Р Е Ш Е Н И Е
№ 20,30.03.2017г. , гр.Бургас
В ИМ Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС, гражданско отделение,
на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година,
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Тончева
ЧЛЕНОВЕ: Събина Христова
Албена Зъбова-Кочовска
Секретар Пенка Шивачева
Прокурор
Като докладваното от съдия Тончева
гр.д. № 157/2010г. на Апелативен съд Б. ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „М“ ООД Б. , подадена чрез адв. Б. от АК Б. против решение № 165 от 07.01.2010г., постановено по гр.д. № 558/2007г. на Бургаския окръжен съд.
С въззивната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението по отношение на предявения от дружеството установителен иск за собственост. Намира за погрешен изводът на съда, че решението на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 41/2007г., с което са отменени действията на съдебния изпълнител по извършване на публичната продан на имота, предмет на иска е противопоставимо на въззивника-ищец „М“ООД. Счита, че това решение не може да се противопостави на дружеството, както е приел съдът, тъй като то не е било страна в процеса, поради което се подържа, че съдът е бил длъжен да изследва стабилитета на проданта и да установи, че жалбата против действията на съдия изпълнителя била подадена след срока, поради което постановлението за възлагане е влязло в сила. Твърди се, че съобразно нормата на чл.384, ал.3 ГПК /отм./ проданта е стабилизирана и може да бъде оспорвана само по исков ред, но предвид, че не са налице условията за такова оспорване, доказва според въззивника, че „М“ О. е станало собственик на процесния имот и предявеният от него установителен иск за собственост е основателен.
По отношение на предявения от въззивника евентуален иск намира за правилно приетото от съда, че ако ищецът не е собственик на имота, той е добросъвестен подобрител на същия и има право да иска по-голямата измежду стойността на подобренията и увеличената вследствие на тези подобрения стойност на имота. Намира, обаче, за неправилно решението в частта му, в която съдът е признал за съществуващо вземане на ответното дружество за ползите, от които е било лишено. Счита, че правото на обезщетение не съществува, тъй като такова се дължи само на собственика, за което се позовава на нормата на чл.71 ЗС. Твърди се, че щом не е предявен ревандикационен иск за установяване, че ответното дружество е собственик на процесния имот, то няма право на обезщетение за лишаване от ползи. Намира за неправилно решението и по отношение на размера на обезщетението, ако такова въобще се дължи, тъй като неправилно съдът е приел, че този размер следва да бъде определен като пазарен наем за имота в завършен вид.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да се приеме, че въззивникът е собственик на процесния имот, а в случай, че установителният иск бъде отхвърлен, се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на „М“ О. сума в размер на 406 852 лв., представляваща увеличената стойност на процесния имот вследствие извършени подобрения, с искане за задържане на имота до заплащане на тази сума.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ТД „Б“ ЕООД-с-. Жеравна, подаден чрез управителя на дружеството К. С. , с който счита жалбата на ищеца за неоснователна. Намира твърдението на въззивника, че е станал собственик на процесния имот по силата на валидна сделка за неоснователно, тъй като публичната продан е извършена след прекратяване на изпълнителното дело и издаденото възлагателно постановление от 27.12.2006г. не е влизало в сила, за да бъде годно основание за придобиване право на собственост.
Счита подадената жалба срещу решението на съда в частта му, в която е разгледал евентуалния иск за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че с отмяна на постановлението за възлагане въззивникът не може да бъде определен като добросъвестен или недобросъвестен владелец, а е обикновен държател на имота от момента на отмяна действията на ЧСИ, поради което намира за неоснователни претенцията на ищеца за заплащане на подобрения. Изразява несъгласие с допуснатото от съда право на задържане предвид, че по закон на такова има право единствено добросъвестният владелец.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въззивната инстанция намира първоинстанционното решение, преценено съобразно изискванията на чл.269 ГПК за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в законен състав, по надлежно предявен иск и редовно развило се допустимо исково производство.
Бургаският апелативен съд като взе предвид изложените от страните твърдения, доводи и възражения и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „М“ ООД-гр. Б., представлявано от управителя Н. Т. иск, с който иска да се приеме за установено по отношение на ответника „. къмпани“ ООД-с. Жеравна, представлявано от управителя К. С. , че е собственик на недвижим имот – терен с площ от 3 900 кв.м., образуващ имот с пл. № 61 по плана на П. зона юг Б. , ведно с построената в същия имот едноетажна масивна сграда /хале/ със застроена площ от 1 050 кв.м. и ел. табло ТС инв. № 3* При условията на евентуалност ищецът е предявил против ответника иск по чл.72 ЗС за заплащане на сумата от 406 852 лева, с която се е увеличила стойността на имота вследствие подобренията, които ищецът добросъвестно е направил в него. С исковата си молба и на основание чл.72, ал.3 ЗС ищецът е направил искане за признаване право на задържане до заплащане от ответника на направените в имота подобрения.
С атакуваното решение Бургаският окръжен съд е отхвърлил предявеният от ищеца установителен иск за собственост поради отмяна на постановлението за възлагане на ЧСИ като е приел, че за извършените от него подобрения в процесния имот същият следва да бъде обезщетен със сумата от 406 852 лева, представляваща увеличената стойност на имота и след като е уважил възражението на ответника за прихващане за сумата от 284 863 лева, е присъдил на ищеца сумата от 121 989 лева. Със същото решение е признал на ищцовото дружество и право на задържане на имота.
По оплакванията на ищцовото дружество във въззивната жалба, свързани с предявения от него установителен иск за собственост, въззивният съд приема следното:
Не се спори между страните по делото, че с постановление за възлагане от 27.12.2006г. по изп.дело № 20068050400008/2006г. на ЧСИ С. Н. процесният имот е възложен на ищеца „М“ ООД. В хода на публичната продан по молба на взискателя по делото изпълнителното производство е било прекратено на основание чл.330, б.“б“ ГПК /отм./. С решение от 11.05.2007г. по ч.гр.д. № 41/2007г. Бургаският окръжен съд като е разгледал подадени жалби срещу действия на съдебния изпълнител, е отменил изброените в решението действия на ЧСИ Н. по посоченото дело, между които е и постановлението за възлагане на недвижимия имот на ищцовото дружество от 27.12.2006г.
При тези данни, правилно съдът в обжалваното решение е приел, че отмененото постановление за възлагане не е годен способ по смисъла на чл.77 ЗС за придобиване правото на собственост върху процесния имот от ищеца. В тази връзка, неоснователно се подържа от ищцовото дружество, че то не е било страна в процеса по обжалване на постановлението за възлагане, поради което решението по ч.гр.д. № 41/2007г. на БОС има сила само по отношение на страните, но не може да се противопоставя на него като трето лице.
Съгласно разпоредбите на чл.298 и сл. от ГПК със сила на пресъдено нещо се ползва всяко влязло в сила решение, което е постановено в исков процес и по своята същност тя представлява пречка за повторен процес между същите страни относно същия спор. По този начин законът пресича опасността от противоречиви решения по един и същи спор, поради което и със сила на пресъдено нещо се ползват само решенията, постановени по приключило исково производство. В случая, ч.гр.д. № 41/2007г. на БОС не е образувано по подадена искова молба за разрешаване на възникнал спор, а въз основа на жалба срещу действия на съдебния изпълнител. По естеството си производството, образувано по подадени такива жалби цели да отмени правните последици на извършено незаконно действие на съдебния изпълнител. В този смисъл е и ТР № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че функцията на съда е сведена единствено до съдебен контрол за проверка законосъобразността на актовете на съдебния изпълнител. Именно в изпълнение на тази своя функция Бургаския окръжен съд с решението си по ч.гр.д. № 41/2007г. е приел, че обжалваните действия на съдебния изпълнител са незаконосъобразни и ги е отменил. Неоснователни са твърденията в жалбата, с които ищецът изразява недоволство от това решение като счита, че жалбата, с която съдът е бил сезиран е просрочена. След постановяване на посоченото решение липсва основание в каквото и да е друго производство съдът отново да се произнася по правилността на същите действия на съдебния изпълнител. С отмяната на постановлението за възлагане на процесния имот и при липса на твърдения от ищеца за придобиването му на друго основание, годно да го направи собственик, предявеният от него установителен иск е неоснователен и правилно съдът с атакуваното решение го е отхвърлил.
Представеното от въззиваемото дружество-ответник „Б“ О. пред настоящата инстанция последващо П. за възлагане от 02.02.2012г. на ЧСИ И. Б. , с което процесният имот, описан като част от друг имот е възложен на ищеца „М“ О. , не е предмет на ищцовата претенция, поради което съдът намира, че не следва да го обсъжда.
По отношение на претендираните от въззивника – ищец подобрения, извършени в процесния имот въззивният съд съобрази следното:
По делото е установено, че на 22.01.2007г. е извършен въвод във владение и ищецът е въведен във владение на процесния имот, след който момент ищецът е извършил строително-монтажни работи в имота, подробно посочени от вещите лица по извършените пред първоинстанционния съд експертизи, които правилно съдът е приел, че представляват подобрения на процесния имот. Въз основа на описанието на сградите в имота, дадено в протоколите за опис от ЧСИ и направения от вещите лица оглед, същите са констатирали и посочили работите, които са били извършени от ищеца по намиращите се в имота сгради, довели до увеличаване стойността на имота.становено е, че подобренията ищецът е извършил след въвеждането му в имота на основание постановлението за възлагане, по силата на което ищецът е упражнявал своите правомощия на собственик. Затова правилно и първоинстанционният съд е приел, че ищецът е извършил подобренията в имота като добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС.
Въззивният съд намира, обаче, че в хода на настоящото производство е настъпил факт, който е от значение за спора досежно претендираните от ищеца подобрения в процесния имот и който факт съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК следва да се вземе предвид. От представеното и прието като доказателство П. за възлагане на ЧСИ И. Б. , влязло в законна сила на 02.07.2012г. се установява, че на ищеца „М“ О. е възложен процесният имот, в който именно са направените претендираните от него подобрения и върху който дружеството продължава да упражнява владение.
Безспорно е, че с иска по чл.72, ал.1 ЗС добросъвестният владелец-подобрител има право да претендира от собственика на имота обезщетение за направените от него подобрения в размер на увеличената стойност на имота след подобряването му. С възлагане на имота на ищцовото дружество ответникът няма качеството на собственик на същия имот, което прави тази претенция на ищеца неоснователна. Това налага обжалваното решение да бъде отменено в частта му, в която е уважен искът на ищеца за подобрения като същият следва да бъде отхвърлен.
С отхвърляне на тази ищцова претенция съдът намира, че не следва да се произнася по направеното от ответника пред окръжния съд възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума за подобрения с дължимото от него обезщетение за лишаване от право на ползване.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по заявеното от ищеца право на задържане. Възражението за право на задържане е предвидено като защитно процесуално средство на ответника в исков процес за отнемане на владението му върху имота, върху който е извършил подобрения, които той претендира. Предвидено именно като отбранително средство на ответника в процеса за отнемане на владението му, предявяването на това право от ищеца е недопустимо. Затова в постановената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика ВКС приема, че ищец, който е предявил иск за заплащане на извършени от него в чужд имот подобрения, чието владение не е смутено от ревандикационна претенция не разполага с правна възможност да заявява да му се признае право на задържане. Произнасяйки се по заявено от ищеца право на задържане в рамките на иск за заплащане стойността на извършени в имота подобрения, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството в тази му част прекратено.
При този изход на спора, въззивният съд счита, че не са налице условията на чл.78, ал.1 ГПК за присъждане на ищеца разноски по делото, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, в която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски за първата инстанция в размер на 6 326.84 лв.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 165 от 07.01.2010г., постановено по гр.д. № 558/2007г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е уважен искът на „М“ ООД Б. против „Б“ ООД Б. за сумата от 121 989 лв., с която вследствие на подобрения се е увеличила стойността на имот с пл. № 61 по плана на П. зона юг Б. , с площ от 3900 кв.м., ведно с едноетажна масивна сграда /хале/ с площ от 1050 кв.м. и ел. табло ТС с инв. № 3* както и административна триетажна сграда, както и в частта му, с която „Б“ ЕО. е осъдено да заплати на „М“ О. разноски за първата инстанция съразмерно отхвърлената част на иска му в размер на 6 326.84 лева и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „М“ ООД Б. иск за осъждане на „Б“ О. да заплати сумата от 121 989 лева, с която вследствие на подобрения се е увеличила стойността на имот с пл. № 61 по плана на П. зона юг Б. , с площ от 3 900 кв.м., ведно с едноетажна масивна сграда /хале/ с площ от 1050 кв.м., ел.табло ТС с инв. № 3* и административна триетажна сграда.
ОБЕЗСИЛВА решение № 165 от 07.01.2010г., постановено по гр.д. № 558/2007г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която на основание чл.72, ал.3 ЗС е признато на „М“ ООД- Б. право на задържане на същия имот и прекратява производството в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 165 от 07.01.2010г., постановено по гр.д. № 558/2007г. на Бургаския окръжен съд в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: