Р Е
Ш Е Н
И Е №304
гр.Русе, 29.VI.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският окръжен
съд гражданска колегия в публичното заседание на 5 април
2018 г.
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
при секретаря ............... и в присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията ГАВРАИЛОВА гр.д. N458 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Ц.Д.П.,***, в качеството
й на майка и законен представител на малолетния Д.Г.П., чрез адв.М.Ш. *** твърди, че Д. е роден от
двуплодна бременност на ***г***-АД/сега -***/ с тегло 1000гр, ръст 38см, в
респираторен дистрес синдром.Веднага бил приет за интензивно лечение и
наблюдение в отделението по Неонатология към ответната болница.Проведени били
клинико-реанимационни дейности. На 13.03.2016г. е издадена
епикриза и е отбелязано изписване на новороденото дете, но веднага е
хоспитализирано отново в същото отделение. До 23.03.2016г. теглото на Д.
продължавало да бъде много ниско.Следващата хоспитализация била от 23.03. до
07.04.2016г., когато той започнал да наддава. На 6.04.2016г. е извършена консултация с офталмолог /д-р А./, който е отбелязал „папили, съдове нормално
развити за възрастта.Ретини лежат“. Ищецът продължавал да бъде хоспитализиран, като
общото му състояние се подобрявало.На 4 май
2016г. е извършен втори консултативен
преглед при офталмолог и в епикризата е отбелязана констатация:
„очни дъна в границите на норма за възрастта“. На 16
май 2016г. Д. е изписан от отделението, като са направени препоръки за
контролни прегледи, до 1г да се следи от неонатолог и от ОПЛ/общо
практикуващия лекар/, но не било отбелязано, че е
необходимо да се проследява очният статус на детето. В исковата молба се твърди, че майката на Д., по своя инициатива е
предприела необходимото да се извърши преглед при офталмолог и при преглед на 23.06.2016г. е установено, че Д. е с изключително тежко увреждане на
ретината. Насочен е за оперативно лечение в чужбина. Още на 29 юни 2016г. са
предприети действия за това и е започнато лечение в Р Турция, но е
констатирано, че дясното око е изключително и необратимо увредено изцяло, а другото око е увредено почти изцяло. За периода от
29.06. до 2.08.2016г.
са били проведени редица лечебни дейности, с цел да се запазят част от зрителните
възможности на Д., но степента на увреждане на очите му сочи, че към момента на престоя
в ответната болница вече е имал ретинопатия и тя се развивала агресивно
във времето. Неизвършването на необходимите действия и неизвършването на
скрининг на очите, съответно утвърдените международни медицински практики и препоръки, е станало причина за несвоевременна диагностика на
ретинопатията и съответно, за настъпилото увреждане на здравословното състояние
на детето. Ищецът счита, че противоправните действия и бездействия са в пряка
причинна връзка с настъпилите вреди, тъй като при ранна диагностика на
ретинопатията съществуват различни методи за лечение, но несвоевременната
диагностика води до безпрепятствено развитие на тази болест, до степен на
необратимост. Иска съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение
за причинените неимуществени вреди в размер на 50001лв.,
като вредите се изразяват в болки, страдания, инвалидизация и значително влошаване качеството на живот на
ищеца, в резултат на пълната загуба на зрението на дясното око и частична
загуба на зрението на лявото око, настъпили поради
противоправното поведение на служители, работещи в болницата. Претендира разноските
по делото.
Ответникът „****- *“-АД,
ЕИК *******/към момента на завеждане на иска с наименование **-Р.-АД/, със
седалище и адрес на управление гр.Р., представляван от изп.директор д-р И.С., чрез
юр.С.А., в писмен отговор на
исковата молба изразява становище, че искът е допустим, но разгледан по
същество - неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба твърдения
за действия и бездействия на служители на болницата, които са причинили
увреждането на зрението на ищеца. На първо място оспорва твърдението, че не е
бил извършен адекватен скрининг за превенция на ретинопатия.
Заявява че скринингът е извършен в утвърдените в медицинския
стандарт по неонатология срокове, а именно на постнатална възраст
34 дни или 33 седмица постконцепционна възраст. Само
три седмици след извършването на първия преглед на 6 април 2016г., на 4 май
2016г. е извършен втори преглед от офталмолог, който е бил назначен по
инициатива на началник Отделение Неонатология към болницата, и при втория
преглед не е констатирана патология и не са открити промени, които да изискват
спешно насочване към специализирано лечение.Консултът е проверен от
втори специалист. Счита че обстоятелството дали са направени препоръки
за контролни прегледи и по-конкретно за изрично проследяване очния статус на
детето от офталмолог, не е основание да се ангажира отговорността на болничното
заведение. Твърди, че новороденото дете е било
консултирано от офталмолог с
необходимата специализация и прегледите са проверени от втори специалист и не е
констатирана патология - По времето на престоя на Д. в лечебното заведение, заболяването все още не е
било възникнало. На майката
изрично е указано, че новороденото дете е рисково и подлежи на специално
проследяване от личния лекар. Ответникът твърди, че не е
установена причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания в зрението
на детето и проведените в болницата диагностика и лечение.Прави възражение за съпричиняване, което се
изразява в неточно изпълнение на дадените препоръки за провеждане на контролни
прегледи и интензивно проследяване от ОПЛ. Предявява обратен иск срещу З К„Н“ АД–С, представлявано
от Р.Й. Г-С– квестор,в качеството на застраховател по сключена застраховка „Професионална
отговорност на лекари и други медицински специалисти“ съгласно застрахователна
полица №16-1301-001-0000002 от 19.10.2016 г. със срок на валидност
20.10.2016г.-19.10.2017г. и ретроактивен период на застраховката две години с
който при условията на евентуалност,
претендира заплащане на сумата от 50001 лв. –
обезщетение за вреди от непозволено увреждане, вследствие на пълна загуба на
зрението на дясното око на ищеца и частична загуба на зрението на лявото око, в
случай, че се ангажира отговорността на болницата за заплащане на
претендираното обезщетение.
Третото
лице-помагач З К„Н“ АД–С, представлявано от Р.
Г-С- квестор изразява становище, че основният иск е неоснователен. Освен
това, излага подробни съображения за липсата на предпоставки, по някакъв начин,
да бъде ангажирана отговорността на застрахователното дружество спрямо
болничното заведение. В отговора на исковата молба по обратния иск застрахователят заявява, че не оспорват факта на наличие на сключен
договор. Оспорва, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя при евентуално уважаване на главния иск, като твърди, че в исковата молба се претендира обезщетение за вреди от
професионална дейност на застрахования, поради отказ от отказване на медицинска
услуга в условията на хоспитализация, а съгласно т.11.3 от ОУ за застраховане
„Професионална отговорност на лекари и други медицински специалисти“ по тази
клауза, причинените вреди, които са в резултат на отказ от оказване на
медицинска услуга, не се покриват от застрахователното обезщетение. Твърди, че в конкретния случай е налице многократно застраховане, а
застрахованият не го е уведомил за наличието на друг действащ договор за
застраховка на същия риск, което представлява неизпълнение на задълженията за
обявяване на значителни обстоятелства с оглед интереса на застрахователя.
Възразява също така, че не са налице доказателства за това какъв е договореният
лимит на отговорността на застрахователя по полицата и счита, че в случая
отговорността на застрахователя трябва да бъде лимитирана при условията на
разделност, като се съобрази периодът на всеки договор на действие на
застраховка и застрахователният лимит за съответното лице от медицинския
персонал. Излага доводи, че при евенутално уважаване на
обратния иск следва да се съобрази отговорността на застрахователя до
действителния размер на щетата, след приспадане на предвиденото в застрахователната полица
самоучастие на застрахования.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено :
Ищецът е роден на ***г***, в 27-та седмица от бременността, с тегло от
1000гр-втори близнак.В първата епикриза,
която е издадена във връзка с престоя му в отделение Неонатология на болницата
за периода от ***г. до 13.03.2016г. като окончателна диагноза е посочена Z38.3 според МКБ – близнаци, родени в стационар. Респираторен дистрес синдром-P22 по МКБ; хиалинно мембранна болест.Придружаващи заболявания са тежка асфикция при
раждане; ниско тегло; интравентрикуларен кръвоизлив 2ст.; анемия, родова травма
на долен крайник.В епикризата на Д. за
престоя му от 04.05.2016г. до 16.05.2016г./когато е окончателно изписан от
отделението/ окончателната диагноза е P07.1 ниско тегло при раждането. Във
всяка от епикризите са обективирани данни за консултативни прегледи, ако са
били извършени такива през съответния период. Конкретно в епикризата за хоспитализацията от 23.03.2016г. до 07.04.2016г. е посочено, че
на 06.04.2016г. е извършен консултативен преглед с офталмолог д-р А.А. и
констатацията е : папили, съдове нормално развити за възрастта /предвид
гестационните седмици/.Ретини лежат /това означава, че ретината не е отлепена/.В
епикриза за престоя на Д. от 07 до 27.04.2016г. е отбелязан консултативен
преглед с д-р П.К.,детска хирругия. В
епикризата издадена към момента на изписавне – 16.05.2016г. е посочено, че на
4.05.2016г. е проведен консултативен преглед с д-р А., очни болести
и констатацията й- очни дъна в граници на норма за възрастта. Във фиша за
консултативна дейност за консулта, извършен на 06.04.2016г. е отразено, че причината
за консулта е недоносеност, извършен е от А.А. и проверен от друг специалист,
който е удостоверил това с подпис – л.78. Във фиша за консултативна дейност,
издаден по повод консулта от 04.05.2016г. е посочено, че консултант е д-р А.А.
и че прегледът е проверил д-р М., за
което се е подписал- вж.л.24.
По делото като свидетел е разпитан Генади П.,
баща на Д.. Свидетелят установява, че децата
престояли в отделението по неонатология на ответната болница от раждането си на
***г. до 16.05.2016г. От болницата им
обяснили, че имат модерна апаратура за диагностициране на ретинопатия
и първият преглед на децата в тази връзка бил извършен на 6
април 2016г. Вторият преглед трябвало да бъде в края на
същия месец, но имало „някакъв технически проблем” и бил проведен на 4 май. По телефона неонатолозите ги уведомили, че „всичко е наред с очичките на децата и няма проблеми”.Тъй като преди изписването от болницата, при слухов
скрининг на Д. резултатът излязъл
незадоволителен, след дехоспитализацията завели децата на нов преглед - тогава слуховият скрининг на Д. бил със
задоволителен резултат. Свидетелят твърди, че на 9 юни 2016г. водили двете деца на
преглед / в епикризата от 16.05.2016г. са препоръчани прегледи на 01.06. и 09.06./, защото
момиченцето имало друг медицински проблем.Тогава родителите били посъветвани да заведат двете
деца при неврохирург, но за очичките нищо не им споменали. На 17.06.2016г. преглед на децата извършил личният лекар. Свидетелят споделя, че със съпругата му имали притеснения за състоянието на очичките на новородените, защото при подобни случаи се явяват проблеми; чували, че се извършват „некоректни
прегледи“ и те като родители трябвало да проверят състоянието на
децата и при други лекари. Личният лекар
се съгласил с
предложението им децата да бъдат
консултирани с офталмолог и издал направление за такъв
специалист. На 23 юни 2016г. отишли в очна клиника „В“ в гр.С. Първо прегледали момиченцето и
установили, че то има проблеми с очите. Това установили и при момченцето. Лекарите от тази клиника били учудени защо децата не са насочени по-рано
към офталмолог - специалист за такъв
вид заболявания при недоносени. След това отишли в друга очна клиника в гр.С - клиника
„В “, където потвърдили диагнозата. Там ги посъветвали да направят консулт при
лекар от **-гр.П/д-р М./.След изследвания и
снимков материал
диагнозата била потвърдена. Изпратили снимките
на проф.Йв Р Турция. Оттам им казали да отидат в клиниката „колкото
се може по-бързо” и на 2 юли
2016г. оперирали Д.. Свидетелят установява, че според професора от Р Турция, Д. с
едното око нямало да може да вижда, а с другото е загубило зрението си частично, но за в бъдеще ще може все
пак сам да се оправя – на едното око ще има частично запазено зрение. Заявява, че и към
настоящия момент на Д. още му зараства ретината –вж.протокол с.з. на 18.01.2018г. Твърди, че с оглед предстоящата операция в
Турция майката на детето разговаряла с
лекари от отделението в гр.Р., за да знаят какво точно е състоянието му- какви скрити рискове е възможно да има. Те останали „потресени, че изобщо Д. има такъв проблем” - д-р Т. била изненадана, че Д. е в „подобно състояние”. Майката се свързала с д-р А.,
за да вземе документи и най-вече снимков материал за скрининга, която обещала, че ще даде
такъв материал за двете деца до 10 дни. Тъй като в посочения
срок д-р А. не им се обадила, на 15-тия ден родителите се свързали с нея. Тогава лекарката им казала, че всъщност няма
снимков материал, защото апаратът бил счупен, когато са били прегледите. На П. д-р А. дала документация, която представлявала „нещо подобно на
фиш, в който пише кой е прегледал и кой изпраща/за преглед/ и че „състояние на окото е добро”.Свидетелят има непосредствени впечатления за това,
че Д. видимо изостава от развитието на сестричката си, която също имала зрителен проблем, но в много по-ниска степен.Въпреки че майката има еднакъв подход към всяко от децата, момиченцето
възприемало по-бързо; когато майката ги учи да говорят, Д. по трудно
възприемал, защото не вижда жестикулирането с уста при изговарянето на
съответната дума.Свидетелят споделя, че водят и двете деца на консултации при
неонатолог в гр.С – д-р Г..
С оглед показанията на
този свидетел следва да се посочи, че с исковата молба са представени
документи за извършените прегледи на Д.П. в ОЛЦ ***и ****-П–
специалистите и от двете лечебни заведения са установили, че е налице
ретинопатия на двете очи – IV-b степен и са дали становище, че се налага оперативно лечение. По делото са
представени и епикриза от хирургичното лечение и контролните прегледи проведени
от проф.Йв клиниката в Истанбул. От данните по амбулаторни листи за свободен
прием по избор на пациента се установява, че Д. нееднократно е бил на прегледи
при доцент д-р Р.Г., от МЦСИМП по ДБ-ЕООД-С.
В производството по
делото като свидетели са разпитани д-р А.А. и д-р Е.М., заемащи съответно
длъжностите ординатор в „Очно отделение“ и началник на Очно
отделение в ответната болница.Свидетелката А. извършва
консултативни и контролни прегледи в Неонатологията към болницата. Твърди, че преди години - през периода
1986-1990г. завършила
обучение за диагностика на ретинопатия при
недоносените – тогава позната като ретролентална фиброплазия /Fibroplasia
retrolentalis – FRL//В настоящото производство не е представен документ, който удостоверява
това твърдение/. Д-р А. уточнява, че когато разбрала за делото, потърсила документацията
на Д.П.. Категорична е, че по време на
извършване на прегледите на Д. не е забелязала
проблеми при него и съответно такива проблеми не
са отразени в медицинската документация. Свидетелката твърди, че
не си спомня как е протекъл
конкретният преглед на Д.П.; много късно разбрала, че при него имало
проблем.Счита, че това, което е отразила в документацията, е реално, тъй като
има достатъчно голям професионален опит, за да види проблем, ако такъв
съществува.Самоопределя се като много отговорен човек, поради което е невъзможно
ако при преглед констатира проблем, да не го отрази документално. Обяснява, че за прегледа използват офталмоскоп, който
е най-разпространеният уред за оглед на заден очен сегмент, вкл. ретина и ако е отлепена, това можело да се види със
сигурност. Споделя, че активно е участвувала в набирането
на средства и закупуването на много
модерен съвременен уред - RetCam, който дарили на отделението по Неонатология.Не може да обясни защо
при наличието на такъв съвременен апарат
прегледът на Д. е извършен с офталмоскоп. Изразява предположение, че към 2016г. е имало проблем с уреда. Споделя,
че има личен принос в осигуряването на възможност да бъде закупен такъв апарат.Заявява,
че не знае каква е причината в конкретния случай и нейният колега-д-р М. също
да извърши преглед на Д.П.. При прегледа на Д. е ползвала директен офталмоскоп. Според свидетелката предимството на ретиналната камера -RetCam е, че
този апарат дава снимки и е защита на лекарите, ако
се наложи. Категорична е, че няма разлика като
възможности за диагностика спрямо директния офталмоскоп. Не е правила снимки на очите на Д.. Не е уведомявала
родителите на Д. за начина, по който ще се извърши прегледа, защото не
е имала директен контакт с тях. Свидетелката изнася
данни, че през 2005г. е била допълнена класификацията на формите на
ретинопатията и оттогава е въведена форма „Агресивна ретинопатия на недоносените“, която може за часове да премине от първа до пета степен на развитие. Уточнява, че първа
степен може да се получи на всеки един
етап и че рисковете на ретинопатията намаляват към
42-рата седмица, но дотогава опасността да се развие ретинопатия съществува
„с пълна сила“.
С отговора на исковата молба са представени дипломи и сертификати за
професионалната квалификация на д-р А.А., които в по-голямата си част
удостоверяват участие на международни конгреси на офталмолозите, в които не са
отразени темите, обсъждани на тези конкреси. Между представените документи относими към процесното заболяване
са два - удостоверение от 11.05.1992г. за завършен курс по фундобиомикроскопия – метод за
изследване на ретината заедно с периферията, както и сертификат от 23.09.2013г.
за завършен курс за работа с ретинална камера.
Свидетелят Е.М. е началник на
„Очно отделение“ при „*****“ АД-Р.. Установява, че лекарите от това отделение имат ангажимента да
консултират всички други отделения на болницата, като лекарите, извършващи консулти, задължително трябва да имат
специалност.Поради недостиг на такива лекари, свидетелят привлякъл двама колеги,
които не са от отделението, но имат специалност и имат право да осъществяват такива консулти-д-р А. и д-р Л.Свидетелят заявява, че по изискване на Здравната каса трябвало да проверява консултите и да ги
приподписва.Категоричен е, че не е преглеждал детето Д.П.. Разяснява, че по
повод на жалба е давал становище за
случая с това дете и е запознат с документацията. С показанията си установява,
че в болницата се прилага само метода на директната
офталмоскопия, при която директно офталмологът гледа окото на разширена зеница, а при индиректната
офталмоскопия се държи лупа на разстояние от окото на детето. Според д-р М., при сравнение на
двата метода „не може да се каже, че единият е по-добър“.Уточнява, че индиректният
метод е малко по-скъп .
Съдът кредитира
показанията на свидетелите П. и М., тъй като същите сочат непосредствени възприети
факти и изложените от тях обстоятелства не се оборват от други доказателства по
делото. При преценка показанията на св.А. съдът съобразява, че някои от
изнесените от тази свидетелка факти се опровергават от други доказателства и от заклячението по приетата
съдебно-медицинска експертиза – така например св.М.
категорично заявява, че е не е преглеждал детето Д., независимо, че се е
подписал като „проверил“ прегледа. Коректно обяснява това приподписване с
изискванията на НЗОК за отчетност, а свидетелката твърди, че и д-р М. е
прегледал Д.. Същата не може да даде и смислено обяснение защо не е ползувала
за изследването и прегледа на очите на недоносеното по съвременния метод с RetCam - не се сочат данни в подкрепа на предположението
й, че имало проблем с този апарат. Иззявлението й, че няма информация какво е
било състоянието на апарата не е логично предвид активното й участие за осигуряване
на средства за неговото закупуване и значението на подобен уред за пряката й
работа.Твърдението й, че няма разлика между директния офталмоскоп и RetCam като възможности за
диагностика категорично е опровергано от изложеното в
съдебно-медицинската експертиза за същността на всеки от методите за
диагностика – директна офталмоскопия, индиректна офталмоскопия и изследване с RetCam, които ще
бъдат обсъдени при анализ на експертизата.
По делото се представени
преписи от история на новороденото, декларации за информирано съгласие за
родителя на новородено дете с необходимост от интензивно лечение или специални
грижи, подписани от майката на Д.П. – Ц.Д.П., препис от здравна карта на Д.
и амбулаторни листи, издавани при
проведени прегледи. В здравната карта на Д.П. д-р К., като личен лекар на
детето е удостоверил, че е направил домашно посещение на 17.05.2016г. Записани
са констатациите от прегледа и е отразено, че на Д. му предстоят два контролни
прегледа в неонатологично отделение, както и че му предстоят УЗД на коремни
органи, консулти с офталмолог, неонатолог и ортопед. В амб.лист №004199 от
14.06.2016г. ОПЛ д-р К. е посочено, че Д.Г.П. е с нормално физическо и
нервнопсихическо развитие, слух и зрение – нормално, луксация-не,физ.развитие –
забавено. В амбл.л №006058 от 22.08.2016г., издаден от д-р Д.Н.е отразено, че Д.
има вродена луксация на бедрото-двустранна. Това е отбелязано и в амбл.л.
№000390 от 25.08.2016г. на д-р К.К..Приложен е препис от медицински документ от
18.10.2016г., издаден от проф.д-р И.Л., педиатър, в който е вписана диагноза на
Д.П., тогава на 7м – ретролентална дисплазия и забавено двигателно развитие по
някои показатели и е изложено становището на лекаря, че забавянето в някои
показатели на двигателното развитие е във връзка с нарушеното зрение.
В приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза на д-р О.М. е посочено, че
ретинопатия на недоносеното(Retinopathy of prematurity/прибързаност/
– ROP/ е многофакторно, съдово заболяване, което засяга недоносени и
незрели деца, родени с ниско или екстремно ниско тегло. Заболяването е
резултат от патологична васкуларизация /образуване на кръвоносни съдове/ на
незрялата ретина.При всички недоносени деца има повишен риск за развитие на
ретинопатия. Незрялостта се определя от ниската гестационна възраст / по малко
от 32 гестационни седмици/ и ниското тегло – по малко от 1500г – Това са
най-важните рискови фактори за появата и прогресията на заболяването. Това са и
двата основни критерия за скрининг на недоносените. Други рискови фактори са
концентрацията на кислород, продължителността на кислородотерапията; допълнителни
фактори – анемия, сърдечни заболявания, мозъчни кръвоизливи и др. От
заключението се установява, че според тежестта и характеристиката на клиничната
симптоматика заболяването протича в пет стадия. Както беше посочено по-горе,
при офталмологичните прегледи през м.юни 2016г. при Д. са констатирани IV и V стадии. При четвърти
стадий има частично отлепване на ретината, съответно със съхранение на макулата
/централната част на ретината/ и с ангажиране на макулата. При пети стадий е
налице тотално отлепване на ретината.Вещото лице е обяснило, че за „плюс болест“ се говори, ако
ретиналните съдове са силно нагънати, а венозните – разширени. В заключението е
отбелязано, че при повечето случаи на
ретинопатия на недоносените, ако се стигне до стадий III който прогресира и не се наложи навременно адекватно лечение,
естествения ход на заболяването е да прогресира до V ст. до около два/три месечна възраст от раждането на детето. И този
специалист сочи, че най-голям риск за развитие на ретинопатия има до 42 г.с.постконцепционна
възраст. Съществува и бързо прогресираща форма на ретинопатия на недоносеното,
при която може да не се премине от стадий I до III, а заболяването да достигне до ст.IV и V, при това за период
по-малък от 72часа – това е Агресивна задна ретинопатия. В експертизата е
посочено, че утвърдените в науката и в практиката методи за диагностициране на
ретинопатията са офталмоскопия /директна и индиректна/ , както и дигитални фундусови
камери /един модел е RetCam/. И при трите метода
изследването се осъществява след медикаментозна мидриаза.Според вещото лице с
най-добра диагностична стойност е бинокуларната директна офталмоскопия –
методът се счита за „златен стандарт“ в диагностиката и лечението на
ретинопатията на недоносеното.Предимството на метода е, че е безконтактен и
дава стереоскопична картина от очното дъно.За скрининг на ретинопатията на
недоносеното може да се използва и директната офталмоскопия – каквато е
използвана при прегледа на ищеца.В заключението е уточнено, че това „не е
основен метод, но е лесно изпълним“. Има голямо увеличение, малко огледно поле
- 5°. Вещото лице д-р М. счита, че методът е полезен е за оценка на диска на
зрителния нерв и кръвоносните съдове в заден полюс;може да играе роля на по
груб скрининг. В заключението са описани предимствата на диагностиката на
ретинопатията на недоносеното чрез заснемане на очното дъно - посочено е, че най-широко и най-дълго
използваната фундус/дъно/ камера в клиничната практика е RetCam. Представлява
широкоъгълна контакта система, като в
зависимост от използваната леща на сондата може да се получи огледно поле от
30°, 80°, 120°, 130°. Експертът е посочил
недостатъците на метода – контактен и не дава стереоскопична картина.
Основните предимства са че се получава качествен образ с висока резолюция за
кратко време, който може да бъде анализиран от различни специалисти, снимките
могат да бъдат изпратени, съответно обсъдени и в други лечебни заведения.Съгласно
препоръките за скрининг и лечение на ретонипатията на недоносеното, прилагани в
Р България, всяко бебе с тегло при раждане ≤ 1501гр и/или гестационна
възраст ≤32г.с. трябва да бъде скринирано за ретинопатия на недоносените.Определящ
критерий за момента на започване на скрининга е гестационната възраст. Съгласно
утвърдените от науката и практиката
схеми за започване на скрининга, посочени в т.4. от заключението , ищецът, роден с тегло 1000гр в 28 г.с., трябва да
бъде прегледан за първи път на 32 до 34 г.с. / 4 до 5 седмици след раждането/.
Периодите за надлежно проследяване на състоянието на недоносеното дете са в зависимост от установеното при първия
преглед - например, когато е налице каквато и да е ретинопатия на недоносеното
в I зона или е налице стадий III независимо от зоната, контролните прегледи трябва да се осъществяват
минимум веднъж седмично.Извън изрично описаните в експертизата случаи, при
които трябва да се извършват контролни прегледи веднъж седмично или на интервал
1-2 седмици, контролните прегледи трябва да се осъществяват на всеки две до три
седмици. При бебетата без данни за ретинопатия на недоносеното , прегледите
могат да бъдат преустановени, когато е налице пълна васкуларизация / образуване
на кръвоносни съдове/ на периферната ретина.В тази връзка следва да се
отбележи, че в т.
5.1.2.2.1. от медицинския стандарт по неонатология, утвърден с Наредба № 13 от 23.07.2014 г., издадена от министъра на
здравеопазването, обн., ДВ, бр. 66 от 8.08.2014 относно времето на
извършване на тези прегледи е предвидено следното : първи преглед на 4 седмици постнатална възраст
или 32 – 34 седмица постконцепционна възраст. 5.1.2.2.2. Следващи прегледи: ако
няма ROP (съдовете са в зона 2В) – след 3 седмици, ако съдовете не са
достигнали зона 2В – след 1 седмица.
Като утвърдени методи за лечение на ретинопатията на недоносеното експертизата
сочи лазертерапията и интраветриалното приложение на anti VEGF медикаменти/блокират действието на вещество, наречено „съдов eндотелен растежен
фактор” – VEGF/. Своевременно лечение – още в първите 48-72 часа
от диагностициране на заболяването, се налага при стадий III, за да се предотврати загуба на зрение.В случаите
на частично отлепване на ретината – ст. IV-А и ст.IVВ
единствените лечебни възможности включват осъществяването на витреоретинална
хирургия.
С оглед изготвяне на
експертизата д-р М. е извършил преглед на
ищеца на 08.03.2018г. при който е поставена окончателна диагноза Ретинопатия на
недоносеното на двете очи Vст.
; при дясното око- тотално отлепена ретина, тип затворена фуния; ляво око -
тотално отлепена ретина, тип отворена фуния. Предвид данните по медицинската
епикриза, издадена във връзка с проведеното от проф.Х.Йв Р Турция лечение и
операцията на лявото око, заключението на вещото лице е, че това лечение не е
довело до утежняване на офталмологичното състояние на Д., а за лявото око може да е
способствувало за запзване на остатъчно зрение.Извода си д-р М. мотивира с научна
информация за това, че интравитреалното
приложение на медикамента, който е бил използван / бевацизумаб/ води до добри
резултати дори в напреднали стадии на ретинопатия на недоносеното.Заключението
по експертизата е, че прогнозата за зрението на ищеца е песимистична – за
дясното око се очаква тотална слепота. За лявото око не може да се даде точна
прогноза, но ако се запази сегашното остатъчно зрение, то ще е по ниско от 10%.
В медицинските документи издадени във връзка с хоспитализацията на ищеца в
ответната болница не е отразено, че пациентът е имал ретинопатия на
недоносеното към изписването от болницата – 16.05.2016г. Според документите
диагнозата е поставена за първи път на 23.06.2016г.Въз основа на медицинската
документация в експертизата са описани извършените слухов скрининг и
трансфонтанелна ехография. От заключението се установява, че ретинопатия на
недоносеното IVB – Vстепен не може да възникне внезапно, но може да
премине от стадий I-
III доIVB – Vв
рамките на по-малко от 72часа. Това е т.нар. агресивна задна форма на
ретинопатия на недоносеното. Причини за това са степента на недоносеност на
плода /тегло при раждане <1000гр и гестационна възраст <28г.с. Има
описани случаи на агресивна форма на ретинопатия и при > 1000гр и възраст по голяма от 28г.с.Други
причини са продължителната апаратна вентилация, резки промени в нивата на
кислородотерапията и редица заболявания при недоносените деца, някои от които
са се развили и при ищеца – респираторен дистрес синдром, тежка асфикция,
анемия.
В съдебно заседание при
приемане на експертизата вещото лице д-р М. заявява, че ако трябва да направи
преглед на очичките на недоносено би приложил индиректна офталмоскопия. Счита,
че този метод има предимства пред другите – индиректната офталмоскопия дава двуизмерен
образ, все едно 3D образ. При нея се
обхващала в значителна степен крайната периферия на ретината, където възниква
ретинопатията на недоносеното. Като
следващ
метод сочи RetCam, но
ретиналната камера дава само
двуизмерен образ и стериоскопската картина не може да се оцени толкова добре. Този
метод обаче позволява заснемане на
очното дъно и дава възможност многократно да се прави анализ на образа, който е
на снимката- един лекар извършва
изследването и много лекари имат възможност да го анализират. При първия метод лекарят записва това, което
наблюдава и ако следващ лекар трябва да диагностицира, той трябва да извърши
преглед отново.Вещото лице обяснява, че директната офталмоскопия хваща центъра
на окото и чрез нея ретинопатия при недоносено може да се хване, ако тя е в късен
стадий. Директната офталмоскопия има много тясно зрително поле – обхват от
5°, а при RetCam може да се получи
огледно поле с обхват от 30 до 130°.Д-р М. уточнява, че стадият на
ретинопатията при недоносеното може да
се развие от I до V за срок от месец –месец и половина до два месеца,
но това е най-общо казано, всичко е индивидуално. Уточнява още, в медицинските документи на Д.П. не е видял
диагноза „Агресивна задна ретинопатия“. Когато е диагностицирана ретинопатията
при ІVВ стадий вече има засягане на заден сегмент. Очното дъно при недоносените
е разделено на три зони и агресивната ретинопатия най-често възниква в първа
зона. Има описани случаи, при които тя възниква
в рамките на по-малко от 24 часа и стига до V степен.
В документацията на Д. няма описание за
засягане по зони. В медицинската документация няма бланка за офталмологичен
скрининг на Д.П.. Според д-р М. най-правилно е да се опише по зони до къде стигат съдовете- например
съдовете стигат до първа зона, съдовете стигат до втора зона, което в случая не
е сторено. Обяснява, че когато съдовете стигнат до 3-та зона – това е края на
периферията и не е развита ретинопатия, опасността да се развие е преминала, а
това става най-често около 42г.с.-Ретината
се развива много късно през бременността. .И в съдебно заседание
поддържа становището си, че основен фактор, който води до възникване на
ретинопатия, е незрялостта на плода – „Колкото по-ниско е теглото при раждане,
толкова по-голям е рискът“. Други рискови фактори, които са били налице конкретно
при детето Д., това са инвазивната и неинвазивната апаратна вентилация. От придружаващите заболявания това са
респираторният дистрес синдром, анемията,
интравентрикулален кръвоизлив ІІ-ра степен. Статистически е доказано, че
при недоносените факторите анемия и интравентрикуларен кръвоизлив водят до III и IVстепен на ретинопатия,
налагащи лечение.Вещото лице счита, че ранните стадии на ретинопатия много
трудно и опитен офталмолог може да ги види с директна офталмоскопия. Но в
България точно този метод е бил единствен до 90-те години на XXв.Експертът заявява, че не е възможно да се
прецени назад във времето за какъв срок се е развила болестта – това би могло
да стане, ако има снимки от RetCam, които да бъдат обсъдени.В заседанието вещото лице коментира и констатациите
на лекарите при прегледите на 23.06.2016г. – и при двата прегледа е установен един и същи стадий на заболяването и в двете
очи - ІVВ. В медицинския документ, издаден от ****-Пе записано, че няма изразени фиброзни промени в отлепената ретина.
Това означава, че се касае за по-прясно, по-скорошно отлепване на ретината. Но
такава констатация не е отразена при
прегледа, който е бил извършен в СОБАЛ***-С.
В тази връзка д-р М. уточнява, че фиброзата понякога се развива за срок от
около месец от отлепването. Съдът кредитира заключението на
съдебно-медицинската експертиза, което не е оспорено от страните, като компетентно
и обективно.
По делото са представени преписи от история на
новороденото, декларации за информирано съгласие за родителя на новородено дете
с необходимост от интензивно лечение или специални грижи, подписани от майката
на Д.П. – Ц.Д.П., препис от здравна карта на Д. и амбулаторни листи, издавани при проведени
прегледи. В амб.лист №004199 от 14.06.2016г. ОПЛ д-р К. е посочено, че Д.Г.П. е
с нормално физическо и нервнопсихическо развитие, слух и зрение – нормално,
луксация-не,физ.развитие – забавено. В амбл.л №006058 от 22.08.2016г., издаден
от д-р Д.Н.обаче е отразено, че Д. има вродена луксация на бедрото-двустранна.
Това е отбелязано и в амбл.л. №000390 от 25.08.2016г. на д-р К.К..Приложен е
препис от медицински документ от 18.10.2016г., издаден от проф.д-р И.Л.,
педиатър, в който е вписана диагноза на Д.П., тогава на 7м – ретролентална
дисплазия и забавено двигателно развитие по някои показатели и е изложено
становището на лекаря, че забавянето в някои показатели на двигателното
развитие е във връзка с нарушеното зрение.
Представени са и писмени
доказателства за това, че третото лице
помагач и ответник по обратния иск- З КН-АД е застраховател по застраховка
„Професионална отговорност на лекари и други медицински специалисти“, сключена
с ***-Русе АД/сега *****-АД-Русе/, като работодател – копие от застрахователна
полица № 16-1301-001-0000002 от 19.10.2016г., Общи условия за застраховка
Професионална отговорност, клауза към „Професионална отговорност на лекари и
други медицински специалисти“. За настоящото производство застрахователят е
уведомен с писмо- изх.№ 1699 от 13.07.2017г., връчено с обратна разписка.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи :
Предвид изложените в исковата
молба фактически обстоятелства и предявения петитум, съдът квалифицира иска за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от неправомерно поведение на служители
при ответника, с правно основание чл.49 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна- за чужди виновни
противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция. Фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД
включва следните кумулативни елементи: противоправност действията или
бездействията на лекари или други медицински служители от персонала на *****, които при и по повод
изпълнение на възложената от работодателя им работа са причинили неимуществени вреди
на Д.Г.П., изразяващи се в болки,
страдания и влошаване на качеството на живот вследствие на пълна загуба на
зрението на дясното око и частична загуба на зрението на лявото око.
По делото се
установи, че ищецът е роден на ***г***, в 28 седмица от бременността, с тегло
от 1000гр.Изяснено е, че при недоносените деца в някои зони от ретината липсват
кръвносни съдове. Колкото по рано от срока се е родило детето, толкова тези
зони са по- големи, но това още не е заболяване, а основата, върху която то
може се развие.За да бъде предотвратено това, в медицинската наука и практика
са установени правила за прегледи и проследяване. – В България се прилага Медицински
стандарт по неонатология, утвърден с горецитираната Наредба № 13 от 23.07.2014
г., в който е предвидено провеждане на офталмологичен
скрининг при ретинопатия на недоносеното дете, като показанията за провеждане
на офталмологичен скрининг са:т. 5.1.2.1.1. Недоносени деца с тегло при раждане
< = 1800 г и гестационна възраст < = 32 седмици. 5.1.2.1.2. Всички
новородени деца, при които е провеждана механична вентилация повече от 72 часа
или кислородотерапия повече от 30 дни.Определено е, че първият преглед се
извършва на 4 седмици постнатална възраст или 32 – 34 седмица постконцепционна
възраст. Прегледът на Д. е извършен почти в този срок – на 06.04.2016г. Не са
констатирани данни за ретинопатия при недоносени и според медицинска стандарт следващият
преглед е трябвало да бъде след 3 седмици, но ако съдовете не са достигнали зона 2В – след 1
седмица. В медицинската документация на Д. не е описано по зони докъде стигат
съдовете.Дори да се приеме хипотезата, при която следващият преглед е трябвало да бъде след 3
седмици, това е трябвало да стане на 27.04.,
а е извършен една седмица по-късно – на 4.05.2016г. В експертизата, приета по
делото се сочи, че надлежното проследяване на състоянието на недоносеното
изисква контролните прегледи да бъдат осъществявани дори по често, на две до
три седмици, когато при започването на скрининга не е бил установен проблем –
вж.стр.9 от СМЕ. Прегледът е извършен с най-стария и недостатъчно надежден метод
от трите метода, утвърдени в медицинската практика, въпреки че ответникът е
имал възможност да ползува съвременна
апаратура за диагностика – с RetCam или индиректна офталмоскопия. Както беше
посочено, вещото лице е обосновало становището, че директната офталмоскопия,
каквато е приложена в случая, е с малко
огледно поле и с нея и опитен офталмолог трудно може да види ранните стадии на
ретинопатия.Ответникът не е осигурил на ищеца достъп до модерни методи на изследване, както и
сигурност на диагностичните процедури, на които всеки пациент има право –
мж.чл.86,ал.1,т.т.10 и 11 ЗЗ, въпреки че болницата е разполагала с по модерна
техника.Установи се по делото, че вторият консултативен преглед е извършен една
седмица по-късно от определения по стандарт, като отново е приложен методът на
директната офталмоскопия, въпреки че е имало възможност да се приложат по
подходящия според експертизата способи - високотехнологичен апарат RetCam или
индиректна офталмоскопия.В съставените за консултативните прегледи документи е
отразено, че прегледите са проверени от друг специалист – офталмолог, но това реално
не е сторено. Приподписването от д-р М.
е било само с оглед изискване на НЗОК към медицинската документация. В
конкретния случай във връзка с неприемането на НРД за медицинските дейности за
2016 г. при условията и в сроковете, определени в ЗЗО, условията, на които
трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ и реда за сключване на
договори с тях за 2016г.са определение с решение № РД-НС-04-24-1от 29 март 2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК. В чл.240 от
решението е предвидено, че
само лекари, включени в приложение № 1 към договора със съответния изпълнител на болнична помощ, могат да
подписват изброените в разпоредбата медицински документи, между които и документи за извършени основни диагностични и
терапевтични процедури. С подписването на фиша за консултативен преглед медицинският
документ е оформен съобразно изискванията на НЗОК, и е регистрирана проверка на
прегледа, но не е извършен преглед от
проверилия.Неприлагането на адекватен с оглед пациента способ за изследване на
очните дъна е довело до пропуск при диагностицирането.Касае се за пациент, при
който са били налице множество рискови фактори за развитие на ретинопатия и
това обективно е предпоставяло по прецизни диагностични прегледи.Тезата, че
ретинопатията се е развила след като недоносеното дете е било изписано от
болницата, е необоснована. Вещото лице
сочи, че ретинопатията на недоносеното – IVB - Vс. не може да
възникне внезапно. Може да премине от стадий I- III
до IVB
в рамките на по-малко от 72часа, но това е т.нар. Агресивна задна форма на ретинопатия, а
в медицинската документация на Д.П. няма диагноза Агресивна задна ретинопатия.
В офталмологичния доклад на д-р Й., оперирал детето впоследствие, също се сочи,
че не е възможно внезапно развитие – всичко да е нормално в началото и след
2,5месеца да се достигне до Vст.
Действително, в амбл.лист от 14.06.2016г. за преглед на Д., издаден от опл д-р К.,
е вписана като констатация за слух и
зрение – нормално, но там като нормално е определено и физическото развитие на
детето, вписано е - луксация-не, а тези
констатации категорично се опровергават от данните в История на новороденото и
в амбл.л №006058 от 22.08.2016г.,
издаден от д-р Д.Н., в които е отразено, че Д. има вродена луксация на
бедрото-двустранна. Това е отбелязано и в амбл.л. №000390 от 25.08.2016г. на
д-р К..Твърдението, че ретинопатията при
ищеца се е развила след изписването му от Неоноталогичното отделение не
може да се обоснове и с данните в медицинския документ, издаден на 23.06.2016г.
от ****-П, в който е записано, че
няма изразени фиброзни промени в
отлепената ретина, което означава, че се касае за по-прясно отлепване на
ретината. Такава констатация не е отразена
при прегледа в СОБАЛ***-С. Освен това отлепването на ретината е пети
стадий от развитието на ретинопатията, до който се стига след прогресиране на
заболяването, когато то не е диагностицирано и съответно-лекувано своевременно, какъвто явно е настоящия случай.
Основният пропуск в
медицинското поведение е неприлагането на адекватен скрининг за превенция на
ретинопатия при недоносените – извършени са само два консултативни прегледа, само
от един специалист, с метод, подходящ за „груб скрининг“, въпреки че болницата
е разполагала с високотехнологичен апарат. При пациента са били налице
множество рискови фактори за развитие на ретинопатията, които обективно предпоставят
изискване за осигуряване на възможност
за по прецизна диагностика, като се ползува по подходящ метод или поне се извърши реален контролен преглед от още
един специалист.При прегледа не са описани зоните/квадрантите/ до които стигат
съдовете, което следва да се направи с оглед правилната преценка за времето на
извършване на следващите прегледи –
установено
по т.5.1.2.2.2 от медицинския стандарт
по неонатология, каквато е и добрата медицинска практика в други болници –
вж.обяснения на в.л.д-р М..Не
са съобщени на родителите датата и мястото на следващия преглед, при изписването на Д. от Неонатологичното отделение - 5.1.2.8.3. от медицинския
стандарт.Посочените факти дават основание да се приеме, че при извършването на
офталмологичните прегледи на Д.П. по време на хоспитализацията му в
Неонатологичното отделение на ответната болница
е допуснато нарушение на принципите за своевременност и достатъчност на
медицинската помощ, визирани в чл.81 от ЗЗ и чл.86,ал.1,т.т.10 и 11 от с.з.,
както и на утвърдените медицински стандарти и правила за диагностика,
установени в медицината.Правото на медицинска помощ се осъществява при прилагането
на основни принципи, между които са своевременност, достатъчност и качество на
тази помощ- чл. 81, ал. 2. т. 1 от ЗЗдр. С оглед това следва да се приеме, че
всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от
медицинската наука и практика методи и технологии, с утвърдените по визирания
ред медицински стандарти в съответната област и с визираните основни принципи
на правото на медицинската помощ-своевременност, достатъчност и качество,
означава противоречие с добрата медицинска практика.Съвкупната преценка на
доказателствата и приетата съдебно-медицинска експертиза дават основание в
настоящото производство да се приеме, че настъпилото увреждане на зрението на
двете очи на ищеца е в пряка причинно- следствена връзка с противоправното поведение на екип, работещ
при ответника, а възраженията на ответника за липсата на такава са
неоснователни.По изложените съображения съдът приема, че в процеса се установи
осъществяването на елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, който
ангажира гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника в качеството му
на работодател за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди. От събраните доказателства се установява вида и характера
на причинените на ищеца неимуществени
вреди – Прогнозата за зрението на Д.П. е песимистична – за дясното око се
очаква тотална слепота. За лявото не може към момента да се даде точна прогноза,
но според експерта, ако се запази сегашното остатъчно зрение, то ще бъде
по-ниско от 10%. Установено е, че поради увреденото зрение Д. трудно и бавно се учи да говори, има забавено
двигателно развитие. За ограничаване последиците от развитието на заболяването
е изтърпял множество сложни интервенции. При определяне на обезщетението за причинените
неимуществените вреди съдът съобразява критериите за справедливост, установени
от чл. 52 ЗЗД,
както и наложеното разбиране от трайната съдебна практика, че справедливостта
не е абстрактно понятие, като при определяне размера на неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички конкретни обстоятелства, които
обуславят тези вреди /така ППВС № 4/68 г./. Като съобразява на първо място необратимия характер на настъпилите за Д.П.
вреди, обстоятелството, че липсата на зрение се отразява и на неговото умствено
и двигателно развитие и на практика от най-ранна възраст е трайно инвалидизиран
и не е в състояние да се развива пълноценно на нивото на връстниците си, съдът
намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение от 50001лв е основателен
и доказан по размер.
Ответникът е
навел и възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, което
съдът намира за основателно.В епикризата, издадена при изписването на Д. на
16.05.2016г. от отделението по Неонатология е посочена необходимостта от
контролни прегледи на 01.06.2016г. и на 09.06.2016г. в диагностично
консултативния кабинет на отделението.Свидетелят Г.П. твърди, че са водили
децата на прегледи, като конкретни обстоятелства установява за преглед на
09.06.2016г. по повод проблем при момиченцето, когато ги посъветвали да заведат и двете деца при неврохирург. Както
беше посочено по-горе, още при първия преглед на Д. от личния лекар - при
домашното посещение на 17.05.2016г., в здравната карта на Д. лекарят е записал,
че на пациента предстоят два контролни прегледа в неонатологично отделение, УЗД
коремни органи и консулти с офталмолог, неонатолог и ортопед.Това насочва на
извод, че още към този момент – на 17.05.2016г., е предвидено от лекар че ще се извършват
консултации както при неонатолог/което е
логично за недоносено дете/, а и при други двама специалисти – в случая на Д. –
офталмолог и ортопед.Не се твърди и не се сочат данни, че скоро след 17.05.2016г.
ищецът е консултиран с друг специалист, освен неонатолог- с офталмолог или с
ортопед. На 14.06.2016г. личният лекар е издал направление на Д.П. за консултация
при специалист по очни болести/амб.л на л.206/, и такива консултации са
проведени в гр.С и в гр.П, но почти 10
дни по-късно от издаване на медицинското направление – на 23.06.2016г. Несвоевременното провеждане
на консултацията с офталмолог несъмнено е повлияло за развитие на заболяването.
От друга страна, в медицинската документация, издадена от ответната болница, е
обективирано, че не са установени отклонение от нормалното развитие на очните
дъна и ретините лежат/не са отлепени/. Това безспорно е успокоило семейството
на ищеца. Съдът намира, че е налице съпричиняване по смисъла на чл.50, ал.2 от ЗЗД, тъй като родителите е трябвало по рано да изпълнят насоките на личния
лекар относно консултация с офталмолог. Съдът определя съпричиняването на 1/6.С
оглед на приетото съпричиняване размерът на обезщетение за причинените
неимуществени вреди следва да бъде редуциран със сумата 8333,50лв - до 41667,50лв.
Разноските
следва да се определят по правилата на чл.78 от ГПК- съразмерно с уважената и
отхвърлена част от иска.Ищците са направили разноски в общ размер на 4302 лв.,
включващи платени държавни такси, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице. Предвид вида на спора съдът определя на ответника разноски за юрисконсулт
от 450лв.С оглед частичното уважаване на иска в полза на ищците следва да се
присъдят разноски в размер на 3585лв., а в полза на ответника 75лв. След
извършване на прихващане от съда в полза на ищците следва да се присъдят
разноски в размер на 3510 лв.
По отношение
на обратния иск:
***-Русе АД-
гр.Русе е предявил обратен иск срещу ЗК
„Н“-АД за сумата 50001лв., дължимо застрахователно обезщетение.Съгласно разпоредбата на 394. при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния
договор.Цитираната
правна норма сочи, че за да възникне задължение за застраховател да заплати
застрахователно обезщетение, следва да е налице валидна имуществена
застраховка, настъпване на застрахователно събитие, съставляващо покрит
застрахователен риск в срока на действие на застрахователното правоотношение.
Безспорно е по делото,
че ЗК Н има качеството на застраховател
по сключена застраховка „Професионална отговорност на лекари и други медицински
специалисти“ съгласно застрахователна полица № 16-1301-001-0000002 от
19.10.2016г. с реактивен период на застраховката две години на *** **Русе -АД
като работодател.
От събраните по делото
доказателства се установи по категоричен начин, че в срока на действие на
застрахователното правоотношение е настъпил застрахователен риск- виновно неизпълнение
на професионалните задължения на лекарски екип, работещ при застрахования, в
резултат на което е увредено зрението на
ищеца, от което за него са настъпили неимуществените вреди. За тези вреди е
ангажирана деликтната отговорност на застрахования- да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 41667,50лв.Изложеното
дава основание да се приеме, че е настъпил покрит застрахователен риск по
сключения застрахователен договор между страните и в полза на ищеца е
възникнало правото на застрахователно обезщетение.
Застрахователят е навел
възражения за недължимост на застрахователното обезщетение.Същите са
неоснователни.На първо място с първоначалния иск не се претендира обезщетение
за непозволено увреждане поради отказ от предоставяне на услуги, а поради извършването
на медицинска дейност, но не по
утвърдените правила и добри практики.Не е налице и многократно застраховане,
тъй като не са налице предпоставките по чл.392 КЗ. Застрахователните полици със
ЗК „*“-АД и със ЗК“**“ – АД са с
различни лимити на отговорност. В изпълнение на чл.391 КЗ ищецът по обратния
иск е уведомил чрез интернет сайта си е уведомил всички застрахователи за
наличието на други застраховки. Обратният иск следва да се уважи, като се
съобрази процентът за самоучастие на застрахования – 5% или до размер на
39584,10лв. По този иск ищецът е направил разноски от 2000,04лв. за държавна
такса, предвид частичното му отхвърляне следва да се присъдят 1583,36лв. В
полза на ищеца следва да се присъди и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ ****** “ АД- гр.Русе,ЕИК*******да заплати на Д.Г.П.,
ЕГН **********, действуващ чрез своята майка и законна представителка Ц.Д.П.,
ЕГН **********,*** сумата в размер на по 41667,50лв представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, както и сумата в
размер на 3510лв. разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ
предявените иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане в размера над 41667,50лв. за разликата до 50001лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „Н“-АД-С,
ЕИК131282730 да заплати на „******* “-АД-Русе 39584,10лв. застрахователно
обезщетение и 1883,36лв.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: