реш е н И Е
№ 357/24.6.2020г.
гр.
Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, VIII-и състав, в открито заседание
на пети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
административно дело № 493, по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на Г.В.Т., с посочен съдебен адрес *** – адвокат Л.М., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0340-000042/09.03.2020 г. на началник РУП към ОД на
МВР Пазарджик, РУ Септември.
С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на Г.В.Т. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
„б“ – прекратяване на регистрацията на
МПС с ДКН СВ 4801 РМ за срок от една година.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е издаден при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие
с преследваната от закона цел. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява
от процесуален представител, който поддържа жалбата. Счита, че липсва
компетентност на издателя на акта. Иска
се от съда да отмени оспорената заповед.
Ответникът по оспорването – началник РУП към ОД на МВР
Пазарджик, РУ Септември, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по
делото, установи следното :
Жалбоподателят Г. Калпаков
е управлявал на 01.03.2020 г. лек автомобил „Ауди А6“ С ДКН СВ 4801РМ, негова собственост в с. Аканджиево, на ул. Единадесета
към кръстовище с ул. Дванадесета , като при извършената проверка с техническо
средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBA 0098 било
отчетена концентрация на алкохол от 2,07 промила, която била показана на
водача. Издаден бил талон за медицинско изследване на кръвта с номер 0029423.
Водачът дал кръвна проба, като от протокол 153/09.03.2020 г. за химическа
експертиза се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача била
2,21 промила на хиляда.
За посоченото административно нарушение
по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на жалбоподателят бил съставен АУАН GA190605/21.01.2020 г., с който били
иззети и СУМПС № *********, както и два броя регистрационни табели на л.а. с
ДКН СВ 4801РМ.
В тази връзка била издадена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №№ 20-0340-000042/09.03.2020 г. на началник РУП към ОД на
МВР Пазарджик, РУ Септември.
Жалбоподателят е получил заповедта
на 29.04.2020 г. и е подал жалбата в Административен съд Пазарджик на 08.05.2020 г.
Към преписката е приложен АУАН GA190605/21.01.2020
г., както и протокол 153/09.03.2020 г. за химическа експертиза. Приложени са
още разпечатка от техническото средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBA 0098, справка
рег.№ 3286р-51413, удостоверяваща, че техническото средство е преминало
периодичен преглед, справка за собствеността на л. а с ДКН СВ 4801РМ, както и справка за
нарушенията на водача.
Следва само да се отбележи, че не
съществува спор между страните относно фактите по делото.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона
форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.2а от
същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е
издаден от началник РУ към ОД на МВР Септември,
в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за
това със Заповед рег. № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР –
Пазарджик. В този смисъл,
изцяло неоснователно е твърдението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че атакуваната заповед е издадена от некомпетентен орган, тъй
като вдно от съдържанието на оправомощителната заповед началниците на РУ при ОДМВР
Пазарджик са оправомощени да издават заповеди за ПАМ и в двете хипотези на чл. 171 т.2а от ЗДвП.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на
обстоятелства, находящи се в съставения АУАН срещу жалбоподателя. Съдът не
констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни норми.
Съгласно чл. 171, т.2а буква
„б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения, спрямо водач, който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на 1000, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техните аналози, установени с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство, или с тест, изследван с доказателствен анализатор, или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване, се прилага ПАМ „ прекратяване на регистрацията на МПС на собственик “. При тази законова регламентация
необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да
е управлявал МПС концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
промила на хиляда, установено по надлежния ред-
в случая с медицинско
изследване на кръвта.
Нарушението на водача е констатирано със съставения АУАН от компетентните
длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на това
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
описаната в акта, е на жалбоподателя.
Не могат да бъдат споделени
съображенията, развити в жалбата, че административният орган е приложил ПАМ за
срок от една година, без да изложи мотиви за продължителността на срока, което
е в разрез с изискванията на чл. 59 ал.2 т.4 от АПК. Мотиви в тази насока, мака
и лаконични, са изложени в диспозитивната част на акта, където се сочи, че от
изпратените за изследване проби кръв, взети от водача е установена 2,21 промила
концентрация на алкохол в кръвта му. Т.е. обстоятелството, мотивирало органа да
приложи ПАМ за максималния законоустановен срок от една година е именно високата
концентрация на алкохол в кръвта на водача, която почти двукратно надхвърля
изискуемата за криминализиране на деянието му /1,2 промила на хиляда/.
Неоснователно е възражението, че в
разпоредителната част на ЗПАМ съществува неяснота относно пътното превозно
средство, чиято регистрация се прекратява. Същото превозно средство е
индивидуализирано с регистрационния си номер в диспозитвната част на заповедта,
а в обстоятелствената част на акта е индивидуализирано и като марка и модел-
т.е. не може да съществува съмнение за волята на административния орган в тази
насока. Действително понятията „моторно превозно средство“ и „пътно превозно
средство“ са изяснени в §6 т.10 и т.11 от ДР на ЗДвП, но всеки лек автомобил е
и пътно превозно средство, а както се посочи по- горе управлявания от
жалбоподателя лек автомобил е бил подобно и по начин не будещ съмнение
индивидуализиран в оспорената заповед.
При извършената проверка за законосъобразност на оспорената
заповед, на всички основания, посочени в чл. 146 АПК намира, че същата е
законосъобразна, като издадена от компетентен орган в предвидената от закона
форма, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и при
спазване на материланоправните разпоредби, при съобразяване с целта на закона-
да се осигури безопасността на движение по пътищата и да се попречи на
извършването на други нарушения от водача. Жалбата на Г.Т. се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
Разноски се претендират само от
жалбоподателя, но с оглед крайния изход на делото такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, VIII състав,
Р
Е Ш И:
отхвърля жалбата на Г.В.Т. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0340-000042/09.03.2020 г. на началник
РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Септември.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/П/