Р Е Ш Е Н И Е
№ 260088
гр. Първомай, 31.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Венета Хубенова,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 477 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът С.Р.И., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. М.А.П., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ****, моли
съда да осъди ответника Р.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. Й.К.Д., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ****, да му заплати
сумата от 3 000, 00 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр.
с чл. 130, ал. 1 от НК, извършено на 02.08.2020 г., за което ответникът е
признат за виновен и осъден със Споразумение за решаване на НОХД № 207/2020 г.
по описа на Районен съд – Първомай, одобрено с протоколно Опредление №
52/21.08.2020 г., влязло в законна сила на 21.08.2020 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането – 09.08.2020 г.,
до окончателното й изплащане, както и сторените в настоящата инстанция
съдебноделоводни разноски.
Излагат се фактически твърдения, че на
02.08.2020 г. ищецът в компанията на съпругата си Р. А.И., сина си С. И. и свои
приятели посетил комплекс „П. А.“ в
гр. Първомай, обл. Пловдив, където ответникът му нанесъл два юмручни удара в
областта на главата. Със Споразумение за решаване на НОХД № 207/2020 г. по
описа на Районен съд – Първомай, одобрено с протоколно Опредление № 52/21.08.2020
г., влязло в законна сила на 21.08.2020 г., последният бил признат за виновен и санкциониран с наказание „Пробация“ за извършено с посоченото деяние престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК – причиняване на
ищеца по хулигански подбуди на лека телесна повреда, изразяваща се в лекостепенно сътресение на мозъка,
довело до гадене и главоболие без загуба на съзнание до степен кома, довело до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, и контузия
на главата, изразяваща се в кръвонасядане и оток зад лява ушна мида, причинило
болка и страдание, без разстройство на здравето.
На същия ден след инцидента пострадалият
почувствал силно главоболие и гадене и бил отоскопиран и прегледан от
специалист УНГ и неврохирург, а на следващия бил освидетелстван в Отделение по
съдебна медицина при УМБАЛ „С. Г.” ЕАД – Пловдив. Вследствие на травмите
изпитвал световъртеж, гадене и болки в главата и в областта на лявото ухо в
продължение на около 20-30 дни.
След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
постъпил Отговор вх. № 261056/22.03.2021 г., с който ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва иска и противопоставя възражение за
съпричиняване.
В открито съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
си поддържа исковете, като допълнителни съображения в подкрепа на тяхната
основателност излага и в писмена защита, а ответникът, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не застъпва становище по предмета на спора.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по порядъка на чл.
235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск черпи материалноправното си
основание от нормата на чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, според която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Визираната разпоредба въздига универсалния запрет за
накърняване на чуждите правнозащитени права, интереси и ценности от материално
и нематериално естество, в нормативна забрана, неизпълнението на която поражда
отговорността на нарушителя за компенсиране на всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В приложение
на правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК успешното провеждане на претенцията
предпоставя пълно доказване от ищеца на елементите от общия деликтен състав,
предвиден в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата и вина, за наличието на която е
предвидена от чл. 45 ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция. От ответника се очаква да
установи пълно възраженията, на които се позовава, но в случая релевираните
такива в Отговор вх. № 261056/22.03.2021 г. не подлежат на разглеждане, тъй
като са противопоставени след изтичане на преклузивния срок за депозирането му
по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Доказателствена съвкупност по
делото с висока степен на убедителност разкрива в кумулативна пълнота
предпоставките на претендираната отговорност.
Въз основа на Споразумение за
решаване на НОХД № 207/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, одобрено с
протоколно Опредление № 52/21.08.2020 г. (л. 86 – л. 87), влязло в законна сила
на 21.08.2020 г., което, съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, има силата на присъда и при режима на чл. 300 от ГПК е задължително
за съда, разглеждащ гражданските
последици от инкриминирания акт, относно факта на осъществяването му, неговата
противоправност и вината на дееца (в този смисъл Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
Решение № 14/04.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1493/2009 г., IV г. о., Решение № 47/23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., и др.), приложените медицински
документи и показанията на съпругата на ищеца Р. А.И., които преценени с резервите,
предписани от чл. 172 от ГПК, следва да се кредитират, тъй като логично и
безпротиворечиво възпроизвеждат преките й възприятия относно релевантните факти
и кореспондират с приобщените писмени доказателствени източници, се установява,
че на 02.08.2020 г.
ищецът в компанията на съпругата си, сина си С. И. и свои приятели посетил
комплекс „А.“ в гр. Първомай,
обл. Пловдив, където в тяхно присъствие ответникът му нанесъл два юмручни удара
в областта на лявото ухо и го повалил на земята. Пострадалият почувствал силно
замаяване, главоболие и гадене, а ухото му било зачервено и заглъхнало. Незабавно
бил отведен в болнично заведение в гр. Пловдив, където бил прегледан от
специалист УНГ и неврохирург и му били предписани медикаменти и щадящ дневен режим
в домашни условия за период от 5-6 дни, данни в какъвто смисъл се съдържат в Лист
за преглед на пациент в КДБ/СО № 056647/02.08.2020 г. (л. 11), издаден от д-р Д.
М.– хирург, и Допълнителен лист към него (л. 8). На следващия ден бил освидетелстван
в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „С. Г.” ЕАД – Пловдив, в уверение на
което е издадено Съдебномедицинско удостоверение № 733/03.08.2020 г. (л. 9) от
д-р С. М. Я.– лекар в същото медицинско подразделение.
Около седмица след случилото се ищецът чувствал
ухото си заглъхнало и болезнено, което му пречило да спи нормално, а в
продължение на 20-30 дни изпитвал световъртеж и главоболие. Известно време
лежал в дома си, като всеки шум го дразнил и засилвал болката му, което наложило
съпругата му и децата му да се преместят в друго жилище. След преживяното
станал по-агресивен и раздразнителен, не желаел да си спомня и да коментира инцидента
и се притеснявал, че детето му е било негов очевидец.
С гореспоменатото споразумение ответникът бил признат за виновен и санкциониран с
наказание „Пробация“ за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК – причиняване на
ищеца по хулигански подбуди на лека телесна повреда, изразяваща се в лекостепенно сътресение на мозъка,
довело до гадене и главоболие без загуба на съзнание до степен кома, довело до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, и контузия
на главата, изразяваща се в кръвонасядане и оток зад лява ушна мида, причинило
болка и страдание, без разстройство на здравето.
Гореизложеното обслужва безсъмнен извод, че като пряк резултат от противоправното и виновно поведение на ответника
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки,
световъртеж и дискомфорт в продължение на около 20-30 дни, както и негативни психически
преживявания като стрес и душевни терзания.
Предвид казаното правната сфера на
делинквента е обременена със задължение
да ги репарира в пълен обем съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Според чл. 52 от ЗЗД размерът на
обезщетението подлежи на определяне в
съответствие с принципа на справедливостта, отразяващ до голяма степен
обществената оценка на засегнатите нематериални блага. За да удовлетвори
посочения критерий, съдът съобрази конкретните обстоятелства досежно тежестта,
характера, броя, продължителността и интензитета на негативните въздействия
върху личността на пострадалия и взе предвид икономическата конюнктура в
страната към момента на деликта, и намира, че справедлив паричен еквивалент на
причинените му вреди е именно исковата сума от 3
000, 00 лева, която следва да му се присъди, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 09.08.2020 г., до окончателното й изплащане, както и
с дължимите му се на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК съдебноделоводни разноски в
размер на 600, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална
защита, уговорено и заплатено, съгласно Договор бл. № 04010/21.05.2021 г. за
правна защита и съдействие (л. 45).
Внесената от ищеца държавна такса за разглеждане
на исковата молба не подлежи на присъждане, тъй като с оглед привилегията на
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК се явява недължимо платена и подлежи на
възстановяване при изрично искане от вносителя.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати и следващата се в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса за
разглеждане на уважените искове в размер на 120, 00 лева, от чието предварително заплащане ищецът е освободен от чл. 83, ал.
1, т. 4 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Р.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. Й.К.Д., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ****, да заплати, както следва:
1)
на С.Р.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. М.А.П., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ****:
Ø сумата от 3 000, 00 (три хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, извършено на 02.08.2020
г., за което ответникът е признат за виновен и осъден със Споразумение за
решаване на НОХД № 207/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, одобрено с
протоколно Опредление № 52/21.08.2020 г., влязло в законна сила на 21.08.2020
г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
увреждането – 09.08.2020 г., до окончателното й изплащане,
Ø сумата от 600, 00 (шестстотин) лева –
съдебноделоводни разноски за квалифицирана процесуална защита от адвокат;
2)
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– Първомай сумата от 120, 00 (сто и двадесет) лева – държавна такса за разглеждане на исковете.
ДА СЕ ВЪРНЕ доситето на НОХД № 207/2020 г. по
описа на Районен съд – Първомай, след влизане на решението в сила.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, а след влизането му в сила на
ответника ДА СЕ ИЗПРАТИ уведомление за доброволно изпълнение на присъденото в
негова тежест задължение към бюджета на съдебната власт.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД