Р Е Ш Е Н И Е
№ ………. 16.01.2023 г. Гр. С.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.
ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 20 декември 2022
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ИВЕЛИНА КОСТОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 1516 по описа за 2019 година.
Искът е за делба на наследствени недвижими имоти, като производството е във
втората си фаза, след допускане на делбата.
С влязло в сила съдебно решение № 129 от 27.01.2020
година е допусната съдебна делба между В.С.Ч. и М.С.Д., по отношение на следните
съсобствени между тях недвижими имоти, а именно: 1). ПЪРВИ ЕТАЖ
от СГРАДА с идентификатор -, с адрес на сградата: гр. С., п.к. -, ул. **, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор -, със застроена площ: 100
кв.м, с брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; и 2). СГРАДА с идентификатор -, с адрес на сградата: гр. С., п.к. -, ул. **,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор -, със застроена
площ: 36 кв.м, с брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, при квоти: 1/2 (една втора) идеална
част за В.С.Ч. и 1/2 (една втора) идеална част за М.С.Д..
Със същото решение е отменен
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по наследство и давностно владение № 189, том -, рег. № 4571, дело № 378/2018 г. на нотариус П.И., вписан под № - в
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на
Старозагорския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която М.С.Д. е призната със същия за
собственик по наследство и давност над ½ идеална част от първия етаж на
сградата с идентификатор - и от сградата с идентификатор -.
С решение № 260026
от25.08.2020 г. по в.гр.д. № 1353/2020 г. по описа на ОС С. е потвърдено
решението на първоинстанционния съд по настоящото гражданско дело.
С определение №156 от 13
април 2021 г. по гр.д. № 4196/2020 г. по описа на ВКС, II гр.о. не е допуснато касационно
обжалване на решението по гр.д. № 1353/2020 г. по описа на ОС С..
С протоколно определение от
20.04.2022 г. съдът е допуснал до разглеждане претенции по сметки, направени от
ищеца В.Ч. против ответницата М.Д. за сумата от 3600 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от право на
ползване на допуснатия до делба недвижим имот за периода 23.04.2019 г. -0 април
2022 г. и за сумата от 1080 лв. за
допуснатия до делба недвижим имот гараж за същия период. Със същото определение
е допусната до разглеждане претенция направена от ответницата М.Д. против ищеца
В.Ч. за сумата от 15000 лв., представляваща стойността на ½ от
извършените от нея монтажни и ремонтни дейности в имотите, предмет на делбата.
С молба от 15 април 2022 г.
ответницата М.Д., чрез адв. Р. от САК, на основание чл. 349, ал.2 от ГПК е
предявила претенция да й бъдат поставени в дял допуснатите до делба недвижими
имоти.
В з.з. от 4.07.2022 г.,
съдът е допуснал изменение на претенцията по сметки, допусната до разглеждане
от съда в с.з. от 20 април 2022 г. за сумата от 20500 лв., представляваща
½ от сумата, с която се увеличила стойността на процесните имоти, в
следствие на извършените от ответницата Д. подобрения.
С протоколно определение от
20.12.2022 г., съдът е допуснал изменение в претенцията за обезщетение за лишаване
от правото на ползване на първия етаж от процесната сграда, като вместо по 100
лв. месечно, да се счита предявена за сумата от 134 лв. месечно, а за ателието
вместо по 30 лв. да се счита предявена за сумата от 60 лв., за периода
23.04.2019 г. -0.12.2022 г.
Съдът, след
като събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и изслуша становищата и доводите на страните приема за установено
следното:
По отношение на допуснатите до делба имоти: : 1). ПЪРВИ ЕТАЖ от СГРАДА с идентификатор -, с адрес на сградата: гр. С., п.к.
-, ул. **, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор -, със
застроена площ: 100 кв.м, с брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна; и 2). СГРАДА с идентификатор -, с адрес на сградата: гр. С., п.к. -, ул. **,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор -, със застроена
площ: 36 кв.м, с брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, съдът намира за
установено следното:
По делото е представена и приета
съдебно-техническа експертиза от вещото лице Р.П., което не е оспорено в частта
относно поделяемостта и пазарната оценка на имотите, което съдът възприема като
добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че първи етаж от сграда с идентификатор -, с адрес на сградата гр.С., на ул.“**“
, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор -, със застроена
площ: 100 кв.м /12x8,34 м/ не може да бъде поделен съобразно квотите,
определени с решението по първа фаза на делбата. В него има
обособени следните помещения: кухня, хол, две стаи, баня и тоалетна общо
помещение, коридор и антре.
Вещото
лице сочи също, че сграда с идентификатор -, с адрес на сградата: гр.С., на ул.
“**“ , която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор -, със
застроена площ: 36 кв.м./5х7,20 м/, с брой етажи: 1, с предназначение: хангар,
депо, гараж не
може да бъде поделен съобразно квотите, определени с решението по първа фаза на
делбата. В него има обособени следните помещения: две помещения и
баня и тоалетна общо помещение.
Съгласно
чл.40 ал.1 от ЗУТ / ДВ бр.65 / 2003 г./: „Всяко жилище трябва да има
самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс
и баня - тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището
или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с
изключение на тоалетни и бани - тоалетни”.
Съобразно
квотите на съсобствениците: по 1/2 ид.части (по 50 кв.м.) - разположението на
помещенията от първия етаж на жилищната сграда не позволяват да се обособят два
самостоятелни входа, както и две самостоятелни жилища, във всяко от които да
има по едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и общ санитарен възел
(баня и тоалетна), и складово помещение.
Съобразно
квотите на съсобствениците: по 1/2 ид.части (по 18 кв.м.) - разположението на
помещенията от сграда с идентификатор - не позволяват да се обособят два
самостоятелни входа, както и два самостоятелни гаража.
След
анализиране на цялостната информация, вещото лице определя пазарната стойност
на Първи етаж от сграда с идентификатор - в гр.С., на ул.“**“ със застроена площ: 100 кв.м. Пазарната
стойност представляваща претеглената стойност между стойностите, получени от
двата приложени метода, с теглови коефициенти е изчислена съответно на 103400
лв., а за сграда с идентификатор - в гр.С., на ул.“**“ със застроена площ 36 кв.м., пазарната
стойност представляваща претеглената стойност между стойностите, получени от двата
приложени метода, с теглови коефициенти е изчислена съответно 26000 лв.
С молба от 15 април 2022 г. ответницата М.Д., чрез
адв. Р. от САК на основание чл. 349, ал.2 от ГПК е предявила претенция да й
бъдат поставени в дял допуснатите до делба недвижими имоти.
Съгласно чл. 349, ал. 2 от ГПК ако неподеляемият
имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е
живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в
негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с
пари. По делото се установи, че втория етаж от процесната
сграда, не е оставен в наследство на страните от родителите им, а придобит още
приживе на същите от ответницата по давност на 05.02.1989 г. Поради това не е
съсобствен между страните по делото и към датата на приключване на устните
състезания, е индивидуална нейна собственост. Следователно, съдът приема, че
същата притежава друго жилище и не е
налице хипотезата на чл. 349, ал.2 от ГПК.
Ответницата Д. не е представила декларация, с вписана наказателна
отговорност, че към датата на смъртта на наследодателите си е живеела в
жилището, предмет на делбата/първи етаж в сградата/ и не притежава друго
жилище.
При така описаната фактическа обстановка, съдът счита, че не е възможно
извършването на делба, като в дял на всеки от съделителите да се постави реален
дял от допуснатия до делба първи етаж от сградата и гараж, депо, хангар от 36 кв.м. Съдът намира,
че в случая делба не би могла да бъде извършена
нито по реда на чл. 352 ГПК чрез теглене на жребий, нито по реда на чл.
353 ГПК чрез разпределение на имота от съда, а в случая е налице единствено
хипотезата на чл. 348 от ГПК. Не са налице съпружески правоотношения между
страните, за да е налице хипотезата на чл. 349 ал.1 от ГПК, не са налице и
предпоставките на чл. 349, ал.2 ГПК, поради което имотите следва да бъдат
изнесени на публична продан, при което максимално биха се удовлетворили
интересите на съделителите.
По
отношение на претенциите по сметки:
По отношение на претенцията по сметки, направена от
ищеца В.Ч. против ответницата М.Д. за сумата от 3600 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от право на
ползване на допуснатия до делба недвижим имот за периода 23.04.2019 г. -0 април
2022 г. и за сумата от 1080 лв. за
допуснатия до делба недвижим имот гараж за същия период. С протоколно
определение от 20.12.2022 г., съдът е допуснал изменение в претенцията за
обезщетение за лишаване от правото на ползване на първия етаж от процесната
сграда, като вместо по 100 лв. месечно, да се счита предявена за сумата от 134
лв. месечно, а за ателието вместо по 30 лв. да се счита предявена за сумата от
60 лв., за периода 23.04.2019 г. -0.12.2022 г.
По делото са допуснати гласни доказателства. От
показанията на разпитаната по делото в качеството на свидетел З.И. Ч. – съпруга
на ищеца се установява, че до 1978 г.
ищецът и съпругата му са живели в къщата, а след развода на М. се изнесли,
когато М. е построила втория етаж от къщата. Според свидетелката М. живее на
втория етаж, а дъщеря й П. на първия етаж от къщата. От показанията на
разпитания по делото свидетел Т.Г.С. се установява, че в наследствената на
страните къща живее дъщерята на М.Д., а на горния етаж – синът на М., а последната
работи в Г.. Свидетелят сочи, че В.
правел опити да отиде в имота, но не е бил допуснат. През 2015 и 2016 г. е
направил опит да влезе в имота, но вратата била затворена и същият не е успял
да влезе.
Съгласно заключението на вещото лице инж. П.,
общият размер на
обезщетението за лишаване от правото на ползване на ищеща за периода от 23.04.2019 г. до настоящия момент
според квотата му е 6116/за
първия етаж от сградата/ + 2948 /за
хангар, гараж, ателие/, или общо 9064 лв.
Съдът приема за безспорно установено, че ищецът Ч. е бил лишен
от правото да ползва съсобствения на страните имот – първи етаж от къща и
ателие /свидетелката Ч. „…ателието се ползваше от В. до 2000 г….“/.
Ето защо, съдът намира, че тази претенция е основателна и
доказана и следва да бъде уважена до размера посочен от вещото лице, а именно
сумата 9064 лв. като следва да остави без уважение претенцията направена в
писмената защита за ежемесечно заплащане на обезщетение за лишаване от право на
ползване по 139 лв. занапред за първия етаж от сградата и по 67 лв. месечно за
ателието от 36 кв.м., тъй като това искане е недопустимо според съда.
По отношение на
претенцията в размер на 2188 лв. направена от М.Д. против В.Ч. представляваща ½ от заплатените ДНИ и
ТБО за процесните имоти и заплатени консумативни разходи за ток и вода. Съдът намира , че следва да отхвърли като погасени по
давност претенциите на ответницата М.Д. за заплащане на такса битови отпадъци и
данък недвижими имоти за периода 2004-2012 година, както и искането за
заплащане на суми за електричество и вода-тъй като по делото безспорно се установи,
че само ответницата, респ. нейните деца е ползвала/ли процесните имоти и
следователно само тя/те е използвала/ли електричество и вода и не е налице
правно основание да иска заплащане от ищеца на ½ от тези суми.
Ето защо, съдът намира, че
тази претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и погасена по
давност.
По отношение на претенцията направена от
ответницата М.Д. против ищеца В.Ч. за сумата от 15000 лв., представляваща
стойността на ½ от извършените от нея монтажни и ремонтни дейности в
имотите, предмет на делбата, като в з.з. от 4.07.2022 г., съдът е допуснал
изменение на претенцията по сметки, допусната до разглеждане от съда в с.з. от
20 април 2022 г. за сумата от 20500 лв., представляваща ½ от сумата, с
която се увеличила стойността на процесните имоти, в следствие на извършените
от ответницата Д. подобрения, а в условията на евентуалност претенцията на
ответницата Д. е за сумата от 13801.50 лв. , представляваща ½ от
стойността на вложените материали и извършените монтажни и ремонтни дейности.
Съдът приема, че ответницата не е добросъвестен
владелец на процесните имоти в частта, собственост на ищеца, тя няма и
качеството на недобросъвестен владелец, тя е само държател на чуждия имот. В
качеството на такъв държател, отношенията между нея и ищеца се уреждат на
основание чл. 61 ЗЗД - водене на чужда работа без поръчка. Следователно, тя има
право само на разноските, направени за запазването на вещта-това са
необходимите разноски, т.е. “разноски за запазване на вещта“. Съдът приема, че
посочените от ответницата в молба от 15.04.2022 г. извършени необходими
ремонтни дейности по изработка на кухненско обзавеждане, монтиране на мивки,
поставяне на дограми, щори, плочки и др. не са „необходими разноски“ по смисъла
на закона. По делото бяха разпитани свидетели, посочени от ответницата: К.М.Т.
и Маринчо Русев Димитров. От показанията на тези свидетели се установява, че в
процесните имоти са извършвани ремонти по искане на „П. и К.“, а М. е в Г.,
като ремонтът на покрива е извършен през 2015 година. Ето защо, дори да се
приеме, въпреки че не са налице доказателства за това, че ремонтът на покрива
на жилищната сграда е бил неотложен с цел запазването на вещта, то този ремонт
е осъществен през 2015 година и претенцията на ответницата за заплащане на платената
сума за ремонт на покрива е погасена по давност-давността е изтекла през 2020 година, а претенцията е
направена през 2022 година.
От показанията на свидетелите З.И. Ч. и Т.Г.С. се установява, че ищецът
никога не е давал съгласие за извършване на строително ремонтни дейности в
съсобствените процесни имоти. Следователно съдът намира, че на ответницата не
се дължат суми за подобрения в имота, тъй като същата е само един държател на
чужд имот- на собствените на ищеца 1/2 ид.ч. от процесните имоти и има право на
½ идеална част
от необходимите разноски за запазването на вещта, при условие, че докаже
тяхното основание и техния размер, което в случая не бе извършено.
Ето защо съдът намира, че и тази претенция следва да бъде
отхвърлена като недоказана.
По отношение на направените искания и от двете страни за
присъждане на разноски, съобразно
дяловете им по отношение на предявените претенции по сметки, съдът намира, че с
оглед уважаването на претенциите на ищеца Ч. на същият следва да бъдат
присъдени направените разноски в размер на 2900 лв. /възнаграждение за вещо
лице и възнаграждение за един адвокат, съгласно представения списък по чл. 80
от ГПК/. На ответницата М.Д. не следва да се присъждат разноски тъй като съдът отхвърля
предявените от нея претенции.
Водим от
гореизложените съображения и на основание чл. 348, чл. 349, ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
следните недвижими имоти:
1). ПЪРВИ ЕТАЖ от СГРАДА с идентификатор -, с адрес
на сградата: гр. С., п.к. -, ул. **, която сграда е разположена в поземлен имот
с идентификатор -, със застроена площ: 100 кв.м, с брой етажи: 2, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна; и
2). СГРАДА с идентификатор -, с адрес на сградата:
гр. С., п.к. -, ул. **, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор -, със застроена площ: 36 кв.м, с брой етажи: 1, с
предназначение: хангар, депо, гараж, при квоти: 1/2 (една втора) идеална част
за В.С.Ч., с ЕГН **********, с адрес *** и 1/2
(една втора) идеална част за М.С.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***.
ОСЪЖДА М.С.Д., с ЕГН **********, с адрес
*** да заплати на В.С.Ч., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 9064 лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на
ползване на недвижими имоти-първи етаж от сграда с идентификатор
68850.542.484.1 с административен адрес гр.С., ул.“**“ №8, разположена в
поземлен имот с идентификатор -, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна и
сграда с идентификатор - със застроена площ от 36 кв.м., преустроено и въведено
в експлоатация като „шивашко ателие“, находящо се на същия административен
адрес и в същия поземлен имот за периода от 23.04.2019 г. до 20.12.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване 20.04.2022
г. до окончателно заплащане на сумата, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията,
направена в писмената защита за ежемесечно заплащане на обезщетение за лишаване
от право на ползване по 139 лв. занапред за първия етаж от сградата и по 67 лв.
месечно за ателието от 36 кв.м., като недопустима.
ОТХВЪРЛЯ предявената от М.С.Д. с п.а. против В.С.Ч.
с п.а.
претенция за възлагане на допуснатите
до делба недвижими имоти ПЪРВИ ЕТАЖ от СГРАДА с
идентификатор -, с адрес на сградата: гр. С., п.к. -, ул. „**“ , която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор -, със застроена площ: 100 кв.м, с
брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; и СГРАДА с идентификатор -, с адрес на сградата:
гр. С., п.к. -, ул. „**“ , която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор -, със застроена площ: 36 кв.м, с брой етажи: 1, с
предназначение: хангар, депо, гараж, като недоказана.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.Д. с п.а. против В.С.Ч.
с п.а.
претенции
за подобрения, извършени в недвижимите имоти за сумата в размер на 2188 лв. направена от М.Д. против В.Ч., представляваща ½ от заплатените ДНИ и
ТБО за процесните имоти и заплатени консумативни разходи за ток и вода като неоснователна и погасена по
давност, и за сумата от 20500 лв., представляваща ½ от сумата, с която
се увеличила стойността на процесните имоти, в следствие на извършените от
ответницата Д. подобрения, а в условията на евентуалност претенцията на
ответницата Д. за сумата от 13801.50 лв., представляваща ½ от стойността
на вложените материали и извършените монтажни и
ремонтни дейност, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА М.С.Д. с п.а. да
заплати на В.С.Ч. с п.а. направените
от последния разноски по делото в размер на 2900 лв.
ОСЪЖДА В.С.Ч. да заплати ДТ върху сумата за обезщетение за лишаване от
правото за ползване на процесните имоти в размер на 362.56 лв., както ДТ върху делът
от имуществото, което получава в размер на 5176
лв.
ОСЪЖДА М.С.Д.
да заплати ДТ
върху делът от имуществото, което получава в размер на 5176 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че същото е изготвено пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: