Решение по дело №1269/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 8
Дата: 11 януари 2021 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Милена Алексиева
Дело: 20204110201269
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Велико Търново , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно
наказателно дело № 20204110201269 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

Производството е образувано по жалба на Н. Т. Т. от гр. Велико Търново, депозирана
чрез адв. *** от ВТАК, която не е съгласна с Наказателно постановление № РД-05-15 от
04.08.2020 г. на Директора на Регионална здравна инспекция - Велико Търново, с което за
нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. раздел І, т. 4 от Заповед № РД-01-
369 от 30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 4, вр. ал. 1
от ЗЗ й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300,00 лева. В жалбата
се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез защитника адв. ***, поддържа жалбата по
подробно изложени съображения.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител адв. *** от
ВТАК, изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му и
моли същото да бъде потвърдено.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 10.07.2020 г. на жалбоподателя Н.Т. е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 204, за това, че на същата дата в 13,56 часа, при извършена
проверка от инспектор М.И. /отдел „Държавен здравен контрол”, дирекция „Обществено
здраве” при РЗИ – Велико Търново/ и в присъствието на свидетеля главен експерт Й.И.
/отдел „Профилактика на болестите и промоция на здравето”, дирекция „Обществено
здраве” при РЗИ – Велико Търново/ на обект – магазин за промишлени стоки, стопанисван
от „***” ООД, намиращ се в гр. ***, е установено, че жалбоподателката Т., находяща се в
магазина няма поставена маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата – квалифицирано като административно нарушение по
чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, във връзка с т. 4 от Раздел І от Заповед № РД-01-369 от
30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Процесният АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя на 10.07.2020 г., с
вписване: „При извършване на проверката отидох да разваля пари, защото работя в съседен
магазин. Възразявам и не съм съгласна с акта”. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са
постъпили допълнителни възражения от Т..
На 04.08.2020 г., въз основа на съставения АУАН, срещу жалбоподателя е издадено и
обжалваното Наказателно постановление № РД–05-15 на Директора на Регионална здравна
инспекция - гр. Велико Търново, с което за нарушението на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето
/ЗЗ/, вр. раздел І, т. 4 от Заповед № РД-01-369 от 30.06.2020 г. на министъра на
здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗ, на Т. е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 300,00 лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 10.08.2020 г. и е
обжалвано от Т. в законоустановения срок /жалба от дата 13.08.2020 г./.
Съгласно приложените по делото Трудов договор № РД – 15-696/01.09.2016 г. на
директор РЗИ – Велико Търново и длъжностна характеристика за длъжността „инспектор”
при РЗИ – Велико Търново, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно и
нормата на чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Така описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания,
дадени в съдебно заседание от актосъставителя М.И. и свидетеля по акта Й.И., както и от
представените и приобщени по делото писмени доказателства.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
2
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН
и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно чл. 42, съответно и чл. 57 от ЗАНН. При
съставянето им съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че жалбоподателят Т. е нарушила разпоредбата на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4
от ЗЗ, вр. раздел І, т. 4 от Заповед № РД-01-369 от 30.06.2020 г. на министъра на
здравеопазването, за което правилно е била ангажирана административнонаказателната й
отговорност. Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или ал. 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лева, а при повторно
нарушение – от 1 000 до 2 000 лева. Видно от разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал. 1 /при непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с
цел защита и опазване живота и здравето на гражданите/, министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Именно
такава е и настоящата хипотеза, като в т. 4 от Раздел І от Заповед № РД-01-369 от 30.06.2020
г. на министъра на здравеопазването е посочено, че всички лица, които се намират в закрити
обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, ТЪРГОВСКИ ОБЕКТИ,
църкви, манастири, храмове, музеи и др., СА ДЛЪЖНИ ДА ИМАТ ПОСТАВЕНА
ЗАЩИТНА МАСКА ЗА ЛИЦЕ за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата /в т. ч. кърпа, шал, шлем и други/, използващи се съгласно
препоръките в приложение № 3 от заповедта, като изключение от задължението по т. 4 се
допуска само за клиенти в местата за хранене и в питейните заведения, както и за
спортуващите на закрито за времето на физическата дейност /т. 5 от заповедта/. Задължение,
което в случая жалбоподателят Н.Т. не е спазила. От събраните доказателства по делото –
свидетелските показания на М.И. и Й.И. бе установено, а и не се спори от самата Т., че на
посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателката се е намирала в търговски обект
/независимо в какво качество и за какво време/ БЕЗ да има поставена защитна маска за лице,
покриваща носа и устата й, с което е осъществила състава на вмененото й нарушение и
правилно е реализирана административнонаказателната й отговорност. Наложената санкция
е в минимално предвидения в чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ размер, поради което съдът няма
3
правомощия да я намали предвид нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
По делото не бяха наведени обстоятелства за приложение на чл. 63, ал. 9 от ЗЗ по
отношение на Т., както и основания за позоваване от страна на жалбоподателя на чл. 2, ал. 1
от Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето /при
съобразяване нормата на чл. 3, т. 3 от същия закон/ и в този смисъл така направените
възражения са неоснователни.
На следващо място, не са налице материалноправните предпоставки случаят да бъде
счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е
типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с обичайните нарушения от този вид.
Съдът намира за особено укорими нарушенията, при които деецът подхожда с невнимание,
несериозно отношение, с липса на отговорност и дисциплина, пренебрегвайки негативните и
опасни последици както за самия него, така и за околните от липсата на поставена защитна
маска за лице, още повече в случая и при неспазване на регламентираната от 1,5 метра
дистанция с друго лице в закритото помещение, търговски обект. Процесното нарушение е
застрашило обществените отношения, свързани със защита и опазване живота и здравето на
граждани от епидемично разпространение на заразната болест Covid - 19, като макар и
формално, самото деяние е обявено за наказуемо по административен ред, без да е
необходимо от него да са произтекли други вредни последици, поради което тяхното
наличие/липса не следва да бъдат обсъждани при преценка дали случаят е маловажен.
От всичко гореизложено се налага извод, че административнонаказващият орган е
извършил правилна квалификация на деянието и е наложил съответното за извършеното
нарушение наказание, определено в минимален размер, поради което обжалваното
наказателно постановление като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-15 от 04.08.2020 г. на
Директора на Регионална здравна инспекция – Велико Търново, с което на Н. Т. Т., ЕГН
**********, с адрес: ***, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/,
вр. раздел І, т. 4 от Заповед № РД-01-369 от 30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването и
на основание чл. 209а, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗ, й е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 300,00 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
4




Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5