Р
Е Ш Е Н И Е
№
260241 / 2.10.2020г.
гр. Перник, 02.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на трети септември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05486 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Предявен
е положителен установителен иск от „Кредит Респект“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1336, район „Люлин“, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, ет. 4, ап. 14 срещу Е.Р.Л. ***, с който се иска да
бъде признато в отношенията между страните, че Е.Р.Л. дължи на ищцовото
дружество сумата от 640,68 лева, представляваща дължима главница по издаден изпълнителен
лист, въз основа на несъдебно изпълнително основание (чл. 417 т. 9 ГПК – запис
на заповед), ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда,
до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 29.06.2018г. ответницата Е. Л. издава в полза на поемателя на
дълга „Кредихелп” ООД запис на заповед за сумата от 1076,27 лева, която сума не
е изплатена изцяло. Сочи се, че записът на заповед е прехвърлен с джиро на
01.04.2019г. в полза на ищцовото дружество „Кредит Респект” ООД.
В предоставения от разпоредбата
на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез назначения му особен
представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и размер
предявената искова претенция. Оспорва авторството на процесната запис на
заповед. Изразява
предположение, че издадения запис на заповед вероятно служи за обезпечение по
евентуално сключено между ответника и „Кредихелп” ООД каузално правоотношение и
сумата по нея не е реално предадена на ответницата към датата на издаване на
обсъждания документ.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявения положителен установителен иск е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с №
2052 от 30.04.2019г. по ч. гр. д. № 02855 по описа за 2019г. на Пернишки
районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са
предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави
исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Съгласно трайно
установената практика на ВКС предмет на делото по предявен установителен иск по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по
чл.417, т.9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от
външна страна менителничен ефект. В
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е
снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва
вземането си, основано на менителничния ефект
- съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване
на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването
му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на
заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално
правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за
издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от
страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно
каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на
заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на
обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването
или несъществуването на установяваното в производството по чл. 422, ал.
1 ГПК менителнично вземане. При заявено от
ответника - издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване
на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които
основава възражението си. В този случай, ако кредиторът - поемател сочи друго каузално правоотношение, по повод
или във връзка с което, според него, е издаден записът на заповед /в исковата
молба или с оглед отговора на ответника на исковата молба/, ищецът носи
тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си.
Недоказването и от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни
конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на
заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на
релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на
възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е
издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса
на относително възражение от ответника. В този смисъл е и константната съдебна
практика и по-конкретно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, Решение № 17 от
16.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 116/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 38 от
7.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014 г., I т. о., ТК и др., които са
постановени по реда на чл.290 от ГПК и имат задължителен характер, съгласно
указанията, дадени в т.2 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК
на ВКС.
В настоящото производство ответникът, чрез
назначения му особен представител, е оспорил авторството на процесния запис на
заповед, както и обстоятелството, че сумата, предмет на последния е реално
предадена на ответника по делото. Доколкото процесуалния представител на
ответника е назначен по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК, същия е изразил
предположение, че издадения запис на заповед вероятно служи за обезпечение по
евентуално сключено между ответника и „Кредихелп” ООД каузално правоотношение и
сумата по нея не е реално предадена на ответницата към датата на издаване на
обсъждания документ.
Съдът
намира, че приетият по делото запис на заповед, от който ищецът извлича
вземането си, отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е
валиден.
Съгласно чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да
съдържа: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа; безусловно
обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане; името на
лицето, на което трябва да се плати; дата и място на издаване и подпис на
издателя. По своята правна същност, записът на заповед е едностранно
волеизявление, облечено в законоустановена писмена форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание. Според нормата на чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не
съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен
в случаите на ал. 2, 3 и 4. Процесният документ е наименован „запис на
заповед“ и съдържа това словосъчетание в текста си, издателят е поел безусловно
задължение да плати сумата от 1076,27 лева на посоченото в документа лице,
посочени са дата и място на издаване, както и място на плащане. Посочено е,
че записа на заповед е предявен за
плащане на ответницата на 31.01.2019г., от който момент за нея възниква
задължението да осъществи плащане на сумата, предмет на издадения запис на
заповед.
Видно
от заключението на изслушаната и неоспорена от страните съдебно-почеркова
експертиза, подписите, положени след ръкописният текст „Е.Р.Л.” в Запис на
заповед, издадена на 29.06.2018г., са изпълнени от Е.Р.Л..
Относно
възражението на ответната страна, че сумата, предмет на записа на заповед не е
фактически предадена на ответника към датата на издаване на същата, а вероятно
служи за обезпечение на евентуално каузално правоотношение между ответницата и
„Кредихелп” ООД, съдът намира същото за неоснователно, доколкото ответникът не
сочи на конкретно каузално правоотношение (което възражение, както се посочи
по-горе, да обвързва съда с разпределяне на доказателствената тежест между
страните да докажат факти и обстоятелства, свързани с това правоотношение), а
само изразява предположение за наличието на такова.
С
оглед горното и доколкото ищецът доказва съществуването на валидно менителнично
правоотношение с ответника и изискуемо вземане по същото в исковия размер, то искът
следва да се уважи изцяло.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата от 640,68 лв., считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 25.04.2019г. до окончателното й плащане.
По отговорността за разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 1293,20 лева, от
които: 50.00 лева – за държавна такса в исковото и заповедно производства,
360.00 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство, 480.00 лева –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 203,20 лева –
възнаграждение на вещо лице и 200.00 лева – възнаграждение на особен
представител. С оглед изхода на делото, същите следва да му бъдат присъдени.
Предвид уважаване на исковата претенция, ответникът няма
право на разноски.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗАНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.Р.Л., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДЪЛЖИ на „Кредит Респект“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1336, район „Люлин“, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, ет. 4, ап. 14 сумата от 640,68 лева, представляваща незаплатена част от главница,
представляваща задължение по запис на заповед от 29.06.2018г., предявен за
плащане на 31.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 640,68
лева, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 417 ГПК –
25.04.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 2855/2019г.
по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 30.04.2019г.
ОСЪЖДА Е.Р.Л.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредит Респект“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к.
1336, район „Люлин“, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, ет. 4, ап. 14 сумата от 1293,20 лева, представляваща направени делото и по частно
гражданско дело № 02855/2019г. по описа на ПРС, разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 02855/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото
дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: