РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 12.11.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV – Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на
четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
Мл.съдия ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
при участието на
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от мл.съдия Карабашева в.гр.д. №
13991 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение №
68620/13.03.2020 г., постановено по гр.д. № 8646/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 141-ви състав, са отхвърлени предявените от М.Р.М. срещу
„Райфайзенбанк /Б./“ ЕАД искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца на
основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД следните суми: сумата от 4 892.19
лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 30.10.2001 г., представляващи разходи за медицински изделия, лекарствени
продукти, болничен престой, електромиография, потребителски такси, пътни
разходи, направени в периода от 09.02.2015 г. до 06.11.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на извършване на всеки разход до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 170 000.00 лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ексцес поради
трудовата злополука, настъпила на 30.10.2001 г., изразяващи се във влошаване на
здравословното му състояние с 8% трайно намалена работоспособност, ведно със
законната мораторна лихва за периода от датата на установяване на влошаване в
здравословното състояние на ищеца – 22.11.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 6 300.00 лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ексцес поради трудовата
злополука, настъпила на 30.10.2001 г., изразяващи се във фрактура на големия
туберкул на дясната раменна кост, ведно със законната мораторна лихва за
периода от датата на увреждането – 05.04.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.Р.М. е осъден да заплати на
„Райфайзенбанк /Б./“ ЕАД сумата от 200.00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпила е
въззивна жалба с вх. № 5062581/29.05.2020 г. на ищеца М.Р.М., подадена чрез
адв. Г.Я., против постановеното първоинстанционно решение. В жалбата се
съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете в
пълен размер. Според въззивника първоинстанционният съд неправилно е кредитирал
с доверие заключението на вещите лица по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза, което противоречи на приетото като доказателство по делото
Експертно решение № 3067/22.11.2016 г. на ТЕЛК, както и на другите събрани
доказателства. Поддържа, че претърпяното на 07.02.2015 г. ПТП е в пряка
причинно-следствена връзка с процесната трудова злополука от 30.01.2001 г.,
поради което и иска да бъде допуснат разпит на свидетел, от чиито показания да
се установи, че единствената причина, поради която М.Р.М. *** деня на
произшествието е във връзка с трудовата злополука. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
В срока по чл.
263 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Райфайзенбанк /Бълария/“ ЕАД, подаден от юрисконсулт Попова с приложено
пълномощно. Жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна
поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно,
доколкото между претендираните за обезвреждане имуществени и неимуществени
вреди и настъпилата на 30.11.2001 г. трудова злополука няма причинно-следствена
връзка, за което излага подробни съображения. Иска се определяне и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба с вх.№ 2003260/06.02.2018 г., подадена от М.Р.М. с
ЕГН: ********** чрез адв. И.М., срещу „Р./Б./“ ЕАД с ЕИК: *******, изменена с
молба с вх. № 5057730/05.04.2018 г., с която е предявил обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: 4 892.19 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 30.10.2001
г., изразяващи се в разходи за медицински изделия, лекарствени продукти,
болничен престой, електромиография, потребителски такси, пътни разходи,
направени за периода от 09.02.2015 г. – 06.11.2017 г., ведно със законната
мораторна лихва от датата на извършване на всеки един от тези разходи,
конкретно посочена /датата/ в уточняваща молба с вх. № 5057730/05.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 170 000.00 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ексцес поради трудова
злополука, настъпила на 30.10.2001 г., изразяващи се във влошаване на
здравословното му състояние с 8 % трайно намалена работоспособност от
22.11.2016 г., ведно със законната мораторна лихва за периода от датата на
установяване на влошаване здравословното състояние на ищеца – 22.11.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 6 300.00 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ексцес от 22.11.2016 г. поради
трудовата злополука, настъпила на 30.10.2001 г., изразяващи се във фрактура на
големия туберкул на дясната раменна кост, ведно със законната мораторна лихва
за периода от датата на увреждането – 05.04.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата, а процесуалният му
представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. Ищецът е навел твърдения, че работил на трудов договор при ответника и
заемал длъжността „управител на офис“ и на 30.10.2001 г. претърпял трудова
злополука, установена с Разпореждане № 3160/01.11.2002 г. на Столично
управление „Социално осигуряване“ към НОИ, в резултат на която е причинена
контузия на мозъка и конвергентен паралитичен страбизъм на дясното око,
лечението на което било интензивно и продължително. На 26.10.2004 г., на 19.10.2007 г., на
18.10.2010 г., на 21.02.2011 г. и на 03.10.2013 г. с пет искови молби е
претендирал обезщетение за претърпените от злополуката имуществени и
неимуществени вреди, като първите четири искови производства са приключили с
влезли в сила решения, а петото е все още висящо, във връзка с което ищецът се
намирал на територията на гр. София на 07.02.2015 г., но поради форсмажорни
обстоятелства му се наложило да пътува към гр. Русе и претърпял ПТП през 2015
г.. В тази връзка твърди, че новопричинените му от ПТП вреди и други
усложнения, свързани с вестибуларния му апарат, изразяващи се във влошаване на
здравословното му състояние с 8 % трайно намалена работоспособност,
констатирани с експертно решение № 3067/22.11.2016 г. на ТЕЛК, с което е
призната трайно намалена работоспособност от 32 % до 01.11.2018 г., намиращи се
в пряка причинна връзка с претърпяната на 30.10.2001 г. злополука. Счита, че
именно поради влошения му вестиболарен апарат вследствие на черепно-мозъчната
травма от процесната трудова злополука, на 05.04.2016 г. загубил равновесие,
паднал и контузил дясната си ръка в рамото и лакътя, която травма се
установило, че представлява фрактура на големия туберкул на дясната раменна кост,
което също било влошаване на здравето, представляващо ексцес от претърпяната
през 2001 г. трудова злополука Претендирал е разноски.
Ответникът в
срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, с който оспорил исковете. Не оспорва
съществуването на трудово правоотношение за посочената от ищеца длъжност, факта
на настъпване на злополуката и признаването ѝ за трудова по надлежния
ред. Твърди, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е недопустим, оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
твърдените претърпени вреди и влошаването на здравословното състояние на ищеца,
причина за които са настъпилото пътно-транспортно произшествие и падане, като
поддържа, че са предизвикани от едностранни действия/бездействия на ищеца.
Процесните вземания за компенсиране на сторените през 2015 г. разходи били
погасени по давност. Претендирал е разноски.
По делото са
приети неоспорени от страните трудов договор от 21.08.2001 г., съгласно който
страните са сключили безсрочен договор, съгласно който ищецът е заемал
длъжността „управител на офис, офис – Русе“ при 40 часова работна седмица и
основно месечно възнаграждение от 2 100.00 лв, разпореждане №
3160/01.11.2002 г., с което злополуката от 30.10.2001 г. е приета за трудова по
чл. 55, ал. 1 КЗОО, както и експертно решение № 0493/29.04.2003 г. на НЕЛК, с
което е констатирана намалена работоспособност с 10 % с причинна връзка трудова
злополука на основание разпореждане № 3160/01.11.2002 г. на НОИ – СУ „СО“.
По делото е
прието експертно решение № 0791/09.03.2005 г. на ТЕЛК, с което по отношение на
ищеца е констатирана намалена работоспособност с 14.5 % в причинна връзка с
процесната злополука, като поставената диагноза е паралитичен страбизъм.
По делото е
прието експертно решение № 0064/14.01.2008 г. на ТЕЛК, с което поради
преосвидетелстване е констатирана намалена работоспособност с 10 % в причинна
връзка с процесната злополука и срок на инвалидността до 01.10.2010 г. С
експертно решение № 1827/09.06.2010 г. на ТЕЛК ищецът е преосвидетелстван поради
влошено здравословно състояние, като е констатирана намалена работоспособност с
10 % със срок на инвалидността за две години.
Прието е по
делото експертно решение № 0322/04.10.2010 г. на НЕЛК, с което при пълно
преосвидетелстване на ищеца е констатирана 24 % трайно намалена
работоспособност и потвърждава, че е налице причинна връзка с процесната
трудова злополука със срок на инвалидността за три години.
По делото е
прието експертно решение № 2901/11.07.2013 г. на ТЕЛК, с което при
преосвидетелстване е констатирана трайно намалена работоспособност с 24 % при
установена причинна връзка с процесната трудова злополука със срок на
инвалидността за три години.
По делото е
прието неоспорено от страните експертно решение № 3067/22.11.2016 г. на ТЕЛК, с
което след преосвидетелстване за влошено състояние с констатирана 28 % трайно
намалена работоспособност при установена причинна връзка с процесната трудова
злополука и 11 % трайно намалена работоспособност по НМЕ за общо заболяване. В
решението е отразено, че крайният процент от 32 % трайно намалена
работоспособност по НМЕ, включва в това число 20 % по раздел III от методика за прилагане на отправните точки, а
заболяванията са: общо заболяване – 11 % трайно намалена работоспособност и
трудова злополука – 28 % трайно намалена работоспособност.
Приета е по
делото епикриза от МБАЛ – Русе АД, отделение Ортопедия и травматология на ищеца
М., според която на 07.02.2015 г. при падане ищецът получил травми на главата и
предмишница и постъпва по спешност за оперативно лечение на фрактурата ляв
анебрахиум, без настъпили усложнения с окончателна диагноза фрактура на
антебрахии синистра. Поради временната нетрудоспособност с болничен лист №
20151778888/24.02.2015 г. за общо 44
дни, от които за 14 дни бил в болничен режим,а останалите 30 при домашен
режим, считано от 11.02.2015 г. до 26.03.2015 г. – в отпуск поради имобилизация
на крайника.
По делото са
приети болничен лист № Е2015778888 на М.Р.М. за периода от 11.02.2015 г. – 26.03.2015
г., рецептурна бланка от 24.02.2015 г. с изписани медикаменти, фактура №
**********/24.02.2015 г. за сумата от 67.79 лв., рецептурна бланка и фактура №
**********/27.02.2015 г. за сумата от 45.77 лв., амбулаторен лист №
000782/10.03.2015 г., съгласно който на ищеца му е поставена диагноза мозъчно
сътресение, многофрагментна фрактура на лява предмишница, както и амбулаторен
лист № 000956/10.03.2015 г., съгласно който на ищеца му е поставена диагноза
келоиден цикатрикс, като не са установени усложнения. От приетата по делото
рецептурна бланка от 10.03.2015 г. се установява, че на ищеца са предписани
медикаменти, като с фактура № **********/12.03.2015 г. се установява, че същите
са на стойност 311.70 лв.
По делото са
приети и амбулаторен лист № 000388/26.03.2015 г., с който на ищеца е
постановена основна диагноза „ съчетано счупване на диафизите на лакътната и
лъчевата кост“ като е наложена гипсова имобилизация на л.гривнена става за
период от 30 дена, направление за медико-диагностична дейност № 000095 по
амбулаторен лист № 000388, амбулаторен лист № 000970/26.03.2015 г., болничен
лист № Е20151794643, с който на ищеца е предоставен отпуск за периода
27.03.2015 г. – 25.04.2015 г. поради причина злополука – нетрудова, амбулаторен
лист № 000442/16.04.2015 г. за
извършен вторичен преглед на ищеца, рецептурна бланка и фактура №
**********/17.04.2015 г. за сумата от
8,24 лв., фактура № **********/21.04.2015 г. за сумата от 21,15 лв.,
амбулаторен лист № 000459/21.04.2015 г. от проведен вторичен амбулаторен
преглед и като терапия е предвидена хоспитализация от дата 21.04.2015 г.
направление за хоспитализация, амбулаторен лист № 000968/27.04.2015 г. с
основна диагноза „съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост“,
епикриза от специализирана болница за активно лечение по физика и
рехабилитационна медицина „Медика“ ООД с окончателна диагноза последици от
счупване на горен крайник с изключение на китка и длан, насочен за стационарна
рехабилитация по КП 244 след счупване на лява предмишница при ПТП, за което е
опериран в ООТ на МБАЛ-гр.Русе на 13.02.2015 г. – метална остеосинтеза. Приет е
по делото и амбулаторен лист № 000947/21.05.2015 г. и амбулаторен лист №
001493/24.06.2015 г. с диагноза „съчетано счупване на диафизите на лакътната и
лъчевата кост“, болничен лист № Е20152621112, с който е предоставен отпуск за
периода от 25.06.2015 г. – 06.07.2015 г. с режим на лечение санитарно-курортен,
протокол № 07/06.07.2015 г. за извършени услуги по профилактика и рехабилитация
за периода от 26.06.2015 г. – 06.07.2015 г., амбулаторен лист №
004224/07.07.2015 г. с диагноза увреждане на междупрешленните дискове в шийния
отдел с радикулопатия, направление за хоспитализация с дата на изпращане 07.07.2015 г., както и
етапна епикриза с диагноза увреждане на шийните коремчета, некласифицирани
другаде за периода от 24.07.2015 г. – 23.08.2015 г.
По делото са
приети направление за хоспитализация с дата на изпращане 24.07.2015 г.,
експертно решение № 2190/09.09.2015 г. на ТЕЛК, с което е призната 24 % трайно
намалена работоспособност на ищеца във връзка с претърпяно ПТП на 07.02.2015
г., болничен лист № Е20153026298, с който на ищеца е предоставен отпуск за
домашно-амбулаторно лечение периода от 10.08.2015 г. – 08.09.2015 г. ,
амбулаторен лист № 000141/28.09.2015 г. с диагноза „съчетано счупване на
диафизите на лакътната и лъчевата кост“, разпореждане №
Д-17-000-00-00851709/25.09.2015 г. на ТПНОИ-Русе, с което образуваното
производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 3026298, серия
Е2015 на ищеца е спряно, считано от 25.09.2015 г., експертно решение №
2615/19.10.2015 г. на ТЕЛК с валидност до 14.01.2019 г., с което след
освидетелстване е призната временна неработоспособност на М.М. във връзка с
претърпяно на 07.02.2015 г. ПТП, болничен лист № Е20153356873, с който на ищеца
е предоставен отпуск за домашно-амбулаторно лечение за периода от 06.08.2015 г.
– 09.08.2015 г., амбулаторен лист № 002740/09.11.2015 г. и амбулаторен лист №
000296/23.11.2015 г. с диагноза, съчетано счупване на диафизите на лакътната и
лъчевата кост“, болничен лист № Е20153863835,с който на ищеца е предоставен
отпуск за домашно-амбулаторно лечение за периода от 08.11.2015 г. – 07.12.2015
г., направление за хоспитализация с дата на изпращане 23.11.2015 г., експертно
решение № 3283/16.12.2015 г. на ТЕЛК след преглед и освидетелстване е
констатирана временна неработоспособност
във връзка с претърпяно ПТП на 07.02.2015 г., болничен лист №
Е20153864189, с който на ищеца е предписан отпуск за домашно-амбулаторно лечение
за периода от 08.12.2015 г. – 06.01.2016 г., амбулаторен лист №
005302/07.11.2016 г. с диагноза миопия.
По делото са
приети и амбулаторен лист № 003479/10.11.2016 г. с диагноза нарушение на вестибуларната
функция, неуточнено с анамнеза преживяно през 2001 г. ПТП, амбулаторен лист №
006409/10.11.2016 г., амбулаторен лист № 002559/10.11.2016 г., амбулаторен лист
№ 002648/21.11.2016 г. - всички с диагноза световъртеж от централен произход, амбулаторен
лист № 005623/22.11.2016 г., с който е поставена диагноза остър атопичен
конюнктивит, амбулаторен лист № 000057/04.01.2017 г. с диагноза парализа на
6-ти нерв, астигматизъм, амбулаторен лист № 001403/11.05.2017 г. с диагноза
„съчетано счупване на лакътната и лъчевата кост“, амбулаторен лист №
001616/31.05.2017 г., с който е
посочена основна диагноза последици от счупване на горен крайник, с изключение
на китката и дланта, епикриза на ищца, според която през 2001 г. ищецът е
претърпял ПТП с травма на главата, а през 2005 г. е претърпял операция на дясно
око за страбизъм с недобър ефект, като на 07.02.2015 г. след ПТП с
многофрагментна фрактура на лява предмишница, становище от „Национална
специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД, в което е
посочено, че подробно описаният двигателен дефицит на ищеца е резултат от преживяно
ПТП през месец февруари 2015 г. – фактура на ляв антебрахиум дистален сегмент с
луксация на лакетна става.
По делото е
прието и неоспорено от страните удостоверение за наследници, с което е
установена смъртта на И.М.Й.с ЕГН: **********, с което оставя за свои законни
наследници Р.М.Й., ЕГН: ********** – съпруг, М.Р.М. (настоящ ищец) – син и Р.Р.М.,
ЕГН: ********** – син.
С приетото по
делото заключение по комплексна съдебно-медицинска експертиза, вещите лица,
след запознаване с документите по делото, са посочили, че на 30.10.2001 г. при
ПТП ищецът е получил черепно-мозъчна травма с развит двустранен хроничен
субдурален хигром, бифронтално и засягане на VI
черепномозъчни нерви с развита пареза на нервус абдуценс, инервиращ външния
прав мускул на дясното око, като се сочи, че остатъчният страбизъм и
невъзможността да се отклонява дясната очна ябълка навън са били преки, трайни
последици от преживяваната при ПТП черепно-мозъчна травма, но след проведената
оперативна корекция през 2005 г.,
градусът е бил намален до 15 и остава такъв и до момента. В заключението си
вещите лица са категорични, че след запознаване с всички представени медицински
документи не намират данни за влошаване на състоянието на очите на ищеца след
инцидента на 07.02.2015 г., тъй като състоянието на очите било следствие на
трудовата злополука от 2001 г. и нямало никаква връзка с ПТП от 2015 г. и
падането от 2016 г. След оперативната намеса от 2005 г. нямало промяна в очния
статус, а повишения процент за трайна
неработоспособност с 32 % бил даден във връзка с получени нови травматични
увреждания през 2015 г. и през 2016 г. и нямало никаква връзка с трудовата
злополука през 2001 г. Посочили са, че извършените разходи по повод
получените от него травматични увреждания през 2015 г. и 2016 г. не можели да
се свържат с травми от трудовата злополука от 2001 г. В публично съдебно
заседание от 18.02.2020 г. вещите лица поддържат заключението си, като
уточняват, че не е бил извършван личен преглед на ищеца, световъртежът не можел
да бъде еднозначно свързан с
преживяваната през 2001 г. травма особено след като е имало друг през 2015 г.,
който също е съчетан с черепно-мозъчна травма, съответно логичният извод е, че
той е в резултат от претърпяната черепно-мозъчна травма през 2015 г. Посочили
са, че според приложената по делото медицинска документация от момента на
причиняване на травмата от 2001 г., диагнозата централен отоневрологичен
синдром или световъртеж от централен произход се поставя едва през 2016 г.,
поради което не можело да се приеме, че била налице причинно-следствена връзка
между световъртежа от централен произход и трудовата злополука от 2001 г., като
е подчертано, че не бил необходим актуален медицински преглед, за да се направи
обоснован извод относно причинно-следствената връзка, както и че не се
установявало от медицинската документация, че този световъртеж от централен
произход има травматична генеза. Уточнили са, че новите оплаквания не могли да
се свържат пряко с преживяната през 2001 г. травма и връзка между
преосвидетелстванията в ТЕЛК, свързани с травматичните увреждания, получени
след инцидента през 2015 г., и трудовата злополука от 2001 г. липсва. Не
намирали връзка между трудовата злополука от 2001 г. и нуждата от носене на
очила, не открили нито една рецепта, която да налагала очила, тъй за самото
кривогледство не се налагало носенето на очила.
С приетата по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице,
след запознаване с документите по делото, е посочило, че общият размер на извършените от ищеца разходи
за лечение, за прегледи, за изследвания, за медикаменти, очила и санитарни
материали, както и размера на разходите за транспорт е сума в размер на
4 890.51 лв.
В хода на
въззивното производство като нововъзникнало доказателство е прието експертно
решение № 0262/25.01.2021 г. на ТЕЛК, с което по отношение на въззивника е
констатирана трайно намале работоспособност в размер на 20 % в причинно-следствена
връзка с процесната трудова злополука, както и 10 % трайно намалена
работоспособносто по причина общо заболяване.
Останалите
приети по делото писмени доказателства нямат отношение към настоящия спор,
поради което съдът не намира за нужно да ги обсъжда поотделно.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно,а в обжалваната част -
допустимо. По правилността на решението в
обжалваната част:
Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука, причинили
временна нетрудоспособност, 50 % ТНР, инвалидност или смърт работодателят
отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов
работник има вина за настъпването им, като искът следва да се предяви до 3
години от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде
упражнено.
Разпоредба на
чл. 200 от КТ е с материално-правен характер и урежда взаимоотношенията между
работодател и работник занапред, т.е. за всички вреди, които са настъпили преди
влизане в сила на КТ(ДВ, бр. 26 и бр. 27 от 1986 г., в сила от 01.01.1987 г.),
отговорността на работодателя се реализира по реда на чл. 49 от ЗЗД, а
настъпилите след това вреди - по реда на чл. 200 от КТ. КТ (В този смисъл т. 1
и т. 2 от ТР № 45/19.04.1990 г. по гр. д. № ЗЗ/1989 г.). Дали претенцията
следва да се разгледа като такава по чл. 49 от ЗЗД или по чл. 200 от КТ зависи
от момента на настъпване на правопораждащия факт, на който се основава претенцията
за обезщетение. Съдът приема, че този правопораждащ факт е решението на
компетентните органи, установяващ наличие на трудова злополука. Това е така,
защото едва от този момент за увреденият е настъпила възможността да претендира
обезщетение за претърпените вреди, от този момент започва да тече погасителната
давност и от тогава може да се претендира основателно законната лихва върху
обезщетението за вреди (в този смисъл са: Решение № 1401/15.12.1992 г., Решение
№ 290/20.06.1989 г. по гр. д. № 257/1989 г., ІV ГО; решение № 115/17.02.1992 г.
на ІVГО; Решение № 1712/05.11.2002 г. по гр. д. № 2064/2001 г., ІІІ ГО; Решение
05/02.02.1995 г. по гр. д. № 565/94 г. на ІV ГО; Решение № 917/17.08.1999 г. на
ІІІ Г№; Решение № 605/06.06.1995 г. по гр. д. № 2462/1994 г. на ІV ГО).
Доколкото в
конкретния случай се претендират вреди от трудова злополука, настъпила на
30.10.2001 г., тоест след влизане в сила на КТ, то съдът приема, че приложимия
в конкретния случай закон е КТ.
Отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна отговорност с много по-широк обхват
и по-облекчен фактически състав от деликтната отговорност по ЗЗД. За се
ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ, достатъчно е да се
установи наличието на трудово правоотношение между страните, фактът на
трудовата злополука и наличието на вреди – имуществени и неимуществени, които
да се намират в причинна връзка със злополуката.
Дължимото обезщетение обхваща разликата между
претърпените от вреди, вкл. пропусната полза и получената пенсия/застрахователна
сума – арг. по чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ. При хипотезата на иск на пострадал
работник размера на имуществената вреда се съобразява с размера на трудовото
възнаграждение, които би получил, ако не беше увреден от трудовата злополука.
Съдът приема, че
по делото се установява от приетите по делото писмени доказателства, заключения
по съдебно-медицинска експертиза, че по време на трудово правоотношение между
страните, възникнало на основание на валиден писмен трудов договор, ищецът по
време на изпълнение на трудовите си задължения при ответника, заемайки
длъжността "управител на офис", е претърпял трудова злополука на
30.10.2001 г., бил е в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода от 11.02.2015
г. до 26.03.2015 г., както и за периода от 27.03.2015 г. – 25.04.2015 г., за
периода от 25.06.2015 г. – 06.07.2015 г., за периода от 06.08.2015 г. –
09.08.2015 г., за периода от 08.11.2015 г. – 07.12.2015 г. и за периода от
08.12.2015 г. – 06.01.2016 г.
Съдът приема, че
от събраните по делото писмени доказателства, заключение по
съдебно-медицинската експертиза, заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
по делото се установява, че в резултат на трудовата злополука от 30.10.2001 г.
ищецът е претърпял контузия на мозъка и конвергентен паралитичен страбизъм на
дясното око. Съдът кредитира заключението като вярно, задълбочено и неопровергано
от другите доказателства по делото. От представените по делото амбулаторни
листове, болнични листове и направления за хоспитализация се установява, че в
действителност на ищеца му е било разрешено да ползва отпуск за временна
нетрудоспособност, но в представените по делото писмени доказателства не се
установява наличието на причинно-следствена връзка между влошаването на
здравословното състояние на ищеца с 8 % трайно намалена работоспособност,
констатирани с експертно решение № 3067/22.11.2016 г. на ТЕЛК, и претърпяната
на 30.10.2001 г. трудова злополука. Съдът, като съобрази заключението по
комплексната съдебно-медицинска експертиза, приема за установено, че увеличеният
процент трайно намалена работоспособност за целия претендиран от въззивника
период на нетрудоспособност се е дължал на травматични увреждания, довели до
имуществени и неимуществени вреди, които са настъпили в причинно-следствена
връзка не с твърдяната трудова злополука
от 2001 г., а представляват резултат от претърпяното ПТП през 2015 г. и
падането през 2016 г., т.е. понасянето на същите се дължи на нови факти,
проявили се в обективната действителност, а не са влошаване на здравословното
състояние в причиноо-следствена връзка с трудовата злополука от 30.10.2001 г. По
делото не е установено, че вредите от ПТП през 2015 г. са в резултат от
претърпяната през 2001 г. трудова злополука, както твърди въззивникът, напротив
- от заключението на вещите лица по
комплексната съдебно-медицинска експертиза се установява, че претърпените вреди
и влошаването на здравословното му състояние (т.нар. ексцес) се дължи на
последвалите инциденти – ПТП през 2015 г. с преживяна черепно-мозъчна травма,
както и падане през 2016 г. В представените по делото експертни решения на ТЕЛК
и НЕЛК в периода след претърпяното ПТП през 2015 г. и след падането през 2016
г. също не е посочено да е налице причинно-следствена връзка между
констатираните травми и влошаване на здравословното състояние на въззивника и
претърпяната през 2001 г. трудова злополука, напротив – изрично в анамнезата е
посочено, че страданията датират от претърпяно на 07.02.2015 г. ПТП, а в
експертното решение № 3067/22.11.2016 г. на ТЕЛК изрично е констатирано, че
след преглед на въззивника е налице трайно намалена работоспособност с 11 %, по
причина общо заболяване, а посочената дата за процесна трудова злополука е
неправилна.
За претърпяването на такива увреждания и за
причинно-следствената им връзка с трудовата злополука от ищеца по делото не са
ангажирани писмени доказателства, поради което съдът
приема, че по делото не е установено в причинно-следствена връзка от процесната
трудова злополука ищецът да е претърпял твърдените увреждания. При така
възприетото съдът приема, че отговорността на ответника към ищеца не може да се
ангажира, поради липсата на доказана причинно-следствена връзка между трудовата
злополука от 30.10.2001 г. и влошаване
на здравословното състояние на въззивника с 8 % трайно намалена работоспособност,
констатирани с експертно решение № 3067/22.11.2016 г. на ТЕЛК. Няма пречка със
съдебна експертиза да се провери дали влошеното здравословно състояние е в
причинно-следствени връзка със злополуката. В случая вещите лица категорично са
отрекли наличието на връзка между установените 8 % трайно намалена
работоспособност през 2016 г. с трудовата злополука от 30.10.2001 г. Съдът
изцяло кредитира заключението като вярно, задълбочено и неоспорено от
останалите доказателства. Вещите лица са обосновали изводите си при
съобразяване всички преживени от ищеца увреждания и експертни решения на ТЕЛК.
Досежно възражението за
ингориране на останалия доказателствен материал в първоинстанционното
производство (по-конкретно приложените експертни решения) и кредитирането
единствено на комплексната съдебно-медицинска експертиза, въззивният съд
намира, че същото е неоснователно. Право на съда е да прецени дали за
изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални
знания, за които се налага назначаване на вещо лице, като последният е длъжен и
сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали
отговаря на поставените от съда задачи. Като доказателствено средство съдебната
експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства. Поради това
и процесуалният закон - чл. 202 ГПК изисква заключението да бъде ценено във
връзка с останалите доказателства, каквато преценка е извършена от първата
инстанция. Действително, за да бъде признато едно увреждане за трудова
злополука, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред,
регламентиран в КСО, НМЕ и НРСРПООПБ.
Районният съд е приел, че в
случая по делото липсват годни доказателства, които да подкрепят твърденията на
ищеца за наличие на влошаване на здравето му и причинна връзка между влошаването
и претърпяната трудова злополука, тъй като такова не е установено по делото. В решението е налице позоваване на изслушваната по делото комплексна
СМЕ и представените епикризи, амбулаторни листове, болнични листове - в частта
относно прогнозата и проявните форми на описаните в решенията на ТЕЛК травми,
те, от една страна, възпроизвеждат данните относно травмите и степента им,
цитирани и в самите експертни решения на ТЕЛК, а от друга страна касаят
обстоятелството доколко в рамките на един и същ процент инвалидност
здравословното състояние може да има различни по интензитет проявления на
болестната симптоматика, и не на последно място, не са послужили като основание
за пререшаване на въпроси от компетентността на ТЕЛК /в т. ч. относно и
причинната връзка между трудовата злополука и твърдения ексцес/. Следователно, първоинстанционният съд не е
игнорирал останалия доказателствен материал, напротив – съпоставил е наличните
доказателства и е формирал решаващи изводи въз основа за съвкупен анализ от
представените по делото доказателства, като е обсъдил и констатираните
противоречия. Решаващите крайни изводи на първоинстанционния съд се възприемат
и от настоящата инстанция.
При всички случаи наличието
на търпяни болки и страдания следва да е в причинна връзка с първоначалното
увреждане - трудова злополука, за да може да обоснове право на обезщетяване. От
заключенията на изслушаната комплексна медицинска експертиза, както и от
представените експертни решения на ТЕЛК, извод за наличие на такава причинна връзка
не може да бъде направен - изрично се сочи, че претърпените вреди са резултат
единствено от произшествието през 2015 г. и от падането през 2016 г., като
същевременно други доказателства, не са ангажирани, поради което, отчитайки че тежестта
за установяване на причинна връзка е на ищеца съгласно чл. 154 ГПК, то искът е
неоснователен . С отхвърляне претенцията по предявения главен иск, то
и акцесорната претенция за мораторни лихви на основание чл. 86 ЗЗД следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изложеното, съдът приема, че
решението на СРС в обжалваната му част следва да се потвърди.
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода
на делото пред въззивния съд право на разноски има въззиваемата страна.
Последната е претендирала юрисконсултско възнаграждение, като следва да ѝ
бъдат присъдени разноски в размер на 100.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение (определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 273 ГПК и с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
НЗПП съобразно фактическата и
правна сложност на делото).
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68620/13.03.2020 г. по гр.д.
№ 8646/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 141-ви състав в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.Р.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Р.Б.“ ЕАД с ЕИК: ******* със
седалище и адрес на управление:***, Е.****, бул. *******, сума в размер от 100.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.