Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10668
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №399031
от 03.05.2018год., постановено по гр.дело №64807/2017год. по описа на СРС, ГО, 55
с-в, са отхвърлени предявените от „Т.С.”ЕАД срещу Ц.И.Н. искове с правно
основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3248,54
лева главница за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за
топлоснабден имот- апартамент №70 в гр.София, ж.к*********Г за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2015г. ведно със законната лихва от 14.09.2017г. до окончателното
изплащане и сумата от 754,01 лева- мораторна лихва върху главницата за периода
от 15.09.2014г. до 04.08.2017г.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия в процесния имот, тъй
като не е установено да е собственик на същия. Твърди, че правото на
собственост на ответника е установено. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Ц.И.Н.
моли решението на СРС да бъде потвърдено, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установявало да е собственик на имота. Претендира разноски.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
С постановеното в
първата инстанция определение по реда на чл.140 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е указал на ищеца, че следва да установи фактите,
на които основава наличието на облигационна връзка между него и ответника по
доставка на топлинна енергия, включително правото на собственост или ограничено
вещно право на ползване на ответника върху процесния топлоснабден имот.
Въззивникът- ищец нито в първоинстанционното производство, нито с въззивната
жалба е представил доказателства относно правото на собственост на ответника
върху процесния имот. Напротив- в представените с исковата молба писмени
доказателства се сочи трето за спора лице като ползвател на топлинна енергия в
процесния имот. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че
не е установено от представените по делото доказателства, че именно ответникът
е потребил топлоенергията, чиято цена се претендира, в процесния имот и за
процесния период.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 550
лева. Възражение за прекомерност в тази връзка не е направено от въззивника.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№399031 от 03.05.2018год., постановено по гр.дело №64807/2017год. по описа на
СРС, ГО, 55 с-в.
ОСЪЖДА „Т.-С.“ЕАД с ЕИК:********* да заплати на Ц.И.Н. с
ЕГН:********** сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева- разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/