Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 10.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на
четиринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при
секретаря Йорданка Петрова, като разгледа докладваното от съдия Станимира
Иванова въззивно гр. дело № 10267 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 294142/05.12.2019г. по гр.д. № 79468 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд,
173-ти състав е признато за
установено на основание на чл. 439, ал.1
от ГПК, че И. Р.Н., ЕГН ********** не дължи на „Е.М.”ЕООД,
ЕИК ******заплащане на сумата от
5093,67лв., представляваща законна лихва за забава за плащането на главница
от 11518,78лв. за периода от 19.08.2011г. до 16.12.2015г.; сумата от 973,08лв., представляваща договорна
лихва за периода от 17.07.2010г. до 22.07.2011г.; сумата от 56,44лв., представляваща наказателна
лихва за периода от 17.12.2010г. до 22.07.2011г., за които на 26.10.2011г. е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 35773 по описа
за 2011г. на СРС, 30-ти състав в полза на „Ю.И Е.Д.Б.”АД и за събирането на които
е образувано изпълнително дело № 20118380408815 по описа на ЧСИ М.Б., рег. №
838 на КЧСИ, като Е.М.”ЕООД, ЕИК ******е
осъдено да заплати на И. Р.Н., ЕГН ********** съдебни разноски от 722,22лв.; като неоснователни са отхвърплени исковете на И. Р.Н., ЕГН **********
срещу „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване за установено, че не дължи заплащането на главница
от 11518,78лв. по договор за потребителски кредит № FL534863/17.06.2010г.; горница над 5093,67лв. до предявен
размер от 8601,37лв., която
горница представлява законна лихва за забава за плащането на главницата за
периода от 17.12.2015г. до 16.12.2018г.; сумата от 250,97лв. държавна такса, сумата от 601,67лв. адвокатско възнаграждение, за които на 26.10.2011г. е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 35773 по описа
за 2011г. на СРС, 30-ти състав в полза на „Ю.И Е.Д.Б.”АД и за събирането на които
е образувано изпълнително дело № 20118380408815 по описа на ЧСИ М.Б., рег. №
838 на КЧСИ, като И. Р.Н., ЕГН ********** е осъден да заплати
на Е.М.”ЕООД, ЕИК ******съдебни разноски от 72,17лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5216559/27.12.2019г. по
регистъра на СРС от ищеца И. Р.Н., ЕГН ********** със съдебен адрес:
адв. Е.Г.,*** в частта, в която исковете са
отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Неправилно
било прието, че за периода от 25.11.2011г. до 26.06.2015г., когато било обявено
ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС не била текла погасителна давност за вземанията.
С Тълкувателното решение било посочен, че по време на изпълнителния процес
погасителната давност не спира, като е обявено за изгубило сила Постановление №
3/1980г..Тълкуването на нормата имало значение от момента на влизане в сила на
тълкуваната норма, не се създавало ново правило за в бъдеще и в този смисъл
била разпоредбата на чл. 50 от ЗНА и чл. 130, ал.2 от ЗСВ. Отделно в случая с
ТР №2/2013г. било посочено че обстоятелства, налагащи отмяната на Постановление
№ 3/1981г. на Пленума на ВС били настъпили още през 1991г., поради което и за
процесния период приложение следвало да
намери ТР № 2/2013г. Районният съд неправилно не приложил ТР № 2/2013г. към
заварени към постановяването му казуси. В случая последното валидно действие по
изпълнителното дело било през декември 2013г., молбата от
26.02.2016г. била подадена след изтичане на 2 годишния срок по чл. 433, ал.1,
т. 8 от ГПК. Така към подаване на исковата молба били изтекли повече от 5
години и всички задължения били погасени по давност. Договорът за цесия не му
бил съобщен от цедента и това било допълнително основание да се приеме, че не
дължи сумите на Е.М.”ЕООД. При настъпила перемпция не можело да се конституира
нов взискател. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-
ответник по
исковете „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:***, сграда Матрикс-Тауър, етаж 4-6 е оспорило
жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част било правилно. Разпоредбата на чл. 50 от ЗНА визирала
хипотеза на тълкуване на нормата от издателя й, а не с Тълкувателно решение на
ВКС. В случая при образуването на
изпълнителното дело било в сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС
съгласно което по време на изпълнителния процес не тече погасителна давност и
правилно СРС го приел за приложимо.Новото разрешение на този въпрос било дадено
с ТР от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. и едва след тази дата следвало да се
приложи новото разрешение. С отговора
били приложени уведомителните писма за цесията и ищецът бил валидно уведомен за
договора за цесия. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията
на въззивника за съдебни разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2034067/17.12.2018г. на И. Р.Н.,
ЕГН ********** срещу „Е.М.”ЕООД, ЕИК
******, с която е поискало от съда на основание на чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК да признае за установено, че И. Р.Н.,
ЕГН ********** не дължи на „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******заплащане на
сумата от 11518,78лв., представляваща
неплатена п главница по договор за потребителски кредит № FL534863/17.06.2010г., ведно с
лихва от подаване на исковата молба до изплащането й; сумата от 8601,37лв., представляваща законна лихва за
забава за плащането на главницата за периода от 19.08.2011г. до 16.12.2018г.;
сумата в размер на 973,08лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 17.07.2010г. до 22.07.2011г.;
сумата от 56,44лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 17.12.2010г. до 22.07.2011г.; сумата от 250,97лв. държавна такса, сумата от 601,67лв. адвокатско възнаграждение, за
които на 26.10.2011г. са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 35773 по описа за 2011г. на СРС, 30-ти състав в полза на „Ю.И Е.Д.Б.”АД
и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20118380408815 по
описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, поради липса на валидно възникнало
задължение, поради погасяване на задълженията по давност и поради
неуведомяването за цесията. Посочил е, че изпълнителният лист бил издаден в
полза на Ю.Б.”ЕАД, задълженията били по договор за банков кредит, в последствие ЧСИ бил приел като взискател Е.м.”
ЕООД, но за договор за цесия ищецът не бил уведомен. По изпълнителното дело били предприемани
изпълнителни действия през 2011г. и през 2012г., след това взискател
бездействал, едва на 26.02.2016г. поискал изпълнителни действия. Така
изпълнителното дело било прекратено преди да се подаде молбата от 2016г. на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК,
задълженията били погасени по давност. Самото искане от 2016г. не било
конкретно, не били платени и авансови такси за същото, а и било направено преди
ищец да е уведомен за цесията. Лихвите се погасявали с давност от 3
години-законна, наказателна и договорна. По време на изпълнителния процес не
била спряна погасителната давност и в този смисъл било ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк.д. №2 /2013г. на ОСГТК на ВКС. Претендирал е разноски.
Ответникът „Е.М.”ЕООД,
ЕИК ******в предоставения му срок за отговор е оспорило исковете. Навело е
твърдения, че вземанията по изпълнителния лист са по договор за кредит от 2010г., които му били прехвърлени на
18.01.2016г. с договор за цесия от кредитодателя Ю.Б.”АД, с този договор бил
упълномощен да уведоми длъжника за цесията и тома било направено. Уведомяването
не се отразявало на валидността на прехвърлянето на вземането. Уведомлението
било приложение и към отговора му, поради което с връчването на същия на
допълнително основание се установявало, че ищецът е уведомен за договора за
цесия. Погасителаната давност била 5 години и тя била прекъсвана с действията
по изпълнителното дело., на 11.12.2013г. било направено искане за запор на трудовото възнаграждение на
ищеца. За процесния период приложимо било Постановление от 1980г. на Пленума на
ВС и така по време на изпълнителния процес погасителната давност била спряна. В
този смисъл било Решение на ВКС по дело
2382/2017г. Образуването на изпълнителното дело прекъсвало погасителната
давност. Погасителната давност не погасявала материалното право. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на ищеца.
Прието е уведомление
от %Е.М.”ЕООД до ищеца,
съгласно което Е.М.”ЕООД като
пълномощник на Ю.Б.”АД е съставило
изявление до ищеца, сочещо, че с договор за цесия от от 18.01.2016г. банката е прехвърлила на Е.М.”ЕООД
вземанията й по договора с ищеца FL534863 за кредит и следва да заплащана на „Е.М.”ЕООД
задълженията по него.
Прието е неоспорено от страните известие за доставяне,
съгласно което на 09.02.2016г. ищецът е получил писмо от ответника, съдържание
на което е обозначено като „ уведомление за цесия – Юробанк“.
По делото са приети неоспорени от страните заверени
книжа по изпълнително дело 20118380408815 по описа на ЧСИ М.Б., съгласно които
изпълнителното дело е образувано на 25.11.2011г. по молба на Ю.и Е.Д.Б.”АД
срещу И.Р.Н. за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 26.10.2011г. на СРС, 30-ти състав по дело
№ 35773 по описа за 2011г., както и разноските по изпълнителното дело, както
следва: 11518,78лв., представляваща
неплатена п главница по договор за потребителски кредит № FL534863/17.06.2010г., ведно с
лихва от подаване на исковата молба до изплащането й; сумата от 8601,37лв., представляваща законна лихва за
забава за плащането на главницата за периода от 19.08.2011г. до 16.12.2018г.;
сумата в размер на 973,08лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 17.07.2010г. до 22.07.2011г.;
сумата от 56,44лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 17.12.2010г. до 22.07.2011г.; сумата от 250,97лв. държавна такса, сумата от 601,67лв. адвокатско възнаграждение;
разноски по изпълнително дело от които 550,81лв. адвокатски хонорар. С молбата
взискателят е оправомощил съдебния изпълнител на основание на чл. 18 от ЗЧСИ да определи способа на
изпълнение. На 29.11.2011г.
съдебният изпълнител е изпратил започни съобщения върху вземанията на длъжника
по банкови сметки в 28 банки, както и до В.–ВБ”ЕООД върху възнаграждението му
за труд, на 06.12.2011г. Банка ДСК”ЕАД е отговорила, че ще изпълни запора, но
при съобразяване на вече наложен запор по друго изпълнително дело
Инвест-банк”АД е посочило на 28.12.2011г., че ще изпълни запора, но по
банковата сметка на длъжника нямало налични средства към момента. С молба от 11.12.2013г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор на трудовото възнаграждение
на длъжника. С молба от 26.02.2016г.
„Е.М.”ЕООД е поискало от ЧСИ да бъде конституиран като взискател по делото,
придобил вземанията по договор за цесия от 18.01.2016г., като е представил
договор за цесия, , потвърждение за цесия, пълномощни, сочещи правото му да
уведоми длъжника като пълномощник на банката за извършената цесия, с уведомление
от 31.03.2016г. ЧСИ е посочило на Е.М.”ЕООД дължи такси по изпълнителното дело
за проучване на имущество на длъжника и на 15.04.2016г. взискателят е
представил платежно нареждане за плащането им, по молба на длъжника достъп до
цялото изпълнително дело му е предоставен за запознаване на 15.02.2017г.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 вр.
с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост на суми по договор за банков кредит за
главница и за възнаградителна лихва и за наказателна лихва за забава , лихва за
забава на плащането й, съдебни разноски
, за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по чл. 404, ал.1 пр. 3 от ГПК , вземанията за което са
прехвърлени от банката - кредитодател на ответника с договор за цесия.
Съдът приема, че по делото е установено, че на 24.03.2005г. Ю.Б.”ЕАД
е предоставило на И.Р.Н. банков кредит
по договор за банков кредит № FL534863/17.06.2010г, като на 26.10.2011г. е издаден изпълнителен лист по
заповед за изпълнение, с който е разпоределно И. Р.Н., ЕГН ********** да
заплати на Ю.Б.” АД сумата от 11518,78лв.,
представляваща неплатена п главница по договор за потребителски кредит №
FL534863/17.06.2010г., ведно с лихва от подаване на исковата молба до
изплащането й; сумата от 8601,37лв., представляваща
законна лихва за забава за плащането на главницата за периода от 19.08.2011г.
до 16.12.2018г.; сумата в размер на 973,08лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 17.07.2010г. до 22.07.2011г.;
сумата от 56,44лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 17.12.2010г. до 22.07.2011г.; сумата от 250,97лв. държавна такса, сумата от 601,67лв. адвокатско възнаграждение, на
25.11.2011г. за събирането им е образувано изпълнително дело, като ЧСИ е бил оправомощен от взискателя да определя
способа за изпълнение, изпълнителни действия са искани от взискателя ,
съответно са извършвани от съдебния изпълнител на 29.11.2011г. и на 11.12.2013г., по молба от 26.02.2016г. като
взискател е конституиран „Еос М.”ЕООД, придобил вземанията по договор за цесия. Тези
обстоятелства се установяват от приетите по делото неоспорени от страните
изпълнителен лист, заверени преписи от книжа по заповедно дело и по
изпълнително дело.
По делото не
се спори, че с договор за цесия от
18.01.2016г. Ю.Б.”АД е прехвърлило на Е.М.”ЕООД вземанията по изпълнителния
лист, издаден по дело 35773/2011г. Съдът
приема за установено по делото, че за договора за цесия длъжникът е валидно уведомен.
Приетите по делото неоспорени от страните уведомително писмо, известие за доставяне
установяват, че Еос М.”ЕООД като
пълномощник на банката е съставило писмо до ищеца за сключения договор за
цесия, че на 09.02.2016г. ищецът е получил писмо от ответника. Не се твърди и
не с установява към 09.02.2016г. ответникът да е изпращал друго писмо до ищеца
и съдът приема за установено, че съдържанието на полученото от ищеца на 09.02.2016г.
писмо е било уведомлението за договора за цесия. В кориците на изпълнителното
дело се съдържат както договора за цесия, така и пълномощното от банката за Еос
М.”ЕООД да уведоми длъжника за договора за цесия. Длъжникът се е запознал в всички книжа по
изпълнителното дело на 15.02.2017г., тези книжа са приети по исковото дело
, поради което и съдът приема, за
установено по делото че ищецът е валидно уведомен за договора за цесия от
пълномощник на банката.
При така установено
съдът приема, че ответникът е придобил
вземанията срещу ищеца за заплащане на сумите по изпълнителния лист и заповедта
за изпълнение, издадени по заповедно дело № 35773/2011г. на СРС. Съществуването
на тези вземания се установява от заповедта за изпълнение, която е влязла в
сила и спор за възникването на тези вземания не може да се пререшава.
По възраженията за недължимост поради погасителна давност:
Вземанията,
за които е издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са възникнали на основание на договор за банков кредит, поради което същите
в частта за главница са скрепени с общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД от 5 години. Вземането за
лихва , неустойка за забава съобразно
чл. 111 от ЗЗД е скрепено с кратката 3
годишна погасителна давност. Погасителната давност е 5 години за
главницата по договора за банкови кредит и 3 години за вземанията за лихва – както тази за забава на плащанията, възникнала по реда на чл. 86 от ЗЗД, така и за неустойка за забава,
уговорена като наказателна лихва за забава съгласно чл. 111, буква „б” от ЗЗД, така и за възнаградителната лихва по договора за банков кредит на основание на чл. 111, буква „в”
от ЗЗД. Вземанията за главница по
договора за кредит не са периодични и се погасяват с 5-годишна давност. Договорът за кредит, има за предмет възмездно
предоставяне на определена сума за определен срок. Връщането й на части не
променя предмета на договора в такъв за множество еднородни престации, с
еднакъв произход, дължими през определен интервал от време. Съгласието на
кредитора да получи на части изпълнението на задължението е в отклонение на
общото правило, то не променя характера на задължението, поради което и съдът
приема, че вземането за главница по договора за банков кредит независимо че е
уговорено да се връща на части не е задължение
за „периодични плащания ", а представлява частично
плащане, тоест за него не е приложима
кратката 3 - годишна давност (В този смисъл Решение № 28 по гр.д. № 523/2011г. на
ВКс, ІІІ-то Г.О., Решение № 65/06.07.2018г. по т.д. № 1556/2017г. на ВКс, І-во
Т-О.) Вземанията за лихви по договора за банков кредит
независимо дали са за забава или са възнаградителна
лихва се погасяват с 3-годишна погасителна давност Съгласно чл. 111, б. "в", предл. 2-ро ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и други
периодични плащания". Така разписаната от законодателя уредба обосновав извод, че вземането за лихви има самостоятелен характер и преценката за дължимостта
му не следва да се обвързва с това дали лихвоносното задължение произтича от
договори с продължително или с периодично изпълнение. Вземанията за
главница и лихви /отделно възнаградителна от санкционна/ са отделни вземания по договора за
кредит с различни основания – задължение за връщане на предоставена сума и
задължение за плащане на възнаграждение за предоставяне на ползването й
съответно обезщетение за неизпълнение на задълженията по договора Задълженията
по договора за кредит не са неделими и за всяко от тях тече различна
погасителна давност. (В този смисъл Решение № 132/13.01.2021г. по т.д. №
2195/2019г. на ВКс, І-во Т.О.; Решение № 128/20.08.2018г. по гр.д. №
1744/2017г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 206/30.12.2011г. по т.д. №
1055/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.;Решение № 130/15.04.2020г. по т.д. № 1829/2018г.
на ВКС, І-во Т.О.)
Погасителната давност за вземанията за лихви и за неустойка
може да бъде с по-дълъг срок , а именно от 5 години само в хипотезата на чл.
117, ал.2 от ЗЗД – ако вземането бъде съдебно признато. С установяване на
вземането съобразно чл. 117 от ЗЗД започва
да тече нова давност и тя е петгодишна, като за нейното прекъсване е необходимо
да се предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116,
буква „в” от ЗЗД.
Погасителната
давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, буква „б”
от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако
същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с
предприемане на действия за принудително
изпълнение.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на
изпълнителните действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да
бъде прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се
приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този
способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху
определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за
събиране или вместо плащане, извършването на опис , оценка на вещта,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и
следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от
третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на
давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не
са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването
на поканата за доброволното изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на
експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършването на
разпределението. (В този смисъл т.10 от
ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай по издадения на 26.10.2011г.
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело на 25.11.2011г., като ЧСИ е
бил оправомощен по чл. 18 от ЗЧСИ, на 29.11.2011г. са изпратени запорни съобщения,
на 11.12.2013г. е поискано налагането на запор върху вземанията на длъжника за
възнаграждение за труд и от този момент до 26.02.2016г., когато е депозирана
молбата за конституирането на „ Еос М.“ООД като взискател по делото не са
искани и предприемани изпълнителни действия, наложените запори не са изпълнени
и суми по изпълнителното дело не са постъпвали. При така установеното съдът
приема, че изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона на 11.12.2015г. на основание на чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК – с изтичане на 2 години от последното искано
изпълнително действие на 11.12.2013г. За настъпването на този ефект не е имало
нужда от постановление на съдебния изпълнител. Същото е настъпило по силата на
закона и съдебният изпълнител би могъл само да го констатира, но не и да
извърши правопораждащо действие за правната последица по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК.
При така възприето съдът приема, че погасителната давност за процесните
вземания е била прекъсната на 11.12.2013г.
и от този момент е започнал да тече нов погасителен срок за задълженията по
изпълнителния лист. Не са ангажирани доказателства по делото, че взискателите
са предприемали след този момент действия, които са от естество да прекъснат
или спрат погасителната давност. Действия поискани и предприети по вече
прекратено изпълнително дело не могат да се възприемат като законосъобразни и
като такива да прекъснат погасителната давност. Отделно, предприетите в случая
действия по проучване на имущество на длъжника от 2016г., искането за конституиране
на ответника като взискател по делото, но
не като нов взискател с ново вземане, а за замяна на първоначалния
взискател поради частно правоприемство, не
са от естество да прекъснат погасителната давност за вземанията. С оглед
гореизложеното и като съобрази, че исковата молба е подадена на 17.12.2018г., то съдът приема, че
вземанията за главница, съдебни
разноски, лихва по изпълнителния лист са погасени по давност и неправилно
районният съд е отхвърлил исковете. По
време на изпълнителния процес погасителна давност не тече. В този смисъл е
задължителното ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
с което е обявено за изгубило значение Постановление № 3/1980г. на
Пленума на ВС. Тълкуването на нормата
има значение от момента на влизане в сила на тълкуваната норма, а не от
момента на постановяване на тълкувателното решение – аргумент от чл. 50 от ЗНА
вр. с чл. 130, ал.2 от ЗСВ.
Действително, ЗСВ не съдържа норма със съдържанието на разпоредбата на чл. 50,
ал.1 от ЗНА. В случая обаче на основание
на чл. 46 от ЗНА следва да се приложи
разпоредбата на чл. 50, ал.1 от ЗНА, уреждаща подобни случаи и
отговаряща на целта на закона. Към горното следва да се добави, че в случая мотивите на т.10 от ТР от
26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС сочат, че обстоятелствата, налагащи отмяната на Постановление № 3/1980г. са настъпили още през 1991г., поради
което и на това допълнително основание следва извод, че за процесния период приложение следва да намери ТР от
26.06.2015г. № 2/2013г.
Неоснователни
са доводите на въззиваемия,
основани на Решение 170/17.09.2018г. на ВКС по дело № 2382/2017г. В обратния
смисъл са постановени други решения на ВКС, като например Решение № 45/30.03.2017 г. по
т.д. № 61273/2016 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 131/23.06.2016 г. по гр.д. №
5140/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 12/02.06.2016 г. по т.д. № 3788/2014 г. на
ВКС, Първо ТО, правните изводи на които се споделят от въззивния
съд.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част следва да
бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което исковете
бъдат уважени.
По отговорността за разноските:
С
оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, с която в
тежест на ищеца са поставени разноски следва да се отмени.
За
производство пред СРС на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски от още
1872,85лв. разноски за възнаграждение за адвокат и за държавна такса. За производство
пред СГС на въззивника следва да се присъдят разноски за държавна такса от
325,53лв. и възнаграждение за адвокат от 1018,25лв. Възражението за
прекомерност на претендираното от въззивника възнаграждение за адвокат е
неоснователно. Същото не надхвърля минималния размер по Наредба № 1/2004г.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 294142/05.12.2019г. по гр.д. №
79468 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,
173-ти състав в частта, с
която са отхвърлени исковете на И. Р.Н., ЕГН ********** срещу „Е.М.”ЕООД,
ЕИК ******с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че И. Р.Н.,
ЕГН ********** не дължи на „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******заплащането
на главница
от 11 518,78лв. по договор за потребителски кредит № FL534863/17.06.2010г.; 3507,70лв. /горница над 5093,67лв. до предявен
размер от 8601,37лв.:, която представлява законна лихва за забава за плащането
на главницата за периода от 17.12.2015г. до 16.12.2018г.; сумата от 250,97лв. държавна такса, сумата от 601,67лв. адвокатско възнаграждение, за
които на 26.10.2011г. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 35773 по описа за 2011г. на СРС, 30-ти състав в полза на „Ю.И Е.Д.Б.”АД
и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20118380408815 по
описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, като И. Р.Н., ЕГН ********** е
осъден да заплати на Е.М.”ЕООД, ЕИК ******съдебни разноски от 72,17лв. и вместо
това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявени с искова молба вх. № 2034067/17.12.2018г. на И. Р.Н.,
ЕГН ********** срещу „Е.М.”ЕООД, ЕИК
******отрицателни установителни
искове с правно основание на чл. 124 вр.
с чл. 439 от ГПК, че И. Р.Н., ЕГН ********** не дължи на „Е.М.”ЕООД,
ЕИК ******поради погасяването им по
давност заплащане на сумата от
11518,78лв. /единадесет хиляди петстотин и осемнадесет лева и 0,78лв/,
ведно с лихва от 17.12.2018г., до изплащането й, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № FL534863/17.06.2010г.; сумата от 3507,70лв. / три хиляди петстотин и седем лева и 0,70лв./,
представляваща законна лихва за забава за плащането на главницата за периода от
17.12.2015г. до 16.12.2018г.; сумата от 250,97лв.
/двеста и петдесет лева и 0,97лв/, представляваща присъдена държавна такса,
сумата от 601,67лв. /шестстотин и
един лева и 0,67лв/, представляваща присъдено
адвокатско възнаграждение, за които на
26.10.2011г. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
35773 по описа за 2011г. на СРС, 30-ти състав в полза на „Ю.И Е.Д.Б.”АД и
за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20118380408815 по описа
на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, вземания за които са прехвърлени от Ю.Б.”АД на
„Е.М.”ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016г.
ОСЪЖДА „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И. Р.Н., ЕГН ********** със
съдебен адрес: адв. Е.Г.,*** на
основание на чл. 78, ал. 1от ГПК
сумата от общо 3216,63лв. ( три хиляди двеста и
шестнадесет лева и 0,63лв/, представляващи съдебни разноски , направени в
производството пред СРС и СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.