№ 123
гр. Стара Загора, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20215500501564 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба жалба на
Н.Т.А. от *** и от „Б.т.“ ЕООД против решение № 260317/05.07.2021 г. по
гр.д.№ 481/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Въззивникът Н.Т.А. обжалва посоченото по-горе решение в частта, с
която искът му за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради незаконното му уволнение, е отхвърлен. Счита, че
решението в тази част е неправилно и че е установено по делото, че след
уволнението той не е започнал друга работа, което било достатъчно за
уважаването на иска му. Иска се съдът да отмени решението в тази част.
Въззивникът „Б.т.“ ЕООД оспорва въззивната жалба и обжалва
решението в частта, с която е уважен искът за възстановяване на работа на
ищеца и в частта за разноските. Излагат се съображения в подкрепа на
твърдението, че ищецът не може да изпълнява трудовите си задължения
поради здравословното му състояние. Иска се отменя на решението в тази
част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
на работодателя. Въззиваемият я оспорва и излага съображения в подкрепа
на становището си и моли съдът да потвърди решението в обжалваната част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Пред районния съд са били предявени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3
КТ – за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна
и за възстановяване на предишната му работа, както и за присъждане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
незаконното уволнение. Ищецът Н.Т.А. е твърдял, че е работил в „Б.т.“
ЕООД, сектор *** на длъжност „пласьор, стоки“ в продължение на две
години. През месец ноември 2019 г. бил приет в болница „Св. Екатерина“ гр.
София за поставяне на стенд, тъй като страдал от хронична исхемична болест
на сърцето. Бил в болничен до м. януари 2020 г. На 24.01.2020 г. по телефона
бил уведомен, че трудовия му договор е прекратен. Била му връчена заповед
№ 34/19.12.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т. 12 КТ.
Ищецът е твърдял, че заповедта не е мотивирана. Твърдял е, че
20.12.2019 г. е можел да изпълнява заеманата от него длъжност, поради което
уволнението му е незаконосъобразно. Искал е съдът да постанови решение, с
което да отмени уволнението като незаконосъобразно и неправилно; да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да ответника
да му заплати обезщетение за месеците, през които е останал без работа
поради незаконно уволнение в размер на 3660 лв.
Ответникът „Б.т.“ ЕООД е признал, че с ищеца има сключен трудов
договор № 5/05.02.2018 г. Трудовата му функция била „шофьор - пласьор на
лекотоварен автомобил“ в хлебозавода в *** при непълно работно време от 6
часа и месечно трудово възнаграждение - 459.75 лв. - за положен труд и
ангажирано време. Твърдял е, че от 28.03.2019 г. до прекратяване на трудовия
договор в края на 2019 г. ищецът е ползвал отпуск по болест общо 213 дни от
общо за 2019 г. - 226 работни дни. Твърдял е, че причината да предприеме
действия по прекратяване на трудовия договор с ищеца е, че той имал
доказано и налично заболяване, което му пречи да упражнява нормално
трудовата си функция и е отсъствал по болест през 2019 г. изключително
голям период от време - 213 работни дни. Предизвестието било изпратено
чрез известие за доставяне на 10.12.2019 г. до адреса на ищеца. Посочено
било правното основание за прекратяване на трудовия договор - по чл.328,
ал.1, т.12 КТ, считано от 18.12.2019 г. Връчването на заповедта станало на
вписаната в долната част на документа дата - 20.12.2019 г. Твърдял е, че е
налице основанието на чл.328, ал.1, т.12 КТ, тъй като лицето обективно /без
вина/ не може да изпълнява трудовите си функции в период почти през цялата
година. Касаело се за невиновно неизпълнение на трудовата функция и за
това законодателят бил предвидил прекратяване на трудовия договор с
предизвестие, а не уволнение. Било невъзможно ищецът да бъде възстановен
на работа, защото заболяването от което страда не му позволявало да я
упражнява.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че между
2
страните по делото е установено трудово правоотношение, по силата на което
ответникът е възложил на ищеца и той е приел, считано от 05.02.2018 г., да
изпълнява в *** длъжността „шофьор-пласьор, лекотоварен автомобил“, за
неопределено време, с продължителност на работния ден 6 часа и основно
месечно възнаграждение от 459,75 лв. Приел е, че в трудовите функции на
ищеца влизат пласирането на стока до клиента, приемането на сумите по
заплащане на стоката, опазването на сумите до предаването им в
счетоводството, правилно управление и експлоатиране на МПС, следене
същото да бъде технически изправно. С допълнително споразумение №
34/01.06.2018 г. към трудовия договор страните се споразумели считано от
01.06.2018 г. ищецът да заема длъжност „пласьор, стоки“ за неопределено
време, при 8 часа продължителност на работния ден и 566 лв. основно
месечно възнаграждение.
Районният съд е приел за установено също така, че с предизвестие от
18.11.2019 г. ответникът е предизвестил ищеца за прекратяване на трудовия
договор на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, считано от 18.12.2019 г., като за
неспазения срок на предизвестието ще бъде платено обезщетение съгласно
чл.220, ал.1 КТ. Документът е изпратен по пощата, но е останал неполучен от
ищеца като непотърсен. На 19.12.2019 г. ответникът е издал заповед №
34/19.12.2019 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ прекратява
трудовото правоотношение с ищеца. Получаването на заповедта е
удостоверено с подписа му.
Освен тези факти, първоинстанционният съд е приел за установено, че
за периода м. март 2019 г. до м.февруари 2020 г. ищецът е бил в му отпуск за
временна нетрудоспособност общо 213 дни. На 07.02.2020 г. с ЕР на ТЕЛК №
0509 от 021/07.02.2020 г. ищецът бил освидетелстван с диагноза „Други
форми на хронична исхемична болест на сърцето“ и съпътстващи
заболявания: хипертонично сърце, артериална хипертония 3 степен, захарен
диабет тип 2. От заключението на съдебно-медицинската експертиза с вещо
лице кардиолог е приел за установено, че ищецът може да изпълнява
длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил-пласьор на стоки“ при
заболяванията, от които страда. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза по трудова медицина приема е приел за установено, че
изпълняването от ищеца на трудовата дейност по производствената
характеристика съставена от работодателя не е свързано с тежък физически
труд или тежко психическо напрежение и в този смисъл не съставлява
нарушение на предписанията за противопоказания на условия на труд.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че искът за отмяна
на уволнението е основателен и го е уважил. В тази част решението не е
обжалвано и е влязло в сила. По отношение на иска за възстановяване на
предишната работа е приел, че той също е основателен поради
основателността на главния иск – за отмяна на уволнението като
незаконосъобразно. По отношение на иска за присъждане на обезщетение е
приел, че искът е недоказан по основание и по размер.
3
Въззивният съд намира, че решението в тази част (относно
обезщетението) е неправилно. По делото не е било спорно, че ищецът е
работил при ответника по трудово правоотношение по силата на трудов
договор, като е заемал длъжността „пласьор, стоки“. Не е спорно, че той е бил
в продължителен отпуск по болест и че с решение № 0509 от 07.02.2020 г.
ТЕЛК определя на ищеца временна неработоспособност. Не е спорно и това,
че със заповед № 34 от 19.12.2019 г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено едностранно от страна на работодателя на основание
чл.325, ал.1, т.12 КТ. Тази заповед е отменена от съда като незаконосъобразна
и решението в тази част като необжалвано е влязло в сила.
Основателността на иска по чл.344, ал., т.1 КТ предполага и
основателност на иска за възстановяване на ищеца на предишната работа, тъй
като искът по т.2 от посочения по-горе текст от КТ е обусловен. Това е така,
защото единствената предпоставка, предвидена в правната норма, е
признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Сочените от
ответника основания са ирелевантни. Затова е въззивната жалба на ответника
е неоснователна, е решението – правилно, поради което следва да бъда
потвърдено в тази част.
Неоснователно обаче първоинстанционният съд е приел, че не било
доказано, че ищецът вследствие на уволнението е останал без работа. Фактът
на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване
на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса
на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период,
регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен или чрез
установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за
оставането без работа. Когато завереният от страната препис от трудовата
книжка, в който липсва вписване на последващо трудовото правоотношение,
както е в случая, е представен по делото след изтичане на целия период по
чл.225, ал.1 КТ, той очевидно удостоверява оставането на ищеца без работа
през целия този период. Трудовата книжка е официален удостоверителен
документ за отразените в него обстоятелства, поради което е годно
доказателство за установяване на състояние на безработица – ТР № 6/2014 г.
на ОСГК на ВКС. В случая в трудовата книжка на ищеца липсва последващо
отбелязване за нов трудов договор в 6-месечния период след прекратяване на
трудовото правоотношение. Неправилно е прието, че ищецът не е предприел
действия за започване на някаква работа. Това не е основание за отхвърляне
на иска. Съгласно чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но не
повече от 6 месеца. Предмет на този иск е обезщетение, с което се
компенсира претърпените от работника или служителя вреди в резултат на
незаконното му уволнение. Тези вреди се изразяват в загуба на трудово
възнаграждение или намаляване на трудовото възнаграждение, ако
работникът или служителят е постъпил на по-нископлатена работа.
4
Предпоставка за основателност на този иск за обезщетение, както бе посочено
по-горе, е установяването на незаконното прекратяване на трудовото
правоотношение и оставането на служителя без работа в определения от
закона шестмесечен срок. Следователно нетърсенето на работа не е и не може
да бъде основание за отхвърляне на иска за обезщетение.
Неоснователно е прието от първоинстанционния съд, респ. основателно
е оплакването във въззивната жалба, че основание за отхвърляне на
претенцията е и недоказването на размера на последното получено от ищеца
трудово възнаграждение, на базата на което следва да се определи размера на
обезщетението. Съгласно чл.162 ГПК, когато искът е установен в своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя
размера по своя преценка или взема заключение на вещо лице. Следователно,
при наличие на доказателства за основателност на иска, както е в случая,
съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за
неговия размер.
По делото е установено, че трудовото възнаграждение на ищеца,
определено с допълнително споразумение от 01.06.2018 г., възлиза на 566 лв.
месечно. Такъв размер е вписан и в трудовата книжка на ищеца. В такъв
размер е и начисленото от работодателя брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, през който ищецът е работил, видно от
справката за изплатените му суми за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.,
представена пред първоинстанционния съд. Затова за установения 6-месечен
период на принудителна безработица поради незаконосъобразното уволнение
ответникът следва да заплати 3396 лв. В останалата част – до претендираните
3660 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал. 3 ГПК ответникът в
първоинстанционното производство, следва да заплати на ищеца сумата от
600 лв. за възнаграждение за един адвокат за въззивната инстанция. На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса върху за предявените искове в размер на общо
303,76 лв. за двете инстанции.
По отношение на разноските в първоинстанционното производство
въззивният съд намира следното: Минималното възнаграждение при
обективно съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване
на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно на основание
чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ - общо една минималната
месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, и по
реда на чл. 7, ал. 2 от наредбата за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съобразно
материалния интерес (О-171-2021 г., ІІІ г.о.). От това следва, че в случая, за
двата иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ минималното възнаграждение е в
размер на 610 лв. (МРЗ към 2020 г. - датата на сключване на договора за
процесуално представителство и защита пред първата инстанция), а за
оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – размерът е 467,72 лв., изчислен
5
съгласно правилото по чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата, или общо минималният
размер на възнаграждението е 1077,72 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260317 от 05.07.2021 г., постановено по гр.д. №
481/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък, в частта с която е отхвърлен
предявеният от Н.Т.А. от ***, ЕГН **********, иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ
във връзка с чл.225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение до размера на
сумата от 3396 лв. за шест месеца, пред които е останал без работа поради
незаконното уволнение, както и в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ
„Б.т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление в ***, офис 1, ЕИК ***,
представлявано от И.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.А. от ***, ЕГН **********,
сумата от 3396 лв. (три хиляди триста деветдесет и шест лева),
представляваща обезщетение за шест месеца, през които е останал без работа
поради незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2000 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260317 от 05.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 481/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък в останалата
обжалвана част, с която се отхвърля предявеният от Н.Т.А. от ***, ЕГН
********** срещу „Б.т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление в ***,
офис 1, ЕИК ***, представлявано от И.К.Д., иск по чл.344, ал.1, т.3 във връзка
с чл.225, ал.1 КТ за сумата над присъдените 3396 лв. до размера на
претендираните 3660 лв., както и в частта, с която Н.Т.А. от ***, ЕГН
**********, е въстановен на предишната работа.
ОСЪЖДА „Б.т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление в ***, офис
1, ЕИК ***, представлявано от И.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.А. от ***, ЕГН
**********, сумата 600 лв. за направените пред въззивната инстанция
разноски за вънаграждение за един адвокат, както и сумата от 1077,32 лв. за
възнаграждение за един адвокат пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Б.т.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление в ***, офис 1, ЕИК ***, представлявано от И.К.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Окръжен съд Стара Загора държавна такса в размер на 303,76 лв.
6
Решението може да бъде обжалвано в 1-месечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС при наличието на касационните основания по
чл.280 ГПК в частта относно иска за възстановяване на предишната работа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7