№ 415
гр. Перник, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20211720103772 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД
срещу ответниците
Н. ИВ. П.,
И.Г. П. – К. и
БЛ. Г. П.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на
ищцовото дружество
разделно – по 1/ 3 от обща сума в размер 1176.08 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Искър“, бл. 3, вх. Б, ап. 24
от която- обща сума 392.03лв. от която
главница 326.54лв. за периода от 01.06.2018 г. до 30.10.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.03.2021 г. до
окончателното й изплащане,
както и сумата 65.49 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода 09.08.2018 г. до 16.02.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
261276/ 27.04.2021 г. по описа на Районен съд Перник.
Ищецът твърди, че между него и ответниците в качеството на потребител-
клиент за битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет
покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало по силата на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
1
обвързват насрещната страна, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че:
- процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда.
-че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията
си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от
фирмата за дялово разпределение
-че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа,
нито към момента на депозиране на заявлението
-че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът
като потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на заявената сума.
С оглед на изложеното моли съда да уважи така предявените искове. Претендира
разноски.
В съдебно заседание поддържа така изложеното в исковата молба.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците оспорват да са
пасивно материално легитимирани по предявените искове, тъй като нямат качеството
потребител.
Не се спори по въпросите за доставка и размер на исковата претенция.
В съдебно заседание се поддържа така направеното оспорване.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно, кумулативно съединени положителни установителни
искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника.
Настоящото производство стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено
със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство
по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът е недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
2
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия;
2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като
договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД.
Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване
разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на
топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния
период. Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и
всички потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната
мрежа на територията на гр. Перник.
В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се
уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия е неприложим.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството
общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
3
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и
дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не е спорно, че сградата, в която се намира
процесният жилищен имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Не са спорни и обстоятелствата относно реалната доставка на топлинна енергия
за исковия период на посочената от ищеца стойност.
Спорно между страните е единствено обстоятелството дали ответникът има
качеството „потребител“ на топлинна енергия.
В процесния случай ищецът, който носи доказателствената тежест да установи
всички факти, пораждащи твърдяното от него право, не е ангажирал доказателства, че
ответниците са собственици или титуляри на вещно право на ползване в
топлоснабдената сграда, както и че между страните е налице друго, изрично договорно
основание.
По делото е воден установителен иск за предходен период, който е бил
отхвърлен с решение № 260171 от 28.09.2020г. по гр.дело № 971 / 2019г. ПРС
състав РС К., като по този предходен установителен иск са били представени
единствено изявления на трето лице – В.Г. П. - подадена от нея Декларация по чл. 14
ЗМДТ, в която като съсобственик е посочен именно деклараторът.
Представен е бил и НА за договорна ипотека, в която Г. П. като пълномощник на
В.Г. П., участва в производството пред нотариуса. Представено е и удостоверение за
наследници на В.Г. П., като единствен такъв е посочен Г. П..
От друго прието по делото доказателство – също удостоверение за наследници,
се установява, че ответниците са универсални правоприемници на Г. П..
Представеният с исковата молба частен, свидетелстващ и неподписан, но
заверен документ, озаглавен „извлечение от сметка“ не носи факти, които обвързват
съда, дори и по отношение на авторството.
Съдът тогава е намерил, че тези документи не установяват с необходимата за
процеса яснота и пълнота, че соченият като длъжник (ответник в настоящото
производство) е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй
като не изхождат от първоначалния ответник, нито настоящите, като единствено се
установява, че те са наследници по закон на Г. П., а той на В.Г. П..
Поради това и предходният УИ е бил отхвърлен.
По настоящия УИ се представят :
неоспорими доказателства, че Н.Б. П. – брат на Г. П. / наследодателя на
ответниците / е бил собственик на процесния имот, по силата на Договор за продажба
по НДИ – купил е жилището на 29.05.1990г.
След смъртта на Никола П. – видно от удостоверение за наследници – такива са
4
ответниците Нели, И. и Б.П.и
Следователно може да се заключи, че ответниците като универсални
правоприемници на наследника участват в собствеността с конкретна квота, както и се
доказва и съществуването на валидна облигационна връзка между страните като
необходима предпоставка, пораждаща спорното материално право.
При тези данни и доказателства, се налага извод за доказан предявения иск за
главница, поради което същият следва да бъде уважен.
По размера :
По данни на приетата СИЕ , няма суми погасени по давност, няма и частични
плащания, дължат се както са посочени в ИМ.
По данни на приетата по делото СТЕ, сумите са начислени по реално отопление,
а битовата гореща вода е по водомер, налице са изравнителни сметки, не са
обжалвани.Т.е. сумите се дължат, както са начислени по размери и по периоди.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава за релевирания в
исковата молба период.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, като при този изход от спора такива му се
дължат по списък по чл.80 ГПК -530 лв., както и по запов.производство75лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от „Топлофикация-
Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
Мошино, ТЕЦ „Република“ срещу Н. ИВ. П., ЕГН **********, И. П. – К., ЕГН
********** и БЛ. Г. П. ЕГН **********, всички на адрес ул. „*****“, бл. 3, вх. Б, ап.
**,
че СЪЩИТЕ ДЪЛЖАТ РАЗДЕЛНО на ищцовото дружество по 1/ 3 от обща сума
в размер 1176.08 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, ул. „*****“, бл. 3, вх. Б, ап. **
от която – всеки дължи обща сума 392.03лв. от която
главница 326.54лв. за периода от 01.06.2018 г. до 30.10.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.03.2021 г. до
окончателното й изплащане,
както и сумата 65.49 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода 09.08.2018 г. до 16.02.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
261276/ 27.04.2021 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. ИВ. П., ЕГН **********, И. П. –
К., ЕГН ********** и БЛ. Г. П. ЕГН **********,всички на адрес ул. „*****“, бл. 3, вх.
Б, ап. **,
ДА ЗАПЛАТЯТ РАЗНОСКИ НА
5
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
в размер 530 лева в настоящото производство и 75лв. по запов.производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6