Р
Е Ш Е
Н И Е №
234
гр. Бургас,04.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на шести
юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Добрев
при секретаря Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско дело №1836 по описа за
2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена молба от Ц.В.Г. с ЕГН: **********
***19 със съдебен адрес:*** чрез адв. В.Щ. Валентин Щупалов , против В.В.В. с ЕГН: ********** с адрес ***, Ц.В.В. с
ЕГН: ********** с адрес: *** и Д.Б.Р. с ЕГН:********** *** 1 със следните
искания:
1/ За обявяване нищожността на нотариалните действия
при изповядване на сделките, обективирани в нот.акт № ****, peг. № 208 на
Нотариалната камара с район на действие районен съд Несебър - /вх.peг. № 7741,
акт № 28, том 25, дело № 4668/18.09.2013г. на службата по вписванията при
районен съд Несебър/ и в нот.акт №***. на
нотариус Стоян Ангелов, peг. № 208 по списъка на Нотариалната камара, с район
на действие районен съд Несебър, с вx.peг. № 7741, акт №28, том **. на службата по вписванията на основание чл. 576 от
ГПK във връзка с чл. 569, т. 1, 2 и 8 и чл. 574 от ГПК;
2/ За обявяване нищожността на сделките, обективирани
в нот. акт № ****г. на нотариус Стоян Ангелов, peг. № 208 на Нотариалната
камара и в нот.акт № 53, том XIV, peг. № 13439, дело № 2625/2013г. на нотариус
Стоян Ангелов, peг. № 208 на основание чл. 26. ал.1 от ЗЗД - противоречие на закона и по чл.26, ал.2 от ЗЗД - липса на
предмет;
3/ За обявяване нищожността на сделките, обективирани
в нот. акт № ****r. на нотариус Стоян Ангелов. peг. № 208 на Нотариалната
камара и в нот. акт *** дело №*. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 на основание
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - привидност на сделките;
4/ За обявяване на нищожност на сделките, обективирани
в нот. акт № **. на нотариус Стоян Ангелов.
peг. № 208 на Нотариалната камара и в нот. акт № ***, дело № *. на
нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД -
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави;
5/ За обявяване нищожността на сделките, обективирани
в нот. акт ***. на нотариус Стоян Ангелов.
peг. № 208 на Нотариалната камара и в нот.акт № ***. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 по чл. 26. ал.
2 от ЗЗД - липса на съгласие;
6/ Иск по чл.537, ал.2 от ГПК - отмяна на нот. акт № *, дело №*. на нотариус
Стоян Ангелов. peг. № 208 на Нотариалната камара и нот.акт **г. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208;
7/ Иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД да бъде
обявен за недействителен по отношение на ищеца Ц.В.Г. договор от 18.09.2013г.,
обективиран в нот. акт № **. на нотариус
Стоян Ангелов, peг. № 208 на Нотариалната камара с район на действие РС-Несебър
/вх. № 7741, акт. 28, том 25, дело № 4668/18.09.2013г. на СВ към РС-Несебър/
между В.В.В. и Ц.В.В. като продавачи и Д.Б.Р. като купувач на следните
недвижими имоти:
7.1/ ОФИС, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор 11538.502.69.15.3 /единадесет хиляди петстотин тридесет и осем,
точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет, точка, петнадесет, точка,
три/, разположен на първи и втори етаж в СГРАДА с идентификатор 11538.502.69.15
/единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка,
шестдесет и девет, точка, петнадесет/, изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
11538.502.69 /единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и
две, точка, шестдесет и девет/, с адрес с в град Свети Влас, община Несебър,
област Бургас. местността ,.Ага чешме", ул."Сирена' , ет.1 /първи/ на
площ от 145,50 /сто четиридесет и пет цяло и петдесет стотни/ кв.м., ведно със
съответния процент идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж, състоящ се от офис помещение с кухненски бокс, две стаи с тераси и
бани, тоалетни и преддверие, с предназначение - "За офис" при
граници: на първо ниво, на същия етаж - 11538.502.69.15.2 /единадесет хиляди
петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет,
точка, петнадесет, точка, две/, под обекта - 11538.502.69.15.1 / единадесет
хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и
девет, точка, петнадесет, точка, едно/ и на второ ниво под обекта -
11538.502.69.15.2/ единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка,
петстотин и две, точка, шестдесет и девет, точка, петнадесет, точка, две/;
7.2/ ГАРАЖ, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор 11538.502.69.15.1 / единадесет хиляди петстотин тридесет и осем,
точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет, точка, петнадесет, точка,
едно/, разположен на партерния етаж в СГРАДА с идентификатор 11538.502.69.15
/единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка,
шестдесет и девет, точка, петнадесет/, изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 11538.502.69 /единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка,
петстотин и две, точка, шестдесет и девет/ с адрес в град Свети Влас, община
Несебър, област Бургас, местността „Ага чешме", ул. „Сирена“, етаж l
/първи/ на площ от 72,20 /седемдесет и две цяло и двадесет стотни/ кв.м., ведно
със съответния процент и идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж с предназначение - Гараж в сграда при граници: над обекта
11538.502.69.15.2/ единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка,
петстотин и две, точка, шестдесет и девет, точка, петнадесет, точка, две/ и
11538.502.69.15.3/ единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка,
петстотин и две, точка. шестдесет и девет, точка, петнадесет, точка, три/;
7.3/ 150 /сто и петдесет/ кв.метра идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11538.502.69 /единадесет хиляди петстотин
тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет/, целият на
площ съгласно актуалната към деня на прехвърлянето скица от 9444 /девет хиляди
четиристотин четиридесет и четири/ кв.м., а по документ за собственост площта
на имота е 9950 /девет хиляди деветстотин и петдесет/ кв.м. с трайно
предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване -
Комплексно застрояване при граници: 11538.502.68, 11538.502.267, 11538.502.266,
11538.502.59, 11538.502.60 и 11538.502.265.;
8/ Иск е с правно основание чл. 135 от ЗЗД - да бъде
обявен за недействителен по отношение на ищеца Ц.В.Г. договор от 18.09.2013г., обективиран
в нот.акт № **. на нотариус Стоян Ангелов,
рег. № 208 по списъка на Нотариалната камара, с район на действие районен съд
Несебър, а на службата по вписванията с вх.peг. № 7741, акт № 28, том 25, дело
№ 4668 от 18.09.2013г., сключен между В.В.В. и Д.Б.Р. за покупката на следните
недвижими имоти:
8.1/ МАГАЗИН, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор 11538.502.69.15.2 /единадесет хиляди петстотин тридесет и осем,
точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет, точка, петнадесет, точка, две/,
изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11538.502.69 /единадесет хиляди
петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет/, с
адрес в град Свети Влас, Община Несебър, Област Бургас, местността „Ага
чешме", ул."Сирена", ет.1 /първи/ на площ от 99,70 /деветдесет и
девет цяло и седемдесет стотни/ кв.метра, ведно със съответния процент идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж, състоящ се от търговска
зала, склад и санитарен възел, с предназначение - "За търговска
дейност" при граници: на същия етаж - 11538.502.69.15.3 /единадесет хиляди
петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет,
точка, петнадесет, точка, три/, под обекта - 11538.502.69.15.1 /единадесет
хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и
девет, точка, петнадесет, точка, едно/, и над обекта 11538.502.69.15.3
/единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка.
шестдесет и девет. точка. петнадесет, точка. три/, ведно с 127 /сто двадесет и
седем/ кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11538.502.69
/единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка,
шестдесет и девет/, целия на площ съгласно актуална скица от 9444 /девет хиляди
четиристотин четиридесет и четири/ кв.м., а съгласно документ за собственост
площта на имота е 9950/девет хиляди деветстотин и петдесет/ кв.м. с трайно
предназначение –Урбанизирана територия и с начин на ползване – „Комплексно
застрояване", при граници: 11538.502.68., 11538.502.267, 11538.502.266.
11538.502.59, 11538.502.60 и 11538.502.265.
Съдът е прекратил производството по
отношение предявения иск с основание чл.576 ГПК за обявяване нищожността на
нотариалните действия при изповядване на сделките, обективирани в процесните
нотариални актове, както и по отношение на заявената претенция по чл.537 ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт **. на нотариус
Стоян Ангелов. peг. № 208 на Нотариалната камара и нот.акт № **. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208, поради
недопустимост на същите.
С
протоколно определение от 29.11.2017г. производството по делото е прекратено и
в частта му по заявените претенции с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.135 ЗЗД
срещу ответницата Ц.В.В., поради липса на правен интерес и недопустимост на същите.
Ищецът
твърди, че е сключил с В.В.В. договор за заем от 07.06.2011г.2011г. за сумата
от 100 000 евро с краен падеж за връщане на заетата сума 07.06.2014г. В
изпълнение на ангажиментите си превел на ответницата сумата от 392 000 полски
злоти от полска банка, защото към момента на извършването му, изпълнявал
трудовите си задължения като футболист в полски футболен клуб на територията на
Република **. Заявява също така, че В.В. не е погасила никаква
част от получения заем, поради което на 30.09.2015г. подал искова молба пред
СГС, във връзка с която било образувано гр.д. 12 308/2015г. При проверка собствеността
на В.В. в Агенция по вписванията, ищецът установил, че нейни имоти в гр. София
били продадени на публична продан за удовлетворяване на вземания на други
кредитори. Констатирал също, че В.В. и сестра й Ц.В. продали на Д.Р. офис с
идентификатор 11538.502.69.15.3, гараж с идентификатор 11538.502.69.15.1 и
150/9444кв.м. от ПИ с идентификатор 11538.502.69 с НА № **. на нотариус Стоян Ангелов. Имотите са описани
подробно в исковата молба. Собствеността върху тези имоти била придобита от В.В.
и сестра й Ц.В. с НА № **. на нотариус
Стоян Ангелов. Г. разбрал също, че В.В. продала още един свой имот на Д.Р.-
магазин с идентификатор 11538.502.69.15.2 и 127/9444кв.м ид.ч. от ПИ с
идентификатор 11538.502.69, съгласно нот.акт № ***
на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208.
Посочва
се, че имало драстични различия в предмета на двете сделки за покупко-продажба.
Налице били промени в кадастралната карта на населеното място, но в изброените
писмени доказателства, приложени към двата нотариални акта нямало приложени
удостоверения относно идентичността на поземлените имоти, описани в
нотариалните актове от 2000г. и от 2013г. Ищецът навежда твърдения за
нищожност, поради липса на предмет. Прехвърлените обекти така, както били
индивидуализирани в нотариалните актове от 2000г., категорично се различавали
от тези, описани в нотариалните актове от 2013г. Те не били означени вярно,
точно и пълно и не отговаряли на статута им към деня на осъщественото
прехвърляне. Границите на описаните в нотариалните актове от 2000 и 2013г.,
недвижими имоти напълно се различавали от реално обособените и изградени обекти
в сградата. Закупеният имот с **. по КККР се
водил гараж, а по архитектурен проект- два броя спални със самостоятелни
санитарни възли и предверия към тях. Съгласно НА № **.
на нотариус Стоян Ангелов офисът се намирал на втория етаж с площ 145,50кв.м.,
докато ***. на нотариус Стоян Ангелов, предметът на сделката
офис с идентификатор 11538.502.69.15.3 се намирал на първи и на втори етаж с
обща площ от 145,50лв. В тази връзка се твърди, че офисът винаги се намирал
само на втория етаж, като такъв не е имало на първия етаж, макар да било налице
пълно съвпадение на площите и помещенията.
На
следващо място ищецът посочва, че процесните сделки са нищожни, поради
привидност на същите. Според него и при двете покупко-продажби изрично било
записано, че сумите трябвало да бъдат изплатени изцяло по банков път от
купувача в тридневен срок от нотариалното изповядване на сделките. Заявява също
така, че купувачът по двата договора Д.Р. бил личен шофьор на г-жа Е.Ц.В. /майка на В. и Ц. В/ от продължително време,
включително към момента на осъществяване на процесните сделки. Между шофьора Д.Р.
и В. и Ц. В съществували от продължително време конфиденциални отношения и
връзки. На всички срещи, проведени в офиса между ищеца и Е.В., правило
впечатление, че винаги е присъствал ответника Д.Р.. Според ищеца купувачът Р.
не е превел никакви суми на продавачите, или са преведени в малък размер.
Ищецът
въвежда и твърдения, че сделките са нищожни и поради накърняване на добрите
нрави и поради липса на съгласие. Посочва се, че пълномощните били общи
бланкови, генерални.
Ответникът
Д.Б.Р. е депозирал писмен отговор. Счита исковите претенции за нередовни,
недопустими и неоснователни.
Твърди,
че не била налице нито едно от посочените материалноправни основания, изброени
в чл. 576 от ГПК. Не ставало ясно каква е причината ищцовата страна да смята,
че двете сделки противоречат на закона и/или добрите нрави, поради липсата на
приложени удостоверения за индентичност на процесните имоти. Индивидуализацията
на имотите била извършена съгласно чл. 60 ЗКИР, сред които не бил включен нито
предходен регулационен или кадастрален статут на имота, нито данните по
архитектурния проект.
На
следващо място, ответникът Р. твърди, че не било ясно в какво се изразява
твърдяното противоречие със закона. Като порок било посочено от ищеца
единствено, че имотите не са означени и описани вярно, точно и пълно и че не
отговаряли на статута им към деня на осъщественото прехвърляне. Р. уточнява, че
ищецът не отчитал, че актуалното състояние на имотите било нанесено в
кадастралната карта, която била приета през 2005г. за гр. Влас след изготвените
архитектурни планове, които били от 2000г. Сградата е въведена в експлоатация,
поради което били спазени условията, предвидени в Наредба 2/31.07.2003г. за
минималните гаранционни срокове.
Излага
се още, че доводите на ищеца за противоречие с данните в кадастралната карта и
кадастралните регистри, за липсата на деклариране от страна на праводателите в
местната данъчна администрация и противоречие с нормите на ЗМИП, не можели да
доведат до нищожност на сделката, поради противоречие със закона. Не всяко
противоречие със закона било основание за нищожност на сделката по чл. 26, ал.
1 от ЗЗД, а само ако предметът бил незаконен, или когато основанието й противоречало
на закона. Предоставянето на АГКК данни за преустроените самостоятелни обекти в
сграда не бил елемент от фактическия състав на сделките, поради което липсата
на такива данни от собствениците не можело да има за последица нищожност на
договорите, поради противоречие със закона.
По отношение на твърденията на ищеца
за нищожност, поради невъзможен предмет, ответникът Р. заявява, че не била
налице нито една хипотеза, водеща до наличието на този вид нищожност.
Различното описание на недвижимите имоти в процесните нотариални актове от
2000г. и 2013г., дори и да имало такова, не водило до невъзможност на предмета.
Твърди се, че нищожност, поради невъзможен предмет на договора, бил налице,
когато предметът на договора липсвал, не съществувал. Посочва се, че невярното,
неточното или непълното описание на имотите не водило до невъзможност на
предмета на сделките, каквато би била налице единствено при погиването на
недвижимите имоти преди сключването на сделките, какъвто не бил настоящия
случай.
Във връзка със заявената привидност
на сделките, поради неплащане на цената, Р. навежда твърдения, че е спазен
срокът за изплащане на продажните суми по процесните сделки.
Ответникът Р. изразява и позиция, че
не било посочено от ищеца каква е неправомерната цел при сключването на двете
сделки. Не било доказано намерението на страните да се използват позволени
средства за постигане на забранени цели. Чрез процесните сделки не се постигал
забранен от закона резултат, тъй като законът не забранявал прехвърлянето на
правото на собственост.
Възразява се и по твърденията на
ищеца, че пълномощните по сделките били общи и бланкови, което водило до липса
на съгласие. Категорично потвърждава, че такава е била волята на страните,
изразена чрез техните представители. Посочва се, че липсата на представителна
власт не водила до липса на съгласие по см. на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, а до
висяща недействителност.
Относно иска по чл. 135 от ЗЗД, Р.
посочва, че уговорената продажна цена била заплатена от ответника. Преговорите започнали
много преди да бъдат сключени фактически процесните сделки. Продавачите по
време на преговорите изтъквали като мотиви за продажбата, че били затруднени с
поддържането на имотите. Ц. и В. В към момента на изповядване на двете сделки
живеели трайно извън България, което допълнително затруднявало поддържането на
процесните имоти. Още през 2012г. първите двама ответници ангажирали услугите
на агенция за недвижими имоти в опит да открият купувач. След като не успели да
реализират имотите по пазарни цени, Р. влязъл в преговорни отношения за
договаряне на условията по сделките. Поради изгодните условия, които предложили
продавачите, Д.Р. се съгласил да закупи имотите на цена в размер на данъчната
оцените им оценки. Едва с получаване на исковата молба по настоящото дело узнал
за съществуването на задължение на В.В. към ищеца. Към настоящият момент Р.
използвал имота, като бил вложил доста средства вътре. Данъците за имотите били
заплащани от Р.. Посочва се, че не била приложима законовата презумция за
знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД по отношение на Р.. Последният
познавал както продавачите, така и тяхната майка Е.В., но това не предполагало
знание на Р. за задълженията на другите ответници към трети лица. Оспорва се твърдението, че Р. бил в трудови
правоотношения, които предполагали по-доверителни отношения. Заявява се, че Д.Р.
не е бил служител на някои от продавачите или на техни близки. Твърди се също
така, че нямало реално увреждане на кредитора- ищец. Р. заплатил цената по
сделките, която била влязла в патримониума на длъжника. Дори и пазарната цена
на имотите да е била различна от данъчната оценка, това само по себе си не
можело да докаже увреждане на интересите на ищеца. Увреждането бил обективен
факт. Освен, че длъжникът В.В. получила уговорената парична сума по сделките,
тя разполагала и с други недвижими имоти. Преценката дали длъжникът е имал
друго достатъчно имущество, следвало да се направи към момента на извършване на
сделката, която се атакувала. Според ищеца обратната логика би ограничила
неоснователно възможността на длъжника да се разпорежда с имуществото си.
По делото е постъпил писмен отговор
и от ответницата В.В.. Излага идентични твърдения с твърденията на Р. за
нередовност и недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Посочва,
че имотите били надлежно индивидуализирани с отбелязване на местонахождение,
регулационен статут и граници. Нямало изрично законово изискване за прилагане
на удостоверения за идентичност на имотите. Липсата на такова удостоверение не
правило нотариалното удостоверяване нищожно.
Не ставало ясно в какво се изразява
твърдяното противоречие със закона. Липсата на нанасяне на промени в КККР не
било основание за наличие на противоречие със закона. Противоречие в закона
можело да има, когато самата сделка или отделен неин елемент противоречи на
закона. Предоставянето в АГКК данни за преустроените самостоятелни обекти в
сгради не бил елемент от сделките и не можело да има за последица нищожност. По
отношение на твърденията, че цената на имотите били силно занижени спрямо
пазарните такива, се посочва, че страните по сделките са подписали декларация,
че сумите, посочените в тях, са действително уговореното плащане. Но дори и да
било налице неистинност на декларациите, то неистинността не била основание за
прогласяване нищожността на сделките, поради противоречие със закона, тъй като
не била елемент от фактическия им състав. Твърди се още, че невярното,
неточното и непълното описание не водило до невъзможност на предмета на
сделките, както и че същите не прикривали дарение, тъй като по тях били
извършвани плащания. Но дори и да прикривали дарения, то даренията били напълно
действителни. Неплащането на посочените в договорите цена, не водило до
привидност на сделките, а представлявало неизпълнение на задължение по
договорите от страна на купувача, което било основание за развалянето му.
Оспорва твърденията за привидност на сделките, както и тези за нищожност на
сделките, поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на
съгласие. По отношение на иска по чл. 135 ЗЗД е изразено становище, че този иск
можел да има предмет единствено притежаваната от В.В. ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот. Оспорва се качеството кредитор на ищеца. Излагат се
твърдения, че В.В. разполагала с достатъчно друго имущество. Твърди се, че В.В.
и Д.Р. не са имали знание за увреждане на Ц.Г.. Дори и последният да е бил
служител на майка и, то това само по себе си не означавало, че е знаел към
момента на сключване на сделката за увреждане на ищеца. Р. нямал задължение да
е наясно с договорните отношения на дъщерите на г-жа Е.В..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че атакуваните
сделки, обективирани в нотариален акт № **.
и нотариален акт № **. са сключени на 18.09.2013г. и с тях
ответницата В.В. е извършила разпореждане със свои два недвижими имота,
находящи се в гр.Свети влас, общ.Несебър, обл.Бургас, подробно
индивидуализирани по-горе /единият притежаван в съсобственост с Ц.В./ в полза
на ответника Д.Р..
Не са налице противоречиви позиции и
относно предоставянето на заем от страна на ищеца в полза на ответницата В.В. в
размер на 100 000 евро, която сума по силата на договор от 07.06.2011г.
заемополучателката се задължавала да върне в тригодишен срок, като в тази
връзка е постановено влязло в сила решение №6029/ 21.08.2017г. по
гр.д.№12308/15г. по описа на СГС.
Изискани и приобщени са по делото
заверени копия от нотариалните преписки, свързани с изповядването на процесните
две сделки.
Допусната е съдебно-икономическа
експертиза, от заключението на която става ясно, че за времето 18-20.09.2013г.
по сметка в „Инвестбанк“АД, открита на името на ответника Р. са внесени в брой
от последния общо 105 000 лева, след което са извършени банкови преводи по
две разплащателни сметки- на сумата от 90 000 лева и съответно 15000 лева,
открити в същата банка с титуляр Ц.В. и Евгения Кръстева и основание закупуване
на имот по нотариален акт.
В
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се посочва, че
недвижимите имоти, предмет на продажбите, обективирани в нотариалните актове
при придобиването им от ответницата /2000г./ и след това при разпореждането с
тях/2013г./ са идентични по наименованието на отделните обекти в тях, както и
по площ. Налице са известни различия, касаещи офиса и гаража. Вещото лице
констатирало също така, че схемите за отделните обекти, нанесени в кадастралната
карта в сграда с идентификатор 11538.502.69.15 не кореспондират с тези обекти в
сградата и магазина по одобрен проект за преустройство на магазина през месец
май 2004г. от главния архитект.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа становище, че извършените преустройства
в сградата и обектите са отчетени от РДНСК Бургас при приемане на обекта, като
стига до извод, че същата е изградена по одобрен проект, а описанието на имота
към 2013г. отговаря на нанесените обекти в кадастралната карта.
Съдът
кредитира и цени без резерви заключенията на вещите лица, като ги намира за
обосновани, мотивирани и пълни.
В показанията си свидетелката Г
–съпруга на ищеца посочва, че е наясно с всички подробности по случая.
Разказва, че през 2011г. се запознала със семейство В, които съпругът и
представил като негови близки приятели. Знаела, че ищецът е предоставил на
семейството сумата от 100 000 евро в заем. Категорична е, че ответникът Р.
е шофьор на Е.В. и е в много близки връзки със семейството, като винаги когато
ги е посещавала в офиса, той е присъствал на тези срещи-сервирал е кафе и е бил
в течение на разговорите, които са се водили там. Споделя, че тя е била
натоварена със задачата да движи финансовите дела на съпруга си, тъй като
последният пребивавал в чужбина и това се отнасяло включително за предоставена
в заем сума на семейството. През 2012г. разбрала, че В изпитват затруднения,
след което решила да провери дали заемът е обезпечен по някакъв начин, но се
оказало че постъпки в тази посока не са направени. Нещо повече след като
поискала това да се случи В заявили, че са обидени от недоверието, проявявано
към тях, тъй като не можели да си позволят да петнят името на дъщеря си.
Получила уверения, освен това от г-жа В., че къщата в гр.Влас е обявена за
продажба и в момента, в който това се случи през 2013г. заемът ще бъде върнат.
Собствеността на къщата се водела на В.В.. През 2014г. след като погасяване на
сумата по заема не последвало отново се свързала с В, които предложили да им
прехвърлят този имот срещу доплащане- част от него или целия. През 2015г. при
проведен разговор с г-жа В. последната и заявила, че къщата е собственост на
ответника Р., който ще направи каквото му бъде казано. Същата година разгледали
къщата, както и документите, свързани с нейното придобиване, като констатирали,
че има разминаване между архитектурната подложка и нотариалния акт, но
уговорката включвала това да се коригира. Е.В. обяснила, че къщата е
собственост на Р., като това е направено фиктивно, за да не им бъде взета.
Проведена била и среща в офиса на В., на която присъствал и Р., на която среща
станало ясно, че същият няма намерение да продава имота, като дори заявил, че
свидетелката следва да внимава, тъй като в съда делата се губят. Генкова
останала с впечатлението, че Е.В. представлява дъщеря си и Д.Р.. Твърди
убедително, че на всички срещи с В. е присъствал и Р., включително и на такива,
които не са били свързани с дадения заем и продажбата на имота. Твърди, че не
знаела за какво са послужили парите, дадени в заем на В. Посочва, че не си
спомня на срещата в офиса на В. да е присъствал друг освен ответника Р., както
и че след тази среща е разменяна електронна кореспонденция между страните по
повод на сделката.
Свидетелката М-А разказва, че познава
В от 2002-2003г., тъй като малкият и син бил съученик с малката им дъщеря.
Занимавала се с недвижими имоти, като във връзка с желанието на семейството за
продажба на имот се обърнали към нея. Твърди, че е виждала имота в Св.Влас,
като в края на 2009г. семейството имало намерение да го продава за сумата от
около 100 000 евро, но след това започнала кризата и цените намалели, като
свидетелката не успяла да им намери клиенти. Заявява, че големият и син се
познавал с ответника Р., който по време на разговор споделил, че си търси имот,
като тя дала телефонния номер на ответницата В.В., за да се свържат с нея.
Наясно била с финансовите затруднения на семейството, като не знаела дали Р. се
познавал с В. преди това.
И.
С в показанията си си спомня, че познава В от около 20 години, тъй като са
семейни приятели на неговото семейство. Заявява, че той е запознал ищеца с В.
Твърди, че познава и ответника Р., който работи за последните от 20 години като
шофьор и са в близки отношения, като той се ползва от доверието им. От ищеца
научил, че има финансови отношения с В, тъй като им бил дал пари в заем, които
обаче не му били върнати. По този повод ходил да гледа къщата във Влас, за да
си оправят отношенията. Той самият бил ходил много пъти в тази къща със своето
семейство. Твърди, че до миналата 2017г. семейството са ползвали имота и тази
информация е получил от баща си, който контактувал често с тях. Ищецът го
помолил да се обърне към баща си, за да му посредничи за уреждане на проблема с
В. Последните изразили готовност да уредят проблемите си, като погасят дълга си
чрез прехвърляне къщата във Влас. По време на посещенията си в този имот виждал
Р., който пристигал с Е.В. или някое от децата. Заявява, че В. и Ц. В живеят в
Доминиканската република и последната му среща с тях била преди три, четири
години.
Свидетелят Т разказва, че бил съсед на Е.В. ***.
Спомня си, че преди три-четири години бил поканен от нея да присъства на среща,
в която участвал и ответникът Р.. Там се срещнал с последния за първи път, като
разговорът бил насочен към недвижим имот, който да послужи като обезщетение и с
него да се погаси дълг. Имотът бил на Р. и след като последния се появил на
срещата възникнал спор между него и останалите присъстващи там лица. Жените,
които участвали в разговора имали спор с него и госпожа В.. Подробности за
финансовите отношения не знаел, не след като не се стигнало до съгласие между
страните, Р. напуснал срещата афектиран.
Свидетелят
В твърди, че се намира в имота в Свети Влас от 2012г. Разказва, че поддържал
къщата докато била собственост на Ц. и след продажбата и отново останал да се
грижи за имота. Пребивавал там целогодишно на основание сключен договор за наем
с ответника Р.. Последният го бил упълномощил да го представлява пред всички
инстанции, за да се снабди с документи по повод на къщата, да регистрира имота
в данъчното, да получи скици от кадастъра. През 2015г. при направена справка за наличие на тежести
върху имота се оказало, че той не може да се продаде. С Д. се запознал в
момента, в който купил къщата, преди това не се познавали. Спомня си за
идването на ищеца в къщата- лятото на 2014г., но не знаел каква е била целта на
посещението му.
Като цяло
разпитаните лица са отговорили коректно и добросъвестно на поставените им
въпроси, относими към предмета на доказване в производството. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, като достоверни и обективни, преценявайки ги,
включително във връзка с разпоредбата на чл.172 ГПК.
Ответникът Р. е дал обяснения по реда на чл.176 ГПК. Твърди,
че познавал Е.В. от негови съседи и по този повод комуникирали много. Така се
запознал не само с нея, но и с дъщеря и В. и внуците и. Заявява, че не работи
за госпожа В.. За това, че процесният имот се продава разбрал от свой приятел,
който му дал номера на В.В.. Оказало се, че се познават като на последваща
среща уточнили подробностите по сделката. Посочва, че е дал пълномощно на
своите наематели да плащат тока и водата в къщата в Свети Влас. Партидата на
имота прехвърлил през 2015г. За срещата със съпругата на ищеца си спомня, като
посочва, че същата се състояла след като закупил имота и се осъществила в
апартамент на ул.“*“, който не бил обзаведен като офис. На жените
участвали в разговора обяснил, че не е сигурен дали иска да продаде имота. Не
знаел дали има финансови отношения между ищеца и Е.В..
По първия предявен иск за обявяване
нищожността на сделките, обективирани в нотариален акт № ****г. на нотариус
Стоян Ангелов, peг. № 208 на Нотариалната камара и в нот.акт № **. на нотариус Стоян Ангелов, peг. № 208 на основание
чл. 26 ал.1 ЗЗД - противоречие на закона съдът намира следното:
Във връзка с твърдяната недействителност от
ищеца не посочени конкретни законови разпоредби, с които е налице противоречие.
Заявено е само, че процесните имоти в горните нотариални актове не са описани
коректно, като направеното описание не отговаря на действителното положение към
момента на тяхното прехвърляне. Сочи се също така, че е констатирано
несъответствие между границите на имотите, разминаване между самите
самостоятелни обекти в тях, като е налице различие между нотариалните актове от
2000г. и 2013г.
За да е налице противоречие на сделка със
закона следва отделна нейна уговорка или клауза или самата сделка да
противоречи на конкретен нормативен акт, в който са въведени задължителни за
спазване правила. Такова противоречие с императивни законови норми или
подзаконови правила не се констатира в настоящия случай. Дори и да са налице
извършени преустройства в сградата, които не са отразени в атакуваните сделки,
предвид незаявяването на тази информация в службата по геодезия, картография и
кадастър, това определено не представлява основание за нищожност, поради
противоречие със закона. Такова противоречие със закона е
основание за нищожност на сделката по чл.26 ал.1 ЗЗД само когато предметът на същата е незаконен
или когато основанието й противоречи на закона.
При това разбиране, относно така наведеното от ищеца основание, искът за прогласяване нищожност на договора поради противоречие със
закона е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Твърдяната
липса на съгласие като основание за нищожност на процесните две сделки по
мнение на съда не е налице, поради което и претенцията за прогласяване на недействителността
на договорите на това основание е неоснователна.
По
делото, освен направеното изявление, че пълномощните по сделките са бланкетно
изготвени и това води до порок във волята, не са приобщени каквито и да е други
доказателства, свидетелстващи за липса на представителна власт. При липса на
проведено успешно доказване от страна на ищеца съдът намира, че изразеното
съгласие към момента на сключване на процесните сделки не е засегнато от порок
на волята, тъй като е било налице съответствие между намеренията и желанието на
страните да постигнат целените с тях правни последици.
По иска за
обявяване нищожността на сделките, обективирани в процесните нотариални актове
на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД- привидност на сделките:
Това основание за нищожност е въведено с
твърдение за липса на плащане на продажната цена по сделките. Видно от
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза
продажната цена, дължима от Р. по двете сделки в общ размер на 105 000
лева е постъпила по сметки с титуляр Ц.В. и Е К, като е посочено основание за
плащане- закупуване на имот по нотариален акт. Не са ангажирани доказателства
свидетелстващи за наличие на друго прикрито от страните съглашение, а тежестта
да направи това лежи върху ищеца, който е следвало да установи, че при
сключване на сделката волята и намеренията на страните са били различни от
удостовереното в нотариалните актове.
Поначало въпросът за плащането на продажната
цена е ирелевантен по делото, защото той е свързан с изпълнението на
задължението на купувача по договора, а не с неговата валидност. Съображенията
на ищеца, че е договорена много по-ниска от пазарната цена и това води до нищожност
на продажбата, не могат да бъдат споделени, защото само по себе си
установяването на този факт не е достатъчно за разкриване на симулацията, а
извод за симулативност не се обосновава и след съвкупната преценка с останалите
доказателства по делото. Освен това договорената цена може да е по-ниска от пазарната по различни други
причини- включително обременяване на имота с тежести и т.н.
За да бъде формиран извод за наличие на
симулация следва да са налице множество косвени доказателства, свидетелстващи
именно за такива намерения на страните. Такова убедително доказване по делото
не е проведено, поради което и искът за прогласяване нищожността на процесните
сделки е неоснователен.
По иска за обявяване нищожността на
сделките, обективирани в нот. акт № ****г. на нотариус Стоян Ангелов, peг. №
208 на нотариалната камара и в нот.акт **г.
на нотариус Стоян Ангелов, peг. № 208 по чл.26, ал. 2 от ЗЗД - невъзможен на
предмет:
Под
невъзможен предмет чл.26 ал.2 ЗЗД има предвид вещи и действия, които са извън
гражданския оборот.
По смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД, договорът е
нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му вещта,
предмет на разпореждане, не съществува фактически или не отговаря на
установените в действуващия устройствен закон изисквания за самостоятелен
обект, т.е. с оглед тези изисквания не представлява годен за извършване на
разпоредителни сделки самостоятелен обект. Преценката следва да бъде извършена
с оглед състоянието на вещта към момента на извършване на разпореждането, като трябва
да бъде взето предвид и дали към този момент обособяването на вещта като
самостоятелна е възможно, както и дали подобно обособяване реално е извършено. В тази връзка решение №
102/8.04.2010 г. по гр. дело № 4017/2008 г. на II-ро гр. отд. на ВКС/. В
конкретния случай, на база анализ на събраните в хода на производството
доказателства, както писмени, така и гласни, е установено безспорно, че към
момента на извършената разпоредителна сделка сградата и обектите в нея са били
налични и са съществували. Както вече се посочи дори и твърдението за неточно
описание на обектите да е вярно, то не води до невъзможност на предмета на
сделките, доколкото такава би била налице единствено и само в случай на погиване
на същите преди сключване на договорите за тяхната продажба, какъвто несъмнено
не е настоящия случай. При това разбиране,
съдът намира, че и тази претенция за обявяване нищожност на сделката е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Искът за обявяване недействителността на сделките,
поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави също е останал
недоказан при условията на пълно и главно доказване в тежест на ищеца. При
заобикаляне на закона страните се стремят да постигнат резултат, който законът забранява.
Участниците в сделката трябва да съзнават, че преследват непозволена цел. В
настоящия казус заобикаляне на конкретни законови разпоредби не се твърди, а
данни, че продавачът и купувачът по сделките са имали намерение да постигнат
друга, неразрешена от закона цел няма по делото.
Добрите нрави не са писани и конкретизирани с точна
дефиниция, те съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Това
основание за нищожност е последица от разпоредбата на чл.9 ЗЗД, съгласно която
страните могат свободно да определят съдържанието на договорите, доколкото това
съдържание не противоречи на закона и на добрите нрави. Действително нарушение
на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите. Установената
съдебна практика приема обаче, че тази неравностойност следва да е такава, че
практически да е сведена до липса на престация, което се преценява за всеки
конкретен случай. В настоящия казус въобще не е установена действителната
пазарна цена на имотите към момента на сключване на сделките. Дори да се приеме
обаче, че продажбата е извършена на цена по-ниска от пазарната и е налице
ответна парична престация, която се отклонява от обичайната, това в процесния
случай категорично няма как да доведе до извод за нищожност на сделката. В
Законът за местните данъци и такси и ЗННД се допуска възможността сделки да се
сключват и под данъчната оценка, с уговорката, че дължимата държавна такса се
плаща въз основа на нея. При условие, че законодателят допуска цената на
недвижим имот по волята на страните да бъде по-ниска от данъчната оценка, не би
могло да се счита, че подобна уговорка сама по себе си е неморална. Дори да се
приеме, че поради различни житейски, финансови или стопански причини едната
страна по договора е приела обективно неизгодна за нея насрещна престация, това
не може да обоснове извода за нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави.
По
изложените съображения недоказана и неоснователна се явява и тази претенция за
обявяване на абсолютната недействителност на двете сделки, обективирани в
процесните два нотариални акта и като такава следва да се отхвърли.
Предвид
отхвърлянето на исковете за прогласяване нищожността на процесните сделки съдът
следва да разгледа евентуално предявената претенция по чл.135 ал.1 ЗЗД.
Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното
право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си
действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по
силата на закона при установен фактически състав- наличието на
действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е
необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила
съдебно решение. Страната, която е поискала отмяната по чл.135 ЗЗД, установява
качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и
главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. В аспекта на
посоченото и предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че ищецът безспорно се легитимира като кредитор на първата ответница. Същият притежава
вземане спрямо нея за сумата 100 000 евро, произтичащо от договор за заем, съществуването на
което е установено с влязло в сила решение. Освен качеството на кредитор в
полза на ищеца, за успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД е необходимо да
се установи и, че от страна на длъжника е извършено действие, с което
кредиторът е увреден. Увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо
длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора. В постоянната практика на ВКС/
решение по т.д. № 422/2012г. ВКС, първо т. о.; решение по гр. дело № 754/2009г.
ВКС, четвърто г. о.; решение по гр. дело № 1379/2010г. ВКС, трето г. о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК/ се приема, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт
на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо
обезпечаване на кредитора. Кредиторът може да се брани срещу увреждащата го
сделка, независимо от поредността във времето на възникването на неговото
вземане и на извършването на увреждащата сделка. Когато увреждащата сделката е възмездна и е осъществена след възникването на
кредиторовото вземане, какъвто е настоящият
казус, последният трябва да докаже, че длъжникът е знаел за увреждането, т.е.
знаел е за съществуването на задължението към кредитора, както и че за увреждането е знаело и третото лице, с което
длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата,
които пораждат кредиторовото вземане- чл.135 ал.1 ЗЗД.
Сделките, чиято относителна
недействителност се иска, увреждат ищеца, тъй като обективно намаляват
длъжниковото имущество, защото в резултат на продажбата от патримониума на последния
е излязло имущество- вещно право на собственост. Разпореждайки се с процесния
недвижим имот, първата ответница на практика е застрашила удовлетворяването на
кредитора Г. или най-малкото значително затруднила същото. Увреждащата сделка е
възмездна, като в конкретния случай независимо от обстоятелството, че В. е
получила насрещна престация до осъществяване на принудителното изпълнение от кредитора същата /получената цена/ може
да не е налице.
В трайно установена съдебна
практика се приема, че правно ирелевантно е дали длъжникът след разпореждането
притежава имущество и на каква стойност. Съществуването на друго имущество
предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е
използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да
установява цялостното финансово състояние на първия и само когато същият не
разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си на
иск по чл.135 ЗЗД.
За
установяване наличието на субективната предпоставка на чл.135 ЗЗД, както вече
се посочи трябва да се докаже знание за увреждане у длъжника й у лицето, с
което длъжникът е договарял. Само ако той е бил недобросъвестен, т. е. знаел е,
че с тази сделка длъжникът уврежда кредиторите си, договорът ще бъде обявен за
недействителен и спрямо третото лице приобретател. Следователно е
нужно да се установи на първо място знание за увредата на продавача. Ответницата
В.В. е била наясно, че има задължение по договора за заем, чието погасяване
предстои и независимо от горното е предприела действия по отчуждаване на
недвижими имоти в полза на втория ответник. Последната
несъмнено е съзнавала увреждането, довело до увеличаване неплатежоспособността
и във вреда заемодателя. При това знание и съзнание за намаляване на общото
имущество, обезпечаващо вземанията на кредитора, първата ответница се е
разпоредила с част от него чрез процесните продажби в полза на Р..
В
решение №218/11.10.13г. по гр.д.№1778/13г. на ВКС и решение №162/01.07.2014г.
по гр.д.№7320/13г. на ВКС е прието, че знанието на приобретателя на недвижим
имот за увреждането на кредитора на прехвърлителя подлежи на установяване с
всички допустими доказателствени средства, като при липса на преки
доказателства, то може да бъде изведено въз основа на поредица установени
факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за
наличието му.
Ясно
е също така, при извършване анализ на приобщените по делото доказателства, че
преки такива, свидетелстващи за знанието на третото лице отсъстват. В случая се
твърди близост на втория ответник с майката на първата ответница. Твърдения за
наличие на близки отношения между двамата ответници по делото не са заявени.
Необходимо е следователно да бъде установено и проведено съответното успешно
доказване на обстоятелството, че Р. е узнал за факта на причиняване на вреди на
ищеца или от ответницата В. или от майка и, или по друг начин това е станало
негово достояние. Според настоящия състав такъв несъмнен извод не може да се
изведе с категоричност и по косвен път. По делото в тази насока са представени
разпечатки от търговския регистър и регистър булстат, с които ищцовата страна
се домогва да приобщи информация за свързаност на Р. и семейството на Е.В..
Данни обаче, правещи дори и вероятно твърдението за знание на последния за
увреждането не са събрани и няма как да бъдат извлечени по този опосреден, въведен
от ищеца начин за установяването им. От приложената електронна кореспонденция
се установява единствено и само, че Е.В. е била наясно и участвала в
преговорите за продажба на процесните имоти, като това обстоятелство се
потвърждава включително от дадените в тази връзка свидетелски показания. Знание
на Р., за конкретните отношения между страните по договора за заем и въобще за
наличие на задължения на В.В. към други кредитори, не се доказва и от гласните
доказателства, които съдът макар да кредитира без особени резерви,
свидетелстват единствено за наличие на близост между Е.В. и Р. Подобно
твърдение се съдържа в показанията на Г и С. Дори да се приеме за безспорно, че
последният е бил доверено лице на В., това съвсем не означава, че е посветен в
детайли с всички нейни или на членовете на семейството и сделки, включително с тази
след сключването, на която е възникнало заемното правоотношение между ищеца и В.В..
При липса на такава достоверна информация и проведено убедително доказване в
тази насока няма как да се приеме за установено знанието на Р., в качеството му
на трето по сделката лице, за увреждането, което се причинява на кредитора на
неговия продавач. Не могат да бъдат споделени и доводите на ищеца, че знанието
у третото лице за
увреждането на ищеца като кредитор се извлича от
размера на уговорената покупно-продажна цена на имотите по нотариалния акт.
Действително същата е близка /малко по-висока/ до данъчната оценка към към
момента на продажбите, но това от една страна е повсеместна практика, а от
друга ищецът не е установил, че уговорената продажна цена е занижена, съобразно
пазарната цена, за да се приеме, че с уговарянето в този й размер е налице знание за увреждане на кредитора. Достатъчно убедителни данни
в подкрепа на твърдението, че имотът и понастоящем се ползва реално от
семейството също не са налице. Такива изявления е направил само свидетелят
Соколов, но самият той уточнява, че не е ходил там от 6-7 години и информацията
е получил от бащата си и това не са негови лични наблюдения и възприятия. Наистина
имотът е деклариран от Р. през 2015г., но това не означава непременно, че
последният не го е ползвал. По делото са ангажирани писмени и гласни
доказателства- показанията на свидетеля Вълчев, в които се съдържат данни за
обратното, че имотът е отдаван под наем от Р., като достоверността на същите не
е опровергана.
При
тези обстоятелства съдът намира, че от събраните по делото доказателства,
независимо от указаната на ищеца доказателствена тежест, не се установява по
несъмнен и непротиворечив начин, приобретателят по договорите за продажба на процесните
имоти от 18.09.2013г. да е бил недобросъвестен към момента на тяхното
сключване, т.е. да е знаел, че между ищеца и ответницата В. съществуват
облигационни правоотношения във връзка, с които последната има неизпълнени
парични задължения. Както вече се посочи в случая преки доказателства за знанието за увреждане отсъстват, а
косвените такива не създават у съда сигурно убеждение за осъзнаването на
увреждането и не водят в своята взаимовръзка и съвкупност до единствения
възможен извод за наличие на знание у третото
лице.
Изложеното налага извод за липса на
фактическия състав на чл.135 ЗЗД, тъй като не е установено наличието на
субективния елемент на отменителния иск по чл.135 ЗЗД- знание на третото лице
за увреждането. Ето защо предявените искове против В.В. и Д.Р. по чл.135 ЗЗД за
обявяване за недействителни спрямо ищеца Ц.Г. процесните договори за покупко-продажба
на недвижими имоти се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответниците направените в настоящото производство разноски в размер на 21000
лева, от които 8400 лева-платено възнаграждение за адвокат от ответника Р.,
8400 лева платено възнаграждение за адвокат от ответницата В.В. и 4200 лева-
адвокатско възнаграждение, платено от ответницата Ц.В.. Представени са договори
за правна защита и съдействие, подписани от адвокат от съдържанието, на които
следва да се направи извод, че ответниците са заплатили в брой, посочените в
тях суми-адвокатски хонорар. Направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответниците е неоснователно, тъй като
договорения и платен хонорар на техния процесуален представител съответства на
правната и фактическата сложност на делото, предвид множеството съединени
претенции и броя на проведените заседания.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.В.Г. с ЕГН: ********** ***19
със съдебен адрес:*** чрез адв. В.Щ. против В.В.В. с ЕГН: ********** с адрес ***
и Д.Б.Р. с ЕГН:********** *** 1 искове
както следва:
За обявяване нищожността на сделките, обективирани в
нот. акт № ****г. на нотариус Стоян Ангелов, peг. № 208 на Нотариалната камара
и в нот.акт № **г. на нотариус Стоян Ангелов,
peг. № 208 на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД -
противоречие на закона;
За обявяване нищожността на сделките, обективирани в
нот. акт № ***. на нотариус Стоян Ангелов.
peг. № 208 на Нотариалната камара и в нот.акт № **. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 по чл. 26 ал.
2 ЗЗД - липса на съгласие;
За обявяване нищожността на сделките, обективирани в
нот. акт № ****г. на нотариус Стоян Ангелов. peг. № 208 на Нотариалната камара
и в нот. акт № **. на нотариус Стоян Ангелов,
рег. № 208 на основание чл.26 ал. 2 ЗЗД - привидност на сделките;
За обявяване нищожността на сделките, обективирани в
нот. акт № ****г. на нотариус Стоян Ангелов, peг. № 208 на Нотариалната камара
и в нот.акт № ***. на нотариус Стоян Ангелов,
peг. № 208 на основание чл.26 ал.2 ЗЗД - липса на предмет;
За обявяване на
нищожност на сделките, обективирани в нот. акт № **. на нотариус Стоян Ангелов. peг. № 208 на
Нотариалната камара и в нот. акт ***. на нотариус
Стоян Ангелов, рег. № 208 на основание чл.26 ал. 1 ЗЗД - заобикаляне на закона
и накърняване на добрите нрави;
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД да бъде обявен за относително недействителен
по отношение на ищеца Ц.В.Г. договор от 18.09.2013г., обективиран в нот. акт № **r. на нотариус Стоян Ангелов, peг. № 208 на
Нотариалната камара с район на действие РС-Несебър /вх. № 7741, акт. **. на СВ към РС-Несебър/ между В.В.В. за нейната ½
идеална част от имотите като продавач и Д.Б.Р. като купувач на следните
недвижими имоти:
ОФИС,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 11538.502.69.15.3 /единадесет
хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и
девет, точка, петнадесет, точка, три/, разположен на първи и втори етаж в
СГРАДА с идентификатор 11538.502.69.15 /единадесет хиляди петстотин тридесет и
осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет, точка, петнадесет/,
изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11538.502.69 /единадесет хиляди
петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет/, с
адрес с в град Свети Влас, община Несебър, област Бургас. местността ,.Ага
чешме", ул."Сирена' , ет.1 /първи/ на площ от 145,50 /сто четиридесет
и пет цяло и петдесет стотни/ кв.м., ведно със съответния процент идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж, състоящ се от офис помещение с
кухненски бокс, две стаи с тераси и бани, тоалетни и преддверие, с
предназначение - "За офис" при граници: на първо ниво, на същия етаж
- 11538.502.69.15.2 /единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка,
петстотин и две, точка, шестдесет и девет, точка, петнадесет, точка, две/, под
обекта - 11538.502.69.15.1 / единадесет хиляди петстотин тридесет и осем,
точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет, точка, петнадесет, точка,
едно/ и на второ ниво под обекта - 11538.502.69.15.2/ единадесет хиляди
петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет,
точка, петнадесет, точка, две/;
ГАРАЖ,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 11538.502.69.15.1 /
единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка,
шестдесет и девет, точка, петнадесет, точка, едно/, разположен на партерния
етаж в СГРАДА с идентификатор 11538.502.69.15 /единадесет хиляди петстотин
тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет, точка,
петнадесет/, изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11538.502.69 /единадесет
хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и
девет/ с адрес в град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, местността
„Ага чешме", ул. „Сирена“, етаж l /първи/ на площ от 72,20 /седемдесет и
две цяло и двадесет стотни/ кв.м., ведно със съответния процент и идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж с предназначение - Гараж в
сграда при граници: над обекта 11538.502.69.15.2/ единадесет хиляди петстотин
тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет, точка,
петнадесет, точка, две/ и 11538.502.69.15.3/ единадесет хиляди петстотин
тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка. шестдесет и девет, точка,
петнадесет, точка, три/;
150 /сто и
петдесет/ кв.метра идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11538.502.69
/единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка,
шестдесет и девет/, целият на площ съгласно актуалната към деня на
прехвърлянето скица от 9444 /девет хиляди четиристотин четиридесет и четири/
кв.м., а по документ за собственост площта на имота е 9950 /девет хиляди
деветстотин и петдесет/ кв.м. с трайно предназначение - урбанизирана територия,
с начин на трайно ползване - Комплексно застрояване при граници: 11538.502.68,
11538.502.267, 11538.502.266, 11538.502.59, 11538.502.60 и 11538.502.265.;
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД - да бъде обявен за относително недействителен
по отношение на ищеца Ц.В.Г. договор от 18.09.2013г., сключен с нот.акт № peг.
№ *. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 по списъка на
Нотариалната камара, с район на действие районен съд Несебър, а на службата по
вписванията с вх.peг. № 7741, акт № *.,
сключен между В.В.В. и Д.Б.Р. за покупката на следните недвижими имоти:
МАГАЗИН, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор 11538.502.69.15.2 /единадесет хиляди петстотин тридесет и осем,
точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет, точка, петнадесет, точка,
две/, изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11538.502.69 /единадесет хиляди
петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет/, с
адрес в град Свети Влас, Община Несебър, Област Бургас, местността „Ага
чешме", ул."Сирена", ет.1 /първи/ на площ от 99,70 /деветдесет и
девет цяло и седемдесет стотни/ кв.метра, ведно със съответния процент идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж, състоящ се от търговска
зала, склад и санитарен възел, с предназначение - "За търговска
дейност" при граници: на същия етаж - 11538.502.69.15.3 /единадесет хиляди
петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет,
точка, петнадесет, точка, три/, под обекта - 11538.502.69.15.1 /единадесет
хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и
девет, точка, петнадесет, точка, едно/, и над обекта 11538.502.69.15.3
/единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка.
шестдесет и девет. точка. петнадесет, точка. три/, ведно с 127 /сто двадесет и
седем/ кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11538.502.69
/единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка,
шестдесет и девет/, целия на площ съгласно актуална скица от 9444 /девет хиляди
четиристотин четиридесет и четири/ кв.м., а съгласно документ за собственост
площта на имота е 9950/девет хиляди деветстотин и петдесет/ кв.м. с трайно
предназначение –Урбанизирана територия и с начин на ползване – „Комплексно
застрояване", при граници: 11538.502.68., 11538.502.267, 11538.502.266.
11538.502.59, 11538.502.60 и 11538.502.265.
ОСЪЖДА Ц.В.Г.
с ЕГН: ********** ***19 да заплати на В.В.В., ЕГН: ********** сумата от 8400 /осем хиляди и четиристотин/ лева,
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц.В.Г. с ЕГН: ********** ***19 да заплати на Д.Б.Р., ЕГН:**********
сумата от 8400 /осем
хиляди и четиристотин/ лева, направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц.В.Г. с ЕГН: ********** ***19 да заплати на Ц.В.В., ЕГН: **********
сумата от 4200 /четири
хиляди и двеста/ лева, направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Бургаския апелативен съд.
Съдия: