РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                         №………./……2020г.

 

                                   Година 2020                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На трети ноември                                                     Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 3880 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.П.М., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 23-0000748 от 31.08.2020г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което на основание чл. 93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 36, § 1 т.i от Регламент № 165/14 г. на ЕС.

            

            В жалбата се моли за отмяна на НП, като се твърди, че то е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен материалният закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита. В хода на проверка на възз. били съставени 6 акта, към които
проверяващите инспектори иззели като доказателства пътен лист № 623720/17.06.2020г. и товарителница № 459476/17.06.2020г., от които било видно, че извършеният от превоз на товари е обществен, не за собствена сметка. Сочи се, че към момента на проверката възз. имал издадено удостоверение за дейности, касаещо описания период и ако актосъставителят бил извършил проверката в пълнота, то щял да установи, че не е приложима разпоредбата на чл. 36, § 1, т. i от Регламент № 165/2014г. на ЕПС, а тази на чл. 10, ал. 1 от Наредба № Н-3/2009г. на МТИТС. Бездействието на контролния орган да извърши проверка за наличието или липсата на конкретния от всички алтернативно изброени регистрационни документи не следвало да се вменява във вина на възз., както и да бъда подвеждан под отговорност за нарушение, което не бил извършил, поради липса на законоустановено задължение, с което е следвало да съобрази поведението си. Сочи се, че ако административнонаказващият орган бе изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и бе извършил допълнително разследване за това, кой точно от четирите документа е следвало да се представи за проверка, то би прецизирал повдигнатото обвинение до степен, която да не ограничава правото на защита, защо би установил, какви дейности бил извършвал възз. за периода и от там, кой точно документ е следвало да бъде представен, в следствие на което би могъл да приложи правилно закона, а настоящото му бездействие води неяснота относно факта, кой документ не е представен за проверка, а от там кои са приложимите нарушена и санкционна правни норми. Било повдигнато обвинение за невъзможно за изпълнение задължение, защото преди 17.06.2020г. възз. не бил управлявал превозно средство, което да е оборудвано с аналогов тахограф, следователно не бил в състояние да представя за проверка тахографски листи за предходните 28 дни, както и било незаконосъобразно да му се налага наказание за непредставянето на регистрационни документи, които не притежавал, поради неизвършването на дейност, свързана с тяхното използване, съхранение и представяне за проверка. В заключение се излагат аргументи и за приложението на чл. 28, б. „а" от ЗАНН.

           В съдебно заседание жалбоподателят  не се явява, а се представяла от процесуален представител-адв.Ив.Г., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски .

           Възиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител в лицето на експерт В., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

          На 17.06.2020 г., около 09:35ч. в гр.Варна, ул."Девня", на 20 метра преди кръстовището с бул."Република", в посока ЖП Гара служители на РД"АА"-Варна, сред които и св.Б.И. спрели за проверка товарен автомобил марка "Ивеко", кат.N2, с рег.№ В5349НК, собственост на В.Д.Д., като автомобилът бил управляван от въз.М.. След беседа с водача, съобразно неговите обяснения и представените от него товарителница с № 459476/17.06.2020г. и пътен лист № 623720/17.06.2020г.  било прието, че с товарния автомобил се извършва превоз за собствена сметка -земно влажен бетон, по маршрут в рамките на гр.Варна.Товарният автомобил бил оборудван с аналогов тахограф марка "Stoneridqe ELC", тип 8456, № 883294. Проверяващите, сред които и св.И. поискал от водача да представи тахографските листи от предходните 28 дни, карта на водача ако има такава, всеки ръчен запис и разпечатка направена през текущата седмица и предходните 28 дни или удостоверение за дейности по образец. Тъй като тези документи не били представени, било прието, че въззивникът, управлявайки ППС и извършвайки превоз за собствена сметка, не представя тахографските листи от предходните 28 дни, карта на водача ако има такава, всеки ръчен запис и разпечатка направена през текущата седмица и предходните 28 дни или удостоверение за дейности по образец, като освен горното проверяващите приели, че превозът с управляваното МПС попада в обхвата на Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. Горното било квалифицирано като нарушение на чл. 36, § 1 т.i от Регламент № 165/14 г. на ЕС. Поради което св.И. съставил АУАН срещу жалбоподателя, в който описал и класифицирал по съответния ред приетото за установено нарушение.АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, който след запознаване със съдържанието му го подписал и в съответната графа не вписал възражения. В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения.

         Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните в хода на проверката доказателства, в това число и обясненията на водача, ведно с приложените към тях документи, на 31.08.2020 г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

       АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, като посочил в него, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.  С него административно-наказващият орган възприел изцяло посочените в АУАН фактически констатации и на основание  чл. 93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр определил на М. административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.

        Наказателното постановление било връчено лично на М. на 16.09.2020г.. На 17.09.2020г., чрез Директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, въззивникът депозирал жалба, до РС-Варна срещу горепосоченото НП.

        Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените и веществените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, пътен лист, товарителница, тахогравски листи, трудов договор, заповеди, фотоснимки,     копие на удостоверение за дейности и др.приобщени в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.Б.И. –актосъставител.

 

       Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в кръга на предоставените им правомощия съгласно чл. 91, ал.3 от ЗАвтП, чл. 92, ал.2 от ЗАвтП и Заповед № РД -08-30/24.01.2020 г. издадена от Министъра на ТИТС.

        АУАН и НП са издадени и в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

         АУАН е надлежно връчен на нарушителя. Срещу акта не са били депозирани възражения, поради което очевидно АНО е приел липса на спорни обстоятелства. 

 

         Въпреки горното съдът споделя становището, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения и АНО се е произнесъл при непълнота на доказателствата.

          

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

          

 

 

 

На първо място както в АУАН, така и в НП липсват факти относно приложимостта на Регламент/ЕО/ 561/2006 г., тъй като в НП декларативно се сочи, че управляваното от жалбоподателя ППС е от категория N 2/ което е само правен извод/, без да са посочени каквито и да било параметри на управляваното ППС, за да се прецени принадлежността му към тази категория.

          

 

 

 

На второ място основателни са и възраженията, че липсват факти, от които да се направи извод, че в действителност към датата и часа на проверката, с управляваното от жалбоподателя ППС е извършван превоз за собствена сметка. Видно от обстоятелствената част на НП, в същата се сочи единствено, че в горния смисъл са някакви обяснения на водача/ недокументирани по никакъв начин/, товарителница и пътен лист, но няма никакви факти, дали е следвало да се извърши някакъв превоз на товари, със или без заплащане и дали водачът е в някакви правоотношения със собственика на превозното средство, който видно от обстоятелствената част на НП не е самият жалбоподател, а физическото лице В.Д.Д.. Факти, в чия полза е следвало да се извърши превоза и във връзка с какви нужди също липсват. По преписката е приложено копие от ТД на възз. с юридическото лице „Темпо 2“ООД, но какво общо има това лице с превозното средство и превозвания товар от съдържанието на АУАН и НП не става ясно. От друга страна по преписката е приложена  Заповед №6/31.05.2020г. на управителя на „Темпо 2“ООД за извършване в периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г. на превози с т.а. В5349НК на инертни материали, необходими за дейността на дружеството. В АУАН и НП пък са описани представените от възз. товарителница с № 459476/17.06.2020г. и пътен лист № 623720/17.06.2020г., които също са приложени по АНП. Действително, както правилно е отбелязано в жалбата, съгласно Приложение № 11 към чл. 66, т. 2 от Наредба № 33/1999г. на МТ, пътният лист е документ, който се издава единствено и само при извършването на обществен превоз на пътници и товари, а съгласно чл. 49 и чл. 50, ал. 1 от ЗАвП вр. с чл. 367 и следващите от Търговския закон товарителница е договор за извършване на превоз на товари срещу възнаграждение или за чужда сметка. В крайна сметка какъв е бил конкретният превоз, осъществяван от възз. от противоречивите материали събрани в АНП не става ясно. Събраните в хода на АНП , а и в с.з. доказателства не водят до категоричен и еднозначен извод, че се извършва превоз за собствена сметка съгласно законовата дефиниция. Наказанието е наложено на водача именно за това, че извършва превоз за собствена сметка, а категорични доказателства в тази насока в преписката липсват, такива не се събраха и не се ангажираха и в с.з.

      АНО е наложил административно наказание на основание чл. 93в, ал.17, т.1 от ЗАвП, съгласно който се налага административно наказание на водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден и предходните 28 календарни дни,  а такова описание липсва както от фактическа, така и от правна страна. Изобщо не се сочи кой е извършил проверката, за да се прецени качеството му на контролен орган.

        Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.36, §1, т.i от Регламент /ЕС/165/2014г., съгласно която, когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни. Регламентът предвижда още, че водачът следва да е в състояние да представи и всеки ръчен запис и разпечатка или Удостоверение за дейности по образец .

       Съгласно  разпоредбата на чл.10 от Наредба №Н-3 от 7.04.2009 г.  за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт…,водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L 99/2007 г.). В случая към жалбата е било представено копие на Удостоверение за дейности по образец, видно от което в периода от 09.00ч. на 20.05.2020г. до 09.00ч. на 17.06.2020г. възз. е извършвал друга работа, а не управление на превозно средство. Всъщност от събраните в хода на АНП противоречиви данни за вида на превоза, действително както се сочи и в жалбата, е налагало АНО да извърши проверка при работодателя на възз., в следствие на което да се установи по категоричен и непротиворечив начин, какви дейности е извършвал водачът през периода от предходните 28 дни и едва след това да пристъпи към реализиране на административнонаказателната отговорност. Съдът намира, че АНО не може да игнорира представените на по-късен етап документ, като се позовава на последващо представяне и на евентуално формиран извод, че те са съставени за целите на производството, тъй като сам се е лишил от възможност да гради този извод, като не е установил с какви документи е разполагал и дали въобще е разполагал към момента на управлението на превозното средство, конкретния водач. Затова и съдът прие, че нарушението е недоказано.

     Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират в НП.

      В конкретният случай АНО се е произнесъл и при непълнота на доказателства, предвид факта, че видно от доказателствата по делото и от събраните гласни в с.з., фактическата обстановка, че се извършва превоз за собствена сметка е била приета за установена въз основа на твърденията, че са дадени обяснения, необективирани по никакъв начин, а от друга страна се цитират документи, удостоверяващи превоза, които имат отношение към обществения превоз. В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителя, че не го е извършил. Произнасянето от страна на АНО с налагане на административно наказание за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено, обуславя и неправилно приложение на материалния закон.

         Предвид констатираните нарушения на материалния и процесуалния закон съдът намира за ненужно да коментира приложението на чл. 28 от ЗАНН.

        С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

 

        С оглед направеното искане от страните  за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

 

       Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

   В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, който своевременно е поискал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.

      От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения на л. 11 договор за правна защита и съдействие от 02.10.2020 г. и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат Ивайло Г. *** оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, като е заплатен авансово и данакът  и е заплатено в брой при подписване на договора сумата от 330 лв, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.   От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от Директора на РД“АА“-Варна, в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда. Затова съдът следва да отбележи, че минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.-31.07.2020г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.. В случая е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 1500 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е над 300лв.- 335 лв. /изчислено по горепосочената формула/. Предвид цитираното по-горе възражението за прекомерност се явява неоснователно. В проведените по делото съдебно заседание, възз. е бил представляван от адвокат. Затова следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени  съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, направени по настоящото дело, в размер от 330,00 /триста и тридесет/ лева.

     

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000748 от 31.08.2020г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което на основание чл. 93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на М.П.М., ЕГН: **********, адрес: *** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 36, § 1 т.i от Регламент № 165/14 г. на ЕС.

 

          ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна да заплати на М.П.М., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 330,00 /триста и тридесет/ лева, представляваща съдебни разноски по АНД №3880/2020г. по описа на ВРС.

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: