РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330100728 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ)
„Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ,
бул. „Пещерско шосе” № 66, предявена против Н. СТ. Д., ЕГН **********, от
П.*******************, с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 109
ал. 1 изр. последно от Закона за здравното осигуряване.
Според фактите , така, както са изложени в исковата молба, на дата **********г.,
ответникът постъпва в спешно отделение към ищеца – лечебно заведение , след падане и
контузия на тялото. Спешното състояние не могло да бъде преодоляно в спешния кабинет,
наложила се хоспитализация в втора клиника по хирургия , където Д. бил лекуван по
клинична пътека № 197 „консервативно лечение при остри коремни заболявания“.
Лечението приключило , и след като клиничната пътека била довършена, Д. бил изписан на
20.04.2017г с окончателна диягноза „травма на други интраабдоминални органи „. Към
датата на постъпването в болницата , ответника бил със прекъснати здравноосигурителни
права, които не възстановил до датата на изписването му , 20.04.2017г. Съставена била „
история на заболяването”. Стойността на клиничната пътека от 893 лева останала
незаплатена въпреки нарочната покана. Затова ищцовото дружество се снабдило със
заповед за изпълнение на това парично задължение , издадена по частното дело № 11049 по
описа на ПРС за 2020г., която била връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
затова ищеца иска да се установи вземането му със сила на пресъдено нещо и да му се
1
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска, възразява, че според чл. 82 от Закона за здравето, спешната
помощ в РБългария е безплатна; отрича извършването на част от включените в стойността
на клиничната пътека манипулации, а оттам – и иска , с оглед размера му. Моли иска да
бъде отхвърлен.
Искът е допустим. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени, като има пълна
идентичност между спорното право , така , както е описано в заповедта за изпълнение , от
една страна, и исковата молба , от друга.
По същество:
Според чл. 109 ал.1 изр. последно, „лицата с прекъснати здравноосигурителни права
заплащат оказаната им медицинска помощ“.Тоест, доказаните по делото факти следва да са
следните: Д. да е бил лекуван в ищцовото заведение, и да е бил здравнонеоосигурен за целия
период на лечението си, без да е възстановил здравноосигурителните си права до края на
същото.
Спор няма , че Д.и е бил хоспитализиран при ищеца в периода от 14.04 до 20.04.2017г, , и
изписан след завършването на клиничната пътека, нещо, което личи от приложената по
делото обилна медицинска документация.
Съдът обаче приема – в противовес на твърдяното от ищеца - че към датата на изписването
дравнонеосигурения до този момент Д. е възстановил здравноосигурителните си права,
заплащайки дължимите вноски. Този факт личи от приложеното на л . 54 от делото
удостоверение от НАП, което съдът кредитира като официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл.179 ал. 1 от ГПК. Вярно е че по делото има данни , които му противоречат –
на л. 14 е представено извлечение от информационната система на НАП към същата дата,
20.04.2017г , в което е записано , че Д. е с прекъснати здравноосигурителни права; съдът
обаче приема ,че извлечението не е отразило своевременно ( в реално време) настъпилото
на същата дата изменение в здравноосигурителния статус на ответника. На следващо място,
извлечението е документ с недостатъци по смисъла на чл. 172 от ГПК , в него липсва подпис
или конкретен автор – физическо лице; затова съдът кредитира удостоверението на л. 54 от
делото , който не страда от такива недостатъци.
Тоест, Д. е възстановил здравноосигурителните си права в деня на изписването му. Само
заради изложеното, искът е неоснователен и следва да се отхвърли, хипотеза по чл. 109 от
Закона за здравното осигуряване не е осъществена. Плащането на оказаната болнична
помощ се дължи от НЗОК по реда на чл. 59 от ЗЗО.
Разноските остават в тежест на направилия ги ищец.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
Отхвърля иска на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив , бул. „Пещерско шосе” № 66, да се установи спрямо Н. СТ. Д.,
ЕГН **********, от П.**************************, съществуването на вземане на ищеца
за сума от 893 лева, стойност на клинична пътека № 197 за оказани при хоспитализация в
париода от 14.04.2017 до 20.04.2017г. медицински услуги , за която стойност е издадена
заповед за плащане № 4883/03.09.2020г по частното дело № 11049 по описа на ПРС за
2020г., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3