Р Е Ш Е Н И Е
Номер 56 20.09.2022 г. град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд Търговище касационен състав
На тринадесети септември година 2022
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА
ИВАНОВА
Секретар: С. И.
Прокурор: МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ
Като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова
КНАХД № 66 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.Б.Х. ЕГН **********
***, чрез а.. С.М. ***, с адрес за призоваване: гр. Русе, ул. „…“ № .., вх. ..,
ет. .. против Решение № 51/ 25.03.2022 г., постановено по НАХД №
20213330200764/ 2021 г. по описа на РС - Разград, с което потвърдено НП № 38-0003349/
15.11.2021 г. на директора на РД“Автомобилна администрация“ – Русе, с което за
нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП
е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 2 000
лв. В жалбата е посочено като касационно
основание – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните
правила и необоснованост.В с.з. касаторът, редовно
призован не се явява, а се представлява от а.. С.М. ***, който поддържа жалбата
и изразява мотивирано становище за отмяна на оспорения съдебен акт.
Ответникът по жалбата – ИА „Автомобилна
администрация“(ИА „АА“), РД„Автомобилна администрация“ (РД „АА“) от гр. Русе, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Получено е писмен отговор със изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Търговище дава заключение, че жалбата е неоснователна. Изложените от защитата
аргументи са били изложени при оспорване на НП пред първата инстанция. Там въззивният съд е събрал доказателства и достигнал до
извода, че визираните нарушения не са налице, т.е. издаденото НП е издадено при
спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, поради
което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като обсъди оплакванията по
жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в
касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
За да потвърди процесното НП въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна, че на 07.10.2021г., св. А. К.–
служител в РУП – Разград, заедно с негови колеги Й. Д. и Т. Р., били изпратени
на път І – 2 след изхода на гр. Цар Калоян, обл.
Разград, посока към гр. Русе, със задача да спрат за проверка л.а. „Мерцедес Спринтер от категория М1, с рег. № РР 4146 ВМ, тъй като
имало данни, че с този автомобил се извършва превоз на пътници срещу заплащане
до Австрия. Около 11,25ч. автомобила е бил спрян от полицейските служители,
които констатирали, че същият е с прикачено ремарке от категория 02 с рег. № РР
1188 ЕА, управляван от касатора, който е превозвал
седем пътници за Австрия. След поискано съдействие, на място е пристигнал св.
К. Ц. – ст. инспектор в РД „АА“ – Русе. До пристигането му, пътниците са били
отведени в ПУ - Цар Калоян, където са им били снети писмени обяснения. Св. К. Цанев
е проверил документите на касатора и тези на
автомобила, и е разговарял с полицейските служители, като се е запознал с
писмените обяснения на пътниците и е констатирал, че касаторът
на процесната дата с л.а. „Мерцедес Спринтер“ от категория М1, извършва международен обществен
превоз на седем пътници, срещу заплащане, от Р. България до Р. Австрия, без да
притежава заверено копие на лиценз на Общността за превоз на пътници, издадено
от МТИТС за МПС с рег. № ......... За констатираното нарушение св. К. Цанев в
присъствие на касатора е съставил АУАН бл. № 295117,
описал нарушението от фактическа страна по посочения начин, квалифицирал го
като такова по чл. 6, ал.1 от ЗАвтП, и е запознал касатора
със съдържанието на съставения АУАН, който е вписал „нямам възражения“ и му е връчил
екземпляр от АУАН. Писмени възражения не са постъпили пред АНО в 3-дневния срок
по ЗАНН. Въз основа на съставеният АУАН на 15.11.2021г. е издадено и
обжалваното НП, като нарушението е описано по идентичен с АУАН начин, също
квалифицирано като такова по чл.6, ал.1 от ЗАвтП. Адм.
наказващия орган (АНО) е наложил адм. наказание на
основание чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвтП, „глоба“ в размер на 2000,00лв. НП е връчено
редовно на касатора на 02.12.2021г., жалбата срещу
него постъпила при АНО на 08.12.2021г.
От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата
е допустима, като подадена в законово установения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм.
акт. Разгледана по същество е неоснователна. Писмените обясненията на касатора допълват тези на пътниците, като се сочи, че той
осъществява превоза на пътници в четвъртък и неделя, това се потвърждава и от
част от пътниците, че със същото МПС и водач са се завърнали от Р. Австрия. В
частта на обясненията на касатора за споделено
пътуване, и че вземал от пътниците по 50 евро в една посока, не следва да се
ценят, доколкото всички пътници заявяват, че заплащат на касатора
в една посока 70 евро. В тази връзка след справка в интернет на страници на
транспортни фирми по същата дестинация се установява, че цената на транспорта в
едната посока варира между 120,00лв. до 170,00лв., което означава, че касаторът извършва услугата на средна за българския пазар
цена и не може да става изобщо дума за споделено пътуване. Разпитани в хода на
съдебното следствие по делото свидетелите К. Ц. и А. К. по същество
потвърждават описаното в АУАН и НП, поради което съдът намира така описаната
фактическа обстановка за безспорно установена. Описано нарушение, според
настоящия съдебен състав, съдържа всички приети за осъществили се факти от
обективната действителност, включени в неговия състав и въз основа на тези
факти, които са намерили отражение, както в АУАН, така и в НП нарушителят е
могъл да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
отговорност и в какво се изразява същото и по никакъв начин не е ограничено
правото на защита на жалбоподателя, както да бъде запознат с всички приети за
осъществили се факти, така и да организира защитата си във връзка с така
приетите за осъществили се фактически положения. Посочени са конкретните
доказателства, въз основа на които актосъставителят и
впоследствие АНО са формирали своите изводи. Не е допуснато нарушение на чл.
52, ал. 4 ЗАНН, както се твърди, тъй като не е било необходимо да се разследват
спорни доказателства и да се събират допълнително такива. По изложените мотиви,
съдът е намерил за неосноватени релевираните
с жалбата и поддържани в хода по същество доводи, касаещи допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Обстоятелството, че водачът е бил запознат, още към момента на съставянето на
АУАН, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност се доказва
и от гласните доказателства, приобщени, чрез разпита на актосъставителя
и изричното отразяване в АУАН от страна на касатора,
че няма възражения срещу съставения му АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 6,
ал. 1 ЗАвтП Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач,
който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз
на пътници или товари – лиценз на Общността..". В конкретния случай от
доказателствата по делото – показанията на разпитаните свидетели, чиито
показания по своята доказателствена същност
представляват преки доказателства, депозирани от лице пряко и непосредствено
възприело фактите, за които свидетелства безспорно се установява и доказва, че
на посочената в АУАН и НП дата именно касаторът е бил
водач на посоченото МПС, което не е негова собственост и със същото е извършвал
превоз на 7 бр. пътници, прибавени към тях и писмените обяснения на пътниците
дават основание на съда да възприеме изцяло и достоверно описаното адм. нарушение. Така установените и доказани фактически
положения, според настоящия състав изцяло покриват състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на касатора.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП предвижда санкция именно на водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му и именно водачът е
субект на административно-наказателната отговорност и правилно е ангажирана
именно неговата отговорност. Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл.
11 ЗАНН. Не се установиха многобройни или едно, но изключително смекчаващо
отговорността на касатора обстоятелство, което да
обуслови приложението на чл. 28 ЗАНН. Конкретните особености на деянието, а
именно че се касае за международен превоз на пътници и броят на пътниците,
според настоящият съдебен състав също изключва приложението на чл. 28 ЗАНН, в
настоящия случай. От процесуална страна - НП, както и АУАН, са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите
се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия
орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени
дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от
фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това
деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира
административно-наказателната отговорност на водача.
Настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд, като намира, че постановения съдебен акт е
мотивиран и са обсъдени направените възражения от наказаното лице. Подадената
касационна жалба е неоснователна. На въпросите, повдигнати от касатора, отговор е дал въззивния
съд. Не е налице нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според легалното определение
на законодателя по § 1, т. 1 от ЗАвтП „По смисъла
на този закон: "Обществен превоз" е превоз, който се извършва с
моторно превозно средство срещу заплащане.“ В случая
АНО е доказал елемента „заплащане“ от страна на 7 пътници в автомобила на касатора след достигане на крайната дестинация на превоза,
като не се споделят възраженията на наказаното лице, изложени в касационната
жалба. Налице е описание на нарушението, като не се споделят възраженията на
наказаното лице в тази връзка. Не е налице нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението е безспорно доказано пред въззивния
съд и всякакви възражения в обратния смисъл са необосновани и недоказани.
Наказаното лице е осъществило състава на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП осъществявайки
обществен превоз на пътници от гр. Цар Калоян за К. Австрия без лиценз за
извършване на превоза за територията на р. България или лиценз за Общността или
без удостоверения за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници. Нарушението е първо по ред за водача и правилно е наложено адм. наказание по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. За съставомерността на деянието е достатъчно доказване на
елемента „плащане“, а не момента на реалното плащане на уговорената сума, както
и дали плащането ще се осъществи от пътниците в автомобила или от трето лице.
Настоящия съдебен състав не споделя доводите на касатора по приложението на чл. 28, б. А от ЗАНН.
Осъщественото нарушение от наказаното лице не се отличава с по-ниска обществена
опасност от обичайните нарушения от този вид, поради което съдебният състав
намира, че няма основания за квалифициране на нарушението като маловажно по
смисъла на чл. 28, б. А от ЗАНН.
При изложеното
съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното
и на основание чл. 221 във вр. с чл. 223 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51/ 25.03.2022 г., постановено по НАХД № 20213330200764/
2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:…….…. ..….…….