№ 27582
гр. София, 07.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110130862 по описа за 2023 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Производството по делото е образувано по предявени от В. Р. В. срещу ...........
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, л. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от следните травматични
увреждания: контузия на лицето в областта на устатата с повсеместен оток на долната устна
на същата и разкъсно-контузни рани по кожната и лигавичната й част, частично счупване на
коронковата част на първи горен десен зъб, обширно охлузване на дясното коляно, в
резултат от спъване в недовършен бордюр на тротоар и падане на земята, за чиято
поддръжка носи отговорност ответната община, както и сумата от 404 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие от непозволеното увреждане,
изразяващи се в извършени разходи за заплащане на прегледи и манипулации, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба –
06.06.2023 г. до окончателното им изплащане.
Ищцата В. В. твърди, че на 19.05.2022 г. около 18:15 часа излязла от дома си, находящ
се в град ................... заедно със своя брат и двамата тръгнали към трамвайна спирка „Йосиф
Щросмайер“, откъдето да хванат автобус № 77 в посока „Централна гара“. Посочва, че до
идването на автобуса имало около 8 минути, поради което двамата вървели бързо.
Поддържа, че докато отивали към спирката и минавайки покрай източната част на блок №
217 ищцата В. се спънала с десния си крак в недовършен (липсващ) бордюр, отделящ
тротоара от зелената площ от към блок № 217. Твърди се, че вследствие от спъването,
ищцата паднала на земята, като при падането си ударила устата и зъбите. Заявява, че
веднага след удара същата изпитала силна болка в областта на лицето и в цялата уста, в
която имала силно кръвотечение. Още на място В. установила, че в резултат от удара бил
счупен първият й горен десен зъб, устната й била прехапана, а дясното й коляно – наранено.
Изяснява, че с помощта на своя брат се прибрала вкъщи. На 23.05.2022 г. при извършване на
преглед при съдебен лекар било установено, че В. получила следните травматични
увреждания: контузия на лицето в областта на устатата с повсеместен оток на долната устна
на същата и разкъсно - контузни рани по кожната и лигавичната й част, частично счупване
на коронковата част на първи горен десен зъб, обширно охлузване на дясното коляно.
Съгласно заключението на експерта нараняванията били получени в резултат от падането. В
исковата молба се посочва, че след извършен на 30.05.2023 г. преглед на ищцата при
специалист по дентална медицина, били констатирани счупване на първо горен десен зъб,
който бил изграден същия ден, както и травма на първи горен ляв зъб. Впоследствие и с
1
оглед продължаващи болки при ищцата, била установена необходимостта от допълнително
лечение на счупения зъб, което било проведено и приключило на 25.11.2022 г. Ищцата В. В.
твърди, че в резултат от процесното уреждане изпитвала физически болки вследствие от
травмите, силни затруднения при храненето и говоренето, както и множество неудобства
при общуване, предвид счупения й зъб, и трудности в ежедневието й. Поддържа, че във
връзка с проведеното лечение направила разходи на обща стойност от 440 лева, от които 50
лева за извършване на преглед при съдебен лекар, 310 лева за дентални услуги и 44 лева за
рентгенови снимки. Намира, че ответната ........... носи отговорност за поддръжката на
пътищата – публична общинска собственост и за безопасността на пътните съображения и
пътните принадлежности, какъвто характер има процесният незавършен бордюр на
тротоара, в резултат от спъването си в който ищцата претърпяла описаните увреждания.
Твърди се, че съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища
в границите на урбанизирането територии е организират именно от съответната община. В
случая процесната злополука е резултат от бездействието на съответните служители на
............ Ищцата намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие от процесното увреждане възлиза на 5 000 лева, чието
заплащане претендира от ответника, заедно с имуществените вреди, под формата на
направени разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията. Претендира и
сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната ..........., чрез пълномощника си
юрк. Я.С., оспорва исковете по основание и размер. Оспорва вследствие именно от
недовършен бордюр, който да отделя зелената площ от тротоара, ищцата да е паднала и да е
последвал описаният удар. Наред с това се посочва, че при нормално пешеходно темпо
събитието не би настъпило, както и, че В. е следвало да бъде запозната с особеностите на
настилката на тротоара в ж.к. „..................“. В отговора се поддържа, че не е установен
механизмът на настъпване на увреждането, както и, че последното е резултат от действията
на ищцата като пешеходец, поради несъобразяване на движението си с градската среда,
невнимателно ходене при бързо темпо, а при условията на евентуалност твърди наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва настъпване на описаните от ищцата
увреждания, както и причинно-следствената връзка между същите и събитието. Оспорва
инцидентът да се е отразил негативно и на психическото състояние на пострадалата. В
отговора се възразява срещу претендирания размер на обезщетение за репариране на
неимуществените вреди, като прекомерен такъв. Оспорва продължителността на
възстановителният и оздравителен период при ищцата. С тези доводи се отправя искане за
отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване обстоятелства по предявените
осъдителни искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди вследствие от непозволено увреждане, както следва:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1.
противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата,
която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде
установен; 2. настъпили вреди – неимуществени и имуществени под формата на направени
разходи за лечение; 3. причинна връзка между противоправното поведение и вредите и 4.
размера на обезщетенията. В настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е
имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това
неизпълнение.
2
При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от
непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до
доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да
опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от фактическия
състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД, в т.ч. чрез установяване на твърденията си за
неизпълнение от страна на ищцата на задълженията й като пешеходец, в резултат от което
да е настъпило процесното увреждане, рес. наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат с конкретното нейно поведение.
По доказателствените искания:
Представените от ищцата писмени материали съдът намира за относими към правния
спор, предмет на делото и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва
да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищцата за разпит на един свидетел, при режим на довеждане, относно
обстоятелствата, посочени в исковата молба, съдът намира за относимо и допустимо, поради
което същото следва да бъде уважено.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и конкретното
оспорване, проведено с отговора на исковата молба, следва да бъде уважено искането на
страните за допускане изслушването на СМЕ по въпросите, формулирани в исковата молба,
както и по въпроса, формулиран в отговора на исковата молба.
На ответника следва да бъдат дадени указания да уточни за установяване на какви
обстоятелства е приложеният към отговора диск, а в случай, че се касае за снимков материал
при възможност да представи същия на хартиен носител, предвид това, че сам по себе си
приложеният електронен носител – диск не представлява допустимо доказателствено
средство по ГПК, а изисква снемане на съдържанието му на хартиен носител от съответния
специалист по реда на чл. 202 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2023 г. от
10:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата – с
препис от депозирания писмен отговор.
УКАЗВА на ответната ........... в двуседмичен срок от получаване на съобщението с
препис от настоящото определение, с писмена молба, да уточни за установяване на какви
обстоятелства е приложеният към отговора, като при липсата на отговор в срок искането за
приобщаването му ще бъде оставено без уважение. В случай, че се касае за снимков
материал при възможност ответникът да представи същия на хартиен носител.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищцата събиране на гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата, посочени в
исковата молба.
ДОПУСКА по искане на страните изслушване на съдебно-медицинска експертиза
вещото лице по която, след проверка на материалите по делото и личен преглед на
ищцата, да даде отговор на въпросите, формулирани в исковата молба и в писмения
отговор.
3
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р И.П.П., специалност: „стоматология“, включен в
Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски
съд за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на заключението в общ размер на
сумата от размер 400 лева, от които 330 лева, вносими от ищцата и 70 лева, вносими от
ответника, в двуседмичен срок от съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание след представяне на доказателства за внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4