4
С решение № 120 от 10.01.2009 г., постановено по гр.д.№ 810/2007 г., Кърджалийският районен съд е осъдил “Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали да заплати на Мюмюне Юсеин Юмер, Самет Юмер Юсеин и Сами Юмер Юсеин, и тримата от с.Прилепци, общ.Кърджали, сумите в размер от по 30 000 лева на всеки от тях, или общо сумата от 90 000 лева, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на наследодателя им Юмер Юсеин Юмер, починал на 15.12.2006 г. от настъпила в рудник „Чала”, общ.Минерални бани, обл.Хасково, трудова злополука, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 15.12.2006 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, или по 500 лева за всеки от ищците, като е отхвърлил исковете в останалата им част и за разликата до пълния им предявен размер като неоснователни и недоказани. С решението си съдът е осъдил “Горубсо- Кърджали” АД гр.Кърджали да заплати по сметка на КРС държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 3 600 лева, както и сумата от 624 лева за направени по делото бюджетни разноски за вещи лица. Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Мюмюне Юсеин Юмер, Самет Юмер Юсеин и Сами Юмер Юсеин, които чрез своя процесуален представител, го обжалват в срок, в частта, с която са отхвърлени предявените искове за разликата от общо присъдения размер от 90 000 лева до пълния предявен размер от 180 000 лева. Считат, че същото е неправилно. Районен съд - Кърджали приел, че наследодателят им проявил груба небрежност и на това основание приложил чл.201, ал.2 от КТ. За да бъде приложена разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ, било необходимо да се установи виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. Формата на вина да е изразена като груба небрежност, а пострадалият при действията си да е предвиждал евентуално настъпване на увреждането, т.е. на притискането си от вагонетката, но лекомислено да се е надявал, че същото няма да настъпи и, че ще успее да го предотврати. Данни за такова поведение на пострадалия липсвали. Св.Юри Мишев Яворов, с когото пострадалият е бил на работа същият ден, свидетелствал, че пострадалият изпълнявал добросъвестно задълженията си. Дори и същият да е допуснал нарушение на правилата, то това нарушение не било от категорията на грубата небрежност. Както при всяка смяна, след инструктаж пострадалият пристъпил към изпълнение на трудовите си задължения. Назначените експертизи дават отговор, че електролокомотива е бил с нестандартно захранване и това, че пострадалият е застанал против правилата от тясната страна. Съдът обаче грешал като правил извода, че Юмер Юмер е застанал от тясната страна при движещ се локомотив. Същият извод бил неправилен. Локомотивът бил в спряно състояние, но с неизправно токозахранване. По делото останала неизяснена фактическата обстановка, която вероятно била силно повлияна от пристигналото ръководство на рудник „Чала". В тази връзка трудно било точно да се изясни обективно какво точно се е случило. Нямало причина и логика един опитен работник като Юмер Юмер да застане на такова място, ако не е следвало да отстрани повреда по композицията. Единственото, което било сигурно е наличието на причинна връзка между травматичното увреждане и настъпилата смърт. Отговорността на работодателя била безвиновна, същият дължал обезвреда, независимо дали той самият, негов орган или друг негов работник бил виновен за увреждането. По делото по категоричен начин се доказала близката връзка между пострадалия и съпругата му Мюмюне и синовете Самет и Сами. Между същите съществувала силна емоционална връзка, като пострадалият бил тяхна опора и подкрепа в живота. В резултат на смъртта му, съпругата Мюмюне и синът му Самет получили силни психотравми, същите потърсили медицинска помощ и били лекувани. Молят съда да отмени решението на районния съд в обжалваната му част и да уважи предявените искове в пълен размер. Претендират разноски. Въззиваемият – “Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила решението на районния съд. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното: По делото са били предявени от МюмюÝе Юсеин Юмер, Самет Юмер Юсеин и Сами Юмер Юсеин против “Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали, субективно съединени искове, с правно основание чл.200 от КТ, за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на техния наследодател Юмер Юсеин Юмер, настъпила в резултат на станала на 15.12.2006 г. в рудник „Чала”, общ.Минерални бани, обл.Хасково, трудова злополука, общо в размер на 180 000 лева или по 60 000 лева на всеки един от тях. Не е спорно по делото, че наследодателят на ищците /въззивници пред тази инстанция/ Юмер Юсеин Юмер е работил на длъжност „машинист на рудничен локомотив” в ответното дружество, както и че на 15.12.2006 г. в “Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали, рудник „Чала”, общ.Минерални бани, обл.Хасково, на 7- ма галерия в района на комин № 84, при извоз на руда с рудничен локомотив и руднични вагони е настъпила трудова злополука, при която е загинал наследодателят Юмер Юсеин Юмер. Не е спорно също така, че в резултат на трудовата злополука, при която е настъпила смъртта на техния наследодател Юмер Юсеин Юмер, ищците Мюмюне Юсеин Юмер /съпруга/, Самет Юмер Юсеин /син/ и Сами Юмер Юсеин /син/ са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, за които вреди следва да бъдат обезщетени. Тук следва да се посочи, че решението на първоинстанционния съд, в частта, с която на основание чл.200 от Кодекса на труда е осъдено ответното дружество да заплати на ищците обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния наследодател, настъпила в резултат на описаната по – горе трудова злополука, от по 30 000 лева на всеки един от тях или общо в размер на 90 000 лева, не е обжалвано и като такова е влязло в сила в тази му част. Във връзка с гореизложеното, спорен по делото е единствено размера на причинените на ищците /въззивници/ неимуществени вреди, респективно, размера на дължимото от “Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали обезщетение и в частност – налице ли са условията на чл.201, ал.2 от КТ за намаляване отговорността на работодателя. От приетият по делото като доказателство Протокол № 10 от 21.12.2006 г. на Районно управление „Социално осигуряване” Хасково за резултатите от извършеното разследване на злополуката станала на 15.12.2006 г. с Юмер Юсеин Юмер се установява, че на 15.12.2006 г. около 10 часа през първа смяна Юмер Юсеин Юмер – машинист на рудничен локомотив, и Юри Мишев Яворов – крепач, са били назначени да извозват руда от комин № 84 с рудничен електролокомотив АРП 4,5 и композиция от 4 броя руднични вагони. Товаренето на вагоните се извършвало от дървена рампа над галерията т.н. „магаре” с помощта на скрепер, като на скрепера работил крепача Яворов, а локомотива бил управляван от Юмер. Установено било, че двамата композирали първия вагон под отвора за товарене и след като бил натоварен, Юри Яворов, който е бил на скрепера, подал сигнал на Юмер да подаде вагон т.е. да придвижи композицията с един вагон напред, така че втория вагон да е под отвора за товарене, а той продължил да работи на скрепера. През отвора за товарене Юри Яворов забелязал, че вагоните тръгват, но не спира композицията на следващия празен вагон, а цялата композиция подминала отвора. Изчакал да се върнат вагоните, но след като това не станало, слязъл да види какво е станало и видял, че Юмер бил силно притиснат към крепежа на изработката от първия вагон на композицията, където починал на място. В тази връзка и от назначената по делото експертиза се установява, че Юмер Юмер е бил застанал от между крепежа и композицията /вагона/ откъм тясната страна, където отстоянието е било 20 см. Впрочем, в тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели Марински и Ангелов. Съгласно цитирания протокол, при така установеният механизъм на настъпване на трудовата злополука, Юмер Юмер е допуснал нарушение на чл.291 от Правилника за безопасност на труда при изработване на рудни и нерудни находища по подземен начин /В-01-02-04/, съгласно който се забранява на локомотивния машинист при движение на локомотива да стои прав, да слиза от него, да се подава извън кабината, а също своеволно да предава управлението му на друго лице. От протокол № 10 от 21.12.2006 г., както и от назначената по делото съдебна експертиза по охрана на труда се установява също така, че извозването на рудничния материал било извършвано с рудничен електролокомотив тип АРП 4.5, който бил тип акумулаторен електролокомотив и нормално се задвижвал от акумулаторна батерия, но конкретния локомотив бил преустроен и се захранвал от контактната мрежа чрез нестандартно токоприемно устройство, което е нарушение на чл.290 от Правилника за безопасност на труда при изработване на рудни и нерудни находища по подземен начин, съгласно който се забранява работата с локомотива при неизправен и нестандартен токоприемник при електролокомотивен извоз. От протокола и експертизата се установява допуснато нарушение от страна на работодателя и съответните длъжностни лица в ответното дружество и на чл.292 от цитирания правилник, съгласно който се забранява използването на локомотиви, които нямат закрита кабина за машиниста. При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че в случая е налице проявена груба небрежност от страна на починалия Юмер при изпълнение на трудовите си задължения. От обсъдените по – горе доказателства се установява, че след като е бил натоварен първия вагон Юри Яворов, който е бил на скрепера, подал сигнал на машиниста на рудничния локомотив Юмер да подаде вагон т.е. да придвижи композицията с един вагон напред, така че втория вагон да е под отвора за товарене, като вагоните тръгнали, но композицията не спряла на следващия празен вагон, а подминала отвора. Установява се също така, че наследодателят Юмер не е бил на локомотива, а се намирал между крепежа и композицията /първия вагон/ от тясната страна, където отстоянието е било 20 см., като в резултат на потеглянето на композицията Юмер бил силно притиснат към крепежа на изработката от първия вагон на композицията, където починал на място. В тази насока са протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката станала на 15.12.2006 г. с Юмер Юсеин, показанията на разпитаните по делото свидетели Ангелов и Марински, материалите по приложеното като доказателство досъдебно производство № 1239/2006 г. по описа на РПУ – Хасково. С това свое действие – заставането между крепежа и вагона от тясната страна, при отстояние 20 см., по време, когато е следвало да се намира на рудничния локомотив и да го придвижи, респективно, да придвижи композицията с един вагон напред, Юмер Юмер е допуснал груба небрежност, при която, с оглед установеното по – горе, следва да се приеме, че е предвиждал неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи или ще предотврати неговото настъпване. Съдът намира за необходимо да посочи, че независимо от установените по делото други нарушения на Правилата за безопасност на труда относно локомотива, а именно – че е бил без закрита кабина и се захранвал чрез нестандартно токоприемно устройство, злополуката е нямало да настъпи, ако Юмер нÕ е бил застанал откъм тясната страна /20 см./ с крепежа, което е довело до притискането му от вагона. При това положение, в настоящия случай са налице условията на чл.201, ал.2 от КТ за намаляване отговорността на работодателя, тъй като загиналият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. С оглед на това и съобразявайки принципа на справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, както и предвид обстоятелството, че поради смъртта на Юмер Юмер на неговите наследници /ищци по делото/ е била изплатена застрахователна сума в общ размер на 18 480 лева или по 6 160 лева на всеки от тях, въззивния съд намира, че липсва основание за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер по – голям от присъдения от първоинстанционния съд. Ето защо като е отхвърлил исковете в останалата им част, за разликата от уважения размер от по 30 000 лева за всеки един от тях до пълния предявен размер от 60 000 лева за всеки един от тях, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски за тази инстанция не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и поискани. Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК /отм./, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120 от 10.01.2009 г., постановено по гр.д.№ 810/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2. |