваща такава. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИ последващата проверка
се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или
периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето,
което използва средството за измерване. И след като при проверката на 01.02.2023 г. на
описания водомер са липсвали знак за първоначална проверка съгласно чл. 846, т. 4,
Приложение № 51 от НСИПМК или знак за последваща проверка съгласно чл. 846, т.
5, Приложение № 52 от НСИПМК, които да удостоверят извършен контрол на
средството за измерване, тъй като поставения при метрологичната проверка знак е бил
унищожен, правилно АНО е приел, че търговецът е извършил административно
нарушение по смисъла на чл. 44, т. 4 от ЗИ, която разпоредба е категорична, че лицата,
4
които използват средства за измерване са длъжни да не използват такива без знаците
по чл. 39, ал. 1 от ЗИ - за първоначална проверка и тези по чл. 43, ал. 1 от ЗИ - за
последваща проверка, поради което и липсата на който и да е от така посочените знаци
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 44, т. 4 от ЗИ.
В процесния случай, поради унищожаване на знака за метрологичен контрол, е
следвало да бъде извършена последваща проверка на описания водомер и да му бъде
поставен знак за последваща проверка по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, което търговецът не е
изпълнил и с което е нарушил вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 44, т. 4
от ЗИ. Категорично именно дружеството-жалбоподател има задължение да поддържа и
контролира водомера, който е монтиран в абонатната станция, тъй като е лице,
ползващо процесното средство за измерване по смисъла на ЗИ, с оглед отчитане и
заплащане на изразходваното количество гореща вода за битови нужди на абонатите,
поради което в случай на унищожаване на знака за извършена последваща проверка по
чл. 43, ал. 1 от ЗИ, не е следвало да го използва до извършване на такава по чл. 43, ал.
3 от ЗИ, което да е удостоверено с нанесен знак за извършения метрологичен контрол.
По вида и размера на административната санкция:
Неизпълнението на задължението по чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ правилно
е санкционирано по чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИ. Наложената имуществена санкция на
юридическото лице е в минимално предвидения размер от 200 лв., поради което и
същият не подлежи на редукция.
Относно маловажност на нарушението:
В случая не са налице доказателства, установяващи маловажност по смисъла на §
1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН (относима към датата на извършване на
процесното нарушение), тъй като деянието разкрива типичната степен на обществена
опасност на нарушение от този вид. За съставомерността му не е необходимо
настъпването на вредоносни последици, тъй като се касае за формално нарушение,
поради което и такива не са елемент от фактическия му състав. Не са налице
смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят по-ниска
обществена опасност от обичайната за този вид деятелност. Ето защо и за АНО не е
била налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Установените и в хода на съдебното производство факти, не сочат наличието на
смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-
ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид,
поради което и настоящият състав не намира основания за прилагане на института на
маловажен случай.
Предвид изложеното атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилено и законосъобразно.
5
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), ал. 1 ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като същите се регламентират от
нормата на чл. 143 АПК, наименована "Отговорност за разноски“. При този изход на
делото ответната страна има право на разноски и своевременно претендира такива,
като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП жалбоподателят следва да
заплати в полза на ДАМТН, в чиято структура е АНО, сумата от 80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № МН-3Б-23-019 от 18.04.2023 г.,
издадено от Началника на Регионален отдел "Метрологичен надзор Западна България"
на Главна дирекция "Метрологичен надзор", с което на основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1
от Закона за измерванията на "Топлофикация-Перник" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лв. (двеста лева) за извършено нарушение на чл. 44, т. 4, вр.
чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията.
ОСЪЖДА "Топлофикация-Перник" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“ ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор с адрес на управление: гр. София, бул. "Г. М.
Димитров" № 52А сумата от 80 лева (осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на Административно
процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред Пернишки Административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6