№ ………………../…………………….2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 31.10.2019 г., в състав:
Председател: Красимир Кипров
Членове: Евелина
Попова Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова,
с участието на прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Кипров
касационно дело № 2035 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН, във вр. с глава
ХІІ от АПК и е образувано по жалба на „ФЗ В.К.” ООД, против решение № 1275/25.06.2019 г. по НАХД № 1567/2019 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от началника на ОО „АА”- Варна НП № 23-0000165/14.03.2019 г. С развити в касационната жалба
доводи за неправилно приложение от ВРС на материалния закон,поради пропуска му
да констатира допуснатите съществени процесуални нарушения при съставяне на
АУАН и издаване на НП, както и такива за допуснати от въззивния съд съществени
нарушения на процесуалните правила,поради необоснованост на изведените от него
правни изводи,които преповтаряли изложеното в НП ,се иска отмяна на въззивното
решение и постановяване на друго такова за отмяна на НП. В съдебно
заседание касационната жалба се поддържа
с подадената от упълномощения адвокат М.Х. молба с.д. 13701/11.09.2019 г.
Ответникът Областен отдел
„Автомобилна администрация”-Варна, чрез подаденият писмен отговор на касационната
жалба,изразява становище за оставяне в сила на обжалваното
решение.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от
страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в
срок от надлежна страна срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваното пред въззивния съд НП, за нарушение на чл.10,пар.2,изр.1,пр.2 от Регламент № 561/2006 г. във вр. с
чл.78,ал.1,т.1 от ЗАвП и на основание чл. 104,ал.1 от ЗАвП е наложена на касатора имуществена санкция в размер на 1000 лв. – затова,че на
22.07.2018 г. в с.
Любен Каравелово,община Аксаково ,транспортното предприятие не е
организирало работата на водача В.И.К.по
такъв начин,че да е осигурена на същият намалена седмична почивка при
извършване на превоз за собствена сметка с МПС „Мерцедес” с рег.№ ******,за
който седмичният период на управление е започнал на 16.07.2018 г. в 03.46 ч. и
е завършил в 06.29 ч. на 22.07.2018 г. – началото на седмичната почивка е
следвало да бъде не по-късно от 03.46ч. на 22.07.2018 г. ,видно от разпечатката
на програма TDCS на предоставената на магнитен носител информация от картата на
водача.
При потвърждаване на НП, ВРС е приел,че образуваното по отношение на дружеството
административно-наказателно производство
било проведено законосъобразно – спазени били нормите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН,като АУАН и НП съдържали всички посочени в тези норми реквизити; не са
споделени възраженията на наказаното дружество за допуснати процесуални
нарушения във връзка с посочената от наказващия орган дата на адм.нарушение. По приложението на
материалния закон, въззивният съд е изложил доводи за правилно определен размер
на наложената имуществена санкция, отхвърлил е като ирелевантно възражението за
проведен първоначален инструктаж при постъпване на водача на работа, приел е за
недоказано възражението за екипно извършване на превоза, а по отношение на
правната квалификация на деянието е изложил следните мотиви : „Наказателното
постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно
административно-наказващия орган е приел,че е реализирано описаното по-горе
нарушение и правилно е определил правната квалификация на нарушението”. По
отношение на фактите е изложено в мотивите на обжалваното решение,че за съдът
било безспорно установено кой,къде,кога и какво свое задължение не е
изпълнил,но при тяхното описание въззивният съд единствено е възпроизвел изложените такива в АУАН и НП .
Касационният съд
намира,че при така постановеното от него решение, ВРС е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила –
налице е касационното основание по чл.348,ал.1,т.2
от НПК за отмяната на същото. Процесуалните нарушения имат квалификация по
чл.348,ал.3,т.1 и т.2 от НПК – ограничаване на правото на защита на наказаното
дружество и липса на мотиви във въззивното решение. Изложените от ВРС
декларативни мотиви относно правната квалификация на нарушението са равнозначни
на липсата на мотиви – няма такива защо съдът е приел,че описаното в НП
нарушение е реализирано и защо посочената в него правна квалификация е правилна. Тази липса на
мотиви има за последица ограничаване на правото на защита,тъй като е оставен
без отговор отправеното от наказаното дружество съществено за съставомерността
на деянието възражение,че не превозвачът,а водачът е отговорен за неизползването
на намалена седмична почивка. Правото на защита е ограничено и поради това,че
ВРС не е извършил цялостна проверка на възражението за процесуална незаконосъобразност
на НП,което той е длъжен да стори и служебно – изложени са в мотивите на
въззивното решение правни доводи за извлечени от картата на водача данни за
солово управление,но при описанието на деянието в НП не е точно индивидуализиран извършеният по
време на почивката на водача курс – не са възпроизведени в НП данните от картата на
водача и съответно не са посочени маршрут на движение,час на тръгване и час на
приключване на превоза. При този дефицит,не е ясно как е установено от
въззивния съд,че процесният превоз е осъществен еднолично от посоченият в НП
водач – в тази връзка не е обсъдена относимостта на приложената в преписката
заповед № 199/21.07.2018 г. и не са
коментирани приложените разпечатки от картата на водача В.К..
Така допуснатите от
въззивния съд съществени процесуални нарушения налагат съгласно чл.222,ал.2,т.1
от АПК отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на ВРС,който за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения следва в съответствие със същността на въззивното прозводство и
събраните доказателства самостоятелно да установи релевантните факти,а не да
описва приетите такива от наказващия орган, да се произнесе по всички релевирани от
наказаното дружество възражения по процесуалната и материална законосъобразност
на обжалваното НП,като изложи обосновани
мотиви относно субекта на административно-наказателна отговорност и правната
квалификация на деянието от обективна страна.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1275/25.06.2019 г. по
НАХД № 1567/2019 г. по описа на ВРС и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на ВРС при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :