№ 105
гр. Свищов, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20224150100120 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
Ищецът „Е” ЕООД твърди, че на 17.01.2020 г. бил сключен Договор за
потребителски кредит № 4031236 между „У“ ЕАД в качеството на
кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател. По силата на
този договора кредиторът е предоставил на длъжника сумата в размер на
4676,51 лева. Ответникът се задължил да върне получената в кредит сума
чрез 32 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване – 01.09.2022 г.
Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал в
срок и в необходимия размер месечните си вноски съгласно договора. Поради
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита (главница и
лихви), на осн. чл. 13 от Договора кредитът е обявен за предсрочно изискуем
на 09.04.2021 г. Твърди, че на 17.02.2021 г., бил сключен договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) между „У“ ЕАД, ЕИК * и „Е” ЕООД с
ЕИК **, по силата на който задължението на ответника, произтичащи от
процесния договор за потребителски кредит било изкупено от ищеца „Е”
ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за
1
задълженията и договорите на 07.04.2021г. на посочения в договора за кредит
постоянен адрес на длъжника било изпратено писмено съобщение за
извършената цесия от пълномощник на цедента - адв. Ж.Д.. Ответникът го е
получил лично на 09.04.2021 г., на която дата се счита, че е бил уведомен за
цесията. Предвид на това ищецът счел, че ответника е редовно уведомен за
извършеното прехвърляне на парични вземания, поради което договорът за
цесия е породил своите правните последици и кредитор спрямо него е „Е“
ЕООД, поради което подал Заявление до Районен съд гр. Свищов за издаване
на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Срещу издадената Заповед за
изпълнение ответникът подал възражение, за което ищецът бил надлежно
уведомен със съобщение връчено на 04.02.2021 г. Към настоящия момент
погасяване на задължението на ответника по процесния договор не било
осъществено.
Моли съда да признае в отношенията между страните, че ответника
дължи на ищеца следните суми: сумата от 5408,76 лв., от които: главница –
4676,51 лв., 43,76 лв. – договорна лихва за периода от 01.02.2020 г. до
09.04.2021 г. и 688,49лв. - лихва за забава за периода от 01.02.2020 г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.11.2021г.,
представляващи неизпълнено задължение по усвоения кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 12.11.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски в заповедното
производство, както и разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се
представлява. В писмено становище поддържа исковата молба. По същество
счита твърденията си за доказани и моли съда да уважи предявения по чл.422
от ГПК иск.
В проведеното съдебно заседание ответникът се явява лично. Заявява,
че действително е теглил кредит в размер на 7000лв. Заявява, че е връщал
суми по кредита, чиито размер не може да посочи. Това било до момента, в
който работел. Сега бил пенсионер по болест и не е в състояние да обслужва
кредита
2
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства, прие за
установено следното от фактическа и от правна страна:
На 12.11.2021г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника АЛ.
ОСМ. АХМ. с ЕГН **********, във връзка с което е образувано ч.гр.д. №
827/2021г. по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 426/18.11.2021г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от
4676,51лв. (четири хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и 51 ст.) –
главница дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 4031236
от 17.01.2020г.; 43,76лв. (четиридесет и три лева и 76 ст.) – договорна лихва
за периода от 01.02.2020г.- начална дата на забава до 09.04.2021г.- дата на
получаване на уведомление за предсрочна изискуемост; 688,49лв.
(шестстотин осемдесет и осем лева и 49 ст.)- лихва за цялата дължима
главница за периода от 01.02.2020г.- начална дата на забава до датата на
подаване на заявлението – 12.11.20210г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 12.11.2021г. до
датата на окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
108,18лв. (сто и осем лева и 18 ст.) - направени разноски за държавна такса.
Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което е
уведомен, че по издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е постъпило възражение по реда на чл.414 от
ГПК, в законоустановения срок предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за
потребителски кредит № 4031236 и погасителен план към него се установява,
че на 17.01.2020г. бил сключен договор за потребителски кредит между „У“
ЕАД в качеството на кредитодател и ответника в качеството на
кредитополучател. По силата на този договора кредиторът е предоставил на
длъжника сумата в размер на 4676,51 лева, при ГЛП 14,99% и ГПР 14,87%.
Ответникът се задължил да върне получената в кредит сума чрез 32 месечни
вноски, всяка от които в размер на 193,76 лева, при падеж на първа вноска –
01.02.2020г. От приложения погасителен план към договора за кредит е
видно, че последната погасителна вноска е с падеж 01.09.2022г. Съгласно
погасителния план, за първите три погасителни вноски ответникът дължи
3
връщане на лихва.
Представен по делото е и договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „У“ ЕАД с ЕИК * и „Е” ЕООД с ЕИК **, по силата на
който задълженията на ответника, произтичащи от процесния договор за
потребителски кредит били изкупени от ищеца „Е” ЕООД. Видно от
Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
17.02.2021 г., задължението на ответника фигурира под №95.
По делото е представено уведомление с изх. №2596/07.04.2021г. до
ответника, с което е уведомен от представител на кредитора за извършената
продажба на вземането. Представено е и уведомление с изх.
№2597/07.04.2021г. до ответника, с което пълномощник на ищеца му
предоставя 15-дневен срок да погаси всички задължения , произтичащи от
процесния договор. Ответникът е информиран, че цялото задължение по
договора е предсрочно изискуемо, поради непогасяване на паричните
задължения по договора. Уведомленията са изпратени до ответника с обратна
разписка, като от отбелязването е видно, че са получени на 09.04.2021г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са предявени от ищеца по реда и в срока по чл. 415, ал. 4
от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№426 от 18.11.2021г. по ч.гр.д. № 827/2021 г. на РС-Свищов. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на това исковете
са допустими.
Не е спорно, а и от представените писмени доказателствени средства, се
установява че между „У“ ЕАД с ЕИК * и ответника е бил сключен договор за
кредит в размер на 44676,51 лева, както и обстоятелството, че вземането на
банката е цедирано на ищеца по делото „Е” ЕООД с ЕИК ** с договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между тези две дружества.
Съдът намира за доказано обстоятелството, че кредиторът е изправна страна
4
по процесния договор за кредит и дадената в заем сума в размер на 4676,51
лева е усвоена от кредитополучателя по договора. Същото не се оспорва от
ответника, като същия направи признание за този факт в съдебно заседание.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи
възражението си, че е извършвал плащания и техния размер, заявява, че е
обслужвал кредита без да посочва конкретни суми и дати. Не представя
каквито и да било доказателства в тази насока. Предвид на това, съдът намира
за доказано твърдението на ищеца, че ответникът не е обслужвал кредита и
няма заплатена нито една вноска по него. Съгласно чл.13, ал.1 от Общите
условия към договора за кредит, в случай на забава в плащанията по кредита
от страна на кредитополучателя, кредитодателя има право да получи всички
просрочени и неизплатени месечни суми. В ал.2 е уредено, че кредитодателят
има право прекрати едностранно кредитното правоотношение и да обяви
всичките си вземания за предсрочно изискуеми, а съгласно клаузата на ал.3 –
в срок от 15 дни от получаване на известието за предсрочна изискуемост,
кредитополучателя трябва да изплати дължимите суми. Представени са
доказателства, че на 09.04.2021г. ответникът е информиран за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането, както и че му се предоставя 15-дневен
срок от получаване на съобщението да заплати всички задължения по
договора за кредит.
Към момента на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК –
12.11.2021г. този срок е изтекъл. Поради това ответникът е изпаднал в забава
и дължи връщане на усвоената от него сума по заема за главница в размер на
4676,51 лева. Съобразно чл. 7 от Общите условия за отпускане на
потребителски кредит от „У“ ЕАД с ЕИК *, потребителят дължи договорна
лихва, месечният размер на който е включен в погасителния план. Лихвата е
фиксирана за целия срок на договора и съгласно договора ГЛП е 14,99%.
С оглед на уважаване на иска за главница, следва да се уважи и
акцесорния иск за лихва. Следва да се приеме, че ответника дължи
обезщетение за забавено плащане за цялата дължима главница за периода от
01.02.2020г.- начална дата на забава до датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 12.11.20210г., както и от дата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане.
Предвид на горното съдът намира предявените искове за основателни и
5
доказани.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство. Съобразно изхода от делото, ответника следва да
бъде осъден да заплати направените разноски в хода на заповедното
производство в размер 108,18 лева за държавна такса.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски в настоящото производство,
които съдът изчислява в размер на 108,18 лева, а разликата от така
определената от съда държавна такса до платената от ищеца сума от 128,88
лв. е надвнесена от него и същият с нарочна молба може да поиска връщането
й.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по отношение
на АЛ. ОСМ. АХМ. с ЕГН ********** с настоящ адрес с. ***, че дължи на
„Е” ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано от законния си представител Р.И.М. – управител, сумата от
5408,76 лева (пет хиляди четиристотин и осем лева и седемдесет и шест
стотинки), от които: главница – 4676,51 лв., 43,76 лв. – договорна лихва за
периода от 01.02.2020 г. до 09.04.2021 г. и 688,49лв. - лихва за забава за
периода от 01.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
- 12.11.2021г., представляващи неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит №4031236 от 17.01.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда – 12.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №426 от
18.11.2021г. по ч. гр. дело № 827/2021г. по описа на Районен съд град
Свищов.
ОСЪЖДА АЛ. ОСМ. АХМ. с ЕГН ********** с настоящ адрес с. ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Е” ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление
6
гр. ****, представлявано от законния си представител РИМ – управител, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 108,18 лева (сто и осем лева и
18ст.) - направени разноски в заповедното производство и СУМАТА от
108,18 лева (сто и осем лева и 18ст.) - направени разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7