МОТИВИ към НОХД №931/2012 г.:

Обвинението е против подсъдимия М.В.Т. *** за престъпление по чл.235, ал.6 във връзка с ал.1 от НК, затова, че на 01.02.2012 г., в отдел 371, местността „Пясъка”, в землището на гр.Б., област Пазарджик, без редовно писмено позволително е взел  и извозил от горския фонд 1,5 пр. куб.метра дърва от вида „дъб” и “габър” на стойност 93 лева, като деянието представлява маловажен случай.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият М.Т. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

На 01.02.2012 г. подсъдимият М.В.Т. *** решил да отиде в гората и да събере дърва за огрев, тъй като му били свършили. Т. отишъл с каруцата си, в отдел № 371, в местността „Пясъка”, землището на гр.Белово, където знаел, че има паднали от тежестта на снега дървета. Нарязал с брадва  1,5 куб. м. от падналите дъбови и габърови дървета, натоварил ги в каруцата и ги откарал в дома си.

На 02.02.2012 г., свидетелите Н. Д. и И. К. – служители в РДГ Пазарджик, по сигнал, извършили проверка в дома на подсъдимия Т. и установили, че същия съхранява 1,5  пространствени куб. м. дърва за огрев, от дървесен вид „дъб” и „габър”, които не били маркирани с контролна горска марка. Свидетелите поискали документ за произхода на дървата от обвиняемия, но такъв не им бил представен. Подсъдимият Т. обяснил, че дървата е взел и извозил предишния ден от землището на гр. Б.. На подсъдимия Т. бил съставен АУАН №1288/02.02.2012 г., а с разписка №1048/02.02.2012 г., дървата били оставени у него за отговорно пазене.

По делото е назначена и изготвена  съдебна лесотехническа-оценъчна експертиза, от заключението, на която е видно, че дървесните видове са зимен дъб и обикновен габър и кубатурата им е 1,50 пространствени куб. м. Територията, от която са добити, е отдел 371 в местността „Пясъка”, землището на гр. Белово. Пазарната стойност на дървата е 93 лв.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите Н.Д., и.к. и Васил Янков, заключението на лесотехническата експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият М.В.Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.235, ал.6 във връзка с ал.1 от НК, като на 01.02.2012 г., в отдел 371, местността „Пясъка”, в землището на гр.Белово, област Пазарджик, без редовно писмено позволително е взел  и извозил от горския фонд 1,5 пр. куб.метра дърва от вида „дъб” и “габър” на стойност 93 лева, като деянието представлява маловажен случай.

Подсъдимият М.Т. е действал при пряк умисъл, като съзнавал всички субективни и обективни елементи на състава на престъплението.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на всеки от подсъдимия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на деянието, която е не много висока, с оглед размера на щетите. Но това са престъпления с увеличена интензивност и засягат важни стопански и обществени интереси на страната свързани нарушаване работата на държавните лесничейства по използване и опазване на държавния горски фонд. Престъплението е систематизирано в Глава шеста на НК “Престъпления против стопанството”, раздел ІІ “Престъпления в отделни стопански отрасли”.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са положителни.

Разпоредбата на чл.235, ал.6 във връзка с ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият Т. е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност. Освен това в хода на съдебното следствие същият възстанови причинените от престъплението имуществени вреди в размер на 93 лева.

При тези данни съдът счете, че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание глоба.

Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени чистото им съдебно минало, съдействието за разкриване на обективната истина, добрите характеристични данни и ниския социален статус.

Във връзка с  изложеното съдът на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи подсъдимия М.В.Т. от наказателна отговорност за извършено престъпление, като му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева, платима в полза на Държавата.

При определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия.

На основание чл.235, ал.7 от НК съдът иззе в полза на държавата предметът на престъплението 1,5 пр. куб.метра дърва от вида „дъб” и “габър”.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М.Т. бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 50 лева, платими в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР Пазарджик.  

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: