№ 355
гр. Бургас, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204916 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е от ИВ. ЗДР. В. ЕГН ********** наказателно постановление № 251а-
59/29.09.2021 г., издадено от Директор ОДМВР - Бургас, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл.30, ал. 3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева.
Жалбоподателят – ИВ. ЗДР. В., редовно призован не се явява, представлява се от
процесуален представител адв. Е., която моли издаденото НП да бъде отменено и
претендира разноски.
Административно - наказващият орган, редовно призован, изпраща представител,
явява се юрк. В., която по същество излага аргументи за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаски районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 01.09.2021 г. около 11:00 ч. свидетелите Д.Д. и М.Т. извършвали проверка за
паркирани превозни средства на територията на морски плаж „Отманли“, рибарско селище
„Ченгене скеле“. На място установили паркиран върху пясъка, на около 25 метра от морето,
лек автомобил – джип, марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***. В близост в каравана била
свидетелката Р.Д., която след разговор с Д. и Т. ги насочила към жалбоподателя, който в
него момент бил в морето, на разходка с джет. Посочената свидетелка се свързала по
мобилен телефон със г-н В., който след известно време пристигнал на мястото на
проверката. След разговор със служителите на реда, жалбоподателят им представил копие от
британско свидетелство за регистрация на процесния автомобил, в което като собственик е
посочено лицето К.К..
За горното е съставен АУАН с бланков № 968006 от 01.09.2021 г. и рег. № 3292а-
299/02.09.2021 г. на Четвърто РУ на ОДМВР - Бургас , който жалбоподателят отказал да
получи. По-късно въз основа на заявление от 07.09.2021 г. жалбоподателя се е снабдил с
копие на акта.
Въз основа на съставения АУАН административно наказващия орган е издал
процесното наказателно постановление на 29.09.2021 г., което е връчено на 25.10.2021 г. В
1
преклузивния срок за обжалване е депозирана и настоящата жалба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. Дечев, М. Т. и Р. Д., както и с
оглед приложените писмени доказателства. Като непротиворечиви, конкретни, логични и
взаимнодопълващи се, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с. з. от свидетеля
Т. и Д., тъй като същите кореспондират с останалите писмени доказателства, които съдът
кредитира. Няма причина съдът да не кредитира и показанията на св. Д., но съдът намира за
нужно да посочи, че всеки от свидетелите е възприел конкретни обстоятелства, които
възпроизвежда и е напълно възможно всеки свидетел да е възприел обстоятелствата по
различен начин. Безспорен обаче и се установява от показанията на свидетелите е фактът, че
именно жалбоподателят В. е това лице, което е разполагало с документи за МПС, без
значение от къде ги е извадил, и именно жалбоподателят е представил документите за МПС
на служителите, а св. Д. сама посочи, че не знае кой е паркирал МПС. Напълно е логично св.
Д. да не знае кой е паркирал МПС, тъй като то не е в нейна фактическа власт и друго лице е
това, което разполага с възможността да го премества в пространството.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването и е срещу акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора ОДМВР
– Бургас. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
лице – полицейски инспектор при Четвърто РУ на ОДМВР Бургас.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална
страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и
е издал обжалваното наказателно постановление, с което чл.30, ал. 3 от Закона за
устройство на Черноморското крайбрежие на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
1000 лева. Постановлението от формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Предвид посоченото този състав на Бургаски районен съд намира, че при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 17б, а.1 от ЗУЧК „Забранява се преминаването,
паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху
територията на морския плаж“. Според чл. 6, ал. 2 от същия закон „Морският плаж е
територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък,
чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено
предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със
сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени
непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.“, а според
следващата ал. 3 „Морските плажове са изключителна държавна собственост.“
От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда една
от формите на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на
административното нарушение по чл. 17б, а.1 от ЗУЧК - паркиране на превозно средство на
морски плаж.
Според показанията на свидетеля М. Т. процесния джип е паркиран „върху пясъка“,
на около 20-25 м. от морето“, а според тези на св. Д. Дечев „върху пясък, мидички“.
Свидетелката Р. Д. допълва описанието на мястото, където е се е намирал той – „тревна
площ с камъни и вече започва пясъка“. Описаното от свидетелите кореспондира напълно с
приобщените по делото снимки. Поради което, за настоящият съдебен състав не остана
съмнение, че процесното МПС, към момента на проверката се е намирало на част от земната
повърхност, която посочената по-горе разпоредба закона определя като морски плаж,
каквото именно е описанието на извършеното нарушение както в акта, така и в
2
наказателното постановление. Наличието на допълнителна конкретизация, чрез добавянето
на номер на имот по кадастрална карта в НП, не води по същество до внасяне на нови
фактически обстоятелства за първи път в наказателното постановление, което би
представлявало нарушение на правата на жалбоподателя. Напротив, от посочените
свидетелски показания и от представените снимки, се установява, че джипа е паркирани
именно на морски плаж „Отманли“, в чиито граници се намира и посочения в НП имот с
идентификатор – 07079.10.972, за който е приложена скица, информацията, от която е и
общодостъпна посредством Кадастрално-административната информационна система на
сайта на Агенцията по геодезия /така Решение № 1215 от 04.10.2021 г. по к. адм. н. д. №
1825 / 2021 г. на VIII състав на Административен съд – Варна/.
Предвид изложеното, настоящия състав намира за неоснователно възражението за
нарушение на посочените разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
На следващо място, от показанията на свидетелите Д. Д., М. Т. и Р. Д. се установява,
че жалбоподателят е представил на проверяващите копие от английския талон за
регистрация на джипа, на който е приложена снимка /л. 25 от делото/. Свидетелите Д. Д. и
М. Т. допълват, че г-н В. разполагал с ключове за автомобила, с които го е отключил и че
по думите на последния той го ползва, но „не е документално прехвърлен“. Следва да се
посочи, че съгласно показанията на св. Р. Д. също именно жалбоподателят е този, който
може да даде обяснения за това поради каква причина се намира на констатираното място
МПС.
Последната именно е посочила Н. В. като лице, което може да обясни паркирането на
МПС и макар да не знае кое лице е паркирало автомобила там, то тази свидетелка сочи, че
именно В. е този, който е представил документите за това МПС. Предвид на което, за
настоящият съдебен състав не съществува съмнение, че джип, марка „***“, модел „***“ с
рег.№ *** е бил във фактическата власт именно на жалбоподателя. Именно фактът, че
разполага с фактическата власт върху МПС му позволявала да го премества в
пространството като паркирайки на процесния плаж - той е извършил вменяваното деяние.
Следва да се обърне внимание, че и тримата свидетели, а и самият жалбоподател не оспорва
фактът, че към момента на започване на проверката, той се е намирал в морето, на разходка
с джет, който при завръщането си е оставил до ремаркето-колесар, което пък от своя страна
е възможно да бъде премествано с джипа, намиращ се на около 20-25 м от него, тъй като
автомобила, видно от снимките, разполага с теглич.
Не се установиха доказателства, които да сочат, че извършеното деяние, попада под
изключенията на ал.2 на чл. 17б от ЗУЧК - да е дейност разрешена по съответния ред по чл.
7, ал. 2, за предоставяне на плажни услуги и извършване на аварийно-спасителна дейност на
територията на морския плаж. Поради което, възражението в този смисъл е неоснователно.
В проведеното по делото заседание съдът остави без уважение доказателственото
искане на жалбоподателя да бъде извършен оглед на видеозапис на флаш памет като
доказателство, което не е събрано по реда на НПК. Дори същият да съдържа информация за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, а такива в случая не
се твърди да се съдържат, а било заснето как В. върви, то той не може да бъде ползван като
веществено доказателство по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като не е случайно
създаден, а по поръчение на жалбоподателя /според свидетеля Д. Д. и Р. Д./, при това с
неговия телефон и не е изготвен по реда на НПК. Още повече, че съгласно показанията на
свидетеля Д. Д. е извършен въпреки противопоставянето на служителите на реда – в
нарушение на чл.32,ал.2 от Конституцията на РБ. Фактът, че жалбоподателят В. е разполагал
и е представил документите за МПС, т.е. е разполагал с тях е установен от показанията на
всички свидетели по делото.
Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, напротив по делото има
данни, че жалбоподателят стопанисва имот на плажната ивица и следва в още по-голяма
степен да познава закона, поради което отчитайки значимостта на обществените отношения,
които нарушената норма защитава и другите обстоятелства, при които е извършено
нарушението, настоящият състав не може да приеме, че се касае за хипотезата на маловажен
случай по чл. 28 ЗАНН.
Правилно е посочена санкционната норма на чл. 30, ал. 3 ЗУЧК и размера на
3
наложеното на жалбоподателя наказание е правилно определен в предвидения от закона
минимум като отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.
Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно
и обосновано.
На основание чл. 63д от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В случая с
оглед изхода на спора право на разноски има само наказващия орган, който претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. На АНО се определят разноски на
основание чл.63д от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното, БРС – LIІІ наказателен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 251а-59/29.09.2021 г., издадено от
Директор на ОД на МВР - Бургас, с което на основание чл.30, ал. 3 от Закона за устройство
на Черноморското крайбрежие на ИВ. ЗДР. В. ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА ИВ. ЗДР. В. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ОД МВР БУРГАС сумата
в размер на 100 /сто/ лева – разноски за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4