№ 103085
гр. София, 21.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно
гражданско дело № 20231110143208 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „...“ ООД вх.№ 217544/01.08.2023 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна лихва за
забава и законна лихва за забава, като за останалата част от вземанията заявлението следва
да се отхвърли поради нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост
поради противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3
от ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В
случая се претендират вземания по договор за паричен заем, поради което длъжникът има
качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
По отношение на претендираната неустойка за неизпълнение на задължение за
представяне на обезпечение: Същата представлява по своя характер неустойка за забавено
плащане. Това е така, защото предоставянето на обезпечение не представлява условие за
отпускане на кредита, т.е. същият не е възникнал като обезпечен, нито е свързано с
договорено от страните изменение на условията по кредита. След като кредиторът е приел
да отпусне кредита при определените в договора условия, без изпълнението на насрещното
задължение за плащане да е гарантирано с поръчителство или друг вид обезпечение, липсата
на такова обезпечение в един последващ момент, не води до каквато и да било промяна в
правната сфера на кредитора по необезпечения кредит, която да обосновава начисляването
на компенсаторната неустойка. Така посочената клауза противоречи на императивната
норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна.
По отношение на претендираната неустойка за забава: Съгласно цитираните по-горе
разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, в случай на забава, потребителят по договор за
потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва. Договорната
клауза, предвиждаща задължение за плащане на неустойка при неизпълнение в по-висок
размер (еднократно начислявана сума в размер на 25 % от неплатената част от главницата),
влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което е
нищожна.
На следващо място съдът намира, че вземането на заявителя за сумата от 135,00 лева
представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, се основава
1
на недействителни договорни клаузи. Доколкото договорът за потребителски кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 от
ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на
чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с
твърденията за въведени с договора клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на
задължение, разходи и такси за събиране, по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че
подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел
да се присъди още едно обезщетение за забава. Поради така изложените съображения тези
клаузи не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са
претендирани произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се
отхвърли.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 217544/01.08.2023 г. в частта, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение за договорна неустойка за непредставяне на обезпечение в размер
на 438,78 лева за период от 26.08.2022 г. до 26.04.2023 г., и за сумата от 104 лева,
представляваща неустойка за забава за период от 25.12.2022 г., както и за сумата от 135 лв.
разходи за събиране на вземането поради забава в плащането.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе държавна
такса, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2