Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2199
гр. Пловдив, 18.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при
участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 3330/2018г. по описа на РС- Пловдив, V- ти наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В.Й.И., ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 17-1030-001812 от 28.03.2017г., издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив, с-р „Пътна
полиция“, с която наказателното постановление се атакува в частта
му, с която за нарушаване състава на чл. 139, ал. 5 ЗДвП, на В.Й.И., ЕГН **********,
на основание чл. чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. и за нарушаване
състава на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП
е наложена глоба в размер от 50 лв.
В останалата си част, като необжалвано, наказателното постановление е
влязло в законна сила.
В жалбата се навеждат конкретни съображения в насока незаконосъобразност на
атакувано НП. Възразява се, че поставеният на пътния участък знак, указващ на
водачите, че навлизат на път, изискващ заплатена винетна такса е бил зацапан и
нечетлив. Жалбоподателят сочи и че е бил с поставен обезопасителен колан към
момента, в който органите към ОД на МВР с-р „Пътна полиция“ са го спрели за
проверка. Поддържа, че е свалил обезопасителния колан едва след като е
преустановил действията по управление на МПС. Моли се наказателното постановление
да бъде отменено в обжалваната му част.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с упълномощения си процесуален
представител. Поддържа се депозираната жалба. Излага се становище по съществото
на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от
връчването на НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е
срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на
процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и
темпорална компетентност на административно- наказващия орган следва от така
представената Заповед № 8121з- 748/ 24.06.2015г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно-наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно описаните в него нарушения, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да препятства възможността му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен
срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По
отношение на атакуваното наказателно постановление- същото съдържа реквизитите,
разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и установените в чл.
34 ЗАНН давностни срокове.
По фактите:
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на 17.03.2017г.
в общ. Родопи, на път Втори клас II- 86- 14+750км, посока юг,
свидетелят А.В.С., в качеството си на мл. автоконтрольор изпълнявал служебните
си задължения, свързани с регулиране поведението на водачите и съобразяването
им с разпоредбите на ЗДвП. Към 14.55ч. на посочената дата, св. С. установил движещо
се по път Втори клас II- 86- 14+750км, посока юг, МПС марка и модел
„Рейндж Ровър Спорт“ с рег. № ***, чийто водач не бил с поставен обезопасителен
колан. В рамките на извършената от св. С. проверка се установило, че водач на
МПС- то е жалбоподателят В.Й.И.. Св. С. установил и че МПС с рег. № *** е
оборудвано с обезопасителни колани за водача и пътниците. Констатирано било и
че за управляваното от И. МПС не е заплатена винетна такса. Жалбоподателят И.
не представил какъвто и да било документ, удостоверяващ закупуване на винетен
стикер „Категория 3“ (К-3).
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства- показанията на
актосъставителя С. / л. 39- гръб/, който в съдебно
заседание проведено на 26.10.2018г. изрично заявява, че поддържа изцяло констатациите
си, обективирани в АУАН от 17.03.2017г. Изложената фактическа обстановка се
потвърждава и от приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства.
По отношение липсата на заплатена винетка такса за процесния автомобил, то
съдът кредитира и изложеното от св. С. /л. 33- гръб/, който в разпита си
заявява с категоричност, че на предното обзорно стъкло на автомобила не е бил
поставен винетен стикер. Последното обстоятелство е индикация и допринася за
затвърждаване извода на съда, че автомобил Рейндж Ровър Спорт“ с рег. № *** се е
придвижвал по републиканската пътна мрежа, отворена за обществено ползване, без
за целта да е заплатена винетна такса. Следва да се посочи и че съобразно Приложение № 2 към Решение №
945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища и
приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, път Втори клас № II-86 е включен в списъка на
републикански пътища за придвижването по които се изисква заплатена винетна
такса.
Съдът не кредитира изложеното от св. С., досежно обстоятелството, че
жалбоподателят е управлявал процесното МПС с поставен обезопасителен колан,
който е свалил едва след като е спрял, за да бъде проверен. Това твърдение е в
противовес с изложеното от св. С. /актосъставител/, за който не се установи да
е заинтересован от изхода по делото или да е в каквито и да било отношения с
жалбоподателя. Същевременно, това не се отнася за св. С., който освен колега на
жалбоподателя в професионален план, е и негов познат. Именно и предвид това,
съдът отчита евентуалната му заинтересованост от изхода по делото.
Съдът не кредитира изложеното от св. В., доколкото същият се явява
производен информационен източник. Същият не е възприел непосредствено
релевантни за спора факти, а възпроизвежда единствено споделеното му от
жалбоподателя и съвсем закономерно излага гледната точка на последния. Съдът
счита, че е неотносимо към случая и казаното от св. В. досежно обстоятелството,
че знак Д25 е зацапан. Свидетелят единствено сочи, че в един последващ
съставянето на АУАН момент, е проверил дали знакът е зацапан. Не се изяснява
обаче, положението да е било такова и към момента на установяване на процесното
нарушение.
По нарушението
с правна квалификация чл. 139, ал. 5 ЗДвП:
При така изяснената фактическа обстановка,
правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна и субективна
страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
административно нарушение по смисъла на чл. 139, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1,
т. 1 Закон за пътищата. Както бе посочено и по- горе, с категоричност се
изяснява, че път Втори клас II- 86 е част от
републиканската пътна мрежа, за придвижване по който се изисква заплатена
винетна такса. Установи се и че жалбоподателят е управлявал МПС с рег. № ***
именно по посочената по- горе пътна отсечка. Всъщност, тези две обстоятелства
не се оспорват от жалбоподателя. Защитната му теза почива единствено на
твърдението, че знак Д25, поставен в началото на път Втори клас II- 86, посока
от гр. Пловдив към гр. Асеновград е нечетлив и зацапан до степен, обуславяща
невъзможност да бъде разчетен. Тоест, жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че е имал ясното познание, че навлиза в участък от
републиканската пътна мрежа .
Спорът се концентрира върху правния въпрос дали за пораждане на
задължението за заплащане на винетка такса следва да е налице четлив знак Д25,
поставен в началото на съответната пътна отсечка. Съдът счита, че отговорът на
този въпрос е отрицателен. Липсата на знак Д25 не отменя задължението на
водачите на МПС да заплатят винетна такса за движение по републиканската пътна
мрежа. Съгласно разпоредбата на чл.121а
от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, с
пътен знак Д25 /„За използването на пътя се изисква платена винетна такса“/ се
сигнализира републикански път, чието
използване изисква заплащането на такава такса. Наличието на знак Д25 не
означава въвеждане на задължение за управление на ППС със заплатена винетна
такса. Това задължение е въведено по силата на закона- чл. 139, ал. 5 ЗДвП вр.
чл. 10, ал. 1, т. 1 Закон за пътищата. Тоест, поставянето на знак Д25 е
вторична дейност, която е обусловена от определянето на пътя като републикански
с Приложение № 2 към Решение
№ 945 на МС от 1.12.2004 г. Именно и предвид гореизложеното, наличието или отсъствието
на пътен знак „Д25“ не изключва виновността на поведението на жалбоподателя и
не го освобождава от отговорност. Още повече, че информацията за списъка на пътищата, за които се дължи
винетна такса е общодостъпна за всеки един гражданин.
Допълнително, съдът счита за нужно да посочи и че изобщо не се изяснява към
датата на проверката знак Д25, поставен в началото на път Втори клас II- 86, посока
от гр. Пловдив към гр. Асеновград да е бил нечетлив и/или зацапан. Както бе
посочено и по- горе, св. В. е проверил състоянието на знака в един последващ
установяването на нарушението момент. Извадките от статии, приложени от
жалбоподателя към касационната му жалба, не могат да бъдат годен информационен
източник, но дори и да можеше да бъдат кредитирани, то те са с дата 12.02.2018г.- почти една година след
установяване на нарушението.
Правилно АНО е преценил, че за нарушаване на правилото за поведение,
разписано в чл. 139, ал. 5 ЗДвП следва на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП,
на нарушителя да бъде наложена глоба в размер от 300лв. Размерът на
административното наказание „глоба“ за нарушението на чл. 139, ал. 5 ЗДвП е
фиксиран и предвид това не подлежи на каквато и да било преценка за
съразмерност.
По нарушението с правна квалификация
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП:
Правилно административно-наказващият орган е приел, че от обективна и
субективна страна, жалбоподателят е осъществил и всички съставомерни признаци
на административно нарушение по смисъла на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Съобразно
цитираната норма, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани
Както бе посочено и по- горе, съдът изцяло кредитира изложеното от св. С.
(актосъставител). Доколкото съдът счита, че констатациите му в АУАН от
17.03.2017г. са правдиви, то с категоричност се установява, че жалбоподателят
на дата 17.03.2017г. е управлявал МПС рег. № ***, без за целта да е поставил
обезопасителен колан, с който МПС- то е оборудвано. Правилото за поведение,
визирано в нормата на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП предвижда изключения, но в рамките
на настоящото производство (а и пред административнонаказващия орган ),
жалбоподателят не е установил, че попада в което и да е от тях.
Правилно АНО е преценил, че за нарушаване на правилото за поведение,
разписано в чл. 137а, ал. 1 ЗДвП следва на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.
1 ЗДвП, на нарушителя да бъде наложена глоба в размер от 50лв. Размерът на
административното наказание „глоба“ за нарушението на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е
фиксиран и предвид това не подлежи на каквато и да било преценка за
съразмерност.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в
пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и
преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства,
дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай
административно нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не
разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен. Всъщност, налице са
обстоятелства, типични за нарушения от този вид. В хипотезата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП, нарушителят е преценил, че ще управлява МПС по републикански път, без за
целта да е заплатил съответната винетка такса. Същевременно не се изясни да са
били налице извънредни и/или изключителни обстоятелства, които да са наложили
тази линия на поведение. Не представлява маловажен случай и нарушението на чл.
137а, ал. 1 ЗДвП. Отново, жалбоподателят преценявайки всички последици е взел
решение да управлява МПС, без за целта да постави обезопасителен колан.
Нарушението по смисъла на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е формално такова, като е
безпредметно да се обсъжда дали от това противоправно поведение на
жалбоподателя са произтекли вредни последици.
Предвид гореизложеното, то атакуваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено в атакуваната му част. В останалата
му част, като необжалвано, то е влязло в законна сила.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-1030-001812 от 28.03.2017г., издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив, с-р „Пътна
полиция“ в частта му, с която за нарушаване
състава на чл. 139, ал. 5 ЗДвП, на В.Й.И., ЕГН **********, на основание чл. чл.
179, ал. 3, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. и за нарушаване
състава на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП
е наложена глоба в размер от 50 лв.
В останалата си част, наказателното постановление е влязло в законна сила
като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на
гл. XII АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС