Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 20.09.2019 г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Х състав
На двадесет и осми август 2019 година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРА
МАКСИМОВА
Секретар Милка Тончева
разгледа докладваното от Председателя
т.д. № 16 по описа на съда за
2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Частичен
иск с правно основание в
разпоредбата на чл. 430 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова
молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, представлявано от М. Ванева -
прокурист и Петя Николова Димитрова - изпълнителен директор, представлявано от А.д.
"Ч.П.и И.", чрез адвокат Х.И., САК, със съдебен адрес:***, бизнес
сграда ИВЕЛ, срещу И.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Р.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, с цена на исковите претенции, както следва: главница: 58011.03 /петдесет и осем хиляди и единадесет франка и
три сантима/ CHF; застраховки: 66,27 /шестдесет и шест франка и
двадесет и седем сантима/ CHF;
такси: 905.31 /деветстотин и пет
франка и тридесет и един сантима/ CHF;
нотариални такси: 1028.99 /хиляда и двадесет
и осем лева и деветдесет и девет стотинки / лв.
В исковата молба се твърди, че на 09.06.2008 г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) и ответниците, е сключен
Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL37032/09.06.2008 г., по силата на който кредитодателят предоставя
на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на 52 150 EUR по курс
„купува" за швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в
деня на усвояване, както следва: - равностойността в швейцарски франкове на 8850 /осем хиляди осемстотин и петдесет
евро/ EUR по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване
на кредита за покупка на следния
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №9 находящ се в гр. София ЖК О. 2, бл.
241 вх. А, ет. 2 заедно с мазе №9, и
равностойността в швейцарски франкове на 43 300 /четиридесет и три хиляди и триста евро/ EUR по курс „купува“ за швейцарския
франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита за други разплащания.
Ищецът твърди, че видно от приложеното към
настоящата искова молба банково бордеро № №3103134/18.06.2008 г. по банковата
сметка на И.И. „Юробанк И Еф Джи България” АД превежда сумата от 86090.00 CHF (осемдесет и шест хиляди и
деветдесет франка). С предоставяне на заемната сума по сметката на
кредитополучателя банката е изпълнила изцяло задължението си по сключения
договор за кредит. За обезпечение на отпуснатия кредит кредитополучателят е
учредил договорна ипотека в полза на Банката с Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 39 том V per. № 6609 дело №798 от 2008г. върху недвижим
имот, а именно : АПАРТАМЕНТ №9 находящ се в гр. София ЖК О. — 2 /втора/ част в
жилищна сграда блок №241 стар блок №34/тридесет и четири/ вход А - 1 /едно/ на
П/втори/ етаж.
Отделно се твърди, че към Договора за кредит за
покупка на недвижим имот HL37032 от 09.06.2008 г. има сключено Допълнително
споразумение от 27.05.2009 г., Допълнително споразумение от 17.08.2010 г.,
представляващи неразделна част от Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL37032 от 09.06.2008 г. По силата на подписаното между страните Допълнително
споразумение от 17.08.2010 г., И.И.К., ЕГН **********, чрез пълномощника си В.Р.К.
и В.Р.К., ЕГН **********, са дали своето безусловно съгласие, оправомощават и
упълномощават банката служебно да преоформи съществуващите, но неплатени към
момента на сключване на допълнителното споразумение просрочие, чрез
натрупването им към редовната главница по кредита. След така извършените
реструктурирания по кредитната сделка
общият размер на кредита се е увеличил до размер от 90758,92 CHF (деветдесет
хиляди седемстотин петдесет и осем швейцарски франка и деветдесет и два
сантима.
Според ищеца, в съгласие е чл. 3, ал. 3 от Договор
за кредит за покупка на недвижим имот от 09.06.2008 г. при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, се дължи лихва в размер на сбора от лихвата
за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10/ десет/ пункта. Поради
неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл. 6, ал.1 и чл. 7,
ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37032 от 09.06.2008г.
и чл. 6 от Допълнително споразумение от 17.08.2010 г. за заплащане на дължимите
погасителни вноски по кредита, кредитополучателите са изпаднали в забава
относно погасяването му. Поради непогасяване на погасителна вноска с падеж
18.05.2011 г., на основание чл. 18 от Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL37032 от 09.06.2008 г. и с изпращане на нотариална покана с per. №
14882, том 4. №186 от 04.12.2018 г., адресирана до И.И.К., изпратена чрез
Нотариус Петя Славчева Ангелова per. № 496 и нотариална покана с per. № 7696,
том 4, №86 от 26.10.2018 г., адресирана до В.Р.К., изпратена чрез Нотариус
Мирослава Димова-Савова per. № 621, ищецът твърди, че “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД е
обявила целия остатък от задължението по
банковата сделка за незабавно изискуемо и дължимо.
Поради неизплатеното от кредитополучателите
задължение, произтичащо от Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL37032 от 09.06.2008 г., и Допълнително споразумение от 17.08.2010 г. ищецът
твърди, че ответниците дължат следните суми: Главница: 89831,31 /осемдесет и девет хиляди осемстотин тридесет и един
франка и тридесет и един сантима/ CHF,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на настоящата
искова молба; Договорна лихва: 53090,81 /петдесет и три хиляди и деветдесет
франка и осемдесет и един сантима/ CHF; Такси: 2465,87 /две хиляди четиристотин
шестдесет и пет франка и осемдесет и седем сантима/ CHF; Застраховки 308,23
/триста и осем франка и двадесет и три сантима/ CHF и нотариални такси 1028,99
/хиляда двадесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/ лв., поради което
предявява настоящия иск като моли съда да постанови решение, с което да осъди
солидарните длъжници И.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Р.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да му заплатят частично
дължимите се от тях суми произтичащи от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL37032 от 09.06.2008 г. и Допълнително споразумение от
17.08.2010 г. в размер на главница:
58011.03 /петдесет и осем хиляди и единадесет франка и три сантима / CHF за
периода от 18.02.2014 г. до дата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане; Такси: 905.31 / деветстотин и пет франка и
тридесет и един сантима/ CHF за периода от 18.02.2016 година до датата на
подаване на исковата молба; Застраховки:
66.27 /шестдесет и шест франка и двадесет и седем сантима/ CHF за периода
от 22.06.2016г. до дата на подаване на исковата молба и Нотариални такси: 1028.99/хиляда и двадесет и осем лева и деветдесет и
девет стотинки / лв.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответниците.
В съдебно заседание ищецът чрез адвокат Х.И. и
адвокат Християн петков, и двамата от САК, поддържа изцяло предявената искова
претенция и моли съда да уважи предявения иск. Представена е писмена защита.
В съдебно заседание ответниците не се явяват и не
се представляват.
Със свое определение по насрочване на делото съдът служебно
е поставил на разглеждане въпросът за валидността на следните клаузи с оглед
преценка дали се касе за неравноправни клаузи в потребителски договор или не, а
именно: клаузатата на чл. 3, ал. 5 от договора, чл. 6, ал. 2 от договора,
клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора във връзка с чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП.
Съдът е разпределил доказателствената тежест по спора като е приел, че ищецът следва да установи,
че въз основа на валидно сключен в писмена форма договор за банков кредит е
предоставил на ответника определена сума пари, но поради неизпълнение от страна
на кредитополучателя да върне заетата сума, има изискуемо вземане към него в
определен размер. Ответникът би следвало да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право – че няма задължение за връщане на
заетата сума поради евнтуални въведени твърдения, касаещи възникване на задължението
или неговото изпълнение чрез различни способи за това – плащане,
прихващане, новация, заместване и пр. Тежестта за доказване на
евентуалните твърдения на ищеца, че клаузите на договора са индивидуално
договорени, лежи на ищеца. Той следва да докаже, че така посочените клаузи от
процесния договор отговарят на изискването за добросъвестност; формулирани са
по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително е получил
достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цената.
По фактите съдът съобрази следното:
На 09.06.2008 г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) и ответниците, е сключен
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL37032/09.06.2008 г., по
силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността на 52 150 EUR по курс
„купува" за швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в
деня на усвояване, както следва: - равностойността в швейцарски франкове на
8850 /осем хиляди осемстотин и петдесет евро/ EUR по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване
на кредита за покупка на следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №9 находящ
се в гр. София ЖК О. 2, бл. 241 вх. А, ет. 2 заедно с мазе №9, и равностойността в швейцарски франкове на 43
300 /четиридесет и три хиляди и триста евро/ EUR по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване
на кредита за други разплащания. Страните са сключили Допълнително споразумение
от 27.05.2009 г. и Допълнително споразумение от 17.08.2010 г., представляващи
неразделна част от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37032 от
09.06.2008 г. По силата на подписаното между страните Допълнително споразумение
от 17.08.2010 г., ответниците са дали своето безусловно съгласие, оправомощават
и упълномощават банката служебно да преоформи съществуващите, но неплатени към
момента на сключване на допълнителното споразумение просрочие, чрез натрупването им към редовната главница
по кредита.
С нотариална покана с per. №
533/31.10.2018 г. на Нотариус Петьо Петров – Търговище, връчена на 04.12.2018
г. (с писмо с per. № 14882/04.12.2018 г. на Нотариус Петя Ангелова –
Търговище), банката е уведомила И.К., че поради неиздължаване на погасителна
вноска с падеж 18.05.2011 г. по процесния договор обявява цялото задължение по
него (в общ размер към 25.10.2018 г. 142 412,32 шв.франка) за незабавно
изискуемо и дължимо. С нотариална покана с per. № 7696/26.10.2018 г. на
Нотариус Мирослава Димова-Савова (рег. №
621 – София), връчена на 14.01.2019 г. (чрез работодателя на адресата – „Прайс
груп“ ЕООД), банката е уведомила и В.К..
От
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява следното:
Размерът на усвоения кредит от кредитополучателката
К. е 86 090 CHF, като сумата е усвоена на 18.06.2008 г. в швейцарски франкове.
Във връзка с Допълнително споразумение от 27.05.2009 г., редовната главница по
кредита е увеличена със сумата 649,24 CHF с основание „автоматично усвояване на
кредит след увеличаване на договорирания размер със 649,24 CHF“. Представено е
банково бордеро 5923511/27.05.2009 г. Същевременно, съобразно условията на
допълнителното споразумение, на същата дата по счетоводната сметка за разчети
по редовната главница е записано и намаление със стойността на просрочената
главница 133,67 CHF. На ССЕ са представени още две банкови бордера, видно от
които редовната главница по процесния кредит е увеличавана поради капитализация
на лихви, натрупани и непогасени през периодите на облекчено погасяване на
дълга (след изтичане на тези периоди), както следва: банково бордеро
626278/18.05.2010 г. - 1 945,12 CHF с основание „погасяване на лихви 1 945,12
CHF от главницата“; банково бордеро
4109216/18.07.2011 г. – 2 074,56 CHF с основание „погасяване на лихви 2 074,56
CHF от главницата“.
При справка в банката се установява, че за периода
от усвояване на кредита до 24.02.2019 година банката е прилагала следните
лихвени проценти при олихвяване на процесния кредит, а именно: от 18.06.2008 до
17.07.2008 - 5,6500%; от 18.07.2008 до 15.10.2008 - 6,1500%; от 16.10.2008 до 17.10.2012
- 7,1500% и от 18.10.2012 до 24.02.2019
- 6,9000%.
В периода 18.07.2008-16.06.2011 г. по сметката на
ответницата в CHF са внесени 21 990,20 лв (в т.ч. 367,74 евро с равностойност
719,24 лв) с равностойност по обменен курс продава на банката за съответните
дати на вноските – 16 131,35 CHF, както и 270,00 CHF (на 17.10.2008 г.), т.е. по сметката са постъпили 16 401,35 CHF
(16131,35+270). Всички постъпили по сметката на ищцата суми с равностойност
16 401,35 CHF са ползвани от банката за погасяване на задължения по процесния
кредит. Освен погашенията чрез внесени от ищцата суми по сметката й, банката е
отразила в регистрите си и погашения в общ размер 4 668,92 CHF
(90758,92-86090=4668,92) на начислени просрочени лихви чрез капитализация (4
535,25) и 133,67 погасена главница чрез преструктуриране към редовната главница.
Общият размер на погасените задължения
по кредита – чрез плащане и капитализация възлиза на 21 070,27 CHF
(16401,35+4668,92). Общият размер на погасените задължения по кредита – чрез
плащане и капитализация – 21 070,27 CHF е отнесен от банката за погасяване на
задължения по видове, както следва: • главници
– 927,61 CHF, в това число 133,67 CHF чрез капитализация; • лихви – 17 876,32 CHF, в това число 4
535,25 CHF чрез капитализация; • такси
– 2 266,34 CHF.
Размерът на дължимата главница по договора в
швейцарски франкове в два варианта – при прилагане на лихвените проценти,
начислявани от банката и при прилагане на първоначално договорения в договора
процент по чл. 3, ал. 2 от договора (4,5%) при съобразяване на правилото на чл.
76, ал. 2 ЗЗД, е както следва: Вариант 1 – съобразно приложените от банката
лихвени проценти, след анализ на записванията по счетоводните сметки, отчитащи
движенията по главницата, ССЕ установява, че след датата на допълнителното
споразумение от 17.08.2010 до 01.03.2019 г. не са отразени погашения по
главницата. Следователно в този вариант размерът на дължимата главница към
01.03.2019 г. възлиза на 89831,31 CHF. (табл. 5-1 от заключението).
Вариант 2 – при прилагане на първоначално договорения процент по чл. 3,
ал. 2 от договора (4,5%) при съобразяване на правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД
– експертизата уточнява, че първоначално договореният лихвен процент, при който
е съставен и първоначалния погасителен план, е 5,65%, формиран като БЛП=4,5% и
надбавка 1,15%. към 17.08.2010 г. (датата на второто допълнително споразумение),
поради което размерът на редовната главница е 85 517,87 CHF, като всички
падежирали до този момент вноски (до вноската с падеж 18.07.2010 включително)
са изцяло погасени и е налице надвнесена сума 266,19 CHF. Считано от следващия
падеж (18.08.2010) е договорен нов 12-месечен период на облекчено погасяване,
като видно от банковите записвания, размерът на месечната вноска за лихва е
отново 350 CHF (плюс месечна такса 26,33 CHF). В рамките на този период
платените суми по кредита са 3 591,85 CHF, с които са погасени изцяло
задълженията за лихви и такси за 9 месечни вноски (9*376,33=3 386,97 CHF) и
част от 10-тата вноска с падеж 18.05.2011 г. Останалите две вноски от периода
на облекчено погасяване (с падежи 18.06 и 18.07.2011) не са погасени.
Следователно, след 16.07.2010 г. не са извършвани никакви погашения по
главницата и към 01.03.2019 г. тя е в същия размер – 85 517,87 CHF.
От
правна гледна точка съдът приема следното:
На първо място съдът следва да се произнесе по валидността на следните клаузи в процесния
договор за кредит с оглед преценка дали се касе за неравноправни клаузи в
потребителски договор или не, а именно: клаузатата на чл. 3, ал. 5 от договора,
чл. 6, ал. 2 от договора, клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора във връзка с
чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП.
Ответниците са физически лица, на които по силата
на сключения с банката през 2008 г. договор е предоставен ипотечен кредит по
ЗКИ, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност. Същите имат качеството на потребител по см. на пар.13, т.1 от ДР на
ЗЗП, а банката – ищец съответно се явява търговец по см. на пар.13, т.2 от ДР
на ЗЗП.
Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, освен ако клаузата е
уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия
(чл.146, ал.2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на
договора е индивидуално уговорено, е на търговеца/доставчика - чл.146, ал.4
ЗЗП. Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава
банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени
като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй като
доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е
индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на услугата - ищцовата
банка. В настоящия случай, презумпцията на чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена. По
делото не са ангажирани доказателства потребителят да е могъл да изрази
становище по съдържанието на договора, вкл. по посочените по-горе клаузи.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от договора,
предвижда: Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора, действащият БЛП на банката за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им
на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се
променяли.
Никъде в договора, обаче, не са посочени правилата
за определяне на съответния базов лихвен процент.
Вярно е, че чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ предвижда
възможност банката да уговори промяна на лихвения процент по даден кредит. Тази
възможност е икономически обоснована и законодателно рационална – банковите
кредити обикновено имат дълъг срок на погасяване и естествените инфлационни
процеси могат в дългосрочен план да направят така, че банката да бъде поставена
в силно неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва. Така възможността
за едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката е уредена в
обществен интерес – с цел гарантиране на банковата система и на правата на
вложителите в нея, които биха пострадали сериозно при завишен размер на
рисковите кредити, който би довел до системен риск и несъстоятелност на банки.
Банката поначало е в правото си да прехвърля част от риска върху третите лица,
с които влиза в договорни отношения, съобразявайки изменението на определени
обективни обстоятелства, засягащи собствената ѝ платежоспособност и доходоносност, като тази възможност е важна предпоставка за стабилното функциониране на банковата система. Израз именно на такова разпределение на риска са и клаузите, предвиждащи възможност за изменение на уговорената възнаградителна лихва по договора за банков кредит, които чл. 58
ЗКИ изрично допуска. Следователно, не може да се приеме изначално, че такива
клаузи за „плаваща лихва“ са неравноправни по чл. 143, ал. 1 ЗЗП, било то по
т.10, т.12 или т. 18. Следва във всеки отделен случай да се прецени дали
разпределението на риска от банковата дейност противоречи на добросъвестността
и води до значително неравновесие между правата на банката и потребителя, и в
този смисъл дали уговорката е израз на произвола на икономически по-силната
страна върху по-слабата, какъвто е резултатът, който законодателството за
защита на потребителите цели да не допуска. По-конкретно, при клаузите за
едностранно изменение на възнаградителната лихва съществува риск от
установяване на непредвидимост на икономическите последици от договора от
страна на кредитополучателя. Следователно, от съществено значение по настоящото
дело е преценката доколко изменението на лихвата е обвързано от обективни
фактори, така, че рисковете да са предвидими за потребителя към момента на
сключване на договора.
Изложеното сочи, че предвидената в чл. 58, ал. 1,
т. 2 ЗКИ възможност на банките търпи ограничения, за да се запази
справедливостта в оборота – най-важната цел на частното право: на първо място
това е изискването за изрично и изчерпателно информиране на потребителя за механизма,
по който се изчислява изменената лихва (арг. от чл. 58, ал. 2 ЗКИ). Така е
невъзможно договорът да препраща към дискрецията на орган на банката, която би
се проявила към бъдещ момент или да използва многозначни термини при определяне
на начина за погасяване на един кредит. Задължително е освен това тези клаузи
да са справедливи – да не поставят потребителя в неравноправно положение (чл.
143 и сл. З.), а също така е валидно и общоприложимото правило за забрана за
противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Поради изложеното следва да се приеме, че
разглежданите клаузи не могат да обвържат потребителите в този си вид, тъй като
банката няма право да определя лихвата съобразно възприетия от нея БЛП на
основание договора механизъм – това би довело до едностранно изменение на
договора във вреда на потребителя и следователно посочените клаузи не пораждат никакво правно действие и на
основание чл. 143, т.10, във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Разглежданите клаузи
са неравноправни, и следователно – нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора е със
следното съдържание:
С Решение № 295 от 22.02.2019 год., постановено по т. дело N 3539
по описа за 2015 г. на Второ отделение, ТК на ВКС, съдът е приел, че „Неравноправна
е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.”
В конкретния случай съдът приема, че с поставената
на служебно разглеждане за действителност клауза на чл. 22, ал.1 от кредитния
договор, кредитополучателят поема за своя сметка риска и всички вреди от
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева / евро, като в ал.2 на
чл.22 декларира, че разбира икономическия смисъл и правните последици на
клаузите на договора и е съгласен с настъпването им. Клаузата на чл.22, ал.1 от
договора не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. В конкретния
случай банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на
договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би
му позволи да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за
финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе
при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си.
Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху
размера на дълга, изразен в лева/евро в посока повишаването му, не води до
извод, че е налице „достатъчна информираност” на потребителя, съобразно
даденото от СЕС тълкуване.
Това сочи, че към момента на сключването на
договора потребителят е възприел предлаганият му кредитен продукт за по-изгоден
с оглед по-нисък лихвен процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския
франк като една от основните световни валути. На потребителя обаче като
по-слабата страна в правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност, не
е предоставена информация при сключването на договор за жилищен кредит със срок
на издължаване от 30 години какви са очакваните прогнози относно промяната на
швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с
каквато информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от
професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме
кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането
му или използването на други финансови инструменти. След като банката не е
изпълнила задължението си да уведоми по - слабата страна по договора за
възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с
вземането на кредит в посочената чуждестранна валута, не може да се приеме, че
кредитополучателят е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със
сключването на договора валутен риск при получаван доход в местната национална
валута. Преценката на потребителя, дали да избере да получи по-нисък лихвен
процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да
не носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на база на
предоставена му от банковата институция информация относно възможните промени в
обменните курсове, която именно позволява на потребителя да вземе решения,
основани на „добра информираност” дали и какъв договор за кредит да сключи. С
оглед информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договора за
кредит, средният потребител – относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, не би могъл да прецени потенциално значимите
икономически последици за него от поетия валутен риск при изчисляването на
погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за
котировките на швейцарския франк, което го принуждава да се съгласява с
установените предварително от търговеца условия, без да може да повлияе на
съдържанието им, вкл. на декларативните по своя характер изявления в договора,
че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора”, без да се доказва
икономическите аспекти на превалутирането на кредита в швейцарски франкове
реално да му са разяснени. Банката като професионалист е могла и е била длъжна
да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за
това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство,
което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора.
Следва да се има предвид, че съобразно задължителната практика на СЕС, цитирана
по-горе, дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между
страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Потребителят не
е защитен и от клаузата на чл.20 от договора, тъй като упражняването на правото
на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни
на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране
единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя.
Банката с оглед експертната си компетентност и
познания относно очакваните промени на курса на щвейцарския франк в посока на
значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила
принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен паричният поток в
швейцарски франкове, тъй като ако банката беше постъпила добросъвестно и
справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и
обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска
от промяна на посочената чуждестрана валута и понасяне на вредите от него дори
и при индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11). Ето защо, с клаузата на чл.
22, ал.1 във вреда на потребителя върху него се прехвърля изцяло валутния риск,
с което се създава значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по кредитния договор по см. на чл.143, т.19 ЗЗП.
Клаузата на чл.22, ал.1 е неравноправна, тъй като е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, тя
създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията
на страните, произтичащи от договора. С оглед неравноправния си характер,
спорната клауза се явява нищожна на основание чл.143, т.19 вр. чл.146, ал.1 ЗЗП.
С оглед изложеното, при преценка на основателността
на предявения иск за главница, съдът приема, че дължимата от ответниците
главница следва да се определи съобразно втория вариант на вещото лице като се
вземе предвид първоначално уговорения лихвен процент за възнаградителна лихва
без да се съобразяват последващите промени в този процент, наложени от Банката.
Ето защо съдът приема, че: 1. Налице е неизпълнение от страна на ответниците за
погасяване на задълженията им по кредита; 2. Настъпила е предсрочната
изискуемост на кредита, за което ответниците са били уведомени; 3. Дължимата
сума за главница в швейцарски франкове е
85 517,87 CHF и доколкото искът е частичен, а именно за сумата от 58011.03
/петдесет и осем хиляди и единадесет франка и три сантима/ CHF, той се явява
изцяло основателен.
По
претенцията за заплащане на такси по договора 905.31 /деветстотин и пет франка и тридесет и един
сантима/ CHF за периода от
18.02.2016 година до датата на подаване на исковата молба, съдът съобрази
следното:
Назначена е допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза като вещото лице е дало своето заключение в три варианта,
съобразявайки лихвеният процент, който банката е начисляявала, респ. е следвало да начислява като възнаградителна
лихва по кредита. При това положение, дотолкова доколкото съдът приема, че
Банката е следвало да прилага първоначално догомворения лихвен процент, то
съдът приема, че по делото е установено, че ответниците имат задължение за
такси по договора за кредит съобразно неговите клаузи съобразно втория вариант,
а именно – 839.63 швейцарски франка. Исковата претенция е основателна в този
размер, в който следва да се уважи като се отхвърли до пълния й предявен
размер.
По
претенцията за заплащане на застраховка в размер 66.27 /шестдесет и шест франка
и двадесет и седем сантима/ CHF за периода от 22.06.2016 г. до дата на подаване
на исковата молба съдът съобрази следното:
Съгласно
клаузата на чл. 10, т. 5 от процесния договор за кредит, кредитополучателят се
задължава да застрахова жилището, което купува с ипотечния кредит като в
случая, поради неизпълнение на това задължение от страна на кредитополучателя,
Банката е превела дължимата застрахователна сума и има право да претендира за
същата. За периода 22.06.2016 г. –
01.03.2019 г., са начислени вземания за застраховка в размер на 66.27 CHF. Вещото
лице е установило, че към 25.02.2019 г. вземането, което банката води за целия
период, е 308.23 CHF. Застрахователната премия, която банката е плащала на
застрахователя за периода 22.06.2016 г.-01.03.2019
г. е отразена в три бордера, с отбелязани във всяко едно суми от 38.82лв.
(стр.3 от заключението). Тези левове, обърнати в швейцарски франка са съответно
21,54, 21.68 и 23.05 или общо 66.27 CHF. Предявената в тази насока искова претенция е
основателна и следва изцяло да се уважи.
По исковата претенция за осъждане на ответниците да
заплатят направените от ищцовата банка разходи за нотариални такси, съдът
приема следното:
В договора и допълнителните споразумения изрично е
посочено как се формират задълженията на кредитополучателя – главница, лихви и
такси, визирани в чл. 4 – за управление, месечна комисионна и административна
еднократна такса. Задължение за заплащане на последващи такси, между които и
нотариални такива не е уговорено да се вменява на длъжника. В сключените
впоследствие допълнителни споразумения от 2009 и 2010 г. изрично е уговорена
месечна такса за администриране на просрочен кредит – в чл. 12 от последното
допълнително споразумение, която служи за покриване на административните
разходи на кредитора, свързани с предприети действия по събиране на
просрочените плащания, като примерно са посочени телефонни обаждания, изпращане
на напомнителни писма и др. От тук следва извода, че възстановяване на
заплатените нотариалните такси от страна на длъжника не е предвидено в
договора, а тези разходи се покриват от събираната такса за администриране на
просрочен кредит. С оглед на това, банката няма самостоятелно вземане за
възстановяване на заплатените от нея нотариални такси, което обуславя
неоснователността на този иск.
Ищцовата банка има право на разноски за внесена
държавна такса в размер на 4151.26 лева, възнаграждение за вещо лице общо в
размер на 2140 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 4326.75 лева.
Представен е списък на така направените разноски, които общо възлизат на 10618.01
лева. Доколкото исковите претенции са основателни общо на 99%, то ищецът има
право на разноски в размер на 10511.83 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
И.И.К., ЕГН **********, с
адрес: *** и В.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, солидарно да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
представлявано от М. Ванева - прокурист и Петя Николова Димитрова -
изпълнителен директор, представлявано от А.д. "Ч.П.и И.", чрез
адвокат Х.И., САК, със съдебен адрес:***, бизнес сграда ИВЕЛ, сумата от 58011.03 /петдесет и осем хиляди и
единадесет франка и три сантима/ CHF, представляваща част от общо дължимата
сума по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL37032/09.06.2008 г.,
на основание чл. 430 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Р.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, солидарно да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, представлявано от М. Ванева - прокурист и Петя Николова Димитрова -
изпълнителен директор, представлявано от А.д. "Ч.П.и И.", чрез
адвокат Х.И., САК, със съдебен адрес:***, бизнес сграда ИВЕЛ, сумата от 839.63 CHF /осемстотин тридесет и девет франка и шестдесет и три сантима/,
представляваща дължими такси по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL37032/09.06.2008 г. за периода от 18.02.2016 година до 01.03.2019 година, на
основание чл. 430 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като отхвърля така предявения иск до пълния
му предявен размер от 905.31 /деветстотин и пет франка и тридесет и един
сантима/ CHF.
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Р.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, солидарно да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, представлявано от М. Ванева - прокурист и Петя Николова Димитрова -
изпълнителен директор, представлявано от А.д. "Ч.П.и И.", чрез
адвокат Х.И., САК, със съдебен адрес:***, бизнес сграда ИВЕЛ, сумата от 66.27 CHF /шестдесет и шест франка и
двадесет и седем сантима/, представляваща дължима сума за застраховка за
периода от от 22.06.2016 г. до 01.03.2019 година по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL37032/09.06.2008 г., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Отхвърля предявения от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
представлявано от М. Ванева - прокурист и Петя Николова Димитрова -
изпълнителен директор, представлявано от А.д. "Ч.П.и И.", чрез
адвокат Х.И., САК, със съдебен адрес:***, бизнес сграда ИВЕЛ, срещу И.И.К., ЕГН
**********, с адрес: *** и В.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, иск солидарно
да заплатят сумата от 1028.99 /хиляда и двадесет и осем лева и деветдесет и
девет стотинки / лв., представляваща заплатени нотариални такси, направени във
връзка с Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL37032/09.06.2008 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Р.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, солидарно да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, представлявано от М. Ванева - прокурист и Петя Николова Димитрова -
изпълнителен директор, представлявано от А.д. "Ч.П.и И.", чрез
адвокат Х.И., САК, със съдебен адрес:***, бизнес сграда ИВЕЛ, направените по
делото разноски в размер на 10511.83
/десет хиляди петстотин и единадесет лева и осемдесет и три стотинки/ лева
съобразно уважената мчаст на исковите претенции.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: