Р Е Ш Е Н И Е № 2930
20.07.2018 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шести юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 6355/ 2018 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково
производство.
Делото е образувано по искова молба на „Инана„
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в общ. Тунджа , област
Ямбол, с. Ботево, ул. Димитър Благоев № 11 А, депозирана против „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, с искане до съда да се осъди
ответното дружество да заплати на ищеца дадена без основание сума от 94.59 лева
, представляващо доставено до обект на ищеца в с. М., област ***, електричество
за периода от 22.08.2016г. до 30.08.2016г.
Според изложеното в исковата молба, ищецът
е страна – краен клиент с клиентски номер ***, съобразно договор между страните
за доставка на електричество до посочения по горе обект – ферма. Количеството
на доставеното електричество се измерва със средство за търговско измерване – електромер,
представляващ измервателна точка номер (ИТН) ***.
През месец септември 2016г от страна на ответното дружество била
изпратена фактура с номер **********/
06.12.2016г , с която в тежест на ищеца
била начислена сума от 94.60 лева , представляваща равностойност на 671
киловатчаса доставена , но неостойностена
електроенергия до измервателната точка с номер ***, в с . М. , област ***, за
периода от 22.08.2016г до 30.08.2016г. За така начислената с фактурата сума ,
ищецът разбрал едва при опит да плати на каса други свои задължения; под страх
от прекъсване на електрозахранването , той я заплатил. Изложени са обаче доводи
, според които , ответното дружество не разполага с валидно основание да
извърши корекция на сметките между страните със задна дата, тъй като
подзаконовия нормативен акт, Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, който му давал права да
коригира сметките , бил отменен. На следващо място, твърдят се „груби
нарушения” при приложението на чл. 48 от ПИККЕ, на която разпоредба се бил
позовал ответника, за да извърши едностранната корекция, в частност – липсвал
служител на МВР , който да подпише протокола за извършената проверка. Ищцовото
дружество твърди също така , че по никакъв начин не било уведомено за
извършването на проверката или канено да
изпрати представител на това извършване. Изложени са и доводи , че ответното дружество не е спазило
задължението си да създаде в общите условия на договорите си с крайните
потребители ред за уведомяване на клиента при неотчетено количество
електричество, при което основание да се коригират сметките на дружеството със
задна дата. Затова се твърди ,че
основание за плащането няма , и се иска да се осъди ответното дружество да
заплати на ищеца сума от 94.60 лева , представляваща равностойност на 671
киловатчаса доставена , но неостойностена
електроенергия до измервателната точка с номер ***, в с . М. , област ***, за
периода от 22.08.2016г до 30.08.2016г, за която сума е издадена фактурата
**********/ 06.12.2016г., тъй като основание за плащането липсвало. Иска се и
присъждане на разноските по спора.
Ответното дружество оспорва иска , излага
факти по спора.
Според отговора на исковата молба
, подаден в срока по чл. 131 от ГПК , на
дата 30.08.2016г. служители на трето
лице , електроразпределително предприятие, „ЕВН България Електроразпределение„ ЕАД, ( сега ЕРЮГ АД ), извършили проверка на електромера в имота на ищеца, при
която се установило , че електромера не работи , няма показания на дисплея и
напълно не отчита доставеното електричество. Проверката била извършена в
присъствието на представител на ищеца. Съставен бил за проверката протокол,
подписан и от представител на ищеца. Предвид повредата на електромера, ответното
дружество , уведомено от извършилото проверката разпределително предприятие по
надлежен ред , коригирало чрез фактурата сметките клиента , като му начислило
допълнително процесната сума. Твърди обаче , че
основание за корекцията имало , като в тази връзка се позовава на правилото на
чл. 51 от ПИКЕЕ и чл. 98а ал. 2 т. 6 и
чл. 104а ал. 2 т . 5 от Закона за енергетиката. Позовава се и на общите
условия на договора между страните,
където също била уредена възможност ( чл.
54) за едностранна корекция по
почин на доставчика. Моли искът да бъде отхвърлен и да се присъдят в
негова полза разноските , направени за
защита.
Вещото лице по проведената съдебно – техническа експертиза дава
заключение , че електромера е повреден – не работят дисплея му и GSM модема , с който се предават
данните от отчета . Този вид повреда е довел до пълно неотчитане на потребената от клиента електроенергия . При
остойностяването на неотчетеното, правилно е приложен чл. 51 ал. 1 от Правилата
за измерване на количеството на електрическата енергия; може да се установи
началния момент на неизмерването и той е 22.08.2016г., от която дата спира
отчета на електрическата енергия.
Имплицитно допустим като осъдителен иск с
правно основание в чл. 55 ал. 1 изр. първо от Закона за задълженията и
договорите за връщане на сума, дадена
при изначална липса на основание.
Съдът, за да се произнесе , съобрази от фактическа и правна страна
следното :
Сложния фактически състав на неоснователното обогатяване предпоставя доказване на три елемента: разместване на
имуществена облага между страните, тоест, обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника, липса на основание ( липса на източник на задължение на ищеца ) и
общ правопораждащ факт. Съдът е отделил по съгласие на страните като безспорен
факта, че процесната сума е платена на ответника,
тоест, имущественото разместване е налице, като това разместване може да бъде
проследено до общ породил го факт – негодността на електромера като средство за
търговско измерване да отчита за целите
на договора между страните , доставената за периода от 22.08.2016г до
30.08.2016г, електроенергия. Затова основния спор по делото е дали ответника разполага с право
едностранно да коригира сметката на ищеца
със задна дата при наличие на неотчетено количество електричество.
Сам по себе си, Законът за енергетиката , обн., ДВ, бр. 107
от 9.12.2003 г., в редакциите си към периода на доставките, не предвижда сам по себе си възможност за едностранна корекция на сметките в тежест на другата страна при неточно отчитане на средството за търговско измерване. Той предвижда ( чл. 91 и следващите ) отношенията между страните да се уреждат от сделка ( договор при публично известни общи условия), и подзаконов нормативен акт, ПИКЕЕ. В редакцията си към датата на доставките обаче , тези правила регламентират само и единствено „принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване” , но не и конкретно правомощие доставчиците да търсят плащане при констатирано неотчитане като произтичащо от закон задължение на клиента да плати равностойността на неотчетеното. Тези са рамките на законовата делегация по смисъла на чл. 83 ал. 1 т . 6 от Закона за енергетиката , и затова и правилата на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ , макар неотменени изрично с посочените в исковата молба решения, както се твърди в самата молба, не могат да служат на основанието по чл. 12 от Закона за нормативните актове, за основание за едностранна корекция на сметките със задна дата. Тоест, за да търси плащане на годно основание , ответникът би могъл да се позовава единствено на договора между страните , какъвто съществува, при общи условия. На следващо
място, средствата за търговско измерване са собствени на енергоразпределителното,
респ. снабдителното предприятие ( срв. чл. 116 от Закона за енергетиката ), като ищеца се
предполага да няма достъп до тях, и по делото липсва установено противоправно
поведение на лице от състава на ищцовото
дружество; по делото такова не е твърдяно. При липса на противоправно поведение от негова
страна, константната съдебна практика е категорична , че няма основание да се коригира
сметката със задна дата, тъй като това би съставлявало обективно противоречие с
нормата на чл.82 от ЗЗД, обвързващ
санкцията си с виновно поведение на клиента (срв. и решение № 30 от 23.04.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 1118/2014 г., II т. о., ТК, и др. под. ).
Затова иска се явява основателен, доколкото
състава на чл. 55 ал.1 от ЗЗД е осъществен.
Разноските
се присъждат в тежест на ответника , предвид изхода на спора.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.